сряда, 20 април 2011 г.
вторник, 19 април 2011 г.
Дъждовна душа
Дъждовен ден е вън,
дъждовна е и моята душа.
Сълзи се стичат по стъклата,
сълзи изпълват и душата.
Сама в нощта,
сама в деня,
аз бродя из живота свой сама.
Протегнала ръце,
готова да прегърна този свят,
сърце разтворила, дарявам аз любов,
дарявам я с шепи пълни .
Вървя във мрака
и търся своя пристан,
търся своя фар,
брега утешен и капитана мой.
Кораб без платна съм,
лутам се в непрогледната тъма,
и бряг не виждам,
ни пристан.
Сама, изложена
на бурите жестоки,
на безмилостен живот,
зова във мрака с тъжен глас,
очаквайки ответ.
Но мрака безмълвен е
и не прогледна е тъмата.
Утихвам свита на кълбо,
очаквайки съдбата си,
приела я без ропот и борба.
Съдба, смили се ти над мен,
надежда дай ми,
за просветление и утеха сетна,
за миг любов ,макар последен,
за нежност и подкрепа
в сетния ми час.
За лъч надежда и любов
се моля аз сега.
Дъждът вали и стичат се сълзи
по моето лице,
дъжд вали и в моята душа.
М.Л. 04.05.09
Дъждовен ден е вън,
дъждовна е и моята душа.
Сълзи се стичат по стъклата,
сълзи изпълват и душата.
Сама в нощта,
сама в деня,
аз бродя из живота свой сама.
Протегнала ръце,
готова да прегърна този свят,
сърце разтворила, дарявам аз любов,
дарявам я с шепи пълни .
Вървя във мрака
и търся своя пристан,
търся своя фар,
брега утешен и капитана мой.
Кораб без платна съм,
лутам се в непрогледната тъма,
и бряг не виждам,
ни пристан.
Сама, изложена
на бурите жестоки,
на безмилостен живот,
зова във мрака с тъжен глас,
очаквайки ответ.
Но мрака безмълвен е
и не прогледна е тъмата.
Утихвам свита на кълбо,
очаквайки съдбата си,
приела я без ропот и борба.
Съдба, смили се ти над мен,
надежда дай ми,
за просветление и утеха сетна,
за миг любов ,макар последен,
за нежност и подкрепа
в сетния ми час.
За лъч надежда и любов
се моля аз сега.
Дъждът вали и стичат се сълзи
по моето лице,
дъжд вали и в моята душа.
М.Л. 04.05.09
ЛУННА СОНАТА
Дамян Дамянов
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Дамян Дамянов
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Здравей ,приятелко Тъга,
ти моя спътнице
в живота ми не лек.
Ти вярна си и не отменима
утеха и подкрепа
за не сбъднати мечти
и пропуснати срещи
за не долюбени любови
и не домечтани желания
Ти приятелка и враг
мъчителка и утешител,
защо си ти в мен,
надежди попарени
очаквания не дочакани.
Защо си в моето сърце,
защо тежиш ти,мила,
какво не ти хареса,
защо избра ти мен,
помогна ми в миговете тежки
и помрачи щастливите ми дни,
тъга и мъка,
любов и радост
ръка за ръка
във всеки ден
от живота мой
Тъга,благодаря ти,
но моля те иди си.
Аз искам радост в своето сърце
да бъде леко , нежно,
любов то да дарява
на всеки срещнат в своя път.
Любов в сърцето ми трепти
нежна ,сладка ,мила
любов извечна и добра,
любов се казвам аз
и любов е моя път.
Така че,сбогом ,приятелко Тъга
избирам пътя светъл
и място в него няма
за тебе ,мила.
Сбогувам се с теб Тъга,
Любов от днес на твоето място има
Обичам те Живот,
с любов ще извървя
пътя си оставащ
и щастие ще грее
в моето сърце.
Сбогувам се с теб Тъга,
Добре дошла Любов!
М.Л. 2008
ти моя спътнице
в живота ми не лек.
Ти вярна си и не отменима
утеха и подкрепа
за не сбъднати мечти
и пропуснати срещи
за не долюбени любови
и не домечтани желания
Ти приятелка и враг
мъчителка и утешител,
защо си ти в мен,
надежди попарени
очаквания не дочакани.
Защо си в моето сърце,
защо тежиш ти,мила,
какво не ти хареса,
защо избра ти мен,
помогна ми в миговете тежки
и помрачи щастливите ми дни,
тъга и мъка,
любов и радост
ръка за ръка
във всеки ден
от живота мой
Тъга,благодаря ти,
но моля те иди си.
Аз искам радост в своето сърце
да бъде леко , нежно,
любов то да дарява
на всеки срещнат в своя път.
Любов в сърцето ми трепти
нежна ,сладка ,мила
любов извечна и добра,
любов се казвам аз
и любов е моя път.
Така че,сбогом ,приятелко Тъга
избирам пътя светъл
и място в него няма
за тебе ,мила.
Сбогувам се с теб Тъга,
Любов от днес на твоето място има
Обичам те Живот,
с любов ще извървя
пътя си оставащ
и щастие ще грее
в моето сърце.
Сбогувам се с теб Тъга,
Добре дошла Любов!
