Оренда е знание, път, закон. Оренда не е светлина нито мрак. Тя не е нищо съществуващо и е във всичко съществуващо. Оренда е част от всичко, но не и всичко.
Ореда символите носят посланието, движението, те са принципи. Нo са само способ, метод за отключване на съществуващата енергия. Оренда не е способ и не е метод. Оренда е цяло. Оренда е мост, от старото към новото, нов поглед. Оренда е сила от правила и принципи на движението. Простото в нея е сложно и сложното в нея е просто. Оренда е душата на всеки човек. Оренда е постигането на връзката с душата. Когато се слеят човек и душа резултата е двойна Оренда. Приобщи ли се и Духът - тройна Оренда. Това е истинската Оренда. Единенеие на дух, душа и тяло. Цялостност. Затова има три пътя на достигане, на владеене.
Три нива на символите, три моменти на свързване. Основното послание на Оренда е:
"Всичко което Е - СЪМ, всичко което СЪМ - Е"
Всички сме свързани. Всичко е взаимосвързано. Всеки човек е чудотворец. Всеки човек е Бог, но първо трябва да открие Божествената си енергия (същност). Оренда е Свобода. Истинската цялост на човек.
Ние задвижваме и устремяваме нашето намерение, след което се синхронизираме с Оренда и чудесата стават възможни.
събота, 8 октомври 2011 г.
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Истината винаги оцелява
Истината винаги оцелява
Първо правило: Не вярвай на това което ти казват, и се научи да слушаш.
Не вярвай на това което ти казват, защото другия просто ти разказва една приказка, това е неговата лична история и тя се отнася само до него. Но ако се научиш да слушаш, може да разбереш какво всъщност ти казват. Така че не вярвай, но слушай внимателно.
Второ правило: Не вярвай на себе си.
Сам знаеш, че в главата ти не спира да се говори. Мисълта е като див жребец, който може да те отнесе къде ли не. Ако не го обуздаеш той ще те отведе където си поиска. Затова не вярвай на себе си, но се научи да слушаш онова, което става в главата ти.
Третото правило:Не вярвай на никого поради същата причина.
Каквото и да ти говорят другите, това е истина само за тях. Това е начинът по който всеки изразява собствения си опит.
Ако се научиш да слушаш ще забележиш, че измежду всички тези лъжи се появява истината и ти ще си в състояние да възприемеш тази истина. Ако не вярваш на себе си, нито на който и да било, нито дори на мен докато четеш това, всички лъжи ще се стопят но истината ще оцелее.
Ако искаш вярвай, но слънцето ще изгрява всеки ден.
Няма нужда да вярваш в истината, за да може тя да съществува.
Но за да съществуват лъжите ти трябва да вярваш в тях.
Дон Мигел Руис
Първо правило: Не вярвай на това което ти казват, и се научи да слушаш.
Не вярвай на това което ти казват, защото другия просто ти разказва една приказка, това е неговата лична история и тя се отнася само до него. Но ако се научиш да слушаш, може да разбереш какво всъщност ти казват. Така че не вярвай, но слушай внимателно.
Второ правило: Не вярвай на себе си.
Сам знаеш, че в главата ти не спира да се говори. Мисълта е като див жребец, който може да те отнесе къде ли не. Ако не го обуздаеш той ще те отведе където си поиска. Затова не вярвай на себе си, но се научи да слушаш онова, което става в главата ти.
Третото правило:Не вярвай на никого поради същата причина.
Каквото и да ти говорят другите, това е истина само за тях. Това е начинът по който всеки изразява собствения си опит.
Ако се научиш да слушаш ще забележиш, че измежду всички тези лъжи се появява истината и ти ще си в състояние да възприемеш тази истина. Ако не вярваш на себе си, нито на който и да било, нито дори на мен докато четеш това, всички лъжи ще се стопят но истината ще оцелее.
Ако искаш вярвай, но слънцето ще изгрява всеки ден.
Няма нужда да вярваш в истината, за да може тя да съществува.
Но за да съществуват лъжите ти трябва да вярваш в тях.
Дон Мигел Руис
Плеядите - Специални ключове за отключване на тайните на човешкото оцеляване
Плеядите - Специални ключове за отключване на тайните на човешкото оцеляване
РАБОТЕТЕ С ДУХА ВЪВ ВАС, ЗА ДА НАПРАВИТЕ СОБСТВЕНОТО СИ ПРИДВИЖВАНЕ НА ЗЕМЯТА МАЛКО ПО-ЛЕСНО И МАЛКО ПО-СПОКОЙНО
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 1
ОТЪРВЕТЕ СЕ ОТ СТРАХА
Как да стане това? Просто го оставете да си отиде. Оставете го и оставете Духа или както някои биха казали, оставете го и оставете Бог, или "Да бъде волята Ти". Отдръпнете се встрани, което означава, че човешката част от нас може да остане объркана от обстоятелствата на това, което ни заобикаля във физическата или материалната реалност. Минете покрай човешката част като се фокусирате или визуализирате душата, която сте. Визуализирайте и знайте със сигурност, че Бог е част от вас и че вие сте част от Бога.
Това е много по-мощно от всичко, което можете да видите или усетите във физическия свят. Можете да станете по-силни, знаейки кои наистина сте. Това, което сте никога не свършва и никога не умира. Независимо какво виждате със своите физически очи знайте, че това е вярно. Дръжте се за това познание и му вярвайте.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 2
ОТБЛЪСКВАНЕ НА НЕГАТИВНОСТТА
Не може да се фокусирате върху негативността и да очаквате да бъдете позитивни. Негативността привлича негативност. Тя храни себе си. Обградете се с радост, с добри хора и с добри обстоятелства и това е, което ще пожънете. Позитивността поражда позитивност. Как да се отървем от негативността, когато като че ли негативността ни обгражда отвсякъде? Просто се отдръпнете от нея и откажете да я приемате вътре в себе си.
