Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни.
Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно.
На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка и сърцето, костите и всички клетки в цялото тялотя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество.
Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което е клетката за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние, хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкият орган на земята жив. По същият начин в други времеви измерения този процес на преминаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена. Животът на Земята и извън нея е разделен на органи. Отделното човешко същество е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм....
*******
Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите. Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко същество има различна информация, в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме. Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме сключили. Аз всъщност не съм човешко същество, на име Мигел Руис. Ти също не си човещко същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра е споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на себе си и всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване на информация в компютъра е Опитомяването.
Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни, точно, както ние опитомяваме кучетата-чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на другите. Искаме да сме достатъчно добри, да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни се определя от образа, който сме създале за себе си, с всички онези ограничения. За нас е много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение. Вместо да радваме себе си, се стремим да разваме всички останали.
Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни. Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява-ние сами поемаме тази задача, като се наказвам и от време на време се награждаваме.
В себеопитомяването участват активна три елемента на ума. Първият е съдникът в ума ни-той преценява действията ни. Вторият е жертвата-тя получава отсъждането, а обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана. Третият елемент, който участва е системата от убеждения, на която са ни научили и която включва правилата за това, как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като наша конституция или свето писание. Там е всичко, на което сме повярвали, без да го подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз наричам Книгата на ада. Можем да излезем от Книгата на ада, като пожелаем да изоставим стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се намираме в Рая на Земята.
Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на Новото Слънце проникна, всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе или на другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите нещо специално. Преди това си мислех, че служа на Бога, че Той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина....
Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне ако останем невинни като деца. Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем възможно най-бързо. Всички Учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също-в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече Учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора, ще приемат тези представи. Това е пророчеството за Новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са.
Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да създадем Новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само, когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си.
Въпреки, че ще минат поне 200 години, преди този процес на събуждане да завърши, след 1992 г. той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е поколението, което поставя началото на пробуждането и ти си част от него.
*****
Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега, като посоката е към нещо по-добро. Все още обаче, сънят е кошмарен, все още е ад.
Задачата ни в този живат е да се избавим от стария сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата. Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със себе си. Ние сме своят най-суров съдник.
Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще се засили. Тази промяна се случва, както в индивида, така и в цялото човечество.
Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитат да ни върнат в стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на изкушението-с Любов, без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме да премине.
Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на промяната. Предсказателните ужаси се отнасят за мъчителни тревоги, които страхът от промяната поражда. През последните 50г. човешкият род правеше опити да се самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече разрушен и съпротивата отслабва.
*****
Интуицията ще управлява следващият период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш без да мислиш, без да се съмняваш! Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкат, който управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили.
Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашият личен лъч от Светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор...
...Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към Истината. Истината е жива.
Любовта е противоположност на страха. Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън, който изгаря всичко, до което се докосне.
Любовта на другите може да пробуди нашата любов, може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята.
Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на хиляди години хората са потискали любовта. Забравили са какво значи истинска любов. Когато казваме на някой-"Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска любов. Собственическата любов е като всяка друга нежда на човешкото тяло. Представете си, че не ядете цяла седмица. ще се почувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е нещо подобно...
...Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за Рай на Земята.
*****
Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез действията си имаш способността да промениш всичко. Имаш свободата да избириш да действаш в името на трансформацията и да изразиш своя личен сън, като твориш живот, изпълнен с красота и лzбов.
Сега, когато започваш да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко красив е животът ми? Какво е моето намерение? В каква степен обичам? Доколко съм щастлив?"
Насърчавам те да бъдеш върховният творец на своя личен сън и на съня на планетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. ти си любовта. Изразявай своята красота с Любов!
Благодаря ти за това, че прочете казаното от мен и че ми позволи да те обичам такъв, какъвто наистина си - същество от светлина, свързано със Слънцето чрез своя лъч слънчева светлина, същество, което е Бог. Обичам те.
Дон Мигел Анхел Руис
/публикациите са със съкращения/
вторник, 31 май 2011 г.
Принципът на нарцисите
Вече няколко пъти дъщеря ми Джули ми се обаждаше за едно и също: „Мамо, трябва да дойдеш и да видиш нарцисите преди да е станало прекалено късно.“ Исках да отида, но трябваше да карам два часа по тесни пътища до дома й в планината.
„Ще дойда следващия четвъртък“ - обещах аз с лека неохота след третото й обаждане.
Следващият четвъртък се оказа студен, дъждовен ден, но тъй като вече бях обещала, се качих в колата и поех по дългия, изтощителен път.
Когато най-сетне стигнах до дома на Джули, поздравявайки и прегръщайки внуците си, аз заявих: „Забрави за нарцисите, Джули! Пътят е невидим от облаци и мъгла и нищо на земята не е по-важно от теб и децата. Нищо не може да ме накара де помръдна и на сантиметър оттук!“
Дъщеря ми се усмихна спокойно: „Ние караме в тези условия постоянно, мамо.“
„Не, няма да ме накараш да се върна обратно на пътя преди времето да се проясни и когато мъглата се вдигне директно се връщам вкъщи.“ казах аз много категорично.
„О, мамо, надявах се да ме закараш до паркинга – колата ми е там.“ рече Джули разочаровано.