М.Л. 2008
Сънувах те
Сънувах те в бяла нощ
сребрееше ти в мрака.
Изгряваше луната в тъмното небе
и твоя силует трептеше
примамвайки с прегрътка нежна.
Трептеше ти неземна и ефирна
и пееше душата от любов.
Бъди с мен мила
и с любов ме надари.
Усмихна се ти тъжно и
изчезна в мрака непрогледен.
Остана само бялата луна
огряла пустото поле.
Събудих се тъжен и самотен
Събудих се смутен.
Дали те има в този свят
или си видение в мрака.
Обичам твоя силует.
Обичам твоята лзбов.
Обичам те и земна и неземна
обичам те,обичам те
Бъди
Сънувах те в бяла нощ
сребрееше ти в мрака.
Изгряваше луната в тъмното небе
и твоя силует трептеше
примамвайки с прегрътка нежна.
Трептеше ти неземна и ефирна
и пееше душата от любов.
Бъди с мен мила
и с любов ме надари.
Усмихна се ти тъжно и
изчезна в мрака непрогледен.
Остана само бялата луна
огряла пустото поле.
Събудих се тъжен и самотен
Събудих се смутен.
Дали те има в този свят
или си видение в мрака.
Обичам твоя силует.
Обичам твоята лзбов.
Обичам те и земна и неземна
обичам те,обичам те
Бъди
Живот
Безкрайно дълго аз се лутах
из дебрите на тоз живот.
Минах през друми кални
и през ливади тучни,
цветя набрах и тръни вадих.
И обичах,и мразих,и плаках
Царица бях и Пепеляшка,
но никога не бях безлична.
Обичам аз живота страстно,
желая го безспир.
А той кат изкусен акробат
отскача,бяга и се крие,
не иска да го рзбереш,
пък и за какво да го разбираш.
Просто го живей с любов
и вземай с пълни шепи
от всичките наслади,
не съжалявай за горчивия пелин.
Живот е туй,а не роман сладникав
и груб,и нежен,приятел или враг,
любовник верен или измамник.
Живот е туй,а не измислица невярна.
Живот е туй,горчив и сладък.
Живот е туй
Поезия без край
Безкрайно дълго аз се лутах
из дебрите на тоз живот.
Минах през друми кални
и през ливади тучни,
цветя набрах и тръни вадих.
И обичах,и мразих,и плаках
Царица бях и Пепеляшка,
но никога не бях безлична.
Обичам аз живота страстно,
желая го безспир.
А той кат изкусен акробат
отскача,бяга и се крие,
не иска да го рзбереш,
пък и за какво да го разбираш.
Просто го живей с любов
и вземай с пълни шепи
от всичките наслади,
не съжалявай за горчивия пелин.
Живот е туй,а не роман сладникав
и груб,и нежен,приятел или враг,
любовник верен или измамник.
Живот е туй,а не измислица невярна.
Живот е туй,горчив и сладък.
Живот е туй
Поезия без край
понеделник, 18 април 2011 г.
Мечта
Живеем в труден свят
на безумства болка и тъга.
Живеем трудно,борим се безспир,
изнурени лягаме в леглата,
пълни с мисли тежки,
с въздишки и сълзи.
Тогаз лежейки в мрак,
мечта създавам си сама,
за свят изпълнен със любов,
за свят добър.
В който хората усмихнати вървят,
щастливи и спокойни
посрещат всеки ден без страх.
Посрещат го с усмивка
и изпращат го с любов.
Мечта си имам аз,
за светлина ,любов и радост.
Мечта изпълнена със нежност.
Живеем в труден свят
на безумства болка и тъга.
Живеем трудно,борим се безспир,
изнурени лягаме в леглата,
пълни с мисли тежки,
с въздишки и сълзи.
Тогаз лежейки в мрак,
мечта създавам си сама,
за свят изпълнен със любов,
за свят добър.
В който хората усмихнати вървят,
щастливи и спокойни
посрещат всеки ден без страх.
Посрещат го с усмивка
и изпращат го с любов.
Мечта си имам аз,
за светлина ,любов и радост.
Мечта изпълнена със нежност.
Думите излишни са,
когато душата пее.
Думите бледнеят
пред жеста мил.
Думите затихват ,
когато ласка нежна
стопля изстинало сърце.
Думите с вятъра отлитат,
топлината на прегръдката остава.
Думите с времето бледнеят,
но лицето мило грее,
обгърнато от дланите ми топли.
Времето следите свои оставя.
Мъката житейска надрасква
нашите лица с бразди,
но греят сърцата ни,
туптящи в ритъма един.
Вплели пръсти,слели длани,
през живота преминаваме с любов ,
когато душата пее.
Думите бледнеят
пред жеста мил.
Думите затихват ,
когато ласка нежна
стопля изстинало сърце.
Думите с вятъра отлитат,
топлината на прегръдката остава.
Думите с времето бледнеят,
но лицето мило грее,
обгърнато от дланите ми топли.
Времето следите свои оставя.
Мъката житейска надрасква
нашите лица с бразди,
но греят сърцата ни,
туптящи в ритъма един.
Вплели пръсти,слели длани,
през живота преминаваме с любов ,
СРЕЩА СЪС СЪДБАТА
Срещнах те случайно,даже те отминах,
но дръпна ме усмивката чаровна,
погледа ти мил.
