БЛАЖЕНИ СА ВЯРВАЩИТЕ, А КАК ДА ПОВЯРВАШ?

Във всяко постижение, във всеки успех, във всяка проява на силата на човешкия дух, във всяко чудо съществува елементът на ВЯРАТА.

Вярата – било то в Бог, във Висша Сила, в Себе си, в ангел хранител, в талисман, в късмета и т. н. е една безкрайна могъща сила. Дори няма значение в какво точно вярваш. Важното е, че това, в което вярваш става истина за теб и се превръща в твоя реалност.

Доказателство за това е плацебо ефектът – феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят значително и дори да изчезнат при лъжливо лечение, само защото той вярва, че лекарството е истинско и ще му помогне. Независимо от медицинската гледна точка, пациентът оздравява, просто защото вярва.
Ако някой пие лъжица обикновена вода с вяра, че това е чудодейно лекарство, това ще му помогне повече, отколкото ако пие най-добрите лекарства без вяра.
Вярата оказва влияние не само върху нашето здраве, върху състоянието ни, тялото ни.
Тя сякаш променя света около нас и той някак си се нагажда според вярата ни. Има толкова много теории и хипотези , толкова истини, религии, вярвания, школи, учения – напълно противоречиви, но всяка една от тях има своите доказателства. Всяка теория е реална за този, който вярва в нея. За някой съществува Бог и той дори може да го види, друг не вярва в Бог и не може да намери доказателства. Разгледани поотделно, във всяка теория може да се открие истина и за себе си всички различните гледни точки са правилни. Те са просто отделни аспекти от живота. Когато вярваш в нещо, сетивата ти се отварят само за него, а другото не съществува за теб.
Какво е всъщност вярата? Какво прави толкова тя, че прави всичко да стане възможно? В какво се крие силата и?
Вярата е творчески процес, при който се отварят канали за прилив на сила и мъдрост, които преди това са били затворени. Но как го прави?
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление“ отговаря на този въпрос:
„Няма значение как го прави животът. Знам само едно:
Когато вярвам и съм твърдо убеден, че ще ми се случи чудо, животът не може да го отрече. Животът трябва да сътвори убеждението ми като реалност.“
Някои хора вярват, че имат ангел-хранител, които се грижи затях и това става реално за тях. Когато вярваш, че си роден под щастлива звезда,че си късметлия, че някой се грижи за теб ( Бог, Ангел-хранител или някаква друга Сила) това става реално за теб. Защо?
Смятам че вярата, освен че отваря нашите въприятия за това, в което вярваме и отваря канали за приток на сили,тя по някакъв начин създава, твори. Когато вярата е силна, се образува самостоятелна енергоинформационна същност. Няма значение как си предствяме това, в което вярваме, защото то не изглежда никак. Ние го създаваме, като му придаваме форма с въображението си. Ако вярваме в Бог и го виждаме такъв, какъвто е на иконите, може да ни се яви в такава форма, защото самите възприятия ни са насочени в такава посока. Ако вярваме, че е Светлина, той ще ни се яви така.
За различните религии Бог е различен и хората дори го виждат, общуват с него. Смятам, че това е така, защото виждаш това, в което вярваш.
Ако вярваш, че те чака възмездие, наистина ще дойде възмездие. Ако вярваш, че има Рай и Ад, наистина може да видиш съда, Ада или Рая…
В това отношение съм напълно съгласна с Вадим Зеланд, че най-важното качество на Света е неговата многостранност и че всяка теория представлява само определен аспект от проявата на тази многостранност.
В Пространството на варианти съществува едновременно всичко. Но всеки човек вижда това, в което вярва. Със своята вяра, със своите мисли, убеждения, той създава своя свят и за него това е реалността, това е неговата истина.
От своя опит съм се убедила в тези думи от Библията:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
Както още се казва в Библията:
Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено.
Нека стане според вярата ти.
Достатъчно е дори да имаш вяра колкото синапено зрънце, за да постигнеш това, което искаш.
Няма съмнение, че вярата прави чудеса и отваря огромния потенциал на човек.
Но остава само едно…как да повярваш?
Наистина: Блажени са вярващите. Много по-лесно е получат това, което искат тези, които вярват сляпо, без съмнения. Но когато разумът поеме управлението и търси доказателства?
Тези, които не вярват…как да повярват? Как да получат достъп до тази сила?
Истинската вяра е знание, тя е вътрешна убеденост, че така ще бъде.
Как да достигнем до тази убеденост?
Истината е, че когато човек не вярва в нищо, всъщност пак вярва, но в противоположното. Съмнението, което е в нас, е пак вяра, но с обратен знак.
В какво вярвате сега?- че животът е труден, че няма да успеете, че няма Сила, която се грижи за вас? И не получавате ли точно това, в което вярвате? Не виждате ли точно това? Това е, защото вярвате в него. Това пак е вяра, която идва от нашите убеждения.
А след като идва от нашите убеждения, как мислите, че можем да повярваме в друго?
Като променим нашите стари убеждения и си позволим да „свикнем“ с новата ни истина.
Но не може изведнъж да повярваш в нещо. Разбира се, че ще има съмнения, разумът ни винаги ще търси доказателства, логично обяснение и ще се връща към старото, познатото.
За да повярваме и да сътворим своя нова реалност смятам, че ще ни помогне:
Първо да приемем, че няма абсолютна истина и че светът
е многостранен. В момента ние вяраме в нещо и виждаме точно това, а ако променим гледната точка, ще видим друга страна.
Да започнем постепенно да разширяваме своята граница – да
започнем с нещо, което е близо до нашата представа за реално, с нещо, в което сме склонни да повярваме. И постенно да се доближаваме до нещото, в която искаме до повярваме и да го направим реалност.
Не е важно дори в какво точно ще вярваш, защото в каквото и да
вярваш, ще си прав, самата вяра го прави реално. Затова е по-лесно да повярваме в нещо, което е близко до нас, до нашите представи и душевност.
Да приемем, че съмненията са нормални в хода на промяната.
При всяко ново нещо е нормално да се появят съмнения. Но постепенно те ще отпаднат.