„Колко далеч ще трябва да караме?“
„Само няколко пресечки. Аз ще карам...свикнала съм с мъглата.“
След няколко минути на студения, мъглив път, се наложи да попитам:“Къде отиваме? Това не е пътят към паркинга!“
„Отиваме до паркинга по дългия път“ - усмихна се Джули - „по пътя на нарцисите.“
„Джули“ - казах строго аз - „моля те, върни ни обратно у дома.“
„Не се притеснявай, мамо! Вярвай ми – никога няма да си простиш, ако изпуснеш това преживяване.“
И така моята скъпа дъщеря, която никога не ми бе създавала проблеми през целия ми живот изведнъж пое контрол ... и ме отвличаше! Не можех да повярвам. Независимо от нежеланието ми се бяхме отправили нанякъде, за да видим някакви си нарциси – рискувайки живота си, карайки през гъста, сива мъгла по път на върха на планината. След около 20 минути свихме по каменист път. Мъглата се беше вдигнала леко, но небето се снишаваше, сиво и облачно. Паркирахме до малка църква, до която имаше указателна табела: „Градина на нарцисите“.
Всяка от нас взе по едно дете за ръка и аз последвах Джули по пътя, който се виеше през гората,спускаше се и се издигаше в поредица от склонове и баири.
Изведнъж свихме по малък страничен път и когато повдигнах поглед не можах да повярвам на очите си. Пред мен се разкриваше най-величествената гледка, неочаквана и поразителна. Изглеждаше все едно някой бе взел голям съд пълен със злато и го бе изсипал над върха и склоновете на планината. Дори в изпълнения с мъгла въздух, планинският склон блестеше, облечен в огромни потоци и водопади от нарциси. Цветята бяха засети във величествени, виещи се десени, огромни ленти и ивици от тъмно оранжево, бяло, лимонено-жълто, розово и златисто. Всяка цветова вариация бе засята като група, така че да се вие и да тече като река със своя собствена разцветка.
Нямаше значение, че денят беше мъглив. Блясъкът на нарцисите беше като светлината на ясен слънчев ден. Дори и най-прекрасните думи просто не могат да опишат невероятната красотата на окичения с цветя планински връх. Пет акъра цветя(както разбрах по-късно)! „Но кой е създал това?“ попитах аз Дхули. Бях изпълнена с благодарност, че ме доведе тук, макар и против волята ми. Това беше неповторимо преживяване.
„Кой“ - попитах аз отново, почти изгубила дар слово от почуда - „и как, защо, кога?“
„Само една жена“ - отговори Джули - „тя живее на този имот. Там е къщата й.“ Джули посочи добре поддържана А-образна къща, която изглеждаше малка насред всичкото това великолепие.
Приближихме се до къщата. Исках да науча повече. Във вътрешния двор видяхме плакат озаглавен: „Отговори на въпросите, които знам, че си задавате.“ Първият отговор беше прост: „50,000 нарциса“. Вторият отговор беше: „Един по един, от една жена, две ръце, два крака и много малко мозък.“ Третият отговор: „Започнах през 1958.“
Това беше принципът – принципът на нарцисите.
Този момент промени живота ми. Размишлявах за тази жена, която никога не бях срещала и която преди повече от 35 години бе започнала – цвете по цвете – да осъществява своята визия за красота и радост на един уединен планински връх. Цвете по цвете!
Нямало е друг начин да го направи. Цвете по цвете. Нямало е кратки пътища – само любов към бавния процес на засаждането; любов към работата докато се е развивала; любов към целта, която е била постигната така бавно, а резултатът от нея – видим само три седмици в годината. И все пак, просто засаждайки цвете след цвете, светът е бил променен.
Тази непозната жена завинаги бе променила света, в който живее. Беше създала нещо неизразимо величествено, красиво и вдъхновяващо.
Принципът, който нейните нарциси ме накараха да осъзная е един от най-великите принципи на успеха: да се придвижваме към целите и желанията си крачка по крачка – ако е необходимо и с малки крачки; да се наслаждаваме на процеса; да използваме натрупването във времето.
Когато умножим малки частици време с постепенно нарастващо всекидневно усилие, ние също можем да постигнем велики неща. Можем да променим света.
„Джули“ - казах аз като си тръгвахме от този рай от нарциси, все още смаяна от разкоша на видяното - „тази жена е поставила отличителен знак върху земята. Декорирала я е! Замисли се – тя е засаждала всички тези цветя в продължение на над 30 години – цвете по цвете! И това е единственият начин, по който тази градина е можело да бъде създадена. Всяко едно цвете е трябвало да бъде засадено. Нямало е по-кратък път към целта. Пет цветни акъра! И всичко това - цвете по цвете.“
Тази мисъл изпълни ума ми. Изведнъж осъзнах нещо, което ме порази. „По някакъв начин това ме натъжава“ - признах на Джули - „Какво ли можех да постигна, ако преди 35 години бях си поставила голяма цел и бях работила над нея „цвете по цвете“ през всичките тези години“. Само си представи какво можех да постигна!“
Мъдрата ми дъщеря запали колата и обобщи посланието на деня по типичния за нея директен начин: „Започни утре.“ каза тя със същата многозначителна усмивка, която не слизаше от лицето и цяла сутрин. О, каква мъдрост!