Поспрях се, поздравих,
протегна ми ръка с усмивка,мило поздрави.
В кафето близко седнахме,
увлякохме се в разговор за миг,
като приятели от детските години.
Привлече ме гласа ти дрезгав,тих и нежен.
Напевно думите редеше,
омайваше ме твоя глас.
Очите ти усмихнати сгряваха душата тъжна.
Топлата ти длан приюти пръстите ми хладни.
Говорехме си дълго, мило за живота свой.
Всеки имаше в сърцето рана
и молеше се тя да зарасте.
Мечтаехме за нов живот,
спокоен,тих и мил.
Всеки своята голгота бе изминал,
изнесъл своя кръст.
Душата наранена искаше покой,
дума тиха,ласка нежна,прегръдка топла.
Виждах твоята мечта в очите,
а ти почуства моята тъга.
Разговора мил премина в срещи дълги.
Душите ни лекуваха се неусетно.
Изгря надежда плаха,
за живот мечтан, желан.
Щастлива съм ,не те отминах.
Съдбата срещата ни уреди!
Срещнах те случайно,даже те отминах,
но дръпна ме усмивката чаровна,
погледа ти мил.
Поспрях се, поздравих,
протегна ми ръка с усмивка,мило поздрави.
В кафето близко седнахме,
увлякохме се в разговор за миг,
като приятели от детските години.
Привлече ме гласа ти дрезгав,тих и нежен.
Напевно думите редеше,
омайваше ме твоя глас.
Очите ти усмихнати сгряваха душата тъжна.
Топлата ти длан приюти пръстите ми хладни.
Говорехме си дълго, мило за живота свой.
Всеки имаше в сърцето рана
и молеше се тя да зарасте.
Мечтаехме за нов живот,
спокоен,тих и мил.
Всеки своята голгота бе изминал,
изнесъл своя кръст.
Душата наранена искаше покой,
дума тиха,ласка нежна,прегръдка топла.
Виждах твоята мечта в очите,
а ти почуства моята тъга.
Разговора мил премина в срещи дълги.
Душите ни лекуваха се неусетно.
Изгря надежда плаха,
за живот мечтан, желан.
Щастлива съм ,не те отминах.
Съдбата срещата ни уреди!
ДА СЕ ЖИВЕЕ ТРУДНО Е ДНЕС
ЖИВОТА ПОСТАВЯ КАПАНИ
В ТРУДЕН ВЕК НИЙ ЖИВЕЕМ
ВЕК НА ПРОМЕНИ И НОВИ СЪДБИ
ВЕК НА РАСТЕЖ И ГРАДЕЖ
ВЕК НА РАЗЧИСТВАНЕ И РАЗРУХА
БЪДЕЩЕ ТЪРСИМ ,НОВО И СВЕТЛО
БЪДЕЩЕ НОСЕЩО СВЕТЛИНА,
НО ВЪРВИМ НИЙ ВЪВ МРАК
ЗАГУБИЛИ ПЪТ-
ЛУТАМЕ СЕ В ТЪМНИНА
БЕЗ КОМПАС И ПОСОКА .
А ПОСОКАТА ЯСНА-
СВЕТИ ПРЕД НАС И ЗОВЕ ,
С ГЛАС ТИХ И НАПЕВЕН.
ПЪТ СВЕТЪЛ , ШИРОК
ПРЕД НАС СЕ РАЗТВАРЯ.
УХАННА РАДОСТ И
ЩАСТИЕ СВЕТЛО ЗОВАТ ОТ ТАМ
ЛЮБОВ НЕ СЕКВАЩА
ГРЕЕ ПО ПЪТЯ ШИРОК.
ЛЮБОВТА Е ПЪТЯ НАШ
ЛЮБОВ НЕ СЕКВАЩА И ВЕЧНА
ЖИВОТА ПОСТАВЯ КАПАНИ
В ТРУДЕН ВЕК НИЙ ЖИВЕЕМ
ВЕК НА ПРОМЕНИ И НОВИ СЪДБИ
ВЕК НА РАСТЕЖ И ГРАДЕЖ
ВЕК НА РАЗЧИСТВАНЕ И РАЗРУХА
БЪДЕЩЕ ТЪРСИМ ,НОВО И СВЕТЛО
БЪДЕЩЕ НОСЕЩО СВЕТЛИНА,
НО ВЪРВИМ НИЙ ВЪВ МРАК
ЗАГУБИЛИ ПЪТ-
ЛУТАМЕ СЕ В ТЪМНИНА
БЕЗ КОМПАС И ПОСОКА .
А ПОСОКАТА ЯСНА-
СВЕТИ ПРЕД НАС И ЗОВЕ ,
С ГЛАС ТИХ И НАПЕВЕН.
ПЪТ СВЕТЪЛ , ШИРОК
ПРЕД НАС СЕ РАЗТВАРЯ.
УХАННА РАДОСТ И
ЩАСТИЕ СВЕТЛО ЗОВАТ ОТ ТАМ
ЛЮБОВ НЕ СЕКВАЩА
ГРЕЕ ПО ПЪТЯ ШИРОК.
ЛЮБОВТА Е ПЪТЯ НАШ
ЛЮБОВ НЕ СЕКВАЩА И ВЕЧНА
Всеки миг изричаме думи
безцелни и разпилени.