Удивително е как човешкото състояние може да привлича драмата. Потапяме се в нея толкова много, че сме в състояние да се удавим и отблъснем светлината. Не винаги осъзнаваме, че правим това, но щом го осъзнаем ни става по-лесно да се отдръпнем. Просто го направете! Махнете се, дори само за момент, но го направете сами - НАСТРОЙТЕ СЕ РАЗЛИЧНО, ОТТЕГЛЕТЕ СЕ - отидете на място в себе си или на специално място, което ще поднови и захрани душата и сърцето ви.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 3
КАК ДА ОСТАНЕМ В СВЕТА, НО БЕЗ ДА ПОТЪНЕМ ЗАЕДНО С НЕГО
Виждаме с човешките си очи, но виждаме и с очите на душата. Истина е, че с нашите човешки очи физическият пейзаж е толкова мощен и огромен, че напълно забравяме, че сме първо и преди всичко душа. А душата може да се справи с всичко. Човешкото състояние не може.
Върнете се към първия ключ - Оставете го и оставете Духа, или оставете Бог. Представете си, че се отдръпвате настрани. Сега позволете на Духа да навлезе и да ви обхване. Не стойте отзад. Не се страхувайте. Това е собствения ви Дух - това е Бог, защото вие сте едно с Духа - Божествения Източник - Създателя. Просто знайте, че Духът ще ви пази и защити, независимо какво се случва. Започнете да се отваряте сега и се оставете да бъдете изпълнени.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 4
ДУХОВНА ДИСЦИПЛИНА
Ако не са ни научили на дисциплина като деца, никога не е късно. Можем да се научим чрез собственото си осъзнаване. Да бъдеш духовно дисциплиниран, значи да се научиш как да навигираш по-ефикасно в реалността на настоящата Земя. Само когато гледаме с очите на Душата си, ние работим с пълна Яснота, че наистина ще бъдем в състояние да навигираме бавно. Ако се окаже, че потъвате, моля ви, хванете себе си.
Вие сте единствените, които могат да задействат вътрешната си светлина. Включете я сега. Представете си, че става по-ярка. Сега насочете този лъч светлина към целта, към която искате да отидете. Вие СТЕ Светлина! Следвайте пътя, който сте си избрали. Какво избирате - да паднете откъм страната на мрака и разрухата, или да се движите по пътя от Светлина?
Да вървите по своя път от Светлина не означава, че няма да срещате противоположното, а че ще бъдете водени така, че да виждате по-ясно и по-спокойно тази противоположност. Когато започнете да се движите и гледате с очите на своята Душа, ще развиете самоосъзнаване. Повишавайки своето осъзнаване, ще ви помогне да станете по-дисциплинирани - в резултат да станете по-силни и по-спокойни. Духовната дисциплина е вътрешна сила, която само ще ви помогне, а няма да ви пречи.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 5
КАКВОТО И ДА СТАВА, ЗАПАЗЕТЕ СВОЕТО ЩАСТИЕ
Щастието е състояние, при което вие определяте нивото. Когато се научите как де се отървавате от страха, как да отблъсквате негативността, знаейки как да останете в света без да потънете с него, автоматически ще развиете самодисциплина на своите душа и Дух. Ще започнете все повече и повече да виждате с очите на своята Душа. Тъй като се учите как да се отървете от страха и учите как да отблъсквате негативността, вече няма да привличате тези сили към себе си. Ще видите, че негативността и лошите неща все още ги има, но те са извън вас, а не във вас.
Щастието е състоянието на вашето собствено сърце. Да, вие все още можете да виждате какво става около вас - но няма да му позволите да ви всмуче в някоя голяма черна дупка и да ви задържи там. Придържайки се към страха и негативността, ще изгубите своето щастие. Почувствайте ситуацията на това което става около вас - бъдете чувствителни към света, който ви обгражда. Разберете, че вашето осъзнаване се развива и ще ви помогне да не потънете в морето на мрака и негативността.
Усвоили сте духовната дисциплина.Ще вървите като Светлина, ще носите Светлина и Любов на света, независимо как изглежда външната ситуация. Правейки това, ще почувствате вътрешно ЩАСТИЕ - мир в душата си - виеНЯМА да [b]потънете със света[/b], независимо какво се случва.
Знайте , че това е вярно.
Молим ви, нека това ви пази и води, защото във вас е Бог.
РАБОТЕТЕ С ДУХА ВЪВ ВАС, ЗА ДА НАПРАВИТЕ СОБСТВЕНОТО СИ ПРИДВИЖВАНЕ НА ЗЕМЯТА МАЛКО ПО-ЛЕСНО И МАЛКО ПО-СПОКОЙНО
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 1
ОТЪРВЕТЕ СЕ ОТ СТРАХА
Как да стане това? Просто го оставете да си отиде. Оставете го и оставете Духа или както някои биха казали, оставете го и оставете Бог, или "Да бъде волята Ти". Отдръпнете се встрани, което означава, че човешката част от нас може да остане объркана от обстоятелствата на това, което ни заобикаля във физическата или материалната реалност. Минете покрай човешката част като се фокусирате или визуализирате душата, която сте. Визуализирайте и знайте със сигурност, че Бог е част от вас и че вие сте част от Бога.
Това е много по-мощно от всичко, което можете да видите или усетите във физическия свят. Можете да станете по-силни, знаейки кои наистина сте. Това, което сте никога не свършва и никога не умира. Независимо какво виждате със своите физически очи знайте, че това е вярно. Дръжте се за това познание и му вярвайте.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 2
ОТБЛЪСКВАНЕ НА НЕГАТИВНОСТТА
Не може да се фокусирате върху негативността и да очаквате да бъдете позитивни. Негативността привлича негативност. Тя храни себе си. Обградете се с радост, с добри хора и с добри обстоятелства и това е, което ще пожънете. Позитивността поражда позитивност. Как да се отървем от негативността, когато като че ли негативността ни обгражда отвсякъде? Просто се отдръпнете от нея и откажете да я приемате вътре в себе си.