Няма смисъл да мислиш за изгубените отминали часове. За да не съжаляваш, когато научиш урок по трудния начин просто се запитай: „Как бих могъл да приложа този урок в живота си от сега нататък?“.
„Ще дойда следващия четвъртък“ - обещах аз с лека неохота след третото й обаждане.
Следващият четвъртък се оказа студен, дъждовен ден, но тъй като вече бях обещала, се качих в колата и поех по дългия, изтощителен път.
Когато най-сетне стигнах до дома на Джули, поздравявайки и прегръщайки внуците си, аз заявих: „Забрави за нарцисите, Джули! Пътят е невидим от облаци и мъгла и нищо на земята не е по-важно от теб и децата. Нищо не може да ме накара де помръдна и на сантиметър оттук!“
Дъщеря ми се усмихна спокойно: „Ние караме в тези условия постоянно, мамо.“
„Не, няма да ме накараш да се върна обратно на пътя преди времето да се проясни и когато мъглата се вдигне директно се връщам вкъщи.“ казах аз много категорично.
„О, мамо, надявах се да ме закараш до паркинга – колата ми е там.“ рече Джули разочаровано.
„Колко далеч ще трябва да караме?“
„Само няколко пресечки. Аз ще карам...свикнала съм с мъглата.“
След няколко минути на студения, мъглив път, се наложи да попитам:“Къде отиваме? Това не е пътят към паркинга!“
„Отиваме до паркинга по дългия път“ - усмихна се Джули - „по пътя на нарцисите.“
„Джули“ - казах строго аз - „моля те, върни ни обратно у дома.“
„Не се притеснявай, мамо! Вярвай ми – никога няма да си простиш, ако изпуснеш това преживяване.“
И така моята скъпа дъщеря, която никога не ми бе създавала проблеми през целия ми живот изведнъж пое контрол ... и ме отвличаше! Не можех да повярвам. Независимо от нежеланието ми се бяхме отправили нанякъде, за да видим някакви си нарциси – рискувайки живота си, карайки през гъста, сива мъгла по път на върха на планината. След около 20 минути свихме по каменист път. Мъглата се беше вдигнала леко, но небето се снишаваше, сиво и облачно. Паркирахме до малка църква, до която имаше указателна табела: „Градина на нарцисите“.
Всяка от нас взе по едно дете за ръка и аз последвах Джули по пътя, който се виеше през гората,спускаше се и се издигаше в поредица от склонове и баири.
Изведнъж свихме по малък страничен път и когато повдигнах поглед не можах да повярвам на очите си. Пред мен се разкриваше най-величествената гледка, неочаквана и поразителна. Изглеждаше все едно някой бе взел голям съд пълен със злато и го бе изсипал над върха и склоновете на планината. Дори в изпълнения с мъгла въздух, планинският склон блестеше, облечен в огромни потоци и водопади от нарциси. Цветята бяха засети във величествени, виещи се десени, огромни ленти и ивици от тъмно оранжево, бяло, лимонено-жълто, розово и златисто. Всяка цветова вариация бе засята като група, така че да се вие и да тече като река със своя собствена разцветка.
Нямаше значение, че денят беше мъглив. Блясъкът на нарцисите беше като светлината на ясен слънчев ден. Дори и най-прекрасните думи просто не могат да опишат невероятната красотата на окичения с цветя планински връх. Пет акъра цветя(както разбрах по-късно)! „Но кой е създал това?“ попитах аз Дхули. Бях изпълнена с благодарност, че ме доведе тук, макар и против волята ми. Това беше неповторимо преживяване.
„Кой“ - попитах аз отново, почти изгубила дар слово от почуда - „и как, защо, кога?“
„Само една жена“ - отговори Джули - „тя живее на този имот. Там е къщата й.“ Джули посочи добре поддържана А-образна къща, която изглеждаше малка насред всичкото това великолепие.
Приближихме се до къщата. Исках да науча повече. Във вътрешния двор видяхме плакат озаглавен: „Отговори на въпросите, които знам, че си задавате.“ Първият отговор беше прост: „50,000 нарциса“. Вторият отговор беше: „Един по един, от една жена, две ръце, два крака и много малко мозък.“ Третият отговор: „Започнах през 1958.“
Това беше принципът – принципът на нарцисите.
Този момент промени живота ми. Размишлявах за тази жена, която никога не бях срещала и която преди повече от 35 години бе започнала – цвете по цвете – да осъществява своята визия за красота и радост на един уединен планински връх. Цвете по цвете!
Нямало е друг начин да го направи. Цвете по цвете. Нямало е кратки пътища – само любов към бавния процес на засаждането; любов към работата докато се е развивала; любов към целта, която е била постигната така бавно, а резултатът от нея – видим само три седмици в годината. И все пак, просто засаждайки цвете след цвете, светът е бил променен.
Тази непозната жена завинаги бе променила света, в който живее. Беше създала нещо неизразимо величествено, красиво и вдъхновяващо.
Принципът, който нейните нарциси ме накараха да осъзная е един от най-великите принципи на успеха: да се придвижваме към целите и желанията си крачка по крачка – ако е необходимо и с малки крачки; да се наслаждаваме на процеса; да използваме натрупването във времето.
Когато умножим малки частици време с постепенно нарастващо всекидневно усилие, ние също можем да постигнем велики неща. Можем да променим света.