Изричаме клетви,
сипем лъжи.
Без да помислим дори,
че думите сила си имат
и оставят следи.
Следи, които раняват,
следи, които убиват дори.
Думи със сила ,която
ранява и ражда
надежди и вяра.
Думи, които сърцето разбиват.
думи, които дават крила.
Отговорност голяма носим
за словата, които редим.
Затова, през сърцето нека минава
всяка дума, която мълвим,
за да можем да кажем открито-
Tези думи аз сътворих.
безцелни и разпилени.
Изричаме клетви,
сипем лъжи.
Без да помислим дори,
че думите сила си имат
и оставят следи.
Следи, които раняват,
следи, които убиват дори.
Думи със сила ,която
ранява и ражда
надежди и вяра.
Думи, които сърцето разбиват.
думи, които дават крила.
Отговорност голяма носим
за словата, които редим.
Затова, през сърцето нека минава
всяка дума, която мълвим,
за да можем да кажем открито-
Tези думи аз сътворих.
Това от което се нуждаем е любов!
Сърцето само избира на кого да я даде.
Сърцето логика не следва,
любовта не е логична.
Любовта следва своя път,
път всеотдаен и приемащ.
Сърцето обича,
главата доводи търси.
Сърцето безусловно дава.
главата съмнения ражда-
това ли е пътя,
това ли е любовта,
това ли е мъжа?
Страховете стари, като призраци бродят
в главата и се хилят зловещо-
не е за теб,не заслужаваш,
не можеш да обичаш,
а сърцето нежно пее-
обичам те моя любов!
Желание горещо обхваща душата
за всеотдайност и нежност,
ръцете протягат се плахо,
да докоснат лицето свидно.
Устни изгарят, целувки да дарят,
целувки горещи и жадни.
Душата копнее за сливане диво,
главата разумно мърмори.
Дилемата трудна е и лесна,
главата разумна е ,но самотна,
а сърцето - неразумно и диво,
горещо и жадно,
пълно с любов.
Пътя разумен е спокоен, безопасен.
Следата гореща на сърцето
боли,но и щастие дарява.
Избор трябва да направя,
живота това е-избори безкрайни.
Избирам- сърцето да следвам!
Дори и да боли, когато свърши,
щастие носи, и радост, и утеха.
Избирам любовта гореща,
и щастието, и радостта,
дори да е за...
ден!
Сърцето само избира на кого да я даде.
Сърцето логика не следва,
любовта не е логична.
Любовта следва своя път,
път всеотдаен и приемащ.
Сърцето обича,
главата доводи търси.
Сърцето безусловно дава.
главата съмнения ражда-
това ли е пътя,
това ли е любовта,
това ли е мъжа?
Страховете стари, като призраци бродят
в главата и се хилят зловещо-
не е за теб,не заслужаваш,
не можеш да обичаш,
а сърцето нежно пее-
обичам те моя любов!
Желание горещо обхваща душата
за всеотдайност и нежност,
ръцете протягат се плахо,
да докоснат лицето свидно.
Устни изгарят, целувки да дарят,
целувки горещи и жадни.
Душата копнее за сливане диво,
главата разумно мърмори.
Дилемата трудна е и лесна,
главата разумна е ,но самотна,
а сърцето - неразумно и диво,
горещо и жадно,
пълно с любов.
Пътя разумен е спокоен, безопасен.
Следата гореща на сърцето
боли,но и щастие дарява.
Избор трябва да направя,
живота това е-избори безкрайни.
Избирам- сърцето да следвам!
Дори и да боли, когато свърши,
щастие носи, и радост, и утеха.
Избирам любовта гореща,
и щастието, и радостта,
дори да е за...
ден!
неделя, 17 април 2011 г.
Избор
Сиви облаци по небето пълзят.
Сиви мисли превземат душата.
Ежедневен ритъм в сиво.
Тъга струи от мен,
потапя ме във води студени.
Мечти изпепелени.
Радост не дочакана.
Любов не изживяна.
Това е моят днешен ден.
Главоблъсканици,
лутане и хаос,
е живота мой.
Но има в сърцето искра,
топла и нежна,
любов се нарича.
Любов всеобхватна и вечна.
Избор правя аз днес.
Да разпаля искрата в пламък,
за да стопи сивия цвят,
да видя себе си,
в огледалото .
Не онази която очакват,
а тази която съм аз.
Избор правя в днешния ден.
Да изчистя от сивото мислите свои.
Да изчистя живота си от приятелства празни.
Страхове и съмнения да прогоня.
На пътя избран аз да стъпя,
с крачка уверена да продължа.
Да покажа на себе си,
колко съм силна.
Като звезда да засвети
любовта чиста в сърцето,
озарила пътя широк.
Избор правя днес,
избирам да бъда АЗ!
Сиви облаци по небето пълзят.
Сиви мисли превземат душата.
Ежедневен ритъм в сиво.
Тъга струи от мен,
потапя ме във води студени.
Мечти изпепелени.
Радост не дочакана.
Любов не изживяна.
Това е моят днешен ден.
Главоблъсканици,
лутане и хаос,
е живота мой.
Но има в сърцето искра,
топла и нежна,
любов се нарича.
Любов всеобхватна и вечна.