Да спрем анализа, вътрешния диалог, а просто да действаме.

Да се доверим на интуицията си, на вътрешното си усещане.

Да спрем да търсим доказателства. Нали сега получаваме това,

в което вярваме? Това не е ли достатъчно доказателство? А за да видите новото, първо трябва да повярвате, т. е. да го знаете, за да промените своята реалност и да се отворят сетивата ви за другото. Когато „знаете“, доказателствата ще се появят. Трябва просто да засадим новото знание и да му позволим да се развие и укрепне.
Много полезно е да действате като на игра – „така сякаш“ и

разбира се – утвържденията и визуализацията. Това ви доближава постепенно и неусетно до новата реалност.

За важните дела и изгрева на Луната..или духовния и материален поглед

Ежко харесвал Катеричката. Когато излизал от дупката по своите важни дела, той виждал, как тя безгрижно скача по клоните на високата ела. Катеричката живеела на елата, под която Ежко бил построил своя дом.
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.

Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
- Привет! Какво правиш?
- Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
- Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
- Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
- С какво? - с подозрение попитал Ежко.
- Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
- Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
- О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
- Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
- Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
- Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
- Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
- Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат... Ще се разходиш с мен, така ли?
- На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
- Да - важно казал Ежко.
- Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
- Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
- Искам на полянката, където пеят славеите ...
- Защо?
- За да послушаме, как пеят славеите.
- Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
- Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
- Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеи- е! - с неудоволствие се съгласил Ежко.

Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
- Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди,- а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
- Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
- Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
- Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
- Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
- Цветни ленти право във въздуха!
- Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
- Те са красиви и ще им се любуваме!
- Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!

Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излезли на ручея.
- Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
- Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
- Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
- Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
- Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.

Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
- Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгре- а, а хълм-на-който-има-много-гъб- !
- Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
- Защо? - засегнал се Ежко.
- Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее...

автор Максим Мейстер, превод Gloxy-Floxy

.ТРИМАТА СТАРЦИ

ТРИМАТА СТАРЦИ

Една жена излезе от къщата си и видя трима старци с дълги бради, седнали отсреща в градината й.
Тя не ги познаваше и им каза:
- Не мисля, че ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте в къщата ми, за да похапнете нещо.
Те попитаха:
- Вкъщи ли е стопанинът?
- Не, - отвърна тя – няма го.
- Тогава не можем да влезем – казаха те.
На мръкване, когато съпругът й си дойде, тя му разказа случилото се.
- Тогава кажи им, че вече съм се върнал, покани ги да влязат!
Жената излезе в градината, за да покани старците да влязат в къщата им.
- Не можем да влезем в една къща тримата заедно.- обясниха старците.
- Защо? – поиска да узнае тя.
Един от мъжете посочи с пръст единия от другите двама и каза:
- Неговото име е Богатство, – после насочи пръста към другия. – Неговото име е Успех, а аз се казвам Любов. Сега влез вътре и решете с твоя мъж кой от нас тримата желаете да поканите във вашата къща.
Жената влезе вкъщи и разказа на мъжа си това, което й бяха казали.
Мъжът й засия от щастие:
- Чудесно! Щом като така стои въпроса, тогава да поканим Богатството, да го оставим да влезе и напълни нашия дом с богатство.
Жена му обаче не беше съгласна:
- Скъпи, защо не поканим Успеха?

Дъщерята на семейството слушаше отдалече и изтича към тях с една идея:
- Не е ли по-добре да поканим Любовта? Нашият дом тогава ще бъде пълен с Любов.
- Да обърнем внимание на съвета на нашата дъщеря – каза съпругът на жена си. – Иди вън и покани Любовта да бъде наш гост.
Жената излезе и попита тримата старци:
- Кой от вас е Любов? Моля да дойде, за да бъде наш гост.
Любов стана на крака и тръгна към къщата. Другите двама също се вдигнаха и го последваха.
Изненадана, дамата попита Богатството и Успеха:
- Аз поканих само Любов, защо вие също идвате?
Двамата старци отговориха заедно:
- Ако беше поканила Богатство или Успех, другите двама щяха да останат отвън, но тъй като покани Любов, където ходи той, ние вървим с него.