„Джули“ - казах аз като си тръгвахме от този рай от нарциси, все още смаяна от разкоша на видяното - „тази жена е поставила отличителен знак върху земята. Декорирала я е! Замисли се – тя е засаждала всички тези цветя в продължение на над 30 години – цвете по цвете! И това е единственият начин, по който тази градина е можело да бъде създадена. Всяко едно цвете е трябвало да бъде засадено. Нямало е по-кратък път към целта. Пет цветни акъра! И всичко това - цвете по цвете.“
Тази мисъл изпълни ума ми. Изведнъж осъзнах нещо, което ме порази. „По някакъв начин това ме натъжава“ - признах на Джули - „Какво ли можех да постигна, ако преди 35 години бях си поставила голяма цел и бях работила над нея „цвете по цвете“ през всичките тези години“. Само си представи какво можех да постигна!“
Мъдрата ми дъщеря запали колата и обобщи посланието на деня по типичния за нея директен начин: „Започни утре.“ каза тя със същата многозначителна усмивка, която не слизаше от лицето и цяла сутрин. О, каква мъдрост!
Няма смисъл да мислиш за изгубените отминали часове. За да не съжаляваш, когато научиш урок по трудния начин просто се запитай: „Как бих могъл да приложа този урок в живота си от сега нататък?“.
петък, 27 май 2011 г.
Говори ми за любов
Говори ми за любов!
Прoшепни ми твойто име!
Погледни в очите ми!
Кажи ми името на любовта!
Кажи ми къде си сега?
Кажи ми....не избирай мрака!
Тук съм заради теб!
Не се страхувай,
аз съм тук до теб!
Тук и ще остана!
Защото искам да съм с теб!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук до тебе ще остана.
Скрита някъде в теб!
Поискай сърцето ми
и ще ти го дам.
Поискай душата ми
и нея ще ти дам.
После и живота ми поискай
и него ще ти дам,
защото ти си
сърцето, душата и живота!
Давам всичко.
Искам само теб!
Ще те чакам,
това ти обещавам.
Ще те пазя от всичко,
дори от себе си ще те предпазя!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук съм днес и ще остана,
на мястото на твойта рана.
Отказвам да загубя теб,
отказвам да си тръгна аз сега.
Отказвам се и ще остана,
защото искам теб сега!
Автор - неизвестен
Прoшепни ми твойто име!
Погледни в очите ми!
Кажи ми името на любовта!
Кажи ми къде си сега?
Кажи ми....не избирай мрака!
Тук съм заради теб!
Не се страхувай,
аз съм тук до теб!
Тук и ще остана!
Защото искам да съм с теб!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук до тебе ще остана.
Скрита някъде в теб!
Поискай сърцето ми
и ще ти го дам.
Поискай душата ми
и нея ще ти дам.
После и живота ми поискай
и него ще ти дам,
защото ти си
сърцето, душата и живота!
Давам всичко.
Искам само теб!
Ще те чакам,
това ти обещавам.
Ще те пазя от всичко,
дори от себе си ще те предпазя!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук съм днес и ще остана,
на мястото на твойта рана.
Отказвам да загубя теб,
отказвам да си тръгна аз сега.
Отказвам се и ще остана,
защото искам теб сега!
Автор - неизвестен
Пусни чашата
Пусни чашата - не мисли за проблемите!
Професорът започнал своя урок, като взел в ръка една чаша, пълна с вода.Вдигнал я така, че всички да могат да я виждат и попитал:
- Според вас, колко тежи тази чаша?
- 50гр... 100гр... 125гр! – предположили студентите.
- Истината е, че и самият аз не зная.И докато не я претеглим, няма как да сме сигурни. – казал професорът. – Но аз всъщност исках да ви питам друго. Какво ще стане, ако държа чашата по този начин в продължение на няколко минути?
- Нищо – отвърнали студентите.
- Добре.А какво ще стане, ако аз държа чашата така в продължение на 1 час? – попитал този път професорът.
- Ще започне да ви боли ръката – отговорил един от студентите.
- Правилно.А ако я държа по този начин през целия ден, какво ще се случи?
- Ръката много ще ви заболи, от това напрежение е възможно да получите схващане на мускулите, дори парализа на ръката.И най-вероятно ще ви се наложи да отидете на лекар...
- Много добре, – продължил невъзмутимо професорът. - А докато се случва всичко това, променила ли се е някак тежестта на чашата?
- Не! – отвърнали всички в един глас.
- А каква тогава е причината за болките в ръката и спазмите на мускулите?
Студентите били озадачени, ситуацията вече приличала на загадка и всички се умислили в търсене на отговора.
- Какво трябва да направя, за да се избавя от болката и тежестта при това положение? – продължил професорът.
- Пуснете чашата! – чул се отговор от аудиторията.
- Ето, това е! – възкликнал професорът. – Същото се случва и с вашите проблеми в живота и тежките ви мисли.Да мислите за тях няколко минути, е нещо нормално и в това няма нищо нередно или смущаващо.Но ако ги задържите в ума си по-продължително време – ще усетите болка.А ако го правите много дълго, прекалено дълго време – ще се почувствате като парализирани, т.е. няма да сте в състояние да вършите нищо друго. Важно е да обмисляте ситуациите и да си вадите изводи, но още по-важно е да умеете да освобождавате съзнанието си от тези проблеми в края на всеки ден – да ги пуснете преди да легнете да спите.Така ще си спестите много стрес и напрежение и всяка сутрин ще се събуждате свежи, бодри и отпочинали.Ще се чувствате заредени с нови сили и с лекота ще преодолявате предизвикателствата на живота, независимо в какви ситуации ви поставя.
