ЗАКОНЪТ ЗА МЕДИТАЦИЯТА
Медитацията е вслушване в гласа на Бога. Тя помага човек да се отдръпне от суетата и напрежението на ежедневието, за да може да чуе тихия и спокоен глас на Божественото.
Някога разговаряли ли сте по телефона с човек, който непрекъснато говори, без да ви чака да му отговорите или да си кажете мнението? Всеки път, когато се опитате да кажете нещо, другият ви прекъсва и продължава да говори. Когато се случи да говоря с такъв човек, затварям телефона колкото се може по-скоро. Каквото горе, това и долу. Вселената образно казано, ще затвори телефонната слушалка, ако не слушате какво ви отговаря.
Ако се молите непрекъснато, без да се интересувате какво казва другата страна, няма да получите отговор, защото бърборенето на ума няма да позволи на Бог да вземе думата. Повечето от нас притежават маймунски ум, с други думи, той непрекъснато е изпълнен с мисли и вътрешни разговори. Целта и намерението на медитацията е да прекрати дърдоренето на ума за достатъчно дълго време, през което Източникът да спусне във вас Неговите семена на наставления и мъдрост. По време на тези тихи и безмълвни моменти ние сме отворени за вдъхновение и отговори на нашите въпроси. Понякога получаваме Божествен отговор веднага. По-често обаче, изпитваме чувство за покой и умиротворение, докато семената попаднат в нас. С течение на времето те покълват и растат и ние започваме да ги забелязваме едва по-късно в живота си.
По време на медитация имаме възможност да изследваме ресурсите, които са на наше разположение. Там откриваме своя истински Аз. Живеем в ада или рая, в зависимост от своя вътрешен свят. Медитацията позволява на Божествения ни Аз да се разшири, така че да се освободим от ада и да сътворим рая.
Източник:ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ
Даяна Купър из Глава 24
петък, 11 ноември 2011 г.
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
Обяснение за синхронността
Синхронността може да се обясни на много нива. Първо, нека да кажем, че често говорим за нея като за начин на живот, към който се учите да привиквате. Описвали сме я като разходка по линейния коридор на времето. Вие се движите от един линеен към един сферичен коридор или към времевата рамка на „настоящият момент”. Част от това е насърчаване на синхронния начин на живот, защото типът живот, който сте създали в миналото, просто вече не работи по същия начин. Той вече не се поддържа. Вие сте тези, които са се променили, вие сте тези, които са издигнали своята вибрация. Един синхронен начин на живот е свързан със следването на своя път, с лекото побутване на вратите, за да видите кои от тях ще се отворят, и най-вече с преодоляването на страха и с тяхното отваряне. А после, когато са се отворили, със смелостта да минете през тях. Най-доброто, което можем да ви кажем във връзка със синхронния начин на живот е, че той се нуждае от практика. Започнете с малките и лесни неща, вместо да се опитвате да се справите с всичко наведнъж. Овладейте и контролирайте типичното за човека желание да промени всичко за един миг. Позволете ни да работим с вас.
Съществува една аномалия, за която искаме да поговорим, защото тя ще засегне мнозина в това помещение. Тя се отнася до това, което наричаме „странични врати”. Много често вървите по коридора, бутате вратите, а те не се отварят. Понякога, когато след известно време се уморите и обезсърчите от безплодното натискане на дръжките на вратите, продължавате по-нататък, за да намерите други врати. Бутате друга врата, тя се отваря, вие поглеждате вътре в нея и казвате: „Това не е мястото, което търся, това не е вратата, която съм избрал за себе си.” Обмисляте възможността да пресечете помещението и да пробвате с други врати. Ние ви молим, когато синхронностите се подредят пред вас, да ги приемете като знак от своя Висш Аз. Когато отворите вратата към някое помещение и кажете: „Това не е мястото, за което съм се запътил”, поне имайте смелостта да влезете в стаята, защото когато направите и една крачка вътре в нея, ще можете да погледнете наляво и надясно и да видите врати, които водят към други стаи, които не можете да видите от мястото си в коридора, ако не сте имали куража да направите тази първа стъпка през вратата.
Често говорим за съвпаденията и синхронността като за едно и също нещо. Когато се заемете с дадено съ-творение, помолете Духа да ви осигури най-доброто и най-висшето, помолете Духа да ви насочи във вашия договор и след това дайте свобода на Духа да работи във вашия живот. Ето това наричаме съ-творение, защото вие работите заедно с Духа, за да създадете своята жизнена среда и своя вариант на Рая на Земята. Щом веднъж вашето съ-творение е освободено, Духът започва да подрежда нещата за вас. Духът премества този и този човек тук, подбира тази и тази работа, открива пред вас тези и тези възможности. Те протягат ръка във вашия триизмерен свят и движат нещата около вас. Много често това ви изглежда като съвпадение. Молим ви, помнете, че съвпадения не съществуват. Синхронността е начин вашият Висш Аз да разговаря директно с вас в ежедневният ви живот. Отговорихме ли на въпроса?
- Да, и ви благодаря много, че потвърдихте това, което си мислех.
…Разберете, че вие сте нещо много повече от това, което може да се побере във вашата биологична обвивка. Останалата част е онова, което наричаме ваш Висш Аз, а синхронността е средството, чрез което този Висш Аз сега ви говори… Най-добрият начин да се обясни това е да повторим, че възприемането на един синхронен начин на живот, като дадете възможност на Духа да работи в живота ви, е най-лесният начин да създадете най-висшето добро за себе си.
Групата
От книгата „Спомни си” на Стийв Ротър и Групата
*Групата е от семейството на вибрацията, която ние наричаме Михаил
Съществува една аномалия, за която искаме да поговорим, защото тя ще засегне мнозина в това помещение. Тя се отнася до това, което наричаме „странични врати”. Много често вървите по коридора, бутате вратите, а те не се отварят. Понякога, когато след известно време се уморите и обезсърчите от безплодното натискане на дръжките на вратите, продължавате по-нататък, за да намерите други врати. Бутате друга врата, тя се отваря, вие поглеждате вътре в нея и казвате: „Това не е мястото, което търся, това не е вратата, която съм избрал за себе си.” Обмисляте възможността да пресечете помещението и да пробвате с други врати. Ние ви молим, когато синхронностите се подредят пред вас, да ги приемете като знак от своя Висш Аз. Когато отворите вратата към някое помещение и кажете: „Това не е мястото, за което съм се запътил”, поне имайте смелостта да влезете в стаята, защото когато направите и една крачка вътре в нея, ще можете да погледнете наляво и надясно и да видите врати, които водят към други стаи, които не можете да видите от мястото си в коридора, ако не сте имали куража да направите тази първа стъпка през вратата.
Често говорим за съвпаденията и синхронността като за едно и също нещо. Когато се заемете с дадено съ-творение, помолете Духа да ви осигури най-доброто и най-висшето, помолете Духа да ви насочи във вашия договор и след това дайте свобода на Духа да работи във вашия живот. Ето това наричаме съ-творение, защото вие работите заедно с Духа, за да създадете своята жизнена среда и своя вариант на Рая на Земята. Щом веднъж вашето съ-творение е освободено, Духът започва да подрежда нещата за вас. Духът премества този и този човек тук, подбира тази и тази работа, открива пред вас тези и тези възможности. Те протягат ръка във вашия триизмерен свят и движат нещата около вас. Много често това ви изглежда като съвпадение. Молим ви, помнете, че съвпадения не съществуват. Синхронността е начин вашият Висш Аз да разговаря директно с вас в ежедневният ви живот. Отговорихме ли на въпроса?
- Да, и ви благодаря много, че потвърдихте това, което си мислех.
…Разберете, че вие сте нещо много повече от това, което може да се побере във вашата биологична обвивка. Останалата част е онова, което наричаме ваш Висш Аз, а синхронността е средството, чрез което този Висш Аз сега ви говори… Най-добрият начин да се обясни това е да повторим, че възприемането на един синхронен начин на живот, като дадете възможност на Духа да работи в живота ви, е най-лесният начин да създадете най-висшето добро за себе си.
Групата
От книгата „Спомни си” на Стийв Ротър и Групата
*Групата е от семейството на вибрацията, която ние наричаме Михаил
Да живеем с дълбоко уважение...към себе си и към другите
Аз показвам дълбоко уважение на себе си и на другите, които споделят моето пътуване през Живота...Аз уважавам себе си и всички хора в моя живот за знанието, което те ми дават за самия мен и как ние сме в това време, на това място, за да получавам чрез това знание помощ в моето завръщане към любовта.
Когато ние поздравяваме другите с Намасте, ние показваме дълбоко уважение към другия.
Ние казваме:Светлината в мен почита светлината в теб.
Колко чудесно би било, ако ние извървявахме своя земен път с дълбоко уважение към всички, които срещаме, към всички, които влизат в нашия живот и към всички, които напускат нашия живот.
Може би, поддържайки дълбоко уважение към всички в нашия живот, това би бил начин на живеене, дори начин на обичане.
Защото всеки човек, който влиза в нашето пространство, е наистина дар.
Защото всеки един, този, когото ти е лесно да обичаш и дори този, когото ти е трудно да обичаш...са дар за нашето учене в живота, който изживяваме сега.
Всеки човек ни учи толкова много за самите нас.
Всеки ни помага и ни дава възможност да се завърнем към любовта.
Затова нека, когато застанем лице в лице с другия, да виждаме божественото в този човек.
И нека виждаме, че когато другите действат по начин, който не харесваме или по начин, който не очакваме, за това си има причина.
Това поведение не бива да се приема от нас като случайно.
Нашият живот не е случайност.
Проявата на подобно поведение ще ни помогне да разберем, че когато научим какво не е любовта, това ще ни помогне да почитаме и уважаваме повече самите себе си и другите.