Удивително е как човешкото състояние може да привлича драмата. Потапяме се в нея толкова много, че сме в състояние да се удавим и отблъснем светлината. Не винаги осъзнаваме, че правим това, но щом го осъзнаем ни става по-лесно да се отдръпнем. Просто го направете! Махнете се, дори само за момент, но го направете сами - НАСТРОЙТЕ СЕ РАЗЛИЧНО, ОТТЕГЛЕТЕ СЕ - отидете на място в себе си или на специално място, което ще поднови и захрани душата и сърцето ви.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 3
КАК ДА ОСТАНЕМ В СВЕТА, НО БЕЗ ДА ПОТЪНЕМ ЗАЕДНО С НЕГО
Виждаме с човешките си очи, но виждаме и с очите на душата. Истина е, че с нашите човешки очи физическият пейзаж е толкова мощен и огромен, че напълно забравяме, че сме първо и преди всичко душа. А душата може да се справи с всичко. Човешкото състояние не може.
Върнете се към първия ключ - Оставете го и оставете Духа, или оставете Бог. Представете си, че се отдръпвате настрани. Сега позволете на Духа да навлезе и да ви обхване. Не стойте отзад. Не се страхувайте. Това е собствения ви Дух - това е Бог, защото вие сте едно с Духа - Божествения Източник - Създателя. Просто знайте, че Духът ще ви пази и защити, независимо какво се случва. Започнете да се отваряте сега и се оставете да бъдете изпълнени.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 4
ДУХОВНА ДИСЦИПЛИНА
Ако не са ни научили на дисциплина като деца, никога не е късно. Можем да се научим чрез собственото си осъзнаване. Да бъдеш духовно дисциплиниран, значи да се научиш как да навигираш по-ефикасно в реалността на настоящата Земя. Само когато гледаме с очите на Душата си, ние работим с пълна Яснота, че наистина ще бъдем в състояние да навигираме бавно. Ако се окаже, че потъвате, моля ви, хванете себе си.
Вие сте единствените, които могат да задействат вътрешната си светлина. Включете я сега. Представете си, че става по-ярка. Сега насочете този лъч светлина към целта, към която искате да отидете. Вие СТЕ Светлина! Следвайте пътя, който сте си избрали. Какво избирате - да паднете откъм страната на мрака и разрухата, или да се движите по пътя от Светлина?
Да вървите по своя път от Светлина не означава, че няма да срещате противоположното, а че ще бъдете водени така, че да виждате по-ясно и по-спокойно тази противоположност. Когато започнете да се движите и гледате с очите на своята Душа, ще развиете самоосъзнаване. Повишавайки своето осъзнаване, ще ви помогне да станете по-дисциплинирани - в резултат да станете по-силни и по-спокойни. Духовната дисциплина е вътрешна сила, която само ще ви помогне, а няма да ви пречи.
СПЕЦИАЛЕН КЛЮЧ 5
КАКВОТО И ДА СТАВА, ЗАПАЗЕТЕ СВОЕТО ЩАСТИЕ
Щастието е състояние, при което вие определяте нивото. Когато се научите как де се отървавате от страха, как да отблъсквате негативността, знаейки как да останете в света без да потънете с него, автоматически ще развиете самодисциплина на своите душа и Дух. Ще започнете все повече и повече да виждате с очите на своята Душа. Тъй като се учите как да се отървете от страха и учите как да отблъсквате негативността, вече няма да привличате тези сили към себе си. Ще видите, че негативността и лошите неща все още ги има, но те са извън вас, а не във вас.
Щастието е състоянието на вашето собствено сърце. Да, вие все още можете да виждате какво става около вас - но няма да му позволите да ви всмуче в някоя голяма черна дупка и да ви задържи там. Придържайки се към страха и негативността, ще изгубите своето щастие. Почувствайте ситуацията на това което става около вас - бъдете чувствителни към света, който ви обгражда. Разберете, че вашето осъзнаване се развива и ще ви помогне да не потънете в морето на мрака и негативността.
Усвоили сте духовната дисциплина.Ще вървите като Светлина, ще носите Светлина и Любов на света, независимо как изглежда външната ситуация. Правейки това, ще почувствате вътрешно ЩАСТИЕ - мир в душата си - виеНЯМА да [b]потънете със света[/b], независимо какво се случва.
Знайте , че това е вярно.
Молим ви, нека това ви пази и води, защото във вас е Бог.
В помощ на ближните
Възлюбената Гуан Ин
27 август 2011 г.
АЗ СЪМ Гуан Ин. Днес идвам отново, благодарение на предоставената Божествена възможност. В това свое послание аз бих искала да ви дам напътствие как да зароботите в екип не само с нас, призовавайки ни на помощ, но и помежду си, за да си помагате. Позитивността, баланса и хармонията си да успявате да съхраните при всички житейски ситуации, защото спасението от некачествените състояния на съзнанието, помагащо и на целия свят да бъде спасен, е по-лесно постижимо, когато не сте сами на Пътя. И сам воинът е воин, обаче ви е известна и мъдростта на Хан Кубрат, показващ нагледно с пръчките на своите синове каква е силата и издръжливостта на една пръчка, когато се огъва от бурите на живота, и каква – на цял сноп от пръчки.