Ами където и да е, щом има любов, има също
богатство и успех.

Една жена излезе от къщата си и видя трима старци с дълги бради, седнали отсреща в градината й.
Тя не ги познаваше и им каза:
- Не мисля, че ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте в къщата ми, за да похапнете нещо.
Те попитаха:
- Вкъщи ли е стопанинът?
- Не, - отвърна тя – няма го.
- Тогава не можем да влезем – казаха те.
На мръкване, когато съпругът й си дойде, тя му разказа случилото се.
- Тогава кажи им, че вече съм се върнал, покани ги да влязат!
Жената излезе в градината, за да покани старците да влязат в къщата им.
- Не можем да влезем в една къща тримата заедно.- обясниха старците.
- Защо? – поиска да узнае тя.
Един от мъжете посочи с пръст единия от другите двама и каза:
- Неговото име е Богатство, – после насочи пръста към другия. – Неговото име е Успех, а аз се казвам Любов. Сега влез вътре и решете с твоя мъж кой от нас тримата желаете да поканите във вашата къща.
Жената влезе вкъщи и разказа на мъжа си това, което й бяха казали.
Мъжът й засия от щастие:
- Чудесно! Щом като така стои въпроса, тогава да поканим Богатството, да го оставим да влезе и напълни нашия дом с богатство.
Жена му обаче не беше съгласна:
- Скъпи, защо не поканим Успеха?

Дъщерята на семейството слушаше отдалече и изтича към тях с една идея:
- Не е ли по-добре да поканим Любовта? Нашият дом тогава ще бъде пълен с Любов.
- Да обърнем внимание на съвета на нашата дъщеря – каза съпругът на жена си. – Иди вън и покани Любовта да бъде наш гост.
Жената излезе и попита тримата старци:
- Кой от вас е Любов? Моля да дойде, за да бъде наш гост.
Любов стана на крака и тръгна към къщата. Другите двама също се вдигнаха и го последваха.
Изненадана, дамата попита Богатството и Успеха:
- Аз поканих само Любов, защо вие също идвате?
Двамата старци отговориха заедно:
- Ако беше поканила Богатство или Успех, другите двама щяха да останат отвън, но тъй като покани Любов, където ходи той, ние вървим с него.

Ами където и да е, щом има любов, има също
богатство и успех.

Земята – чрез Памела Крибе

Земята – чрез Памела Крибе

" Скъпо човешко дете ,

[b]аз съм гласът на Земята . Винаги съм те познавала . Усещам всяка твоя крачка и я уважавам . На най-дълбоко ниво ние сме едно . Съществува единно съзнание , обхващащо ни и двамата . Това съзнание е величествено и неизразимо . Това е Духът на Бога . То е тайнствено и в същото време до болка познато . Играта на нашето единение се разгръща в ръцете на това творческо Съзнание . Ние играем играта заедно . Ние сме партньори във взаимоотношения , развиващи се много дълго време . Тези отношения сега са готови за трансформация . Встъпваме в нова ера Но преди всичко ще ти разкажа за началото на процеса на нашето сътрудничество . Не е такъв, какъвто очакваш .

При първата ни среща ти още не беше човек. Нямаше още физическо тяло и не се беше въплъщавал на Земята . Ти беше ангел . И не просто ангел ! Ти принадлежеше към семейство ангели , решили да прокарат път към ново приключение в космоса . Що за приключение беше това ? Ще го кажа с много прости думи . В космоса има закон , по силата на който подобното привлича подобното . Например , след смъртта ти на Земята , теб автоматично те привлича тази област на Духа , която отразява съзнанието ти . Твоето обкръжение е непосредствено отражение на това , което чувстваш вътре в себе си . Между вътрешното и външното има единство . В духовния свят има области на Светлината и области на относителна тъмнина . Тези области са разделени . На Земята не е така или не ни се струва да е така . На Земята различните типове съзнание присъстват заедно и си взаимодействат помежду си . Съществува по-голямо разнообразие и затова Земята прилича на огромен топилен котел на различните сфери на съзнание .

Дори тук чрез вътрешното състояние на съзнанието ти създаваш своя собствена реалност . Обаче това е нещо , което ти разбираш постепенно в процес на дълбоко духовно търсене . Отначало те смущава външния свят на Земята , който сякаш изобщо не е създаден от собствения ти ум . Напротив , сякаш по-скоро ти си продукт на тази реалност , отколкото неин създател . В духовния свят единството между вътрешното и външното е просто даденост , конкретна и осезаема . На Земята е необходимо много високо развито съзнание , за да разбереш единството и да приемеш отговорност като творец .