И така, можем ли да покажем дълбоко уважение към себе си и към другите днес?
Преди всичко, колко уважаваме себе си?
Уважаваме ли действително себе си?
Уважаваме ли ти и аз самите себе си чрез компанията, която сме един за друг?
Уважаваме ли ти и аз нашите тела чрез храната и субстанциите, които слагаме в телата си?
Уважаваме ли себе си ти и аз чрез изборите, които правим?
Когато имаме голямо уважение към себе си, ние ще кажем сбогом на всичко, което ни държи малки...всичко, което пречи на светлината ни да сияе...всичко, което ни спира да живеем живота си в любов.
Когато имаме дълбоко уважение към себе си, ще преминем отвъд огранчаващите вярвания, отвъд старите осъждащи нагласи.
Ще се издигнем над нелюбящите изживявания...ще се отдръпнем от нездравословните ситуации...
И колкото повече уважаваме самите себе си, толкова повече можем да уважаваме другите.
Защото отношенията, които имаме със себе си, ще бъдат винаги огледало на отношенията, които имаме с другите.
Уважаваме ли нуждата на хората в нашия живот да имат свобода, да са способни да правят собствените си избори, толкова много, колкото ние искаме да имаме свобода и способност да правим избори в нашия собствен живот?
Уважаваме ли достатъчно другите за това, което те дават в нашия живот, за онова, на което ни учат относно самите нас?
И можем ли да уважаваме достатъчно другите за частта, която те са избрали, за уроците, които са решили да учат и за изборите, които са направили?
Дълбокото уважение не е съгласие за действия и постъпки, които не се съчетават с нашето чувство на любов в света.
Дълбокото уважение е съгласие с божествения потенциал на всички останали...че те могат да живеят от сърцата си дори ако трябва да се учат от изборите си, направени чрез объркано мислене.
Нашето дълбоко уважение към другите идва от нашето разбиране, че във всяко сърце е божественото...любящата воля...Богът или Богинята...които са вътре в нас и които ни свързват всички нас.
Може да не разбираме участта на другия.
Може да не разбираме избора на другия да напусне нашия живот или да следва нашето лидерство.
Може да не разбираме защо някои отхвърля това, което мислим, че е любов.
Но това не означава, че този човек е непрекъснато изгубен или осъден на гибел.
Това просто означава, че те са намерили техния собствен път за завръщане към любовта.
Просто когато правим известни избори, ние създаваме определени връзки и вземаме различни решения...защото това е пътят, по който ние се завръщаме към любовта.
Затова,скъпи и любими приятелю..споделяй какво работи добре за теб на тази и на всяка друга тема.
Обичам те,
Ник
превод- Кирилка Пачева
Когато ние поздравяваме другите с Намасте, ние показваме дълбоко уважение към другия.
Ние казваме:Светлината в мен почита светлината в теб.
Колко чудесно би било, ако ние извървявахме своя земен път с дълбоко уважение към всички, които срещаме, към всички, които влизат в нашия живот и към всички, които напускат нашия живот.
Може би, поддържайки дълбоко уважение към всички в нашия живот, това би бил начин на живеене, дори начин на обичане.
Защото всеки човек, който влиза в нашето пространство, е наистина дар.
Защото всеки един, този, когото ти е лесно да обичаш и дори този, когото ти е трудно да обичаш...са дар за нашето учене в живота, който изживяваме сега.
Всеки човек ни учи толкова много за самите нас.
Всеки ни помага и ни дава възможност да се завърнем към любовта.
Затова нека, когато застанем лице в лице с другия, да виждаме божественото в този човек.
И нека виждаме, че когато другите действат по начин, който не харесваме или по начин, който не очакваме, за това си има причина.
Това поведение не бива да се приема от нас като случайно.
Нашият живот не е случайност.
Проявата на подобно поведение ще ни помогне да разберем, че когато научим какво не е любовта, това ще ни помогне да почитаме и уважаваме повече самите себе си и другите.
И така, можем ли да покажем дълбоко уважение към себе си и към другите днес?
Преди всичко, колко уважаваме себе си?
Уважаваме ли действително себе си?
Уважаваме ли ти и аз самите себе си чрез компанията, която сме един за друг?
Уважаваме ли ти и аз нашите тела чрез храната и субстанциите, които слагаме в телата си?
Уважаваме ли себе си ти и аз чрез изборите, които правим?
Когато имаме голямо уважение към себе си, ние ще кажем сбогом на всичко, което ни държи малки...всичко, което пречи на светлината ни да сияе...всичко, което ни спира да живеем живота си в любов.
Когато имаме дълбоко уважение към себе си, ще преминем отвъд огранчаващите вярвания, отвъд старите осъждащи нагласи.
Ще се издигнем над нелюбящите изживявания...ще се отдръпнем от нездравословните ситуации...
И колкото повече уважаваме самите себе си, толкова повече можем да уважаваме другите.
Защото отношенията, които имаме със себе си, ще бъдат винаги огледало на отношенията, които имаме с другите.
Уважаваме ли нуждата на хората в нашия живот да имат свобода, да са способни да правят собствените си избори, толкова много, колкото ние искаме да имаме свобода и способност да правим избори в нашия собствен живот?
Уважаваме ли достатъчно другите за това, което те дават в нашия живот, за онова, на което ни учат относно самите нас?
И можем ли да уважаваме достатъчно другите за частта, която те са избрали, за уроците, които са решили да учат и за изборите, които са направили?
Дълбокото уважение не е съгласие за действия и постъпки, които не се съчетават с нашето чувство на любов в света.
Дълбокото уважение е съгласие с божествения потенциал на всички останали...че те могат да живеят от сърцата си дори ако трябва да се учат от изборите си, направени чрез объркано мислене.
Нашето дълбоко уважение към другите идва от нашето разбиране, че във всяко сърце е божественото...любящата воля...Богът или Богинята...които са вътре в нас и които ни свързват всички нас.
Може да не разбираме участта на другия.
Може да не разбираме избора на другия да напусне нашия живот или да следва нашето лидерство.
Може да не разбираме защо някои отхвърля това, което мислим, че е любов.
Но това не означава, че този човек е непрекъснато изгубен или осъден на гибел.
Това просто означава, че те са намерили техния собствен път за завръщане към любовта.
Просто когато правим известни избори, ние създаваме определени връзки и вземаме различни решения...защото това е пътят, по който ние се завръщаме към любовта.
Затова,скъпи и любими приятелю..споделяй какво работи добре за теб на тази и на всяка друга тема.
Обичам те,
Ник
превод- Кирилка Пачева
вторник, 8 ноември 2011 г.
Силата на внушението и силата на убеждението.
„…Не съм способен да…. и нямам право на….”
Усещате, че знаете точно какво искате , а сте в застой. Страх ви е да предприемете, това , което толкова много ви е на сърце. Постоянно отлагате.
Твърде вероятно сте жертва на вярвания, които са се заровили дълбоко във вас. Собствените ви мисли независимо дали са позитивни или негативни, верни или неверни, са покълнали неволево, без никакво усилие. Вашите навици полезни или вредни са се вградили по същия начин.
Собствените ви мисли управляват живота ви – успеха и провала.
Защо ви трябват 100 пъти повече усилия, за да успеете в сравнение с друг в същото начинание? Препятствието, което ви спъва е ограничаващо схващане, което сте поставили на пиедестал.
Многократно е доказвано, че ако се опитваме да премахнем мисъл с усилие на волята, ефектът е обратен. Колкото повече си казвам „няма да мисля за това” – толкова повече се закотвя досадната мисъл в мен.
Силата на внушението и силата на убеждението.
Внушението се вмъква без покана. Заобикаля логиката и пренебрегва аргументите. За да бъде ефикасно едно внушение , в никакъв случай не трябва да носи усилие.
Когато волята и въображението са в конфликт , неизменно печели въображението.
Несъзнаваното е безлично. Функционира автоматично и не се подчинява на някаква воля. Опитва се винаги да реагира съобразно нашите схващания и интерпретациите, които сме им дали. Търси и подобаващи чувства, подходящи за изпълнение на целите, които съзнателно сме си поставили.
Подсъзнанието действа на база данни, които ние сме му предоставили под различна форма на идеи, мисли, вярвания, разяснения, интерпретации, мнения, знания и факти.
Съзнанието е командният бутон за безсъзнателният механизъм. Съзнателната мисъл , ирационална и нереалистична, е развита от моделите на безсъзнателното. Чрез друга рационална съзнателна мисъл можем да променим тези модели и автоматични реакции.
Как да се освободим от ограничаващите ни схващания?
Първоначално нека осъзнаем , че наистина сме в плен на ирационална мисъл.
Да разберем, че до този момент сме си поставяли граници пред амбициите. Източникът им, често се корени в детството. Ако във вашето семейство например темата за парите е била табу, ако на заможните хора се е гледало с лошо око, то нищо чудно днес вие да не можете да свързвате двата края.
Ако сте успели да го осъзнаете и вече сте уловили затормозяващата мисъл, ви е станало гузно. Направете компромис чрез прошката. От една страна си признайте – това са ограничаващи мисли , наложени и изстрадани. От друга страна си простете, но простете и на онези от вашето обкръжение, които вероятно са ви ги втълпили. Така ще освободите чисто място в съзнанието си за други мисли, които не ви ограничават, а ви окриляват.
Спешно е да свикнете да разпознавате две ограничаващи ви мисли, които се повтарят най-често и се връщат постоянно.
“Не съм способен да….” Това вярване е твърде силно и затормозяващо и се проявява във всичко, което предприемате.
“Нямам право на…” /да успея, да печеля добре, да сменя професията си, да бъда щастлив…/ Много често срещано и вредно убеждение.