Избор правя аз днес.
Да разпаля искрата в пламък,
за да стопи сивия цвят,
да видя себе си,
в огледалото .
Не онази която очакват,
а тази която съм аз.
Избор правя в днешния ден.
Да изчистя от сивото мислите свои.
Да изчистя живота си от приятелства празни.
Страхове и съмнения да прогоня.
На пътя избран аз да стъпя,
с крачка уверена да продължа.
Да покажа на себе си,
колко съм силна.
Като звезда да засвети
любовта чиста в сърцето,
озарила пътя широк.
Избор правя днес,
избирам да бъда АЗ!
СРЕЩА СЪС СЪДБАТА
Срещнах те случайно,даже те отминах,
но дръпна ме усмивката чаровна,
погледа ти мил.
Поспрях се, поздравих,
протегна ми ръка с усмивка,мило поздрави.
В кафето близко седнахме,
увлякохме се в разговор за миг,
като приятели от детските години.
Привлече ме гласа ти дрезгав,тих и нежен.
Напевно думите редеше,
омайваше ме твоя глас.
Очите ти усмихнати сгряваха душата тъжна.
Топлата ти длан приюти пръстите ми хладни.
Говорехме си дълго, мило за живота свой.
Всеки имаше в сърцето рана
и молеше се тя да зарасте.
Мечтаехме за нов живот,
спокоен,тих и мил.
Всеки своята голгота бе изминал,
изнесъл своя кръст.
Душата наранена искаше покой,
дума тиха,ласка нежна,прегръдка топла.
Виждах твоята мечта в очите,
а ти почуства моята тъга.
Разговора мил премина в срещи дълги.
Душите ни лекуваха се неусетно.
Изгря надежда плаха,
за живот мечтан, желан.
Щастлива съм ,не те отминах.
Съдбата срещата ни уреди!
Срещнах те случайно,даже те отминах,
но дръпна ме усмивката чаровна,
погледа ти мил.
Поспрях се, поздравих,
протегна ми ръка с усмивка,мило поздрави.
В кафето близко седнахме,
увлякохме се в разговор за миг,
като приятели от детските години.
Привлече ме гласа ти дрезгав,тих и нежен.
Напевно думите редеше,
омайваше ме твоя глас.
Очите ти усмихнати сгряваха душата тъжна.
Топлата ти длан приюти пръстите ми хладни.
Говорехме си дълго, мило за живота свой.
Всеки имаше в сърцето рана
и молеше се тя да зарасте.
Мечтаехме за нов живот,
спокоен,тих и мил.
Всеки своята голгота бе изминал,
изнесъл своя кръст.
Душата наранена искаше покой,
дума тиха,ласка нежна,прегръдка топла.
Виждах твоята мечта в очите,
а ти почуства моята тъга.
Разговора мил премина в срещи дълги.
Душите ни лекуваха се неусетно.
Изгря надежда плаха,
за живот мечтан, желан.
Щастлива съм ,не те отминах.
Съдбата срещата ни уреди!
Опожарена
Седя сама до тъмния прозорец,
наблюдавам уличната суета.
Очите сухи са,не останаха сълзи,
душата празна е ,кървяща рана.
Като пожар премина ти през мен
и остави ме сама, да жаля
над опожарената душа.
Приласка ме и събуди
заспалото сърце.
Изтръгна го без жал,
след туй захвърли го,
като не нужна стара вещ.
Разтворих се за теб,
приех те с радост,
душата си дарих,
но тя за теб бе поредна спирка,
игра,забава...след туй забрава.
Не значеше за тебе нищо.
Опустоши ме,изгори ме ти
и последната надежда
отне ми ти без жал.
Седя сама до тъмния прозорец,
очаквайки последния си час.
Очите сухи,сърцето празно,
душата обгорена, като
дънер след пожар.
Седя сама до тъмния прозорец
Седя сама до тъмния прозорец,
наблюдавам уличната суета.
Очите сухи са,не останаха сълзи,
душата празна е ,кървяща рана.
Като пожар премина ти през мен
и остави ме сама, да жаля
над опожарената душа.
Приласка ме и събуди
заспалото сърце.
Изтръгна го без жал,
след туй захвърли го,
като не нужна стара вещ.
Разтворих се за теб,
приех те с радост,
душата си дарих,
но тя за теб бе поредна спирка,
игра,забава...след туй забрава.
Не значеше за тебе нищо.
Опустоши ме,изгори ме ти
и последната надежда
отне ми ти без жал.
Седя сама до тъмния прозорец,
очаквайки последния си час.
Очите сухи,сърцето празно,
душата обгорена, като
дънер след пожар.
Седя сама до тъмния прозорец
Аз съм Майка Тереза,чувствам учудването ти и недоверието.
Не е прецедент за теб да говориш с мен.Вече веднъж говорихме и ме усети.
Сега искам да ти разкажа за любовта,мекотата и приемането.
От тук където съм много ясно виждам и чувствам душата ти.
Тя е светла и чиста,това което пречи да я проявиш е нещо много ,много
малко,бих казала прашинка,която би изчистила с един замах.Тази прашинка е страха.
Страх който е много лик,но има един корен и той е вината.
Изпитваш вина за всичко което се случва,от там идва страха.
