Тихо! Обичта е навсякъде!

Tихо!
Не помръдвай даже!
Можеш да уплашиш любовта...
Тихо,нека ти покажа,
колко дава тя на света...



Ела със мен,за ръката ме хвани,
нека се разходим,
спокойно,няма моя допир да те нарани,
просто малко ще походим...

Тъмно е,но ти не се страхувай,
няма аз никога да те нападна,
тихо,сенките на вятъра целувай,
и силно дръж ме!Не искам пак да падна...

Ето,стъпи на този камък ,
нека да погледнем двама небесата,
виж звездния,чуден замък,
който е невидим за сетивата...



Тихо...
Виж майката самотна,
която целува детето си невръстно,
тя е изморена,даже потна,
но не иска да се предаде,работи пак чевръсто.
За нея трудността не е провал,
когато има за кого да се бори,
нейният кураж от болка оцелял,
от обичта към детето вечно гори.

Тихо!
Нека друго чудо аз да ти покажа,
или предпочиташ таз приказка да ти разкажа?
Dвама души - девойка и мъж млад,
на пейка стара те стоят,
за тях няма болка,нито ад,
злобата човешка в целувките си нежни те топят...
За тях живота е магия,
на съдбата дар,красив и чуден,
защото вълшебната кутия
е обичта им,която убива живота скучен и муден.
За тези хора животът е красив,
и даже да боли на моменти,
той е вълнуващ,щастлив...

Тихо!Ела да се разходим пак,
още времето за лягане не е дошло,
не,не се притеснявай,нищо че е вече мрак,
доброто в този свят,не си е още отишло!



Ела да видиш стареца болен,
който нежно е прегърнал своята жена,
той от живота си,макар и труден е доволен,
защото живее с любовта...
И старите хора мълчаливи,
двама бавно сякаш по шосето плуват,
те отдавна заедно са,а са още щастливи,
и още с нежност се целуват...

Ти...още ли отричаш,
обичта,която лекува сърцето счупено,
още ли от нея криеш се и тичаш,
и радваш се на вещите..на нещо скъпо,купено?



Тихо!
Забрави тъгата!
Радвай се на този миг любовен,
тихо,дръж ми ръката,
това подарък скъпоценен е,съдбовен!

---