Така, че запомнете: пуснете чашата в края на деня!
Професорът започнал своя урок, като взел в ръка една чаша, пълна с вода.Вдигнал я така, че всички да могат да я виждат и попитал:
- Според вас, колко тежи тази чаша?
- 50гр... 100гр... 125гр! – предположили студентите.
- Истината е, че и самият аз не зная.И докато не я претеглим, няма как да сме сигурни. – казал професорът. – Но аз всъщност исках да ви питам друго. Какво ще стане, ако държа чашата по този начин в продължение на няколко минути?
- Нищо – отвърнали студентите.
- Добре.А какво ще стане, ако аз държа чашата така в продължение на 1 час? – попитал този път професорът.
- Ще започне да ви боли ръката – отговорил един от студентите.
- Правилно.А ако я държа по този начин през целия ден, какво ще се случи?
- Ръката много ще ви заболи, от това напрежение е възможно да получите схващане на мускулите, дори парализа на ръката.И най-вероятно ще ви се наложи да отидете на лекар...
- Много добре, – продължил невъзмутимо професорът. - А докато се случва всичко това, променила ли се е някак тежестта на чашата?
- Не! – отвърнали всички в един глас.
- А каква тогава е причината за болките в ръката и спазмите на мускулите?
Студентите били озадачени, ситуацията вече приличала на загадка и всички се умислили в търсене на отговора.
- Какво трябва да направя, за да се избавя от болката и тежестта при това положение? – продължил професорът.
- Пуснете чашата! – чул се отговор от аудиторията.
- Ето, това е! – възкликнал професорът. – Същото се случва и с вашите проблеми в живота и тежките ви мисли.Да мислите за тях няколко минути, е нещо нормално и в това няма нищо нередно или смущаващо.Но ако ги задържите в ума си по-продължително време – ще усетите болка.А ако го правите много дълго, прекалено дълго време – ще се почувствате като парализирани, т.е. няма да сте в състояние да вършите нищо друго. Важно е да обмисляте ситуациите и да си вадите изводи, но още по-важно е да умеете да освобождавате съзнанието си от тези проблеми в края на всеки ден – да ги пуснете преди да легнете да спите.Така ще си спестите много стрес и напрежение и всяка сутрин ще се събуждате свежи, бодри и отпочинали.Ще се чувствате заредени с нови сили и с лекота ще преодолявате предизвикателствата на живота, независимо в какви ситуации ви поставя.
Така, че запомнете: пуснете чашата в края на деня!
понеделник, 23 май 2011 г.
четвъртък, 19 май 2011 г.
сряда, 18 май 2011 г.
Позитивното мислене определя съдбата на всеки от нас
Разработените от д-р Синелников методики позволяват да се открият причините за болестите и другите проблеми, които са скрити дълбоко в подсъзнанието. След това те вече могат да се отстранят. Той дори е създал школа за практикуване на тези методики и е издал няколко книги за своите лечебни практики. В тях Синелников показва как човек може самостоятелно да работи със своето подсъзнание, да го промени и насочи в най-добрата за самия него посока.
Ако човек е здрав, може да контролира съдбата си. Ако здравето му не е наред, и съдбата е против него. Ако пък съдбата е “подредена”, и здравето е наред. Ако съдбата “тръгне накриво”, се срива и здравето.
ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ И НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ
Има различни начини за постигане на хармония и един от тях е усвояването на позитивното мислене. А под това се разбира система от възгледи за околния свят. Ето основните концепции на тази система:
- светът е справедлив и виновни няма;
- светът е пълен с хубави неща;
- любовта към самия себе си е основа на живота;
- човек сам е отговорен за всичко, което се случва с него;
- всичко, което се случва с човека, само отразява неговите мисли. Човек е това, което са и мислите му;
- всеки човек по своята природа е вълшебник и чрез своето подсъзнание получава възможност за определяне на своята съдба.
Следването на тези концепции определя здравето и съдбата на човека, а проблемите със здравето и превратностите на съдбата са знак, показващ “отклонение от курса”. А “правилните” мисли са тези, които осигуряват на всеки човек щастлива съдба и добро здраве.
ДОБРОТО ЗДРАВЕ Е ЗАМИСЛЕНА РЕАЛНОСТ
Колкото и просто да звучи изразът “позитивно мислене”, в повечето случаи преходът към него изисква значителни усилия, защото светоусещането на човека се променя изцяло. Включително и понятията, останали у него още от раждането му. Многото концепции на позитивното мислене, които трябва да бъдат разбрани и усвоени, по принцип изглеждат несправедливи. Особено концепцията, че “светът е справедлив и виновни няма”. Много от нас приемат света за несправедлив и дори жесток и за да се стигне до позитивно мислене, трябва да се измине много труден път.