Тези две думи са взаимно заменяеми,но знаеш ли какво губиш когато ги задържаш в себе си?
Губиш блаженството на любовта,която изпитваш,когато се отпуснеш в Божиите ръце.
Когато спреш надпреварата с другите,когато се пуснеш от всички "трябва".
Нищо не трябва!!!Просто трябва да си!!
Да не се съобразяваш с изискванията на околните.
Да се отпуснеш и потънеш в тишината на безкрая,тогава ще чуеш гласа на сърцето си
ще усетиш нежността на Вселената и благоста на Бог.
Тогава душата ти ще се напъни с блаженство,което ще те дари с лекота,вяра и сигурност
и тогава ще видиш света с други очи.
Тогава ще видиш красотата на душите,които те зобикалят.
Тогава ще усетиш красотата в света и че тя не се крие в изкуствената човешка красота,
а свети в простотата на естествените форми,чистотата на човешките отношения
в любовта която споделяш с ближния.
В радоста която изпитваш когато дадеш вода на жадния,хляб на гладния,
любов на нещастния.Това е истината за света, мило дете.
ТИ я чувстваш сега и я преживяваш,защото аз ти помагам да я усетиш в себе си.
Ти ги носиш всички тези качества в себе си,само трябва да ги пуснеш от затвора в който си ги вкарала.
Ти имаш двоен стандарт или двоен живот.
Единият вътре дълбоко в теб,който иска да излезе,съшност която е откровенна,любяща,състрадателна,
която е готова и последния си залък от устата да даде и друга,която се стяга ,защото е
научена или по точно дресирана да се крие,защото ще бъде "прецакана,излъгана,изработена.
Това не е вярно моето момиче.Това са правилата на вълците.
Ти нито си вълк,нито агне,ти си небесна душа,която по своя воля и избор е дошла тук и сега за да помогне
на хората и на своя духовен партьор да сътвори едно ново учение за лечение на душата.
Време е да покажеш коя си.Пусни всичко.Не го мисли.То ще се нареди.
Мисли за това че трябва да покажеш на хората едно ново отношение и
взаимоотношение.Ти си носител на нови духовни ценности,които са естествени
за духовно извисените хора ,а имено
ИСТИНА,ОТКРОВЕННОСТ,ЛЮБОВ,ВЗАИМОПОМОЩ,ОТКРОВЕННА И БЕЗКОРИСТНА
Стреми се това да ти е отношението към хората и всичко ще се промени около теб
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages
Не е прецедент за теб да говориш с мен.Вече веднъж говорихме и ме усети.
Сега искам да ти разкажа за любовта,мекотата и приемането.
От тук където съм много ясно виждам и чувствам душата ти.
Тя е светла и чиста,това което пречи да я проявиш е нещо много ,много
малко,бих казала прашинка,която би изчистила с един замах.Тази прашинка е страха.
Страх който е много лик,но има един корен и той е вината.
Изпитваш вина за всичко което се случва,от там идва страха.
Тези две думи са взаимно заменяеми,но знаеш ли какво губиш когато ги задържаш в себе си?
Губиш блаженството на любовта,която изпитваш,когато се отпуснеш в Божиите ръце.
Когато спреш надпреварата с другите,когато се пуснеш от всички "трябва".
Нищо не трябва!!!Просто трябва да си!!
Да не се съобразяваш с изискванията на околните.
Да се отпуснеш и потънеш в тишината на безкрая,тогава ще чуеш гласа на сърцето си
ще усетиш нежността на Вселената и благоста на Бог.
Тогава душата ти ще се напъни с блаженство,което ще те дари с лекота,вяра и сигурност
и тогава ще видиш света с други очи.
Тогава ще видиш красотата на душите,които те зобикалят.
Тогава ще усетиш красотата в света и че тя не се крие в изкуствената човешка красота,
а свети в простотата на естествените форми,чистотата на човешките отношения
в любовта която споделяш с ближния.
В радоста която изпитваш когато дадеш вода на жадния,хляб на гладния,
любов на нещастния.Това е истината за света, мило дете.
ТИ я чувстваш сега и я преживяваш,защото аз ти помагам да я усетиш в себе си.
Ти ги носиш всички тези качества в себе си,само трябва да ги пуснеш от затвора в който си ги вкарала.
Ти имаш двоен стандарт или двоен живот.
Единият вътре дълбоко в теб,който иска да излезе,съшност която е откровенна,любяща,състрадателна,
която е готова и последния си залък от устата да даде и друга,която се стяга ,защото е
научена или по точно дресирана да се крие,защото ще бъде "прецакана,излъгана,изработена.
Това не е вярно моето момиче.Това са правилата на вълците.
Ти нито си вълк,нито агне,ти си небесна душа,която по своя воля и избор е дошла тук и сега за да помогне
на хората и на своя духовен партьор да сътвори едно ново учение за лечение на душата.
Време е да покажеш коя си.Пусни всичко.Не го мисли.То ще се нареди.