На Земята се провежда особен експеримент . Когато си тук , във физическа форма , пред теб се спуска завеса и ти не осъзнаваш своята собствена божествена творческа сила . Тя съществува до тогава , докато не се пробудиш и не видиш , че в самата си сърцевина ти си Бог . Тогава завесата пада и осъзнаваш единството , дълбоко лежащо в основата на всичко и пронизващо всичко живо . Процесът на пробуждане на Земята е много интензивен и самото съществуване на Земята дава мощен еволюционен импулс на целия духовен свят . Особеност на духовния свят е , че определено не достигат динамика и промени . В действителност , се е стигнало до стагнация , защото всички сфери са много ясно разграничени . Измененията , израстването , еволюцията се случват , когато се срещаш и противостоиш на различия . Когато говоря за среща с различие , нямам предвид водене на вежлив разговор , а по-скоро истинско потапяне в него . Разнообразието на формите на съзнание дава възможност за учене и израстване не когато ги изучаваш „ отгоре ” , а когато станеш едно с тях . Точно това става , когато ти се инкарнираш на Земята . Ти се гмурваш в дълбочина и въплъщавайки се , се свързваш с разнообразни сфери на съзнание . По този начин прекарваш мост между сферите на битието , които иначе не биха били свързани .

Да бъдеш човек означава да бъдеш мост между значително отличаващи се сфери на съзнание . В прекарването на този мост лежи надеждата за разширение на съзнанието във всички сфери на духовния свят . Дори най - развитите сфери на духовния свят получават импулс за израстване и обновление в резултат на великия експеримент на Земята . Хората са способни да изследват крайностите на светлината и тъмнината и в края на краищата , да осъзнаят единството , лежащо зад всички форми и проявления . Когато човешките същества достигнат извътре съзнание за единство , те стават съзнателни творци на Земята и тяхното присъствие оказва преобразуващ и целителен ефект на всичко живо , което влиза в контакт с тях .

Целта на приключението ви на Земята е създаване на съзнание за единство . Започнах този разказ със споменаването , че когато започнахме този процес на сътрудничество вие бяхте още ангели , а не хора . Вашето съзнание още не бе привързано към никаква материална форма и вие усещахте силна връзка с братята и сестрите си – също ангели около вас . Тази връзка между вас бе толкова силна , че се чувствахте като клетки от един организъм . Работехте за общото благо самоотвержено и явно , бидейки един ум и едно сърце . В определен момент чухте моя зов , от мен Земята . Получихте покана да се отправите на пътешествие на тази планета . Защо именно вие ? Казано накратко , вие бяхте най-смелите сред ангелите. Вие сте безстрашни , страстни и да – донякъде своеволни и вироглави . Твърди се , че вие сте били изгонени от Рая за желанието за знания и за своеволието ви . И да , вие действително бяхте любопитни и не много дисциплинирани . Но всичко е точно както трябва ! Нима мислите , че Бог е направил грешка като ви е създал ? Не , разбира се . Бог много точно е знаел какво прави , Бог нищо с лека ръка не определя като невярно или греховно . Бог се погажда съвършено с вашите „ грехове ” . Вие сте тези , които страдате от тях .

Макар и разбираемо , че като човешки същества , можете да съжалявате за действията си , безкрайно да чувствате тяхната тежест , това съвсем не е мъдро . В това отношение много пострадахте от религиите си , които толкова силно акцентират върху вината и наказанието . Бог е много по-мек и състрадателен , отколкото си мислите . Вие сте простени дори преди да сте направили постъпката . Бог великодушно ви осигурява пространство за грешки . Той предпочита по -безпристрастно да гледате на грешките си . Всички тези „ грешки ” са стъпки по пътя на пътешествието навътре , пътешествие , през което напълно ще се познаете . Това пътешествие не трябва да бъде по права линия . То е замислено да бъде безпорядъчно . Без завои и преломи няма опит , а без опит няма пробуждане . За да се върнете съзнателно у Дома , преди това трябва да се загубите . Вие сте тези , които със страст и своеволие , които Бог е вложил във вашите сърца , напълно приехте това „ загубване ” . Но аз малко се отклоних от темата си .

Чувайки зова на Земята , вие влязохте в моето измерение . Намерихте планетата - пълноценен живот сред зелени гори , безкрайни океани и развиващо се животинско царство . Богатството и красотата на моя живот ви затрогна . Вие почувствахте поканата да участвате в този живот , да вдъхновявате и разгръщате ангелската си енергия . Бях щастлива за това , че дойдохте . Вие бяхте моите пастири , помагахте ми да се грижа за живота и дори сеехте семената на промените и обновленията във вече съществуващите жизнени форми . Но как правехте това ? Вие сте толкова близки с Източника на съзидателната сила , че имахте магически способности , както ги наричате днес . Позволихте си да си въобразите нови , интересни форми на живот и тези представи израснаха в духовни семена , които се присъединиха към вече съществуващите форми на живот . Вие изпълнихте живота с нови идеи . Така започна биологическата еволюция . Всички жизнени форми се родиха от Духа . Физическите , материалните форми – това е манифестация на духовните сили . Духът е много по -силен , отколкото предполагате . Израснахте в рамките на материалистическия строеж на ума , който ви казва , че физическото , както е описано във физиката е основа на реалността . Но в действителност всичко е точно обратното . Духът не е продукт на бездушната материя . Цялата материя е изпълнена с творческо съзнание, което я поддържа .