Но си заслужава, защото влизайки в хармония със света, ще живеете по съвършено други принципи: недостигът ще се замести от изобилие, борбата с външния свят ще се смени с наслаждаването на неговите дарове. А борбата с болестите ще бъде изместена от радостта и от доброто здраве.
И още повече, няма да се налага да молите, защото всичко ще ви дойде даром. Няма да се налага да питате, защото хората ще си казват всичко сами. Не трябва да се трудите с пот на чело за всичко, което ви е нужно – то само ще попадне в ръцете ви. За да постигнете желаното, трябва само да си помислите за това и то ще стане. По същество позитивното мислене - това е метод на реалния живот в измисления свят, но не в света на мечтите, а в материалния свят. Този материален свят ще бъде построен от вашето позитивно мислене. Това е начин сами да създадете съдбата си, в това число и здравето си, което е необходимо за реализиране на тази съдба.
ВАЛЕРИЙ СИНЕЛНИКОВ БУКВАЛНО МОДЕЛИРАЛ СЕБЕ СИ
Ще продължим с Валерий Синелников и неговата замислена реалност. Един ден той седнал и се замислил за себе си… и за своята бъдеща жена. Представил си всичко, което искал да бъде тя – очите, косата, фигурата, ръста, теглото, името, навиците и това, с което се занимава. Той само помислил за това, но скоро такова момиче се появило в неговото обкръжение. Той, естествено, се оженил за нея и в момента имат три деца.
Позитивното мислене позволило на Синелников да получи много от живота. Той е само на 39 години и живее повече от благополучно – напълно обезпечен е, има жилище на живописно място. А до неотдавна бил обикновен лекар-терапевт със склонност към злоупотреба с алкохола.
Но Валерий Синелников буквално “моделирал себе си”, след като прочел книгата на Ричард Бъндлър за работата с подсъзнанието. Запознал се и с философията на Луиза Хей. Пробвал върху себе си тези методи и сам започнал да препоръчва концепцията за позитивното мислене на своите пациенти. Получил изумителни резултати – изчезнали болестите на нервната му система, на храносмилателните му органи, на пикочната му система и на ставите. Дори и тези, които до този момент се смятали за неизлечими. Хората, успели да постигнат позитивно мислене, оздравяват. При това някои от тях въобще не са приемали лекарства.
ВЕДНЪЖ УСВОИЛ ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ, ЧОВЕКЪТ НЕ СЕ ОТКАЗВА ОТ НЕГО
Използваните от Валерий Синелников методи за възстановяване на здравето съвсем не са лечебни методи от медицинска гледна точка. Той смята официалната медицина за неефективна и пригодна да оказва временна помощ само в екстремни случаи, например при травми и пристъпи от инсулт и инфаркт. За Луиз Хей, нека разкажем и нейната съдба, за да подкрепим разсъжденията за позитивното мислене. Тя изминала много суров житейски път. Детските й години били ужасни – още когато била на пет години, я изнасилили, по-късно било още по- ужасно – непрекъснато я ругаели, пребивали я и я морили с глад. С една дума, тя била едно мразено, нещастно дете в нещастно семейство. Здравето й също било подронено и бъдещата й съдба изглеждала плачевна. Но Луиз Хей не искала да се примири със съдбата си и с всички сили се борела с обстоятелствата. И ето: в един прекрасен ден, като награда за усърдието й, съдбата й направила неочакван подарък – омъжила я за милионер. Скоро обаче станало ясно, че това не било победа над съдбата, а само малък отдих в сраженията – само след две години мъжът й я изоставил. И на всичко отгоре й открили най-коварната болест – рак. Тя обаче продължила да се бори и веднъж съвсем случайно попаднала на лекции, посветени на позитивното мислене… И от този момент за нея започнал друг, вълшебен живот. Още щом започнала да изучава и практикува в ежедневния си живот позитивното мислене, здравето й се подобрило, след три месеца ракът изчезнал и така – все хубави неща… Дори и такива дреболии като факта, че пред нея винаги имало зелен светофар, винаги намирала място за паркиране… и много други. От слаба и страхлива жена Луиза се превърнала в самоуверена личност, напълно способна да удовлетвори своите потребности. Както и при Синелников, така и при Луиза Хей всичко се случило така, както те си го замислили.
КРАСИВ ГЛАС И СВЕТЛИ МИСЛИ “ПОДРЕДИЛИ” ЖИВОТА НА СЕРГЕЙ КАУЗОВ
И още един пример за позитивно мислене:
През 1978 година светът бил изненадан от една новина: незабележимият сътрудник в някакъв съветски институт, Сергей Каузов, се оженил за милиардерката Кристина Онасис. Вестниците от цял свят излезли с еднакви заглавия: “Сензацията на века! Най-богатата жена в света се омъжва за едноок комунист!”. Кристина Онасис, дъщеря и наследница на гръцкия магнат Аристотел Онасис, голяма красавица, желана от най-известните мъже в света, се омъжила не за кой да е, а за скромен съветски служител, нисък и плешив, тридесет и пет годишен, с две деца и стъклени очи.
Макар че бракът им просъществувал само година и половина, Кристина подарила на мъжа си два нефтени танкера и той си направил частна фирма. Кристина Онасис не живя дълго – почина през 1988 година. Но докато била жива, споделяла с приятелите си, че Сергей бил необикновен човек, защото умеел да вижда доброто у всички хора, с които се срещал. И светът му се отблагодарил по същия начин.