Мисли за това че трябва да покажеш на хората едно ново отношение и
взаимоотношение.Ти си носител на нови духовни ценности,които са естествени
за духовно извисените хора ,а имено
ИСТИНА,ОТКРОВЕННОСТ,ЛЮБОВ,ВЗАИМОПОМОЩ,ОТКРОВЕННА И БЕЗКОРИСТНА
Стреми се това да ти е отношението към хората и всичко ще се промени около теб
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages
Хората се раждаме сами и сами умираме,
но по пътя ни трябва компания,по възможност приятна,
за да бъде пътя по лесен и приятен.За жалост не винаги намираме подходящата компания,
но не губим надежда ,търсим,грешим ,учим се...и живота минал.
Божия благословия е ако в зимата на живота ни до рамото ни има друго рамо
и в душата цари покой и тишина,
в ръката ни има друга ръка ,топла и нежна
и мълчаливата тишина между нас е изпълнена с говор.
Бог да ни благослови!
See more art images here!
но по пътя ни трябва компания,по възможност приятна,
за да бъде пътя по лесен и приятен.За жалост не винаги намираме подходящата компания,
но не губим надежда ,търсим,грешим ,учим се...и живота минал.
Божия благословия е ако в зимата на живота ни до рамото ни има друго рамо
и в душата цари покой и тишина,
в ръката ни има друга ръка ,топла и нежна
и мълчаливата тишина между нас е изпълнена с говор.
Бог да ни благослови!
See more art images here!
Учителю благ!
Благодаря ти за тази прелестна родина България.
Благодаря ти за народа в който се родих.
Благодаря ти за светлината заляла тази земя България.
Благодаря ти за силата която даваш на този народ.
Благодаря ти за щедрите дарове които даваш на този народ.
Благодаря ти за спокойствието и мира с които ни даряваш.
Благодаря ти ,че се грижиш за нас във всеки миг.
Благодаря ти за закрилата която ни даваш.
Благодаря ти за плодородието на тази земя.
Благодаря ти за любовта която ни даваш и ние я множим.
Благодаря ти за мисията с която ни ръкоположи.
Благодаря ти за пътя който ни посочи.
Благодаря ти,че си в нас и ние в тебе!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
АМИН
Благодаря ти за тази прелестна родина България.
Благодаря ти за народа в който се родих.
Благодаря ти за светлината заляла тази земя България.
Благодаря ти за силата която даваш на този народ.
Благодаря ти за щедрите дарове които даваш на този народ.
Благодаря ти за спокойствието и мира с които ни даряваш.
Благодаря ти ,че се грижиш за нас във всеки миг.
Благодаря ти за закрилата която ни даваш.
Благодаря ти за плодородието на тази земя.
Благодаря ти за любовта която ни даваш и ние я множим.
Благодаря ти за мисията с която ни ръкоположи.
Благодаря ти за пътя който ни посочи.
Благодаря ти,че си в нас и ние в тебе!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
АМИН
Човек се ражда ,за да даде другиму любов.Оня ,който ни кому,дори и на куче,не е дал поне капка любов,
той напразно е дошъл на този свят.По добре щеше да бъде,ако майка му вместо него е родила камък.Такъв
човек не познава мъката и щастието.Няма да остане в сърцата на хората.Те няма да го помнят с добро!
Такъв човек - по дяволите!
Пеньо Пенев
той напразно е дошъл на този свят.По добре щеше да бъде,ако майка му вместо него е родила камък.Такъв
човек не познава мъката и щастието.Няма да остане в сърцата на хората.Те няма да го помнят с добро!
Такъв човек - по дяволите!
Пеньо Пенев
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
Паулу Коелю
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.
-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
See more art images here!
Паулу Коелю
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.
-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
See more art images here!
СРЕЩА
Задимено кафене,гълчава монотонна,
кафе в ръка и поглед разпилян,
сама на маса в ъгъла далечен.
На душата тежко,а главата празна.
-Свободно ли е тук?-
въздишка тежка,поредния досадник.
Повдигам поглед, за отказа учтив
и думите във гърлото засядат.
Усмихнат поглед в изумруд,
усмивка леко крива,
небрежност елегантна,
чаровник мил.
-Да!-отронва се едва.
-Приятно ми е да се запознаем-
протяга той ръка.
Смутена поемам тази длан
и в миг изтръпвам цяла.
Топла,леко груба,
приютява моята длан.
Туй бе мига, в който
срещнах те любов.
Самотата отлетя,
душата ми запя.
Мигновение велико,
родило вечността.
Усмивка мила
родила любовта.
Докосване леко,
събудило замрялата душа.
Любов изгряла,
огнена и страстна,
изпълнила един живот.
See more art images here!
Задимено кафене,гълчава монотонна,
кафе в ръка и поглед разпилян,
сама на маса в ъгъла далечен.
На душата тежко,а главата празна.
-Свободно ли е тук?-
въздишка тежка,поредния досадник.
Повдигам поглед, за отказа учтив
и думите във гърлото засядат.
Усмихнат поглед в изумруд,
усмивка леко крива,
небрежност елегантна,
чаровник мил.
-Да!-отронва се едва.
-Приятно ми е да се запознаем-
протяга той ръка.
Смутена поемам тази длан
и в миг изтръпвам цяла.
Топла,леко груба,
приютява моята длан.
Туй бе мига, в който
срещнах те любов.
Самотата отлетя,
душата ми запя.
Мигновение велико,
родило вечността.
Усмивка мила
родила любовта.
Докосване леко,
събудило замрялата душа.
Любов изгряла,
огнена и страстна,
изпълнила един живот.