Настъпи времето за тези, които сте близки в духа, да се научите да комуникирате правилно помежду си. Това означава, когато някой от вас е в Радостта, да я сподели с всички около себе си и да разкаже какво прекрасно нещо му се е случило, и заедно да поблагодарите на Бога. Когато някой от вас е изпълнен с Любов, да намери начин да се свърже със своите близки и да им каже каква любов изпитва към тях в този момент, и отново заедно да благодарите на Бога и на всички Сили небесни. Когато някой загуби своята хармония и позитивност, да се обади на своите близки по дух хора и да изрече какво го е извадило от равновесие, и заедно да се обърнете с призив и да изискате, искрено да поискате и да помолите за помощ Силите небесни.
Когато помощта я искат двама или повече от вас и са готови да помогнат, като поемат някакво задължение за допълнително служение в полза на своя ближен, тогава помощта от Небесата е много по-бърза и по-силна! Направете го и сами ще се убедите! Например някой има проблем в отношенията си със своите роднини, колеги, съседи … и това го изкарва периодично извън равновесие. Ситуацията е кармична, да, обаче когато се включите повече от вас, които вече сте по-осъзнати, и поискате помощ от небесата за нейното по-леко и бързо отработване, това ще се случи. Необходимо е само да сте готови помощ да дадете, така както и ние сме готови да ви помогнем. И помощта да я дадете като заделяте частичка от своята Божествена енергия до разрешаването на проблема. И може всеки ден да казвате или правите допълнително към вашето служение нещо съвсем малко, например да изпеете една благодарствена песен към нашия Отец небесен и към всички Сили на Светлината, да кажете допълнително една молитва или призив… Нужно е да сте искрени и готови да помогнете безусловно и безкористно – без да мислите за получаване на някаква изгода за вас или да поставяте условия за даването на вашата помощ. И когато няколко от вас решат да помогнат на един, след като той е поискал помощта, и всички заедно отправят своя зов за помощ към Небесата, той се приумножава и помощта също пристига приумножена!
Знаете ли, възлюбени, каква радост изпитвам, докато ви давам тези наставления! Предчувствам добрите резултати и още сега виждам вашите щастливо изумени лица и радостно туптящи сърца, когато станете свидетели на резултатите, които ще се получат. Това вече ще е истинска работа в екип! Така можете един на друг да си помагате много по-бързо и леко да се освобождавате от своето кармично бреме и в полза много по-голяма всеки от вас поотделно да бъде за всички свои близки, които все още са потопени в илюзията на материалността.
Накрая бих желала да ви дам следните слова, които бихте могли да казвате, преди да отправяте своята помощ за вашия ближен чрез работата си в духовността:
„В името на АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ,
аз изисквам, искрено искам и моля, Господи, за помощ
и посвещавам четенето на … (молитва, призив, песен и т.н.)
за Божественото разрешаване на ситуацията … (описва се накратко ситуацията),
която пречи на … (името) да бъде позитивен/а и в състояние на вътрешен мир, хармония и покой.
За което Благодаря! Благодаря! Благодаря!
И нека всичко да бъде според Твоята Свята Воля, Господи!
АМИН. ТАКА ДА БЪДЕ. ОМ.”
Работата ви в духовността може да включва и действия в материалността, например да посветите в помощ на своя ближен четенето на една приказка на ваши близки деца. Какво по-добро служение на Бога от това всеки ден да събирате по няколко деца, например съседските, и да им прочитате по една народна приказка, а след това да им разтълкувате поуката от нея и да им разказвате за Бога и за Божествените закони, за Любовта, за кармата и накрая да ги попитате имат ли някакви въпроси. Децата са зажаднели за внимание, Любов, за жива реч и обяснения дадени изчерпателно, и без бързане на техните въпроси. Така, когато мислите за другите как да направите добро с едно служение за своя ближен, може да направите много по-голямо добро на много повече души. И тогава, когато мислите как да им е добре на другите, какво мислите ще се случи с вашите собствени проблеми? Ще ви кажа – те ще се преобразуват по най-лекия начин почти неусетно за вас. Така ще сте позитивни непрестанно, естествено и от само себе си, без да има нужда да се стараете да бъдете такива!
АЗ СЪМ Гуан Ин в Радостта и с Любов към вас.
предадено чрез Росица Авела
27 август 2011 г.
АЗ СЪМ Гуан Ин. Днес идвам отново, благодарение на предоставената Божествена възможност. В това свое послание аз бих искала да ви дам напътствие как да зароботите в екип не само с нас, призовавайки ни на помощ, но и помежду си, за да си помагате. Позитивността, баланса и хармонията си да успявате да съхраните при всички житейски ситуации, защото спасението от некачествените състояния на съзнанието, помагащо и на целия свят да бъде спасен, е по-лесно постижимо, когато не сте сами на Пътя. И сам воинът е воин, обаче ви е известна и мъдростта на Хан Кубрат, показващ нагледно с пръчките на своите синове каква е силата и издръжливостта на една пръчка, когато се огъва от бурите на живота, и каква – на цял сноп от пръчки.
Настъпи времето за тези, които сте близки в духа, да се научите да комуникирате правилно помежду си. Това означава, когато някой от вас е в Радостта, да я сподели с всички около себе си и да разкаже какво прекрасно нещо му се е случило, и заедно да поблагодарите на Бога. Когато някой от вас е изпълнен с Любов, да намери начин да се свърже със своите близки и да им каже каква любов изпитва към тях в този момент, и отново заедно да благодарите на Бога и на всички Сили небесни. Когато някой загуби своята хармония и позитивност, да се обади на своите близки по дух хора и да изрече какво го е извадило от равновесие, и заедно да се обърнете с призив и да изискате, искрено да поискате и да помолите за помощ Силите небесни.
