Самурай,
известен със своето благородство и честност отишъл на посещение на един
Дзен монах, за да му поиска съвет. Когато пристигнал в манастира, тъкмо
били започнали обедните молитви. Самураят търпеливо изчакал монаха да
приключи с тях и едва тогава се приближил към него и го попитал:
„Защо се чувствам толкова долен, посредствен? Изправял съм се
пред лицето на смъртта толкова много пъти, защитавайки тези, които са
слаби. Въпреки това, когато Ви видях да медитирате, почувствах че целия
ми живот няма абсолютно никакво значение.“
„Изчакай. Веднага щом се срещна с всички, които са дошли да ме видят днес, ще ти отговоря.“ – му казал монахът.
И така, самураят прекарал целия ден в градините на храма,
гледайки хората, които идват, за да потърсят съвет и си тръгват след
това. Видял как Дзен монахът посрещал всички тях с еднакво търпение и
усмивка на лицето си.
Нощта се спуснала и едва тогава всички хора си заминали. Останал само той, затова и попитал отново монаха:
„Сега, можеш ли да ме научиш?“
Учителят го поканил в стаята си. Пълна луна осветявала небето и създавала атмосфера на дълбоко спокойствие.
„Виждаш ли луната, колко е красива?“ – казал монахът. „Тя ще прекоси целия небосклон и утре слънцето ще изгрее отново.“
Самураят казал:
„Но слънчевата светлина е много по-ярка и може да освети детайлите от земята около нас: дървета, планини, облаци“
На което Учителят отвърнал:
„Аз съм сигурен, че те се редуват да осветяват земята от много дълго
време. Но никога не съм чул луната да се пита ‘Аз защо не светя като
слънцето? Дали защото съм по-долна?’“
„Разбира се, че не“ – отвърнал самураят. „Луната и слънцето са
две различни неща. Всяко от тях притежава своя собствена красота. Не
можем да ги сравняваме.“
„Значи знаеш отговора. Ние сме двама различни човека, всеки от
нас се бори по свой собствен начин, според разбиранията си и прави
всичко възможно, за да стане света по-добро място. Останалото са просто
нашите прояви.“
Паулу Коелю
Няма коментари:
Публикуване на коментар