Ако се опитате да поспорите със себе си – защо смятам така – логиката едва ли ще победи, ще се намеси отново подсъзнанието с всичките загнездени внушения и убежденията, които сами сме вмъкнали там.
Има мисли, които ни блокират. Обсебили са ни , само защото ние сме се вкопчили в тях.
Сега се сещам за Анди Андрюс – две негови книги с вълшебни послания. …”Всичко от което се нуждаем е нова гледна точка…” .
Вместо да се оставим ограничаващите мисли да ни форматират, по-добре да прочетем за живота на онези, които не споделят нашите грешни убеждения. Има хора, които възприемат, мислят и действат по различен начин. Те са постигнали доста добри резултати точно там, където вие сте се циментирали в твърдото си убеждение.
В „Проницателят” един мистичен синеок старец се появява изненадващо пред отчаян младеж, стигнал дъното. Дава му да чете книги за живота на велики хора. Това променя живота му напълно.
В „Съкровищата на пътешественика” един изпаднал човек прави фантастично пътешествие, за да разбере , че във всеки от нас има ключ, за да изпълним мисията си. Има изход, дори и в най-безизходната ситуация. Има смисъл да си решителен и да поемаш отговорност.
Бездействието подхранва още повече погрешните схващания. Нужна ви е промяна, нещо да разтърси конструкцията на убежденията ви. Нови перспективи и нов опит ще ви помогнат да разберете, че убежденията не са така солидни, както ви се е струвало до сега.
Как да се освободим от мислите, които ни ограничават?
Подсъзнателни послания. Запишете съобщение лично за себе си. Нещо обратно на : „не съм способен да… и нямам право на…”.Нека да бъде на фона на приятна за вас музика. Слушайте тези съобщения преди заспиване, а и по всяко време. Постепенно тези лични послания ще преминат прага на съзнанието и ще си проправят път в дълбоките слоеве на личността ви. Ще откриете, че постепенно променяте негативните схващания.
Хипноза. Твърде ефективна техника. Идеята е приемането, че наистина имате грешни схващания и искате да ги промените. Това признаване е в основата на решението. Сеансите могат да бъдат записани и в последствие слушани многократно.
При последните две техники ключово е повторението, което засилва внушението. Внушеното послание, повторено многократно се интегрира като ново вярване.
НЛП. Невро-лингвистично програмиране. Използват се метафори. Ефектът е по-силен , отколкото можете да си представите. Терапевтични метафори, които моделират, за да можем да сменим рамката и да излезем от шаблона. Мисълта моделира поведението ни. Ако променим мисълта, ще променим поведението. Ако приемем , че всички имаме един и същи хардуеър, то операционните системи са различни, към това се добавя и полезния или зловреден софтуеър.Метафората насища със символика, а символиката е запомняща се.
“Изкарвам хляба си с пот на челото” – грешно – хората, които печелят добре не работят повече от другите, а по-интелигентно от другите.
Нямам претенции да съм изчерпала темата , по-скоро отворих дума, за това как собствените ни схващания могат да ни водят към успех или провал.
Има дни, когато всичко ни се струва сиво, въртим се в кръг и сякаш губим контрол над собствения си живот. Дали имаме нужда просто от „ нова гледна точка” или да подменим „ненужния софтуеър” - във всеки случай, нека не се оставяме да ни управлява мисъл паразит.
Усещате, че знаете точно какво искате , а сте в застой. Страх ви е да предприемете, това , което толкова много ви е на сърце. Постоянно отлагате.
Твърде вероятно сте жертва на вярвания, които са се заровили дълбоко във вас. Собствените ви мисли независимо дали са позитивни или негативни, верни или неверни, са покълнали неволево, без никакво усилие. Вашите навици полезни или вредни са се вградили по същия начин.
Собствените ви мисли управляват живота ви – успеха и провала.
Защо ви трябват 100 пъти повече усилия, за да успеете в сравнение с друг в същото начинание? Препятствието, което ви спъва е ограничаващо схващане, което сте поставили на пиедестал.
Многократно е доказвано, че ако се опитваме да премахнем мисъл с усилие на волята, ефектът е обратен. Колкото повече си казвам „няма да мисля за това” – толкова повече се закотвя досадната мисъл в мен.
Силата на внушението и силата на убеждението.
Внушението се вмъква без покана. Заобикаля логиката и пренебрегва аргументите. За да бъде ефикасно едно внушение , в никакъв случай не трябва да носи усилие.
Когато волята и въображението са в конфликт , неизменно печели въображението.
Несъзнаваното е безлично. Функционира автоматично и не се подчинява на някаква воля. Опитва се винаги да реагира съобразно нашите схващания и интерпретациите, които сме им дали. Търси и подобаващи чувства, подходящи за изпълнение на целите, които съзнателно сме си поставили.
Подсъзнанието действа на база данни, които ние сме му предоставили под различна форма на идеи, мисли, вярвания, разяснения, интерпретации, мнения, знания и факти.
Съзнанието е командният бутон за безсъзнателният механизъм. Съзнателната мисъл , ирационална и нереалистична, е развита от моделите на безсъзнателното. Чрез друга рационална съзнателна мисъл можем да променим тези модели и автоматични реакции.
Как да се освободим от ограничаващите ни схващания?
Първоначално нека осъзнаем , че наистина сме в плен на ирационална мисъл.
Да разберем, че до този момент сме си поставяли граници пред амбициите. Източникът им, често се корени в детството. Ако във вашето семейство например темата за парите е била табу, ако на заможните хора се е гледало с лошо око, то нищо чудно днес вие да не можете да свързвате двата края.
Ако сте успели да го осъзнаете и вече сте уловили затормозяващата мисъл, ви е станало гузно. Направете компромис чрез прошката. От една страна си признайте – това са ограничаващи мисли , наложени и изстрадани. От друга страна си простете, но простете и на онези от вашето обкръжение, които вероятно са ви ги втълпили. Така ще освободите чисто място в съзнанието си за други мисли, които не ви ограничават, а ви окриляват.
Спешно е да свикнете да разпознавате две ограничаващи ви мисли, които се повтарят най-често и се връщат постоянно.
“Не съм способен да….” Това вярване е твърде силно и затормозяващо и се проявява във всичко, което предприемате.
“Нямам право на…” /да успея, да печеля добре, да сменя професията си, да бъда щастлив…/ Много често срещано и вредно убеждение.
Ако се опитате да поспорите със себе си – защо смятам така – логиката едва ли ще победи, ще се намеси отново подсъзнанието с всичките загнездени внушения и убежденията, които сами сме вмъкнали там.
Има мисли, които ни блокират. Обсебили са ни , само защото ние сме се вкопчили в тях.
Сега се сещам за Анди Андрюс – две негови книги с вълшебни послания. …”Всичко от което се нуждаем е нова гледна точка…” .
Вместо да се оставим ограничаващите мисли да ни форматират, по-добре да прочетем за живота на онези, които не споделят нашите грешни убеждения. Има хора, които възприемат, мислят и действат по различен начин. Те са постигнали доста добри резултати точно там, където вие сте се циментирали в твърдото си убеждение.
В „Проницателят” един мистичен синеок старец се появява изненадващо пред отчаян младеж, стигнал дъното. Дава му да чете книги за живота на велики хора. Това променя живота му напълно.
В „Съкровищата на пътешественика” един изпаднал човек прави фантастично пътешествие, за да разбере , че във всеки от нас има ключ, за да изпълним мисията си. Има изход, дори и в най-безизходната ситуация. Има смисъл да си решителен и да поемаш отговорност.
Бездействието подхранва още повече погрешните схващания. Нужна ви е промяна, нещо да разтърси конструкцията на убежденията ви. Нови перспективи и нов опит ще ви помогнат да разберете, че убежденията не са така солидни, както ви се е струвало до сега.
Как да се освободим от мислите, които ни ограничават?
Подсъзнателни послания. Запишете съобщение лично за себе си. Нещо обратно на : „не съм способен да… и нямам право на…”.Нека да бъде на фона на приятна за вас музика. Слушайте тези съобщения преди заспиване, а и по всяко време. Постепенно тези лични послания ще преминат прага на съзнанието и ще си проправят път в дълбоките слоеве на личността ви. Ще откриете, че постепенно променяте негативните схващания.
Хипноза. Твърде ефективна техника. Идеята е приемането, че наистина имате грешни схващания и искате да ги промените. Това признаване е в основата на решението. Сеансите могат да бъдат записани и в последствие слушани многократно.
При последните две техники ключово е повторението, което засилва внушението. Внушеното послание, повторено многократно се интегрира като ново вярване.
НЛП. Невро-лингвистично програмиране. Използват се метафори. Ефектът е по-силен , отколкото можете да си представите. Терапевтични метафори, които моделират, за да можем да сменим рамката и да излезем от шаблона. Мисълта моделира поведението ни. Ако променим мисълта, ще променим поведението. Ако приемем , че всички имаме един и същи хардуеър, то операционните системи са различни, към това се добавя и полезния или зловреден софтуеър.Метафората насища със символика, а символиката е запомняща се.
“Изкарвам хляба си с пот на челото” – грешно – хората, които печелят добре не работят повече от другите, а по-интелигентно от другите.
Нямам претенции да съм изчерпала темата , по-скоро отворих дума, за това как собствените ни схващания могат да ни водят към успех или провал.
Има дни, когато всичко ни се струва сиво, въртим се в кръг и сякаш губим контрол над собствения си живот. Дали имаме нужда просто от „ нова гледна точка” или да подменим „ненужния софтуеър” - във всеки случай, нека не се оставяме да ни управлява мисъл паразит.