See more art images here!
Сънувах те
Сънувах те в бяла нощ
сребрееше ти в мрака.
Изгряваше луната в тъмното небе
и твоя силует трептеше
примамвайки с прегрътка нежна.
Трептеше ти неземна и ефирна
и пееше душата от любов.
Бъди с мен мила
и с любов ме надари.
Усмихна се ти тъжно и
изчезна в мрака непрогледен.
Остана само бялата луна
огряла пустото поле.
Събудих се тъжен и самотен
Събудих се смутен.
Дали те има в този свят
или си видение в мрака.
Обичам твоя силует.
Обичам твоята лзбов.
Обичам те и земна и неземна
обичам те,обичам те
Бъди
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages
Сънувах те в бяла нощ
сребрееше ти в мрака.
Изгряваше луната в тъмното небе
и твоя силует трептеше
примамвайки с прегрътка нежна.
Трептеше ти неземна и ефирна
и пееше душата от любов.
Бъди с мен мила
и с любов ме надари.
Усмихна се ти тъжно и
изчезна в мрака непрогледен.
Остана само бялата луна
огряла пустото поле.
Събудих се тъжен и самотен
Събудих се смутен.
Дали те има в този свят
или си видение в мрака.
Обичам твоя силует.
Обичам твоята лзбов.
Обичам те и земна и неземна
обичам те,обичам те
Бъди
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages
Това съм аз
За да ме обичат,
бях каквато искат,
усмихната, добра и тиха.
Преглъщах думи те горчиви,
усмихвах се на грубите шеги,
приемах критиките тихо и без ропот.
Седях в ъгъла завряна
и чаках думичка добра,
усмивка мила ,ласка нежна,
но не дочаках и реших-
от днес ще бъда аз.
Онази, която вътре крих,
онази, която никой не позна,
онази, която тихо плака
скрита зад маската горчива.
От днес ще бъда аз!
Обидата с усмивка ще посрещам,
защото тя не е за мен,
обиждайки ме, всеки сам се наранява
и няма нищо общо с мен.
А критиките ще изслушвам кротко,
защото тъй човека казва своя си проблем.
С любов ще срещам всеки, запътил се към мен,
защото в себе си аз нося толкова любов,
че тя би стигнала за всеки жаден ,тъжен и унил.
Не ще се крия вече, зад маска сложена от друг.
От днес лицето свое ще покажа!
Усмихнато и мило,огряно от вътрешна любов.
Ще изразявам кротко своя мироглед,
дори да не хареса той на хората край мен.
Ще изричам думи мили, излизащи от моето сърце,
а не поставени ми от условности приети.
Ще бъда аз ,усмихната, добра и мила,
но истински и от сърце.
Свободна от оковите на наложените правила,
ще се представя пред света щастлива.
Това съм аз!
Открита, истинска и честна!
Даряваща любов безспир!
Това съм аз!
Името ми е-
ЛЮБОВ!!!
See more art images here!
За да ме обичат,
бях каквато искат,
усмихната, добра и тиха.
Преглъщах думи те горчиви,
усмихвах се на грубите шеги,
приемах критиките тихо и без ропот.
Седях в ъгъла завряна
и чаках думичка добра,
усмивка мила ,ласка нежна,
но не дочаках и реших-
от днес ще бъда аз.
Онази, която вътре крих,
онази, която никой не позна,
онази, която тихо плака
скрита зад маската горчива.
От днес ще бъда аз!
Обидата с усмивка ще посрещам,
защото тя не е за мен,
обиждайки ме, всеки сам се наранява
и няма нищо общо с мен.
А критиките ще изслушвам кротко,
защото тъй човека казва своя си проблем.
С любов ще срещам всеки, запътил се към мен,
защото в себе си аз нося толкова любов,
че тя би стигнала за всеки жаден ,тъжен и унил.
Не ще се крия вече, зад маска сложена от друг.
От днес лицето свое ще покажа!
Усмихнато и мило,огряно от вътрешна любов.
Ще изразявам кротко своя мироглед,
дори да не хареса той на хората край мен.
Ще изричам думи мили, излизащи от моето сърце,
а не поставени ми от условности приети.
Ще бъда аз ,усмихната, добра и мила,
но истински и от сърце.
Свободна от оковите на наложените правила,
ще се представя пред света щастлива.
Това съм аз!
Открита, истинска и честна!
Даряваща любов безспир!
Това съм аз!
Името ми е-
ЛЮБОВ!!!
See more art images here!
Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавна чаках някой, като теб...
Огледай се – навярно моят храм
Е малко неуютен, навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи, който търси, който зрящ е и
Който иска истинско богатство...
Ослушай се – нечакан остър вятър, навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени, но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже, но днес,
Ако искаш – огледай се, ослушай се и после...
После влез...
“Пътуване към себе си” - Блага Димитрова
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавна чаках някой, като теб...
Огледай се – навярно моят храм
Е малко неуютен, навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи, който търси, който зрящ е и
Който иска истинско богатство...
Ослушай се – нечакан остър вятър, навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени, но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже, но днес,
Ако искаш – огледай се, ослушай се и после...
После влез...
“Пътуване към себе си” - Блага Димитрова
Абонамент за:
Публикации (Atom)