Позволете си за миг да последвате въображението си . Спомнете си кой сте били в древни времена . Това е възможно ! Вашата душа е открита и безкрайна . Тя не знае време и пространство . Представете си , че се носите над океани и гори в много чисто и ефирно тяло . Очаровани сте от красотата , която виждате и приключението , което започва тук . Вижте се като ангелско същество , обхванато от радост и страст . Чувствате се свободно , като дете , което може да прави всичко , което поиска . Сега си представете , че събирате силите си , за да изразите чувството си на радост и уважение към живота във великолепен цвят . Позволете на образа да се прояви като цвете , което особено ви харесва . Вижте цвета и го почувствайте извътре . Чуйте как смехът на цветето се издига от сърцето му като звън от дребни камбанки – той е като музика за вашата Душа . Сега отправете този образ към мен , Земята . Представете си как пада в утробата ми и възвръща там физическите си ефирни сили , които помагат на това духовно семенце да придобие материална форма. Именно това правехте в древни времена . Позволявахте си да се увличате от потока на вдъхновението си и ме изпълвахте . И аз бях възприемчива . Аз съм съзнание , присъстващо в материалното царство и желая да се изпълня с вашите мисъл форми и да ги абсорбирам .

Партньорството и сътрудничеството ни започват от това много далечно време . Поради тази причина красотата на природата и невинността на нечовешките жизнени форми ви трогва така . Вие се трогвате не само от физическата красота . Вие си спомняте старата връзка между вас и живота на Земята и радостната игра , която някога сте играли . Допринесли сте своя дял в създаването на много форми на живот на Земята . Ето колко дълбоко и далеко се простират творческите ви сили .

По времето , за което говоря , във вселената са съществували и тъмни сили , които много били заинтересувани от разцвета на съзнанието на Земята . Тъмните сили са само енергии , които още не осъзнават своята Божествена природа и затова вярващи, че за своята пълнота и завършеност се нуждаят от нещо външно . Тези тъмни сили искали да опитат живота на Земята , който излъчвал толкова енергия и жизнена сила . Като отговор на посегателството на тези тъмни сили , вие сте искали да защитите живота на Земята . Емоциите ви много напомняли на чувствата на родители , стремящи се да защитят децата си от опасност . За да можете да се срещнете с неканените гости и да им противостоите , сте били принудени да се сдобиете с по-плътно тяло и да живеете в по-плътни вибрации , отколкото в царството на ангелите . Всъщност нашествието на тъмнината запалило искрата на страст и боен дух , и това на свой ред ви повлякло по - дълбоко в материята . Следващата крачка във вашето пътешествие била напускане на ангелското битие и заставане на пътя на инкарнирането .

Правейки тази крачка , в някакъв смисъл , сте загубили своята невинност . Пред тази крачка имало момент на колебание , когато сте разбрали , че ставайки по -материални , ще изтървете нещо много ценно . Трябвало да загубите ангелските си крила , които символизират свободата от време и пространство , от раждане и смърт, от страх и илюзии . Обаче имало нещо , което силно ви привличало към приключението да се въплътите . Както вече казах , вие сте били страстни и смели ангели . И така и трябвало да бъде . Видимо пътешествието приело негативен обрат , когато сте напуснали ангелското си битие и сте влезли в битка с тъмните сили . Дълго време сте били замесени в няколко конфликти и войни . От друга страна , това потапяне в дълбочина ви позволило да разпространите ангелските си енергии в най -отдалечените кътчета на Вселената . Ангелската ви енергия е ваша неотменима част, и дори временно скрита , тя не може да ви бъде отнета .

Първите ви смъртни тела не били направени от физическа материя , каквато познавате на Земята . Те били доста по - малко плътни и компактни . Не било възможно да се видят с човешки очи . Съзнанието ви било по - малко сфокусирано , отколкото сега . Все още леко сте се придвижвали във физическа форма , излизали сте от нея и сте усещали реалността така , както сега това правите в състояние на сън. По - малко сте се осъзнавали като отделна същност , „ Аз ” , различен от външния свят . Сега вие сте много привързани към физическата си форма . Много от вас мислят , че тази физическа форма сте самите вие и , че ще загинат заедно с нея . В ранните ви въплъщения не е било така , били сте много по-свободни да ходите , където искате и да правите това , което ви е приятно . Но сте били смутени . Макар да сте имали намерение да се борите за светлината и да защитавате живота , ви се е наложило да имате работа и с тъмни емоции като страх , опустошение и съмнение . Като започвате битка с някого за нещо , не можете частично да не абсорбирате вибрациите на противника си . Ако не беше така , нямаше да има точки на съприкосновение в началото на битката и просто щяхте да пуснете врага си .