Когато помощта я искат двама или повече от вас и са готови да помогнат, като поемат някакво задължение за допълнително служение в полза на своя ближен, тогава помощта от Небесата е много по-бърза и по-силна! Направете го и сами ще се убедите! Например някой има проблем в отношенията си със своите роднини, колеги, съседи … и това го изкарва периодично извън равновесие. Ситуацията е кармична, да, обаче когато се включите повече от вас, които вече сте по-осъзнати, и поискате помощ от небесата за нейното по-леко и бързо отработване, това ще се случи. Необходимо е само да сте готови помощ да дадете, така както и ние сме готови да ви помогнем. И помощта да я дадете като заделяте частичка от своята Божествена енергия до разрешаването на проблема. И може всеки ден да казвате или правите допълнително към вашето служение нещо съвсем малко, например да изпеете една благодарствена песен към нашия Отец небесен и към всички Сили на Светлината, да кажете допълнително една молитва или призив… Нужно е да сте искрени и готови да помогнете безусловно и безкористно – без да мислите за получаване на някаква изгода за вас или да поставяте условия за даването на вашата помощ. И когато няколко от вас решат да помогнат на един, след като той е поискал помощта, и всички заедно отправят своя зов за помощ към Небесата, той се приумножава и помощта също пристига приумножена!
Знаете ли, възлюбени, каква радост изпитвам, докато ви давам тези наставления! Предчувствам добрите резултати и още сега виждам вашите щастливо изумени лица и радостно туптящи сърца, когато станете свидетели на резултатите, които ще се получат. Това вече ще е истинска работа в екип! Така можете един на друг да си помагате много по-бързо и леко да се освобождавате от своето кармично бреме и в полза много по-голяма всеки от вас поотделно да бъде за всички свои близки, които все още са потопени в илюзията на материалността.
Накрая бих желала да ви дам следните слова, които бихте могли да казвате, преди да отправяте своята помощ за вашия ближен чрез работата си в духовността:
„В името на АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ,
аз изисквам, искрено искам и моля, Господи, за помощ
и посвещавам четенето на … (молитва, призив, песен и т.н.)
за Божественото разрешаване на ситуацията … (описва се накратко ситуацията),
която пречи на … (името) да бъде позитивен/а и в състояние на вътрешен мир, хармония и покой.
За което Благодаря! Благодаря! Благодаря!
И нека всичко да бъде според Твоята Свята Воля, Господи!
АМИН. ТАКА ДА БЪДЕ. ОМ.”
Работата ви в духовността може да включва и действия в материалността, например да посветите в помощ на своя ближен четенето на една приказка на ваши близки деца. Какво по-добро служение на Бога от това всеки ден да събирате по няколко деца, например съседските, и да им прочитате по една народна приказка, а след това да им разтълкувате поуката от нея и да им разказвате за Бога и за Божествените закони, за Любовта, за кармата и накрая да ги попитате имат ли някакви въпроси. Децата са зажаднели за внимание, Любов, за жива реч и обяснения дадени изчерпателно, и без бързане на техните въпроси. Така, когато мислите за другите как да направите добро с едно служение за своя ближен, може да направите много по-голямо добро на много повече души. И тогава, когато мислите как да им е добре на другите, какво мислите ще се случи с вашите собствени проблеми? Ще ви кажа – те ще се преобразуват по най-лекия начин почти неусетно за вас. Така ще сте позитивни непрестанно, естествено и от само себе си, без да има нужда да се стараете да бъдете такива!
АЗ СЪМ Гуан Ин в Радостта и с Любов към вас.
предадено чрез Росица Авела
събота, 17 септември 2011 г.
Животът е подарък
Имало едно сляпо момиче, което се мразело, само защото било сляпо. Тя мразела всички, с изключение на приятеля си. Той бил много любвеобилен и винаги я подкрепял, винаги бил до нея. Тя казвала, че ако прогледне, ще се омъжи за него!
Един прекрасен ден чудото се случило. Някой й дарил чифт очи и тя можела да вижда отново. Тя можела да вижда всичко, включително и приятеля си! А той я попитал: „Сега, след като виждаш отново, би ли се омъжила за мен?“ Момичето било шокирано – нейният приятел също бил сляп и тя отказала да изпълни обещанието си. Тогава той си заминал плачейки, а по-късно й написал писмо, в което пишело: „Просто се грижи за очите ми, моя любов!“
Ето така се изменя мозъкът, когато се промени състоянието!
Малко хора си спомнят какъв е бил животът им преди и кои са хората, които са били винаги
до тях в най-тежките им моменти!
Животът е подарък!
Днес, преди да си помислите да кажете някоя лоша дума – помислете си
за някой, който не може да говори!
Преди да се оплачете от съпруга си или съпругата – помислете си
за някой, който плаче в самота всяка нощ!
Днес, преди да се оплачете от несправедливия живот – помислете си
за някой, който е отишъл на небето твърде рано, още преди да изживее живота си!
Преди да се оплачете от децата си – помислете си
за някой, който желае деца с цялото си сърце, повече от всичко друго на света, но не може да има
собствени!
Преди да спорите с някой за това дали къщата Ви е почистена или не – помислете си
за някой, който живее на улицата!
Преди да се оплачете за разстоянието, което трябва да шофиратe – помислете си
за някой, който трябва да извърви това разстояние, разчитайки на собствените си крака!
Когато сте уморени и се оплаквате от работата си – помислете си
за всички онези безработни, инвалиди и тези, които желаят именно Вашата работа!
Преди да посочите някой с пръст или да го осъдите –
не забравяйте, че няма човек на този свят, който да е безгрешен и че всички сме дело на един и същ създател!
И когато депресиращи мисли се опитват да Ви подтиснат –
усмихнете се и благодарете! Вие сте живи и все още наоколо!
Животът е подарък – Живейте го, Наслаждавайте му се, Веселете се, Изпълнете го!