Взаимоотношенията като огледала
Основата на взаимоотношенията върху Игралната дъска е да отразяват собственото ви великолепие и да ви напомнят за Бога, който носите в себе си. Някои от взаимоотношенията са труден урок за вас. Така трябва и да бъде, защото, за да видите Бога в себе си вашата енергия трябва да бъде центрирана. Тя става видима, когато гледате към нея с очи, които не съдят. Има моменти, когато призовавате огледала в живота си, които отразяват онези части от вас, които не харесвате. Използвайте тези огледала, за да наблюдавате отраженията, които ви показват. Когато започнете да променяте отражението в огледалото, ще забележите, че се променя и самото огледало. Казали са ви, че не можете да промените друг човек. Ние ви казваме: променяйки начина, по който реагирате към другия вие можете да го промените.
Когато картината достигне до съзнанието на индивида и урокът бъде усвоен, ще възникне ново взаимоотношение. Сега в огледалото се отразява нов човек. За някои хора това ще отбележи края на взаимоотношението. Някои взаимоотношения ще извършат прехода и ще се издигнат до следващото ниво. Няма преценка за това дали едните са по-добри или по-лоши от другите. Единственото, което искаме да подчертаем е, че в повечето случаи сте изразходвали голямо количество енергия, за да поставите това огледало в своето поле. Не го махайте, преди да сте видели отражението, защото това само ще ви накара да потърсите друго огледало от подобен вид, в което да се взирате.Тук ви молим да използвате здравия си разум и своята прозорливост, когато правите избор от подобно естество. Освен това ви напомняме, че трябва да се промени не само човекът, който се отразява в огледалото. Когато се осъществи промяна на едната част огледалото също трябва да иска да носи в себе си новото отражение. Огледалото, което не желае да отразява новия образ, остава винаги в плен на едно ограничено взаимоотношение. Ще ви кажем, че има голяма вероятност огледалата, които приветстват възможността да променят своето отражение, да се изкачат на по-високи нива. Често това изисква да се прости и да се прояви разбиране. Това илюстрира действието на безкористната любов и аспекта на единството във взаимоотношенията в новата енергия.
Мнозина в по-високите вибрации са установили, че им е трудно да установят взаимоотношения, които да ги поддържат. Мислят си, че те са самотни хора, които не са способни да създадат връзка с другите. Често ви напомняме, че сте много по-могъщи, отколкото си мислите. Вашите мисли създават вашата реалност. Взаимоотношенията с хората не са по-различни. Когато отправите молба към Вселената за друг човек, който да споделя живота ви, тя ви връща абсолютно същите вибрации, които сте излъчили към нея. Вселената има само един отговор на всички ваши искания: „И това е така…” Единствените ограничения, които ви се налагат в сферата на взаимоотношенията с хората, са ограниченията, които самите вие налагате на себе си. Една честна преценка на резултатите от вашите искания ще ви помогне да разберете вибрациите, които изпращате към Вселената. Някои поглеждат тялото си и произнасят безмълвно на себе си: „Кой ще ме поиска?” Други се стремят отчаяно да имат друг човек в живота си, но не искат да се отворят. Казваме ви, че тези мисли са първата преграда пред вашите взаимоотношения. Често тези мисли не позволяват на хората да ви открият, въпреки, че са чули вашия призив. Често те чуват: „Ела тук…, ела тук”, а когато се доближат до вас, чуват: „Не толкова близо!” Много често това привлича хора, които са недостъпни емоционално или по друг начин. В края на краищата, това е непосредственият отговор, който получавате на своя призив отправен към Вселената. Сега ви казваме, че за всеки човек на планетата има подходяща половинка. Освободете се от комфорта на своя самотен живот и от своите предубеждения, за да им позволите да ви открият. Избавете се от предубежденията си към самите себе си и си дайте възможност да бъдете абсолютно открити и отворени. Направете го и наблюдавайте как вратите се отварят. Позволете на себе си да бъдете едно прецизно и изпълнено с прошка огледало, както и да гледате в огледалото пред себе си, предвкусвайки великото отражение на Бога.
По-голяма част от вашите връзки с хората са резултат от целенасочени споразумения. Опитвайки се да създадете баланс, привличате в живота си хората, притежаващи качествата, от които се н нуждаете за постигането на този баланс. Често това е споразумение, което сте сключили, преди да влезете в този живот. С помощта на този механизъм някои хора се споразумяват да отблъскват контактите с другите в своя живот. Тези споразумения притежават конкретна цел, която вие сте поставили предварително. Много от тези споразумения са сключват заради отглеждането на децата. Понякога споразумението се изпълнява и се появява импулс да се продължи по-нататък. Друг път споразумението приключва въпреки това за човека е добре да остане. Ако се освободите от своите предубеждения, лесно ще забележите, че всички споразумения са уместни. Много от споразуменията, сключени в старата енергия обаче, няма да издържат промяната и преминаването в новата енергия. Това наблюдаваме в момента. Освен това, ако в даден момент решите да напуснете връзката, без да сте изпълнили споразумението, има голяма вероятност да предизвикате повторното привличане в своето поле на човек с подобни характеристики. Това е причината някои хора да повтарят непрекъснато един и същ сценарий. Правят го, защото са си тръгнали, преди да изпълнят докрай своето споразумение. При всички положения те са се опитали да избягат от атрибутите в самите себе си. Това, което вие наричате взаимоотношения, в действителност е едно огромно огледало. Това е дар, който сте подарили на самите себе си според най-висшия ред. Погледнете в това огледало и се заемете без страх с уроците, които сте поставили там за самите себе си.
Групата
*Групата е от семейството на вибрацията, която ние наричаме Михаил
Из книгата "Спомни си"- на Стийв Ротър и Групата
Когато картината достигне до съзнанието на индивида и урокът бъде усвоен, ще възникне ново взаимоотношение. Сега в огледалото се отразява нов човек. За някои хора това ще отбележи края на взаимоотношението. Някои взаимоотношения ще извършат прехода и ще се издигнат до следващото ниво. Няма преценка за това дали едните са по-добри или по-лоши от другите. Единственото, което искаме да подчертаем е, че в повечето случаи сте изразходвали голямо количество енергия, за да поставите това огледало в своето поле. Не го махайте, преди да сте видели отражението, защото това само ще ви накара да потърсите друго огледало от подобен вид, в което да се взирате.Тук ви молим да използвате здравия си разум и своята прозорливост, когато правите избор от подобно естество. Освен това ви напомняме, че трябва да се промени не само човекът, който се отразява в огледалото. Когато се осъществи промяна на едната част огледалото също трябва да иска да носи в себе си новото отражение. Огледалото, което не желае да отразява новия образ, остава винаги в плен на едно ограничено взаимоотношение. Ще ви кажем, че има голяма вероятност огледалата, които приветстват възможността да променят своето отражение, да се изкачат на по-високи нива. Често това изисква да се прости и да се прояви разбиране. Това илюстрира действието на безкористната любов и аспекта на единството във взаимоотношенията в новата енергия.
Мнозина в по-високите вибрации са установили, че им е трудно да установят взаимоотношения, които да ги поддържат. Мислят си, че те са самотни хора, които не са способни да създадат връзка с другите. Често ви напомняме, че сте много по-могъщи, отколкото си мислите. Вашите мисли създават вашата реалност. Взаимоотношенията с хората не са по-различни. Когато отправите молба към Вселената за друг човек, който да споделя живота ви, тя ви връща абсолютно същите вибрации, които сте излъчили към нея. Вселената има само един отговор на всички ваши искания: „И това е така…” Единствените ограничения, които ви се налагат в сферата на взаимоотношенията с хората, са ограниченията, които самите вие налагате на себе си. Една честна преценка на резултатите от вашите искания ще ви помогне да разберете вибрациите, които изпращате към Вселената. Някои поглеждат тялото си и произнасят безмълвно на себе си: „Кой ще ме поиска?” Други се стремят отчаяно да имат друг човек в живота си, но не искат да се отворят. Казваме ви, че тези мисли са първата преграда пред вашите взаимоотношения. Често тези мисли не позволяват на хората да ви открият, въпреки, че са чули вашия призив. Често те чуват: „Ела тук…, ела тук”, а когато се доближат до вас, чуват: „Не толкова близо!” Много често това привлича хора, които са недостъпни емоционално или по друг начин. В края на краищата, това е непосредственият отговор, който получавате на своя призив отправен към Вселената. Сега ви казваме, че за всеки човек на планетата има подходяща половинка. Освободете се от комфорта на своя самотен живот и от своите предубеждения, за да им позволите да ви открият. Избавете се от предубежденията си към самите себе си и си дайте възможност да бъдете абсолютно открити и отворени. Направете го и наблюдавайте как вратите се отварят. Позволете на себе си да бъдете едно прецизно и изпълнено с прошка огледало, както и да гледате в огледалото пред себе си, предвкусвайки великото отражение на Бога.
По-голяма част от вашите връзки с хората са резултат от целенасочени споразумения. Опитвайки се да създадете баланс, привличате в живота си хората, притежаващи качествата, от които се н нуждаете за постигането на този баланс. Често това е споразумение, което сте сключили, преди да влезете в този живот. С помощта на този механизъм някои хора се споразумяват да отблъскват контактите с другите в своя живот. Тези споразумения притежават конкретна цел, която вие сте поставили предварително. Много от тези споразумения са сключват заради отглеждането на децата. Понякога споразумението се изпълнява и се появява импулс да се продължи по-нататък. Друг път споразумението приключва въпреки това за човека е добре да остане. Ако се освободите от своите предубеждения, лесно ще забележите, че всички споразумения са уместни. Много от споразуменията, сключени в старата енергия обаче, няма да издържат промяната и преминаването в новата енергия. Това наблюдаваме в момента. Освен това, ако в даден момент решите да напуснете връзката, без да сте изпълнили споразумението, има голяма вероятност да предизвикате повторното привличане в своето поле на човек с подобни характеристики. Това е причината някои хора да повтарят непрекъснато един и същ сценарий. Правят го, защото са си тръгнали, преди да изпълнят докрай своето споразумение. При всички положения те са се опитали да избягат от атрибутите в самите себе си. Това, което вие наричате взаимоотношения, в действителност е едно огромно огледало. Това е дар, който сте подарили на самите себе си според най-висшия ред. Погледнете в това огледало и се заемете без страх с уроците, които сте поставили там за самите себе си.