В качеството на ангел , вие действително сте имали само високи и възвишени чувства. Това са били радост , ентусиазъм и силно чувство за взаимовръзка . Когато сте тръгнали по пътя на въплъщенията , около Душата ви се оформило емоционално тяло . Това енергийно тяло съдържа емоционални реакции , възникващи , когато не възприемате реалността от гледна точка на единството и взаимовръзката . Чувствата на ангелите са разположени в сърцето . Емоциите , които вие изпитвате във въплътено състояние , са свързани с трите долни чакри , които в тялото ви са разположени в слънчевия сплит , долната част на корема и основата на гръбнака . Тези три чакри формират стълбата на въплъщенията . Чрез тях заменяте опита от единството с опита от дуалността . И чрез тях се издигате по стълбата от дуалността към единството . Емоционалното ви тяло представлява най - голямото ви препятствие за вътрешния покой и свобода , доколкото съдържа страх , тъга и гняв . Обаче пътят към свободата и просветлението минава през емоционалното тяло , а не около него . За това ще поговорим по - късно .

Когато емоционалното ви тяло станало по-тежко и по-плътно, вие сте загубили следите на произхода си, появила се възможност да се въплътите като човек. По това време сте станали пътешестващи души. Придобили сте опит както в светлите, така в тъмните аспекти на живота. Енергията на дуалността ви е завладяла, което означава, че дълго време сте вярвали на илюзиите, които тя създава. Ако живеете в дуалността, то дълбоко в себе си вярвате, че сте сами, изпълнени със страх и безсилни, и че ви трябва някой отвън, който да ви храни, защитава и признава. От този момент започвате да разпространявате своята власт над другите и да скривате уязвимостта си. Или можете да станете много уязвими и да отдадете силата си на други, които искат да се хранят с вашата жизнена сила. Престъпник или жертва в тази игра, правите фундаментална грешка, когато си мислите, че не можете да изпитате цялостност в самите себе си. Имате празнота, която искате да запълните, независимо дали сте господар или роб. Както много от вас вече са изпитали, това е много болезнена игра. В далечното минало е имало време, когато много ясно сте разбирали това. Това е бил момента на промяната. Изпитвали сте двете крайности на играта и сте разбрали, че няма реално решение за нито една от тях. Знаели сте, че нещо трябва да се промени, но не сте знаели как. Много сте се отдалечили от първоначалната вътрешна ангелска свобода и радост. Обаче вашето емоционално тяло има памет и тъга по дома. Знаели сте, че съществува нещо, при което искате да се върнете, някакъв Дом, състояние на битие, което сте усещали като небесен екстаз. Емоционалното ви тяло сега е излязло на нов път. Изучило крайностите на дуалността, то вече е започнало да се обръща навътре. Тази промяна в съзнанието е създала импулс за въплъщение на Земята в човешки образ.

В този момент на Земята вече е имало човешки същества като биологическа форма на живот . Но , когато сте влезли в тази жизнена форма , сте добавили нещо към нея , така че човешкото същество вече било по - малко животно и по - осъзнаващо се . Човешката биология се отнася към животинското царство , но човешкото същество е изковано от сили , произлизащи не само от естествената еволюция на Земята . Човекът се отличава от животното по способността да се осъзнава . Чрез тази способност човешкото същество може да преобразува емоционалното си тяло и съзнателно да разпространява енергията на сърцето си по Земята . В същото време нечовешките области на природата излъчват радост и чувство на взаимосвързаност с ангелите несъзнателно . Мисията на човечеството се състои в преобразуването на това в съзнателна енергия .

Въплъщавайки се в човешко същество , такова каквото е съществувало тогава на Земята , вие сте добавили нещо към неговото развитие и това допълнение било противоречиво . От една страна , самоосъзнаването съдържало в себе си големи перспективи , но от друга страна , то е можело да ви въвежда в заблуждение . Ставайки човек на Земята , вие сте се надявали да се съедините с целия живот на нея и да станете творец и пазител , какъвто сте били някога . Но да бъдеш човек е богата и сложна реалност . В човешкото същество се съединяват много аспекти на реалността . Частично сте животно , растение и минерал , частично сте космично същество с дълга галактическа история . Човешките същества са и тъмнина и светлина , и загубил се и спасител , и източник на страдания и разрушения , и в същото време , предвестник на надеждата , любовта и творческата сила . В човека се събират много сили , за да могат да се съединят и да си сътрудничат . Човешкото съзнание има възможност да се включва към съвършено различни области на битието и да изгражда идеите на цялото единство . Заради това , че човечеството е способно да осъзнае тази прекрасна идея , то получава възможността да прави сериозни грешки . Но целта все още може да бъде достигната . Все още има надежда.