Един прекрасен ден чудото се случило. Някой й дарил чифт очи и тя можела да вижда отново. Тя можела да вижда всичко, включително и приятеля си! А той я попитал: „Сега, след като виждаш отново, би ли се омъжила за мен?“ Момичето било шокирано – нейният приятел също бил сляп и тя отказала да изпълни обещанието си. Тогава той си заминал плачейки, а по-късно й написал писмо, в което пишело: „Просто се грижи за очите ми, моя любов!“
Ето така се изменя мозъкът, когато се промени състоянието!
Малко хора си спомнят какъв е бил животът им преди и кои са хората, които са били винаги
до тях в най-тежките им моменти!
Животът е подарък!
Днес, преди да си помислите да кажете някоя лоша дума – помислете си
за някой, който не може да говори!
Преди да се оплачете от съпруга си или съпругата – помислете си
за някой, който плаче в самота всяка нощ!
Днес, преди да се оплачете от несправедливия живот – помислете си
за някой, който е отишъл на небето твърде рано, още преди да изживее живота си!
Преди да се оплачете от децата си – помислете си
за някой, който желае деца с цялото си сърце, повече от всичко друго на света, но не може да има
собствени!
Преди да спорите с някой за това дали къщата Ви е почистена или не – помислете си
за някой, който живее на улицата!
Преди да се оплачете за разстоянието, което трябва да шофиратe – помислете си
за някой, който трябва да извърви това разстояние, разчитайки на собствените си крака!
Когато сте уморени и се оплаквате от работата си – помислете си
за всички онези безработни, инвалиди и тези, които желаят именно Вашата работа!
Преди да посочите някой с пръст или да го осъдите –
не забравяйте, че няма човек на този свят, който да е безгрешен и че всички сме дело на един и същ създател!
И когато депресиращи мисли се опитват да Ви подтиснат –
усмихнете се и благодарете! Вие сте живи и все още наоколо!
Животът е подарък – Живейте го, Наслаждавайте му се, Веселете се, Изпълнете го!
БЛАЖЕНИ СА ВЯРВАЩИТЕ, А КАК ДА ПОВЯРВАШ?
Във всяко постижение, във всеки успех, във всяка проява на силата на човешкия дух, във всяко чудо съществува елементът на ВЯРАТА.
Вярата – било то в Бог, във Висша Сила, в Себе си, в ангел хранител, в талисман, в късмета и т. н. е една безкрайна могъща сила. Дори няма значение в какво точно вярваш. Важното е, че това, в което вярваш става истина за теб и се превръща в твоя реалност.
Доказателство за това е плацебо ефектът – феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят значително и дори да изчезнат при лъжливо лечение, само защото той вярва, че лекарството е истинско и ще му помогне. Независимо от медицинската гледна точка, пациентът оздравява, просто защото вярва.
Ако някой пие лъжица обикновена вода с вяра, че това е чудодейно лекарство, това ще му помогне повече, отколкото ако пие най-добрите лекарства без вяра.
Вярата оказва влияние не само върху нашето здраве, върху състоянието ни, тялото ни.
Тя сякаш променя света около нас и той някак си се нагажда според вярата ни. Има толкова много теории и хипотези , толкова истини, религии, вярвания, школи, учения – напълно противоречиви, но всяка една от тях има своите доказателства. Всяка теория е реална за този, който вярва в нея. За някой съществува Бог и той дори може да го види, друг не вярва в Бог и не може да намери доказателства. Разгледани поотделно, във всяка теория може да се открие истина и за себе си всички различните гледни точки са правилни. Те са просто отделни аспекти от живота. Когато вярваш в нещо, сетивата ти се отварят само за него, а другото не съществува за теб.
Какво е всъщност вярата? Какво прави толкова тя, че прави всичко да стане възможно? В какво се крие силата и?
Вярата е творчески процес, при който се отварят канали за прилив на сила и мъдрост, които преди това са били затворени. Но как го прави?
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление“ отговаря на този въпрос:
„Няма значение как го прави животът. Знам само едно:
Когато вярвам и съм твърдо убеден, че ще ми се случи чудо, животът не може да го отрече. Животът трябва да сътвори убеждението ми като реалност.“
Някои хора вярват, че имат ангел-хранител, които се грижи затях и това става реално за тях. Когато вярваш, че си роден под щастлива звезда,че си късметлия, че някой се грижи за теб ( Бог, Ангел-хранител или някаква друга Сила) това става реално за теб. Защо?
Смятам че вярата, освен че отваря нашите въприятия за това, в което вярваме и отваря канали за приток на сили,тя по някакъв начин създава, твори. Когато вярата е силна, се образува самостоятелна енергоинформационна същност. Няма значение как си предствяме това, в което вярваме, защото то не изглежда никак. Ние го създаваме, като му придаваме форма с въображението си. Ако вярваме в Бог и го виждаме такъв, какъвто е на иконите, може да ни се яви в такава форма, защото самите възприятия ни са насочени в такава посока. Ако вярваме, че е Светлина, той ще ни се яви така.
За различните религии Бог е различен и хората дори го виждат, общуват с него. Смятам, че това е така, защото виждаш това, в което вярваш.
Ако вярваш, че те чака възмездие, наистина ще дойде възмездие. Ако вярваш, че има Рай и Ад, наистина може да видиш съда, Ада или Рая…
В това отношение съм напълно съгласна с Вадим Зеланд, че най-важното качество на Света е неговата многостранност и че всяка теория представлява само определен аспект от проявата на тази многостранност.
В Пространството на варианти съществува едновременно всичко. Но всеки човек вижда това, в което вярва. Със своята вяра, със своите мисли, убеждения, той създава своя свят и за него това е реалността, това е неговата истина.
От своя опит съм се убедила в тези думи от Библията:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
Както още се казва в Библията:
Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено.
Нека стане според вярата ти.
Достатъчно е дори да имаш вяра колкото синапено зрънце, за да постигнеш това, което искаш.