А Сергей пак се оженил, този път за англичанката Алисън Харкес – извънбрачна дъщеря на министър на отбраната на Великобритания. Днес той е мултимилионер и живее в Швейцария.
Този човек построил съдбата си само с два “инструмента” – красив глас и позитивни светли мисли, които го водели през живота и му отваряли всички врати.
Ако човек е здрав, може да контролира съдбата си. Ако здравето му не е наред, и съдбата е против него. Ако пък съдбата е “подредена”, и здравето е наред. Ако съдбата “тръгне накриво”, се срива и здравето.
ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ И НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ
Има различни начини за постигане на хармония и един от тях е усвояването на позитивното мислене. А под това се разбира система от възгледи за околния свят. Ето основните концепции на тази система:
- светът е справедлив и виновни няма;
- светът е пълен с хубави неща;
- любовта към самия себе си е основа на живота;
- човек сам е отговорен за всичко, което се случва с него;
- всичко, което се случва с човека, само отразява неговите мисли. Човек е това, което са и мислите му;
- всеки човек по своята природа е вълшебник и чрез своето подсъзнание получава възможност за определяне на своята съдба.
Следването на тези концепции определя здравето и съдбата на човека, а проблемите със здравето и превратностите на съдбата са знак, показващ “отклонение от курса”. А “правилните” мисли са тези, които осигуряват на всеки човек щастлива съдба и добро здраве.
ДОБРОТО ЗДРАВЕ Е ЗАМИСЛЕНА РЕАЛНОСТ
Колкото и просто да звучи изразът “позитивно мислене”, в повечето случаи преходът към него изисква значителни усилия, защото светоусещането на човека се променя изцяло. Включително и понятията, останали у него още от раждането му. Многото концепции на позитивното мислене, които трябва да бъдат разбрани и усвоени, по принцип изглеждат несправедливи. Особено концепцията, че “светът е справедлив и виновни няма”. Много от нас приемат света за несправедлив и дори жесток и за да се стигне до позитивно мислене, трябва да се измине много труден път.
Но си заслужава, защото влизайки в хармония със света, ще живеете по съвършено други принципи: недостигът ще се замести от изобилие, борбата с външния свят ще се смени с наслаждаването на неговите дарове. А борбата с болестите ще бъде изместена от радостта и от доброто здраве.
И още повече, няма да се налага да молите, защото всичко ще ви дойде даром. Няма да се налага да питате, защото хората ще си казват всичко сами. Не трябва да се трудите с пот на чело за всичко, което ви е нужно – то само ще попадне в ръцете ви. За да постигнете желаното, трябва само да си помислите за това и то ще стане. По същество позитивното мислене - това е метод на реалния живот в измисления свят, но не в света на мечтите, а в материалния свят. Този материален свят ще бъде построен от вашето позитивно мислене. Това е начин сами да създадете съдбата си, в това число и здравето си, което е необходимо за реализиране на тази съдба.
ВАЛЕРИЙ СИНЕЛНИКОВ БУКВАЛНО МОДЕЛИРАЛ СЕБЕ СИ
Ще продължим с Валерий Синелников и неговата замислена реалност. Един ден той седнал и се замислил за себе си… и за своята бъдеща жена. Представил си всичко, което искал да бъде тя – очите, косата, фигурата, ръста, теглото, името, навиците и това, с което се занимава. Той само помислил за това, но скоро такова момиче се появило в неговото обкръжение. Той, естествено, се оженил за нея и в момента имат три деца.
Позитивното мислене позволило на Синелников да получи много от живота. Той е само на 39 години и живее повече от благополучно – напълно обезпечен е, има жилище на живописно място. А до неотдавна бил обикновен лекар-терапевт със склонност към злоупотреба с алкохола.
Но Валерий Синелников буквално “моделирал себе си”, след като прочел книгата на Ричард Бъндлър за работата с подсъзнанието. Запознал се и с философията на Луиза Хей. Пробвал върху себе си тези методи и сам започнал да препоръчва концепцията за позитивното мислене на своите пациенти. Получил изумителни резултати – изчезнали болестите на нервната му система, на храносмилателните му органи, на пикочната му система и на ставите. Дори и тези, които до този момент се смятали за неизлечими. Хората, успели да постигнат позитивно мислене, оздравяват. При това някои от тях въобще не са приемали лекарства.