Сега , в този век надеждата е много по - голяма отколкото по - рано . В съзнанието на човека стават значителни промени . Аз само споменах момент от вашето минало , в което вие разбрахте , че спасението не може да стане в резултат на кражба и отдаване на енергии , а решението лежи в търсенето на вътрешната цялостност . Това разбиране сега се заражда в съзнанието на човека . Това все още е семенце , а не израснало растение . Но измененията настъпват , а в сърцето на човека нещо се пробужда . Сърцето е съединителната сила на различните области на съзнанието , представени в човека : земна , галактическа и космическа . Призива към света и братството сега се разнася по всички тези области , и този колективен зов създава вълна от енергия , която ме обхваща и мен , Земята .

Ако чувствате , че моите думи ви трогват , и вие се разпознавате в тях , то вие сте един от тези , който е разбрал призива на сърцето . Вие сте един от тези , които искат да внесат своя дял в трансформацията на съзнанието на Земята . Приветствам ви и искам да ви помогна . Разказвам ви тази дълга история , за да разберете кои сте в действителност – ангели в сърцевината си . Растящото ви съзнание ми помага . Ако си спомните кои сте , ще можем отново да си сътрудничим .

Виждам тъгата и чувствам вашия стремеж към Дома . Виждам как се стремите към радостно и безгрижно състояние , което от една страна ви е било познато някога , а от друга толкова далечно сега . Дошло е времето да се върнете към това , което сте . Дошло е времето да се изкачите по стълбата и да обгърнете емоционалното си тяло със сърцето . Прегърнете болката си , чувството на тежест и печал с ангелското съзнание на мекота и състрадание , толкова естествени за вас . Можете да се излекувате .

Вие сега ставате ангели , способни да удържат светлината си в най - плътната област на реалността . Вие ставате съзнателни творци , които са се научили да манифестират себе си и в областта на светлината и в областта на тъмнината , при това не губейки се . Вие носите зърно съзнание , което преобразува обкръжението ви. Ставате духовни учители . Духовният учител не е този , който е слязъл от висшите царства , за да обяснява на невежите какво е това живот . Истинският учител сам е минал през тъмнината и ви протяга ръка не отвисоко , а от дълбоко прочувственото си вътрешно единство .

Приключението , веднъж започнато от вас в качеството на творчески ангели , се приближава към своя край . И особено в тази заключителна фаза , ви каня да се съедините с мен , с формата на живот , на която се провежда вашия експеримент . Позволете си да пътешествате във въображението си . Станете мечтатели и виждащи , такива каквито сте били някога . Приемете величието на този , който иска да се въплъти на Земята чрез вас. Станете отново ангели , вярващи на себе си и магията на живота . Позволете на този , който ви дава радост и вдъхновение , да ви води . Ангелът вътре във вас не иска нищо повече от това да стане напълно човек . Усещайки единството с този вътрешен ангел , вие носите късче от Небесата на Земята . "[/b]

© Pamela Kribbe 2011

Зависи от настройката

Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
- Аз чувам щурче.
- Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
- Не, аз наистина чувам щурче, - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение.
След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
- Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
- Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
- Малко ми е трудно да повярвам в това, - казал американецът.
- Ето виж, - отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
- Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.

любовта е трън от мексикански кактус забит в сърцето ти

когато жената която си обичал
както никоя друга преди
и както никоя друга никога
повече
ти каже
че можеш да я имаш единствено като приятелка но
само толкова
това значи край
това значи КРАЙ това значи
че всичко е свършило
вече
и докато ти се чудиш къде отива всичко когато си отива
тя си тръгва и те оставя сам
с онова нещо безумно болезнено
забито като трън от мексикански кактус дълбоко в
сърцето ти
онова нещо наречено любов
любов гноясала като
раната от закривения кактусов трън
а от такава рана боли
от такава рана се умира
от такава любов се умира
от такива кактуси мексиканците правят текила
и ако любовта е питие то тя е текила
солена и кисела и изгаряща те
отвътре
и тя трябва да се пие на екс
и без да се мисли и планира но
никога сам
защото текилата и любовта не са питиета за
самотни пиячи –
самотните пиячи
самотните луди
самотните влюбени –
няма по-тъжно нещо на света –
трябва да я споделиш с някого
иначе това вече не е любов
това е болка
това е вик
това е рана
от трън на мексикански кактус забил се дълбоко в
сърцето ти
носеща смърт
а няма кой да извади тръна
хомбре
--
Правата на произведението любовта е трън от мексикански кактус забит в сърцето
ти от раздел Други стихотворения принадлежат на александър иванов (хано)

Промяната

Земята има свое собствено съзнание, тя е живо същество. Божествения План на Създателя, който ние всички следваме, съзнателно или несъзнателно, призовава Земята да се възнесе от реалност, която ние познаваме като 3-то измерение към 4-то измерение (средно или временно съществуване) и след това към 5-то измерение.Всичко това от доста време се предполага да се случи към края на 2012г. или по-рано. Човечеството и всички други живи същества трябва да са готови да се издигнат или да увеличат своите вибрации, за да се придвижат заедно с планетата.