Няма съмнение, че вярата прави чудеса и отваря огромния потенциал на човек.
Но остава само едно…как да повярваш?
Наистина: Блажени са вярващите. Много по-лесно е получат това, което искат тези, които вярват сляпо, без съмнения. Но когато разумът поеме управлението и търси доказателства?
Тези, които не вярват…как да повярват? Как да получат достъп до тази сила?
Истинската вяра е знание, тя е вътрешна убеденост, че така ще бъде.
Как да достигнем до тази убеденост?
Истината е, че когато човек не вярва в нищо, всъщност пак вярва, но в противоположното. Съмнението, което е в нас, е пак вяра, но с обратен знак.
В какво вярвате сега?- че животът е труден, че няма да успеете, че няма Сила, която се грижи за вас? И не получавате ли точно това, в което вярвате? Не виждате ли точно това? Това е, защото вярвате в него. Това пак е вяра, която идва от нашите убеждения.
А след като идва от нашите убеждения, как мислите, че можем да повярваме в друго?
Като променим нашите стари убеждения и си позволим да „свикнем“ с новата ни истина.
Но не може изведнъж да повярваш в нещо. Разбира се, че ще има съмнения, разумът ни винаги ще търси доказателства, логично обяснение и ще се връща към старото, познатото.
За да повярваме и да сътворим своя нова реалност смятам, че ще ни помогне:
Първо да приемем, че няма абсолютна истина и че светът
е многостранен. В момента ние вяраме в нещо и виждаме точно това, а ако променим гледната точка, ще видим друга страна.
Да започнем постепенно да разширяваме своята граница – да
започнем с нещо, което е близо до нашата представа за реално, с нещо, в което сме склонни да повярваме. И постенно да се доближаваме до нещото, в която искаме до повярваме и да го направим реалност.
Не е важно дори в какво точно ще вярваш, защото в каквото и да
вярваш, ще си прав, самата вяра го прави реално. Затова е по-лесно да повярваме в нещо, което е близко до нас, до нашите представи и душевност.
Да приемем, че съмненията са нормални в хода на промяната.
При всяко ново нещо е нормално да се появят съмнения. Но постепенно те ще отпаднат.
Да спрем анализа, вътрешния диалог, а просто да действаме.
Да се доверим на интуицията си, на вътрешното си усещане.
Да спрем да търсим доказателства. Нали сега получаваме това,
в което вярваме? Това не е ли достатъчно доказателство? А за да видите новото, първо трябва да повярвате, т. е. да го знаете, за да промените своята реалност и да се отворят сетивата ви за другото. Когато „знаете“, доказателствата ще се появят. Трябва просто да засадим новото знание и да му позволим да се развие и укрепне.
Много полезно е да действате като на игра – „така сякаш“ и
разбира се – утвържденията и визуализацията. Това ви доближава постепенно и неусетно до новата реалност.
Вярата – било то в Бог, във Висша Сила, в Себе си, в ангел хранител, в талисман, в късмета и т. н. е една безкрайна могъща сила. Дори няма значение в какво точно вярваш. Важното е, че това, в което вярваш става истина за теб и се превръща в твоя реалност.
Доказателство за това е плацебо ефектът – феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят значително и дори да изчезнат при лъжливо лечение, само защото той вярва, че лекарството е истинско и ще му помогне. Независимо от медицинската гледна точка, пациентът оздравява, просто защото вярва.
Ако някой пие лъжица обикновена вода с вяра, че това е чудодейно лекарство, това ще му помогне повече, отколкото ако пие най-добрите лекарства без вяра.
Вярата оказва влияние не само върху нашето здраве, върху състоянието ни, тялото ни.
Тя сякаш променя света около нас и той някак си се нагажда според вярата ни. Има толкова много теории и хипотези , толкова истини, религии, вярвания, школи, учения – напълно противоречиви, но всяка една от тях има своите доказателства. Всяка теория е реална за този, който вярва в нея. За някой съществува Бог и той дори може да го види, друг не вярва в Бог и не може да намери доказателства. Разгледани поотделно, във всяка теория може да се открие истина и за себе си всички различните гледни точки са правилни. Те са просто отделни аспекти от живота. Когато вярваш в нещо, сетивата ти се отварят само за него, а другото не съществува за теб.
Какво е всъщност вярата? Какво прави толкова тя, че прави всичко да стане възможно? В какво се крие силата и?
Вярата е творчески процес, при който се отварят канали за прилив на сила и мъдрост, които преди това са били затворени. Но как го прави?
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление“ отговаря на този въпрос:
„Няма значение как го прави животът. Знам само едно:
Когато вярвам и съм твърдо убеден, че ще ми се случи чудо, животът не може да го отрече. Животът трябва да сътвори убеждението ми като реалност.“
Някои хора вярват, че имат ангел-хранител, които се грижи затях и това става реално за тях. Когато вярваш, че си роден под щастлива звезда,че си късметлия, че някой се грижи за теб ( Бог, Ангел-хранител или някаква друга Сила) това става реално за теб. Защо?
Смятам че вярата, освен че отваря нашите въприятия за това, в което вярваме и отваря канали за приток на сили,тя по някакъв начин създава, твори. Когато вярата е силна, се образува самостоятелна енергоинформационна същност. Няма значение как си предствяме това, в което вярваме, защото то не изглежда никак. Ние го създаваме, като му придаваме форма с въображението си. Ако вярваме в Бог и го виждаме такъв, какъвто е на иконите, може да ни се яви в такава форма, защото самите възприятия ни са насочени в такава посока. Ако вярваме, че е Светлина, той ще ни се яви така.
За различните религии Бог е различен и хората дори го виждат, общуват с него. Смятам, че това е така, защото виждаш това, в което вярваш.