ВЕДНЪЖ УСВОИЛ ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ, ЧОВЕКЪТ НЕ СЕ ОТКАЗВА ОТ НЕГО
Използваните от Валерий Синелников методи за възстановяване на здравето съвсем не са лечебни методи от медицинска гледна точка. Той смята официалната медицина за неефективна и пригодна да оказва временна помощ само в екстремни случаи, например при травми и пристъпи от инсулт и инфаркт. За Луиз Хей, нека разкажем и нейната съдба, за да подкрепим разсъжденията за позитивното мислене. Тя изминала много суров житейски път. Детските й години били ужасни – още когато била на пет години, я изнасилили, по-късно било още по- ужасно – непрекъснато я ругаели, пребивали я и я морили с глад. С една дума, тя била едно мразено, нещастно дете в нещастно семейство. Здравето й също било подронено и бъдещата й съдба изглеждала плачевна. Но Луиз Хей не искала да се примири със съдбата си и с всички сили се борела с обстоятелствата. И ето: в един прекрасен ден, като награда за усърдието й, съдбата й направила неочакван подарък – омъжила я за милионер. Скоро обаче станало ясно, че това не било победа над съдбата, а само малък отдих в сраженията – само след две години мъжът й я изоставил. И на всичко отгоре й открили най-коварната болест – рак. Тя обаче продължила да се бори и веднъж съвсем случайно попаднала на лекции, посветени на позитивното мислене… И от този момент за нея започнал друг, вълшебен живот. Още щом започнала да изучава и практикува в ежедневния си живот позитивното мислене, здравето й се подобрило, след три месеца ракът изчезнал и така – все хубави неща… Дори и такива дреболии като факта, че пред нея винаги имало зелен светофар, винаги намирала място за паркиране… и много други. От слаба и страхлива жена Луиза се превърнала в самоуверена личност, напълно способна да удовлетвори своите потребности. Както и при Синелников, така и при Луиза Хей всичко се случило така, както те си го замислили.
КРАСИВ ГЛАС И СВЕТЛИ МИСЛИ “ПОДРЕДИЛИ” ЖИВОТА НА СЕРГЕЙ КАУЗОВ
И още един пример за позитивно мислене:
През 1978 година светът бил изненадан от една новина: незабележимият сътрудник в някакъв съветски институт, Сергей Каузов, се оженил за милиардерката Кристина Онасис. Вестниците от цял свят излезли с еднакви заглавия: “Сензацията на века! Най-богатата жена в света се омъжва за едноок комунист!”. Кристина Онасис, дъщеря и наследница на гръцкия магнат Аристотел Онасис, голяма красавица, желана от най-известните мъже в света, се омъжила не за кой да е, а за скромен съветски служител, нисък и плешив, тридесет и пет годишен, с две деца и стъклени очи.
Макар че бракът им просъществувал само година и половина, Кристина подарила на мъжа си два нефтени танкера и той си направил частна фирма. Кристина Онасис не живя дълго – почина през 1988 година. Но докато била жива, споделяла с приятелите си, че Сергей бил необикновен човек, защото умеел да вижда доброто у всички хора, с които се срещал. И светът му се отблагодарил по същия начин.
А Сергей пак се оженил, този път за англичанката Алисън Харкес – извънбрачна дъщеря на министър на отбраната на Великобритания. Днес той е мултимилионер и живее в Швейцария.
Този човек построил съдбата си само с два “инструмента” – красив глас и позитивни светли мисли, които го водели през живота и му отваряли всички врати.
петък, 6 май 2011 г.
Желание
Желание
Докосни ме нежно и с любов,
прегърни ме, скъпи.
Да забравим за миг поне
тревоги, болки и беди.
Прегърни ме ,скъпи,
притесни ме до сърцето си,
да избягаме за миг
от тоз безумен свят.
Целувай ме нежно,
целувай ме дълго,
нека тез целувки да изтрият
отровата на болката,
горчилката на обидата.
Гали ме нежно и страстно,
изтрий умората от тялото ми.
Люби ме дълго и нежно,
люби ме с жар.
Да стигнем заедно
в необятния свят
на радостта и светлината.
Люби ме, скъпи,
заведи ме в света на любовта,
да останем там за миг,
напълнили душите си със красота,
изпълнели сърцата си с любов.
Люби ме ,скъпи !
М.Л. 19.11.08
Докосни ме нежно и с любов,
прегърни ме, скъпи.
Да забравим за миг поне
тревоги, болки и беди.
Прегърни ме ,скъпи,
притесни ме до сърцето си,
да избягаме за миг
от тоз безумен свят.
Целувай ме нежно,
целувай ме дълго,
нека тез целувки да изтрият
отровата на болката,
горчилката на обидата.
Гали ме нежно и страстно,
изтрий умората от тялото ми.
Люби ме дълго и нежно,
люби ме с жар.
Да стигнем заедно
в необятния свят
на радостта и светлината.
Люби ме, скъпи,
заведи ме в света на любовта,
да останем там за миг,
напълнили душите си със красота,
изпълнели сърцата си с любов.
Люби ме ,скъпи !
М.Л. 19.11.08
четвъртък, 5 май 2011 г.
вторник, 3 май 2011 г.
Седемте херметични принципа
"Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион
Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:
I. Принципът на менталността
II. Принципът на съответствието
III. Принципът на вибрацията
IV. Принципът на противоположностите
V. Принципът на ритъма
VI. Принципът на причината и следствието
VII. Принципът на рода
Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.
I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион
Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.
II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион
Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.
III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион
Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.
IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион
Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.
V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион
Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.
VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион
Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.
VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион
Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
Източник: "Кибалион", стр. 18-30
Тримата Посветени
Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:
I. Принципът на менталността
II. Принципът на съответствието
III. Принципът на вибрацията
IV. Принципът на противоположностите
V. Принципът на ритъма
VI. Принципът на причината и следствието
VII. Принципът на рода
Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.
I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион
Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.
II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион
Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.
III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион
Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.
IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион
Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.
V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион
Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.
VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион
Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.
VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион
Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
Източник: "Кибалион", стр. 18-30
Тримата Посветени
Абонамент за:
Публикации (Atom)