Групата
*Групата е от семейството на вибрацията, която ние наричаме Михаил
Из книгата "Спомни си"- на Стийв Ротър и Групата
понеделник, 7 ноември 2011 г.
Кредото на оптимиста
Публикувано за пръв път през 1912 година в книгата "Вашите сили и как да ги използвате", това известно кредо на Крисчън Ларсън заслужава да бъде четено всяка сутрин и вечер.
Обещайте си...
Да бъдете силни и нищо да не е в състяние да наруши вътрешния ви мир.
Да излъчвате и внушавате здраве, щастие и благосъстояние на всеки, когото срещате.
Да накарате всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно.
Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си.
Да мислите само за най-доброто, да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да се ентусиазирате от успеха на другите също толкова, колкото и от собствения си.
Да забравите грешките на миналото и да се фокусирате върху великите постижения на бъдещето.
Да имате винаги ведро изражение и да дарявате усмивка на всеки срещнат, познат или непознат.
Да отделяте толкова много време за самоусъвършенстване, че да не ви остава време да критикувате другите.
Да бъдете твърде силни, за да допускате мрачни мисли, твърде благородни, за да се гневите, твърде уверени, за да се страхувате и твърде щастливи, за да допуснете бедите и проблемите да се проявят.
Да имате високо мнение за себе си и да го заявявате пред света, но не с гръмогласни думи, а чрез велики постъпки.
Да живеете с вярата, че целият свят е на ваша страна и ви подкрепя при условие, че сте верни на най-доброто в себе си.
Откъс от книгата
"Великата тайна за привличане на пари" - Джо Витале
Обещайте си...
Да бъдете силни и нищо да не е в състяние да наруши вътрешния ви мир.
Да излъчвате и внушавате здраве, щастие и благосъстояние на всеки, когото срещате.
Да накарате всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно.
Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си.
Да мислите само за най-доброто, да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да се ентусиазирате от успеха на другите също толкова, колкото и от собствения си.
Да забравите грешките на миналото и да се фокусирате върху великите постижения на бъдещето.
Да имате винаги ведро изражение и да дарявате усмивка на всеки срещнат, познат или непознат.
Да отделяте толкова много време за самоусъвършенстване, че да не ви остава време да критикувате другите.
Да бъдете твърде силни, за да допускате мрачни мисли, твърде благородни, за да се гневите, твърде уверени, за да се страхувате и твърде щастливи, за да допуснете бедите и проблемите да се проявят.
Да имате високо мнение за себе си и да го заявявате пред света, но не с гръмогласни думи, а чрез велики постъпки.
Да живеете с вярата, че целият свят е на ваша страна и ви подкрепя при условие, че сте верни на най-доброто в себе си.
Откъс от книгата
"Великата тайна за привличане на пари" - Джо Витале
Ако бях ангел
Ако бях ангел, щях да затворя очи, да поема дълбоко глътка въздух, която да върна на хората като силна позитивна енергия. Такава енергия, която да достигне до всеки един човек, живеещ на планетата Земя.
Искряща бяла енергия, която да докосне човека и да му прати сила да развива най-доброто у себе си. Да го накара да усети силата на Светлината. Онази Светлина, която може да пробуди вродената, но като че ли позабравена в днешно време любов.
Любов към Бога, защото Бог е любов.
Любов към себе си, защото, ако не умееш да обичаш и цениш себе си, не е възможно изпитваш тези чувства към света, който те заобикаля, и към другите.
Любов към семейството си, защото ако не можеш да направиш щастливи най-близките си хора и ти самия не би могъл да бъдеш щастлив.
Любов към другите, защото любовта е състояние на Духа и ако човек живее дълго време без да дава и да получава любов се разболява.
Любов към всяко живо същество, радост в живота и удовлетворение от постигнатото.
Живеем в свят, в който има твърде малко любов и твърде много омраза.
Живеем в динамично време, което ни кара да нямаме време за такива простички, ясни и дребни на пръв поглед неща, като да кажем „добър ден”, „извинявай” и „благодаря”.
Живеем задъхано и забързано, толкова погълнати от ежедневието си, че спряхме да се усмихваме, забравихме да обичаме, забранихме си да изпитваме радост. Живеем в дни, в които измерваме стойността си не по това, което сме, а по това което притежаваме. Спряхме да вярваме в чудеса и чудесата спряха да ни се случват. Покорихме космоса, но загубихме човешкото у себе си.
Ако бях ангел, щях да пратя на човеците мъдрост, за да стигнат до прозрението, че злобата, омразата, подлостта, клюката, интригата и гордостта са товари, които тръгват от човека, стигат до другите и се завръщат със страшна сила отново при този, който ги е създал, отхранил и отгледал. Защото, каквото посееш, това ще пожънеш. Защото животът ни е такъв, каквито сме ние самите.
Ако бях ангел, щях да помогна на хората да намерят време и сили да отключат сърцата си за красота. Да отворят очите си и да се порадват на залеза, да посрещнат изгрева и да благодарят за даровете, който са им изпратени.
Дарове, който приемат за даденост и въобще не се замислят, че в света има много гладни хора, хора, лишени от възможност да се движат, да виждат... Че по света живеят много мъже и жени, които жадуват да имат деца, на които да се радват. Че наоколо има много самотни и нещастни хора.
Ако бях ангел, щях да науча хората да умеят по-добре да се вглеждат в себе си и в очите на другите. Да не се страхуват от грешките си, защото всяка грешка може да бъде безценен урок.
Ако бях ангел, щях да намеря сили да кажа на хората, че ги обичам не затова, какви са те, а заради това каква ставам аз, когато те са до мен...
Ако бях ангел...
Но аз съм само една жена на средна възраст, която вярва в чудеса и може да говори с ангели ...
Камелия Мирчева
Искряща бяла енергия, която да докосне човека и да му прати сила да развива най-доброто у себе си. Да го накара да усети силата на Светлината. Онази Светлина, която може да пробуди вродената, но като че ли позабравена в днешно време любов.
Любов към Бога, защото Бог е любов.
Любов към себе си, защото, ако не умееш да обичаш и цениш себе си, не е възможно изпитваш тези чувства към света, който те заобикаля, и към другите.
Любов към семейството си, защото ако не можеш да направиш щастливи най-близките си хора и ти самия не би могъл да бъдеш щастлив.
Любов към другите, защото любовта е състояние на Духа и ако човек живее дълго време без да дава и да получава любов се разболява.
Любов към всяко живо същество, радост в живота и удовлетворение от постигнатото.
Живеем в свят, в който има твърде малко любов и твърде много омраза.
Живеем в динамично време, което ни кара да нямаме време за такива простички, ясни и дребни на пръв поглед неща, като да кажем „добър ден”, „извинявай” и „благодаря”.
Живеем задъхано и забързано, толкова погълнати от ежедневието си, че спряхме да се усмихваме, забравихме да обичаме, забранихме си да изпитваме радост. Живеем в дни, в които измерваме стойността си не по това, което сме, а по това което притежаваме. Спряхме да вярваме в чудеса и чудесата спряха да ни се случват. Покорихме космоса, но загубихме човешкото у себе си.
Ако бях ангел, щях да пратя на човеците мъдрост, за да стигнат до прозрението, че злобата, омразата, подлостта, клюката, интригата и гордостта са товари, които тръгват от човека, стигат до другите и се завръщат със страшна сила отново при този, който ги е създал, отхранил и отгледал. Защото, каквото посееш, това ще пожънеш. Защото животът ни е такъв, каквито сме ние самите.
Ако бях ангел, щях да помогна на хората да намерят време и сили да отключат сърцата си за красота. Да отворят очите си и да се порадват на залеза, да посрещнат изгрева и да благодарят за даровете, който са им изпратени.
Дарове, който приемат за даденост и въобще не се замислят, че в света има много гладни хора, хора, лишени от възможност да се движат, да виждат... Че по света живеят много мъже и жени, които жадуват да имат деца, на които да се радват. Че наоколо има много самотни и нещастни хора.
Ако бях ангел, щях да науча хората да умеят по-добре да се вглеждат в себе си и в очите на другите. Да не се страхуват от грешките си, защото всяка грешка може да бъде безценен урок.
Ако бях ангел, щях да намеря сили да кажа на хората, че ги обичам не затова, какви са те, а заради това каква ставам аз, когато те са до мен...
Ако бях ангел...
Но аз съм само една жена на средна възраст, която вярва в чудеса и може да говори с ангели ...
Камелия Мирчева
неделя, 6 ноември 2011 г.
Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота
Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота
"Очевидно обстоятелствата сами по себе си не ни правят щастливи или нещастни. Чувствата ни се определят от начина, по който реагираме."
1. Живот в днешния ден
Основният метод, който ще ни помогне да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота, е да се научим да живеем в днешния ден. Минало и бъдеще не съществува, освен в главата ни. Ако живеем на спомени, ще сме вечно нещастни. Ако живеем с постоянно очакване нещо да се случи – също. Спомените (миналото) и очакванията (бъдещето) са само наши мисли. Те не се случват днес. Единственият вечен момент е настоящето. Само днес можем да се погрижим да се чувстваме щастливи. Прибягвайте до миналото и бъдещето само за кратко, колкото да си уредите нещо практично и административно, но избягвайте да се преселвате там. Животът е днес.