Повечето хора нямат повече време да преминават през индивидуално издигане , което може да отнеме още 200 или 390 години. Те са в последната си инкарнация и трябва да се възнесат, за да помогнат да се установи следващото сътворение на Земята и цялата Вселена. Това означава да запазим тези тела и напрактика да ги върнем както са били на 30 години. Тези които не са готови ще се инкарират отново в 3-то измерение на друга планета. Те немогат да се върнат до по-високото измерение на Земята. „Договорите” на някои хора са изтекли и те ще се върнат към предишните си зведни системи, ако пожелаят, и дори ще се възнесат по –високо от пето измерение.Никой на Земята не е оригинално от тази планета.



Възнесението е интеграция на дух и материя. Това е процес където нашите физически, емоционални , ментални и всички духовни тела се съединяват за да създадат напълно съзнателно същество. Ние взимаме своето Светлинно тяло. Ние сме наистина духовни същества , които имат човешки изживявания. Ние имаме други аспекти на себе си, които съществуват в други светове , други измерения и реалности. Като есенция ние всички сме физически Ангели с огромен проблем, който се нарича Амнезия! По време на възнесението ние разбираме че сме свързани; ние всички сме Едно с целия живот във вселената. Всичко е дошло от един Създател. Раса, различия, война, лична собственост, земя, и всички други аспекти на текущия ни свят са илюзорни. Ние живеем в гигантска холограма!



Много измерения познати като „нива” ,”плоскости” „mansions” и паралелни светове съществуват на едно и също място едновременно. Те се различават само от градуса на вибрация. Когато ние увеличим нашата вибрация значително, ние променяме измерението!



Мярката за вибрационния ритъм на Земята, нейния сърдечен ритъм е Шумановия Резонанс, който изглежда се мери по различен начин от някои земни учени в сравнение с информацията от по- високи нива. Много години той е стоял на 7,8 цикъла за секунда (херца). Той е започнал да се вдига по времето на Хармоничната Конвергенция. През август 1987г – година на голямо духовно пробуждане. На теория, когато стои постоянно на 13,0 ние ще преминем в 4-то измерение. Според някои източници ние стоим на 12,9 от известно време и ще отидем до 13,8 в близкото бъдеще.



Възнесението се очаква да бъде постигнато когато сме напълно изложени на енергиите от фотонния пояс. Това е енергийна вълна с форма на „toroid” през която нашата система преминава два пъти на 26 000 годишен цикъл. Всяко преминаване при предишните цикли е траел около 2000г. Ние сме в момента в този пояс, но сме предпазени от преждевременно фатално възнесение от холографско енергийно поле поставено около нашата слънчева система от Галактическата Федерация на Светлината. – нашите съюзници от други цивилизации в нашата галактика Млечен път. Докато нашето ниво на вибрация расте някои фотонни енергии постепенно се освобождават в нашата слънчева система.



Първоначално 12-нишкова ДНК система ще замени сегашната 2-нишкова система. Ние ще увеличим нашите 7 чакра системи до 13 чакри. Ние също съзнателно ще използваме 100% от нашия мозък вместо 10 до 20 процента в момента. Пълното съзнание ще се върне при нас , това е осъзнаването защо сме тук какво ще правим в бъдеще и какъв е бил миналия ни живот. Ние ще имаме универсално познание на върха на пръстите си. Или по-скоро на нашите мозъчни рецептори и ще имаме свръх-човешки способности.



Като възнесени галактически хора (физически ангели), ние ще имаме възможност да общуваме с всички съзнателни форми на живот в нашата галактика, вселена и отвъд. Ние ще си върнем извънземните сили които сме загубили преди много животи. Телепатията телепортацията и междупалнетните пътувания без космически кораби ще бъдат възможни като използваме нашето Светлинно тяло или меркаба.



Някои хора ще могат да посетят отново или да се върнат към техните предишни звездни системи от които те идват. Някои ще помогнат да се засели отново Марс, Венера и Малдек, който ще бъде пресътворен от астероидния пояс. По-голямата част ще останат на Земята за новата Златна епоха и ще помогнат да я създадат. Земята ще бъде планета за показ, главен център за търговия, конференции и щабквартира на Интергалактическия Съюз на многото галалктики около нас.



Тези които населят Земята ще станат нейните истински управници ,пазители на светлината като поддържат енергийните възли и мрежи около планетата и великите храмове. Делфините и китовете са били обременени с тази задача за прекалено дълго време. Ние ще живеем във великолепни кристални градове вътре в Земята въпреки че ще изглежда ,ч е те са на повърхността. Това е начина по който всички високоизмерни цивилизации живеят на други планети. Така живеят много Лемурийци и Атлантци вътре в обвивката на нашата куха Земя, Ние ще се срещнем с тях скоро.Нашата нова цивилизация отново ще се базира на духовните концепции на Лемурия, които от своя страна са били базирани на концепциите на Сриус Б.



Нашата моментна структура на правителствата ще бъде прекратена. Високо интелигентни същества ще ни помогнат да създадем нови управленски съвети базирани на определени вселенски принципи. Ние ще имаме последната дума в определяне на подробностите на новото правителство, без намеса от тези които в момента управляват правителствата.



Автор: Tony Wicks