Ако вярваш, че те чака възмездие, наистина ще дойде възмездие. Ако вярваш, че има Рай и Ад, наистина може да видиш съда, Ада или Рая…
В това отношение съм напълно съгласна с Вадим Зеланд, че най-важното качество на Света е неговата многостранност и че всяка теория представлява само определен аспект от проявата на тази многостранност.
В Пространството на варианти съществува едновременно всичко. Но всеки човек вижда това, в което вярва. Със своята вяра, със своите мисли, убеждения, той създава своя свят и за него това е реалността, това е неговата истина.
От своя опит съм се убедила в тези думи от Библията:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
Както още се казва в Библията:
Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено.
Нека стане според вярата ти.
Достатъчно е дори да имаш вяра колкото синапено зрънце, за да постигнеш това, което искаш.
Няма съмнение, че вярата прави чудеса и отваря огромния потенциал на човек.
Но остава само едно…как да повярваш?
Наистина: Блажени са вярващите. Много по-лесно е получат това, което искат тези, които вярват сляпо, без съмнения. Но когато разумът поеме управлението и търси доказателства?
Тези, които не вярват…как да повярват? Как да получат достъп до тази сила?
Истинската вяра е знание, тя е вътрешна убеденост, че така ще бъде.
Как да достигнем до тази убеденост?
Истината е, че когато човек не вярва в нищо, всъщност пак вярва, но в противоположното. Съмнението, което е в нас, е пак вяра, но с обратен знак.
В какво вярвате сега?- че животът е труден, че няма да успеете, че няма Сила, която се грижи за вас? И не получавате ли точно това, в което вярвате? Не виждате ли точно това? Това е, защото вярвате в него. Това пак е вяра, която идва от нашите убеждения.
А след като идва от нашите убеждения, как мислите, че можем да повярваме в друго?
Като променим нашите стари убеждения и си позволим да „свикнем“ с новата ни истина.
Но не може изведнъж да повярваш в нещо. Разбира се, че ще има съмнения, разумът ни винаги ще търси доказателства, логично обяснение и ще се връща към старото, познатото.
За да повярваме и да сътворим своя нова реалност смятам, че ще ни помогне:
Първо да приемем, че няма абсолютна истина и че светът
е многостранен. В момента ние вяраме в нещо и виждаме точно това, а ако променим гледната точка, ще видим друга страна.
Да започнем постепенно да разширяваме своята граница – да
започнем с нещо, което е близо до нашата представа за реално, с нещо, в което сме склонни да повярваме. И постенно да се доближаваме до нещото, в която искаме до повярваме и да го направим реалност.
Не е важно дори в какво точно ще вярваш, защото в каквото и да
вярваш, ще си прав, самата вяра го прави реално. Затова е по-лесно да повярваме в нещо, което е близко до нас, до нашите представи и душевност.
Да приемем, че съмненията са нормални в хода на промяната.
При всяко ново нещо е нормално да се появят съмнения. Но постепенно те ще отпаднат.
Да спрем анализа, вътрешния диалог, а просто да действаме.
Да се доверим на интуицията си, на вътрешното си усещане.
Да спрем да търсим доказателства. Нали сега получаваме това,
в което вярваме? Това не е ли достатъчно доказателство? А за да видите новото, първо трябва да повярвате, т. е. да го знаете, за да промените своята реалност и да се отворят сетивата ви за другото. Когато „знаете“, доказателствата ще се появят. Трябва просто да засадим новото знание и да му позволим да се развие и укрепне.
Много полезно е да действате като на игра – „така сякаш“ и
разбира се – утвържденията и визуализацията. Това ви доближава постепенно и неусетно до новата реалност.
вторник, 13 септември 2011 г.
За важните дела и изгрева на Луната..или духовния и материален поглед
Ежко харесвал Катеричката. Когато излизал от дупката по своите важни дела, той виждал, как тя безгрижно скача по клоните на високата ела. Катеричката живеела на елата, под която Ежко бил построил своя дом.
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.
Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
- Привет! Какво правиш?
- Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
- Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
- Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
- С какво? - с подозрение попитал Ежко.
- Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
- Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
- О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
- Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
- Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
- Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
- Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
- Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат... Ще се разходиш с мен, така ли?
- На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
- Да - важно казал Ежко.
- Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
- Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
- Искам на полянката, където пеят славеите ...
- Защо?
- За да послушаме, как пеят славеите.
- Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
- Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
- Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеи- е! - с неудоволствие се съгласил Ежко.
Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
- Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди,- а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
- Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
- Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
- Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
- Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
- Цветни ленти право във въздуха!
- Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
- Те са красиви и ще им се любуваме!
- Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!
Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излезли на ручея.
- Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
- Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
- Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
- Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
- Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.
Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
- Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгре- а, а хълм-на-който-има-много-гъб- !
- Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
- Защо? - засегнал се Ежко.
- Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее...
автор Максим Мейстер, превод Gloxy-Floxy
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.
Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
- Привет! Какво правиш?
- Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
- Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
- Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
- С какво? - с подозрение попитал Ежко.
- Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
- Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
- О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
- Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
- Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
- Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
- Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
- Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат... Ще се разходиш с мен, така ли?
- На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
- Да - важно казал Ежко.
- Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
- Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
- Искам на полянката, където пеят славеите ...
- Защо?
- За да послушаме, как пеят славеите.
- Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
- Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
- Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеи- е! - с неудоволствие се съгласил Ежко.
Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
- Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди,- а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
- Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
- Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
- Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
- Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
- Цветни ленти право във въздуха!
- Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
- Те са красиви и ще им се любуваме!
- Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!
Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излезли на ручея.
- Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
- Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
- Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
- Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
- Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.
Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
- Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгре- а, а хълм-на-който-има-много-гъб- !
- Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
- Защо? - засегнал се Ежко.
- Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее...
автор Максим Мейстер, превод Gloxy-Floxy
Абонамент за:
Публикации (Atom)