"Всеки може да носи товара си, колкото и тежък да е той, до падането на нощта. Всеки може да е добър, търпелив и обичащ до залез слънце. Това е всичко, което животът иска от нас." Р.Л.Стивънсън
2. Живейте бавно
По една песъчинка на ден. По една задача. За да сте в унисон с природата и в хармония със себе си. Бързайки да покориш върха, ще го подминеш от набраната инерция.
3. Не се уморявайте
Умората предразполага към безпокойство. Тя понижава съпротивителните сили на организма. Всякакво нервно или афективно състояние е невъзможно при пълна релаксация. Ако се отпуснете, не можете да продължите да се безпокоите. Умората идва не толкова от активността, колкото от емоционалната ни нагласа към нея.
4. Приемете нещата такива, каквито са
Представете си най-лошото, което може да се случи. Изживейте го мислено, за да разберете, че не е чак толкова страшно. После спокойно се заемете да поправите най-лошото, доколкото е възможно. Когато не можете да направите друго, се научете да приемате нещо като неизбежно и да се приспособите към него, вместо да провалите живота си, бунтувайки се срещу него и стигайки до нервен срив. Приемането е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие. Ако се бунтуваме и ритаме срещу него и се изпълваме с озлобление, няма да променим неизбежното, но това ще рефлектира в нас. Животните посрещат спокойно нощта, бурите и глада. Те никога не изпадат в нервни кризи и не се разболяват от язва. И никога не полудяват.
"Когато не мога да се справя със събитията, оставям ги да се оправят сами." Хенри Форд
5. Анализ на безпокойството
Ако имате проблем, който ще стане актуален в три часа следващия вторник, въобще не се опитвайте да вземете решение преди този ден. Съсредоточете усилията си върху това, да изясните всички факти, които имат отношение към проблема. Но без да се безпокоите, без да се измъчвате заради проблема, без да губите съня си. Просто изяснете фактите хладно и безпристрастно, сякаш събирате информация за някой друг. Представете си, че сте адвокат, който трябва да защити отсрещната страна и затова трябва да я разбере. И докато дойде вторникът, ако сте наясно с всички факти, проблемът обикновено се решава сам.
6. Действайте, без да се връщате назад
След като сте взели добре обмислено решение въз основа на фактите, действайте! Не губете време в размисъл. Не се колебайте, не се безпокойте, не се връщайте назад. Не се впускайте в съмнения, които пораждат нови съмнения. Не хвърляйте поглед през рамо. как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота
7. Научете се да се разсейвате
Човек трудно може да се безпокои, докато е зает с нещо, което изисква мислене. Безпокойството ви обзема най-сигурно не докато действате, а след като приключите работата си за деня. Постоянната заетост е едно от най-добрите обезболяващи средства за болни нерви. Лекът за безпокойството е да се посветите на някаква съзидателна дейност. Човешкият ум не може да мисли за повече от едно нещо едновременно. Същото важи и за емоциите. Не можете да сте изпълнени с ентусиазъм за нещо вълнуващо и в същото време да сте унили от безпокойство. Едната емоция изтласква другата. "Тайната на това да се чувстваш нещастен е в наличието на свободно време, в което да се замисляш дали си щастлив, или не." Дж.Б.Шоу
8. Закон на вероятностите 99% от нещата, за които се безпокоим не се случват.
Почти всичките ни безпокойства са плод на въображението, а не на действителността. Задайте си въпроса: Според закона на вероятностите, какъв е шансът това, за което се безпокоя, да се случи?
9. Изградете здравословни граници
Определете долна граница, под която да не падате. Ако сте борсов играч, преценете докъде можете да си позволите да загубите, без това да наруши спокойствието в живота ви и никога не престъпвайте лимита си. Ако винаги някой ви кара да го чакате на среща, определете колко време максимум ще го чакате (примерно 10 минути), информирайте го за това и след изтичане на времето, си тръгнете. По този начин изградете здравословни граници на загубата си на търпение, на раздразнителността си, на желанието ви да се налагате, на съжаленията си, на умственото си и емоционално напрежение, на всичко, което разрушава душевния ви мир.
10. Избирайте правилните мисли
Ако мислим за щастието, ще сме щастливи. Ако мислим за нещастието, ще сме нещастни. Ако мислим за страха, ще се страхуваме. Ако мислим за болест, най-вероятно ще се разболеем. Ако мислим за неуспех, той няма да ни се размине. Ако тънем в самосъжаление, всички ще ни избягват. Ние не сме такива, каквито си мислим, а сме онова, което мислим. Трябва да сме загрижени за проблемите си, но не и да изпитваме безпокойство за тях. Човек може да е загрижен за сериозните си проблеми и все пак да върви с изправена глава и с карамфил в бутониерата. Психическата ни нагласа има невероятен ефект върху физическите ни сили. Душевния ни мир и радостта от живота зависят не толкова от положението ни, не от това, което имаме, не от това кои сме, а само от психическата ни нагласа. И външните условия нямат почти нищо общо с това.
11. Създайте си изкуствено ведро настроение
Изправете се бодро с усилие на волята. Залепете си една голяма, широка, искрена усмивка на лицето. Изправете рамене. Действайте и говорете сякаш всичко ви е наред. Скоро ще се почувствате наистина така. Няма значение, че нищо не е наред. Важното е как вие се чувствате от това. Да се чувствате зле няма да ви помогне. Изберете да се чувствате добре. Мислете и действайте с радост и ще се чувствате изпълнени с радост.
12. Научете се да бъдете благодарни, да прощавате, да давате Бъдете благодарни от сърце за всичко, което имате и цените.
Когато се притесните за нещо, което нямате, веднага си припомнете нещата, които имате. Помнете, че ако не цените нещата, които имате, рано или късно ще ги загубите. Изпълнете сърцата си с прошка, нежност и любов, ако искате да сте здрави и младолики. Един сигурен начин да простим или забравим враговете си е да се посветим изцяло на някаква кауза, безкрайно по-значима от нас самите. 70% от болните могат да се излекуват сами, стига да се отърват от страховете, безпокойството, обидата и омразата. Душата и тялото са едно. Тялото ни енергийно и биологично е свързано с нашите емоции и нашия ум. Болестите не ни падат от небето. Ние ги създаваме с неправилен начин на мислене. Можете да излекувате тревожността си за 14 дни, ако следвате тази рецепта: Всеки ден се опитвайте да измислите как да зарадвате някого. Опитът да доставим удоволствие на другите ни кара да престанем да мислим за себе си, а точно това предизвиква безпокойството, страха и меланхолията.
13. Вярвайте Фактът, че не разбираме напълно мистерията на молитвата и вярата, не трябва да ни пречи да се наслаждаваме на по-богатия духовно и щастлив живот, който тя ни дава.
Не се опитвайте да водите сами всичките си трудни битки. Помолете се на Бог. Вярата крепи човека. Пълното й отсъствие вещае срив. Молитвата е най-мощната форма на енергия, която човек може да генерира.
"Малко психология насочва човешкия ум към атеизма. Но дълбоката философия го довежда до вярата."
"Всички сме в състояние да понесем нещастия и трагедии и да ги преодолеем – ако се наложи. Може да си мислим, че не бихме могли, но притежаваме изненадващо големи скрити ресурси, които ще ни помогнат да се справим, ако се възползваме от тях. По-силни сме, отколкото си мислим."
"Очевидно обстоятелствата сами по себе си не ни правят щастливи или нещастни. Чувствата ни се определят от начина, по който реагираме."
1. Живот в днешния ден
Основният метод, който ще ни помогне да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота, е да се научим да живеем в днешния ден. Минало и бъдеще не съществува, освен в главата ни. Ако живеем на спомени, ще сме вечно нещастни. Ако живеем с постоянно очакване нещо да се случи – също. Спомените (миналото) и очакванията (бъдещето) са само наши мисли. Те не се случват днес. Единственият вечен момент е настоящето. Само днес можем да се погрижим да се чувстваме щастливи. Прибягвайте до миналото и бъдещето само за кратко, колкото да си уредите нещо практично и административно, но избягвайте да се преселвате там. Животът е днес.
"Всеки може да носи товара си, колкото и тежък да е той, до падането на нощта. Всеки може да е добър, търпелив и обичащ до залез слънце. Това е всичко, което животът иска от нас." Р.Л.Стивънсън
2. Живейте бавно
По една песъчинка на ден. По една задача. За да сте в унисон с природата и в хармония със себе си. Бързайки да покориш върха, ще го подминеш от набраната инерция.
3. Не се уморявайте
Умората предразполага към безпокойство. Тя понижава съпротивителните сили на организма. Всякакво нервно или афективно състояние е невъзможно при пълна релаксация. Ако се отпуснете, не можете да продължите да се безпокоите. Умората идва не толкова от активността, колкото от емоционалната ни нагласа към нея.
4. Приемете нещата такива, каквито са
Представете си най-лошото, което може да се случи. Изживейте го мислено, за да разберете, че не е чак толкова страшно. После спокойно се заемете да поправите най-лошото, доколкото е възможно. Когато не можете да направите друго, се научете да приемате нещо като неизбежно и да се приспособите към него, вместо да провалите живота си, бунтувайки се срещу него и стигайки до нервен срив. Приемането е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие. Ако се бунтуваме и ритаме срещу него и се изпълваме с озлобление, няма да променим неизбежното, но това ще рефлектира в нас. Животните посрещат спокойно нощта, бурите и глада. Те никога не изпадат в нервни кризи и не се разболяват от язва. И никога не полудяват.
"Когато не мога да се справя със събитията, оставям ги да се оправят сами." Хенри Форд
5. Анализ на безпокойството
Ако имате проблем, който ще стане актуален в три часа следващия вторник, въобще не се опитвайте да вземете решение преди този ден. Съсредоточете усилията си върху това, да изясните всички факти, които имат отношение към проблема. Но без да се безпокоите, без да се измъчвате заради проблема, без да губите съня си. Просто изяснете фактите хладно и безпристрастно, сякаш събирате информация за някой друг. Представете си, че сте адвокат, който трябва да защити отсрещната страна и затова трябва да я разбере. И докато дойде вторникът, ако сте наясно с всички факти, проблемът обикновено се решава сам.
6. Действайте, без да се връщате назад
След като сте взели добре обмислено решение въз основа на фактите, действайте! Не губете време в размисъл. Не се колебайте, не се безпокойте, не се връщайте назад. Не се впускайте в съмнения, които пораждат нови съмнения. Не хвърляйте поглед през рамо. как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота
7. Научете се да се разсейвате
Човек трудно може да се безпокои, докато е зает с нещо, което изисква мислене. Безпокойството ви обзема най-сигурно не докато действате, а след като приключите работата си за деня. Постоянната заетост е едно от най-добрите обезболяващи средства за болни нерви. Лекът за безпокойството е да се посветите на някаква съзидателна дейност. Човешкият ум не може да мисли за повече от едно нещо едновременно. Същото важи и за емоциите. Не можете да сте изпълнени с ентусиазъм за нещо вълнуващо и в същото време да сте унили от безпокойство. Едната емоция изтласква другата. "Тайната на това да се чувстваш нещастен е в наличието на свободно време, в което да се замисляш дали си щастлив, или не." Дж.Б.Шоу
8. Закон на вероятностите 99% от нещата, за които се безпокоим не се случват.
Почти всичките ни безпокойства са плод на въображението, а не на действителността. Задайте си въпроса: Според закона на вероятностите, какъв е шансът това, за което се безпокоя, да се случи?
9. Изградете здравословни граници
Определете долна граница, под която да не падате. Ако сте борсов играч, преценете докъде можете да си позволите да загубите, без това да наруши спокойствието в живота ви и никога не престъпвайте лимита си. Ако винаги някой ви кара да го чакате на среща, определете колко време максимум ще го чакате (примерно 10 минути), информирайте го за това и след изтичане на времето, си тръгнете. По този начин изградете здравословни граници на загубата си на търпение, на раздразнителността си, на желанието ви да се налагате, на съжаленията си, на умственото си и емоционално напрежение, на всичко, което разрушава душевния ви мир.
10. Избирайте правилните мисли
Ако мислим за щастието, ще сме щастливи. Ако мислим за нещастието, ще сме нещастни. Ако мислим за страха, ще се страхуваме. Ако мислим за болест, най-вероятно ще се разболеем. Ако мислим за неуспех, той няма да ни се размине. Ако тънем в самосъжаление, всички ще ни избягват. Ние не сме такива, каквито си мислим, а сме онова, което мислим. Трябва да сме загрижени за проблемите си, но не и да изпитваме безпокойство за тях. Човек може да е загрижен за сериозните си проблеми и все пак да върви с изправена глава и с карамфил в бутониерата. Психическата ни нагласа има невероятен ефект върху физическите ни сили. Душевния ни мир и радостта от живота зависят не толкова от положението ни, не от това, което имаме, не от това кои сме, а само от психическата ни нагласа. И външните условия нямат почти нищо общо с това.
11. Създайте си изкуствено ведро настроение
Изправете се бодро с усилие на волята. Залепете си една голяма, широка, искрена усмивка на лицето. Изправете рамене. Действайте и говорете сякаш всичко ви е наред. Скоро ще се почувствате наистина така. Няма значение, че нищо не е наред. Важното е как вие се чувствате от това. Да се чувствате зле няма да ви помогне. Изберете да се чувствате добре. Мислете и действайте с радост и ще се чувствате изпълнени с радост.
12. Научете се да бъдете благодарни, да прощавате, да давате Бъдете благодарни от сърце за всичко, което имате и цените.
Когато се притесните за нещо, което нямате, веднага си припомнете нещата, които имате. Помнете, че ако не цените нещата, които имате, рано или късно ще ги загубите. Изпълнете сърцата си с прошка, нежност и любов, ако искате да сте здрави и младолики. Един сигурен начин да простим или забравим враговете си е да се посветим изцяло на някаква кауза, безкрайно по-значима от нас самите. 70% от болните могат да се излекуват сами, стига да се отърват от страховете, безпокойството, обидата и омразата. Душата и тялото са едно. Тялото ни енергийно и биологично е свързано с нашите емоции и нашия ум. Болестите не ни падат от небето. Ние ги създаваме с неправилен начин на мислене. Можете да излекувате тревожността си за 14 дни, ако следвате тази рецепта: Всеки ден се опитвайте да измислите как да зарадвате някого. Опитът да доставим удоволствие на другите ни кара да престанем да мислим за себе си, а точно това предизвиква безпокойството, страха и меланхолията.
13. Вярвайте Фактът, че не разбираме напълно мистерията на молитвата и вярата, не трябва да ни пречи да се наслаждаваме на по-богатия духовно и щастлив живот, който тя ни дава.
Не се опитвайте да водите сами всичките си трудни битки. Помолете се на Бог. Вярата крепи човека. Пълното й отсъствие вещае срив. Молитвата е най-мощната форма на енергия, която човек може да генерира.
"Малко психология насочва човешкия ум към атеизма. Но дълбоката философия го довежда до вярата."
"Всички сме в състояние да понесем нещастия и трагедии и да ги преодолеем – ако се наложи. Може да си мислим, че не бихме могли, но притежаваме изненадващо големи скрити ресурси, които ще ни помогнат да се справим, ако се възползваме от тях. По-силни сме, отколкото си мислим."
ЩАСТИЕТО
То не може да се опише ей тъй, само с няколко думи ...
Всеки един от нас го търси постоянно, опитва се да го открие под една или друга форма. Някои от нас успяват (или поне те така си мислят ), а други все го търсят ... И търсейки го понякога наистина пропускат истински щастливите моменти без да им обърнат достатъчното внимание ... или пък в бързината ги оставят да преминат покрай тях незабелязано ...
Други пък като го открият, се опитват да го задържат, но то не е от нещата, които ей така можеш да затвориш в кутия и всеки път когато се почувстваш дори малко нещастен, да я отвориш и да си вземеш от щастието по ”малко” ... та да има и за после. Защото, както нещата се променят и развиват, така и ние също се променяме ... и човек никога не знае във всеки един момент от живота си какво ще е нещото или човека, който ще го прави щастлив ...
Но пък и зависи кой какви цели си е поставил и колко на високо е вдигнал „летвата” и какви са очакванията му ...
за влюбените,
то може да се състои в желанието им всяка сутрин когато се събудят първото нещо, което видят да бъде лицето на любимия човек до тях и това да им е достатъчно ... и да е нещото, което ще прави дните им и най-вече самите тях щастливи ...
... защо не ...
за родителите,
да е усмивката на тяхното дете ...
Онази сладка и неповторима усмивка, която грейва всеки път на лицето на детето ти когато то те погледне ... усмивка изпълнена с много любов, чистота и доверие към теб и в същото време тя да е толкова неподправена и истинска ... че да ти се иска някак си да спреш времето за миг и да си я запазиш тая усмивка вътре в теб и никога да не я губиш ... a винаги да си я носиш с теб, за да те радва ...
за попадналите в безизходица,
пък да е подадената приятелска ръка към тях от дори напълно непознат човек, когото съдбата им е пратила в трудния за тях момент ... и напълно неочаквания жест на внимание и разбиране да е този, който ще преобърне живота им на 360 градуса ... и надеждата , че си заслужава човек да се бори и.
за някои може да са парите
Да - парите правят някои от нас щастливи, колкото и тривиално да звучи това, но е така. Все пак те са необходима част от нашия живот и както правят някои щастливи, така правят други пък нещастни... Хората казват, че парите немогат да ти купят истинските неща в живота като: щастие, любов и значимите неща, които не можеш да докоснеш с ръка, но можеш да почувстваш ...
но пък те поне могат да направят в някаква степен и без това трудният ти живот по- лесен ... а това може и да бъде предпоставка за щастието да дойде и при теб ... кой знае ...
за болните,
щастието е да могат да се излекуват и отново да бъдат такива, каквито са били преди болестта влязла в тях непоканена ... и променила изцяло живота им и го е превърнала в ад ...
за самотните,
да е благата дума, жеста на внимание, подарено цвете дори ...
за отчаяните,
да е надеждата и появилата се ненадейно възможност за ново начало ... по-добро и обещаващо ...
Няма значение какво точно ще е нещото, което ще те направи щастлив - важното е никога да не спираш, а да продължаваш да го търсиш.
Да не забравяш, че не големите, а понякога и най-незначимите на пръв поглед неща, които са около теб постоянно - могат да бъдат точно тези, които ще обърнат живота ти в напълно различна, в по-добра и светла посока ... и това може да ти се случи, в момент когато най-малко го очакваш ... Затова никога не спирай да търсиш.
А продължавай смело напред!
Всеки един от нас го търси постоянно, опитва се да го открие под една или друга форма. Някои от нас успяват (или поне те така си мислят ), а други все го търсят ... И търсейки го понякога наистина пропускат истински щастливите моменти без да им обърнат достатъчното внимание ... или пък в бързината ги оставят да преминат покрай тях незабелязано ...
Други пък като го открият, се опитват да го задържат, но то не е от нещата, които ей така можеш да затвориш в кутия и всеки път когато се почувстваш дори малко нещастен, да я отвориш и да си вземеш от щастието по ”малко” ... та да има и за после. Защото, както нещата се променят и развиват, така и ние също се променяме ... и човек никога не знае във всеки един момент от живота си какво ще е нещото или човека, който ще го прави щастлив ...
Но пък и зависи кой какви цели си е поставил и колко на високо е вдигнал „летвата” и какви са очакванията му ...
за влюбените,
то може да се състои в желанието им всяка сутрин когато се събудят първото нещо, което видят да бъде лицето на любимия човек до тях и това да им е достатъчно ... и да е нещото, което ще прави дните им и най-вече самите тях щастливи ...
... защо не ...
за родителите,
да е усмивката на тяхното дете ...
Онази сладка и неповторима усмивка, която грейва всеки път на лицето на детето ти когато то те погледне ... усмивка изпълнена с много любов, чистота и доверие към теб и в същото време тя да е толкова неподправена и истинска ... че да ти се иска някак си да спреш времето за миг и да си я запазиш тая усмивка вътре в теб и никога да не я губиш ... a винаги да си я носиш с теб, за да те радва ...
за попадналите в безизходица,
пък да е подадената приятелска ръка към тях от дори напълно непознат човек, когото съдбата им е пратила в трудния за тях момент ... и напълно неочаквания жест на внимание и разбиране да е този, който ще преобърне живота им на 360 градуса ... и надеждата , че си заслужава човек да се бори и.
за някои може да са парите
Да - парите правят някои от нас щастливи, колкото и тривиално да звучи това, но е така. Все пак те са необходима част от нашия живот и както правят някои щастливи, така правят други пък нещастни... Хората казват, че парите немогат да ти купят истинските неща в живота като: щастие, любов и значимите неща, които не можеш да докоснеш с ръка, но можеш да почувстваш ...
но пък те поне могат да направят в някаква степен и без това трудният ти живот по- лесен ... а това може и да бъде предпоставка за щастието да дойде и при теб ... кой знае ...
за болните,
щастието е да могат да се излекуват и отново да бъдат такива, каквито са били преди болестта влязла в тях непоканена ... и променила изцяло живота им и го е превърнала в ад ...
за самотните,
да е благата дума, жеста на внимание, подарено цвете дори ...
за отчаяните,
да е надеждата и появилата се ненадейно възможност за ново начало ... по-добро и обещаващо ...
Няма значение какво точно ще е нещото, което ще те направи щастлив - важното е никога да не спираш, а да продължаваш да го търсиш.
Да не забравяш, че не големите, а понякога и най-незначимите на пръв поглед неща, които са около теб постоянно - могат да бъдат точно тези, които ще обърнат живота ти в напълно различна, в по-добра и светла посока ... и това може да ти се случи, в момент когато най-малко го очакваш ... Затова никога не спирай да търсиш.
А продължавай смело напред!
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
Скритата роза - Пламен Хараламбиев
Един човек посадил роза. :) Той искал тя да израстне красива и затова я поливал често и се грижел добре за нея. Един ден, точно преди да разцъфне, той решил да й се полюбува отблизо и започнал да я разучава внимателно.
Видял пъпката, която скоро щяла да разцъфне в красиво цвете и усмика се появила на лицето му. Очаквал този момент с нетърпение. След това забелязал и тръните по стеблото на цветето. Помислил си: "Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?" Натъжен от тази мисъл, той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се роди прекрасна роза… тя увяхнала! :)
Същото е и с много хора! Във всяка една душа се крие роза. Божествените качества, засадени в нас при раждането ни, растат обградени с тръните на нашите недостатъци. Много от нас, поглеждат към себе си и виждат единствено бодлите!
Отчайват се, мислят си, че нищо хубаво не може да им се случи! Пренебрегват поливането на доброто в тях и може да се случи така, че то да загине! Тези хора никога не осъзнават какви възможности притежават, изпускат шансовете, които им поднася животът!
Някои хора не виждат розата, която крият в своите души! Затова някой друг трябва да им покаже. Една от най-големите дарби, които може да притежава човек е да може да достига остатъците от тръни на някой друг и да открие розата в него!
Това е едно от определенията за любовта: да се вгледаш в някой, да знаеш неговите истински провали, страховете му, недостатъците му.. и въпреки това да го приемеш в своя живот!
Помагайте на другите да осъзнаят, че могат да преодолеят недостатъците си! Ако им покажете "розата" в тях, те ще игнорират своите "бодли". Само тогава те могат да "разцъфтят" безброй пъти подред!
Видял пъпката, която скоро щяла да разцъфне в красиво цвете и усмика се появила на лицето му. Очаквал този момент с нетърпение. След това забелязал и тръните по стеблото на цветето. Помислил си: "Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?" Натъжен от тази мисъл, той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се роди прекрасна роза… тя увяхнала! :)
Същото е и с много хора! Във всяка една душа се крие роза. Божествените качества, засадени в нас при раждането ни, растат обградени с тръните на нашите недостатъци. Много от нас, поглеждат към себе си и виждат единствено бодлите!
Отчайват се, мислят си, че нищо хубаво не може да им се случи! Пренебрегват поливането на доброто в тях и може да се случи така, че то да загине! Тези хора никога не осъзнават какви възможности притежават, изпускат шансовете, които им поднася животът!
Някои хора не виждат розата, която крият в своите души! Затова някой друг трябва да им покаже. Една от най-големите дарби, които може да притежава човек е да може да достига остатъците от тръни на някой друг и да открие розата в него!
Това е едно от определенията за любовта: да се вгледаш в някой, да знаеш неговите истински провали, страховете му, недостатъците му.. и въпреки това да го приемеш в своя живот!
Помагайте на другите да осъзнаят, че могат да преодолеят недостатъците си! Ако им покажете "розата" в тях, те ще игнорират своите "бодли". Само тогава те могат да "разцъфтят" безброй пъти подред!
Халил Джубран „Пророкът“
„Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: „Радостта е по-велика от скръбта“, а от други сте чували: „Не, скръбта е по-велика.“
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.“
откъс от книгата на Халил Джубран „Пророкът“.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: „Радостта е по-велика от скръбта“, а от други сте чували: „Не, скръбта е по-велика.“
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.“
откъс от книгата на Халил Джубран „Пророкът“.
вторник, 1 ноември 2011 г.
Покоят е езикът, на който говори Бог
Казано е: „Покоят е езикът, на който говори Бог, всичко останало е лош превод”. Покоят е всъщност друга дума за вътрешното пространство. Осъзнаването на покоя всеки път, когато той влезе в живота ни, ни свързва с непритежаващото форма и извън времево измерение вътре в нас, с онова, което е отвъд мисленето, отвъд егото. Възможно е това да е покоят, с който е пропит природният свят, или пък покоят в стаята ви в ранните часове на деня, или безмълвните паузи между звуците. Покоят няма форма – и затова не може да се осъзнае чрез мисленето. Мисленето е форма. Осъзнаването на покоя означава, че сте в покой. Да сте в покой означава да сте съзнаващи без мисъл. Вие сте най-същностно, най-дълбоко себе си, когато сте в покой. Тогава, сте тези, които сте били, преди временно да приемете онази материална и умствена форма, наречена „личност”. Тогава сте тези, които ще бъдете, когато формата се разпадне. Когато сте в покой, сте тези, които сте отвъд временното си съществуване: съзнание – необусловено, лишено от форма, вечно.
Из книгата „Нова Земя” на Екхарт Толе
Из книгата „Нова Земя” на Екхарт Толе
И за това помисли...
Когато си наранен ти искаш да нараняваш! Болката, която пронизва сърцето ти те кара да искаш и другият да страда! Но защо? Не е ли по-добре да затвориш очи и да преглътнеш обидата? Да приемеш, че си бил лъган и да продължиш напред с любов? Всички знаем, че няма лоши хора! Има само хора, които много са страдали и искат да страдат и останалите, за да не се чувстват самотни в своето страдание. Никой не иска да бъде сам!
Когато обичаш – ще бъдеш обичан!
Когато причиняваш страдание – ще бъдеш нараняван!
Помисли върху това!
Когато обичаш – ще бъдеш обичан!
Когато причиняваш страдание – ще бъдеш нараняван!
Помисли върху това!
Помисли върху това!
Ти ме излъга, а аз ти казвах истината!
Ти ме обиди, а аз говорех добро за теб!
Ти ми показа, че не държиш на мен! А аз бях готов да вляза в ада за теб!
Ти ме накара да вкуся от позора! А аз те обичах безмълвно!
Ти ме предаде! Боли ме!
Аз ти се доверих, а ти само ме използва!
Аз винаги бях насреща, а ти къде беше?
Аз губех себе си, а ти опита ли се да ме намериш?
Но аз ще живея!
Напук на всичко, аз избирам да обичам!
Избирам да обичам утрото, което ми дава надежда!
Избирам да обичам тъмата, която ме дарява със спокойствие!
Избирам да обичам, защото любовта ми ще ме направи свободен!
Ти ме обиди, а аз говорех добро за теб!
Ти ми показа, че не държиш на мен! А аз бях готов да вляза в ада за теб!
Ти ме накара да вкуся от позора! А аз те обичах безмълвно!
Ти ме предаде! Боли ме!
Аз ти се доверих, а ти само ме използва!
Аз винаги бях насреща, а ти къде беше?
Аз губех себе си, а ти опита ли се да ме намериш?
Но аз ще живея!
Напук на всичко, аз избирам да обичам!
Избирам да обичам утрото, което ми дава надежда!
Избирам да обичам тъмата, която ме дарява със спокойствие!
Избирам да обичам, защото любовта ми ще ме направи свободен!
Абонамент за:
Публикации (Atom)