Как да не приемаме нещата лично
Мисля, че толкова много проблеми в живота ни биха отпаднали, ако просто не приемахме лично нещата. Същевременно това послание – да не приемаме нещата лично, е толкова банално, че да се чуди човек как така една толкова банална истина не се прилага на практика. Един от възможните отговори, за да се случва това е именно в незнанието на това КАК на практика да направим така, че да не приемаме нещата лично? Как така, когато нашият приятел забравя за рождения ни ден, да не приемем лично това? Или, ако шефът ни се държи лошо с нас? Или, ако приятелите ни предават? В такива случаи дори не се сещаме, че това е случай, в който можем да не приемаме нещата лично, защото те изглеждат толкова лични!
Да, изглеждат лични – но само на пръв поглед. На втори поглед, ще разберем, че ако нашият приятел е забравил за рождения ни ден това може да е:
защото той не е много по помненето на датите и за него рождения ден няма такава ценност, както, например, е за нас;
разсеял се е, а това все пак е човешко;
не ни обича достатъчно;
друго…
Каквато и причина да изберете от този списък, тя не е причина да се засягаме. Точно така, дори и той да не ни обича достатъчно, това не е причина да се засягаме, защото той не е длъжен да ни обича повече, отколкото на него му идва отвътре да ни обича. Да искаме противното означава да не уважаваме правото му на свобода и да упражняваме насилие върху способността му за обичане. Това му е хубавото на любовта – че насила не може да стане. Толкова много усилия полагаме да станем достойни за обич, сякаш сме пазарна стока, която трябва до повиши стойността си като се облича по-добре, като общува по-добре, като изглежда по-добре, като печели по-добре, като успява по-добре. Сами унищожаваме собственото си достойнство и ценност като се впускаме в надпреварата да ставаме по-привлекателни за другите, че не разбираме как сами сме създали почвата за приемането на нещата лично – като сме подкопали чувството си за вътрешна ценност и лично достойнство.
Само си представете, че сте човек с високо чувство за вътрешна ценност, което е не просто външна маска, а наистина усещате колко безкрайно ценни сте и не разчитате на другите, за да се почувствате значими и нужни. Е, ако наистина сте с такова високо чувство за вътрешна ценност, мислите ли, че ако вашия приятел забрави за рождения ви ден, наистина ще подскочите до небето от оскърбление, че не ви обича достатъчно? Може да се натъжите, може да ви стане мъчно, че се разминавате с възможност да осъществите наистина дълбока и основана на взаимност връзка с друг човек, но не и да приемате нещата лично. Не и да си мислите, че той прави това, за да ви нарани, че това поведение е насочено специално срещу вас, че е доказателство за това, че не сте достойни за обич.
Приемането на нещата лично, според мен, има две страни: външна – обективна, и вътрешна – субективна. Първата се отнася до това, което другите правят по отношение на нас и което по всички критерии за любовта и добрите взаимоотношения не отговаря на тях. Второто се отнася до нашата вътрешна реакция, до това доколко ние имаме вътрешни слаби места и чувства за малоценност, които тези външни действия докосват. Представете си, че нямаме тази вътрешни рани, нямаме такива вътрешни комплекси за малоценност – смятате ли, че действията на другите биха ни накарали да приемем лично, ако по някакъв начин другите не ни дадат любовта, която смятаме, че трябва да получим? Аз мисля, че няма. Това е същото, което Дон Мигел Руис описва като кожата на нашето емоционално тяло като ни представя образа на хора, чиито тела са покрити с рани и всеки досег с тези рани ги кара да изпитват болка. Това, което боли, не идва от поведението на хората край нас – то идва от собствената ни вътрешна нараненост!
Ако забелязвате, че все още приемате поведението на другите хора край вас лично – без значение дали са от по-близкото или по-далечното обкръжение – ето една идея за това Как да направите промяната:
1. когато възникне негативна емоция по повод поведението на някой друг човек, си задайте въпроса – как би изглеждала моята реакция, ако не приемам неговото поведение лично?
2. след което си задайте въпроса – кое е това нещо, което е вътре в мен, което ме кара да реагирам толкова болезнено на неговото поведение?
3. след като откриете мястото на своята вътрешна нараненост, което е истинската причина да реагирате толкова болезнено но това поведение, поемете отговорност за своите чувства – ние винаги имаме избор как да реагираме на чуждото поведение.
4. благодарете на този човек за това, че с поведението си ви е помогнал да откриете място, в което кожата на вашето емоционално тяло е била инфектирана и сега, знаейки вече за него, можете да се погрижите за своята рана да заздравее.
И, най-важното по отношение на въпроса Как е да практикувате, да практикувате, да практикувате това, което знаете. Отговорът на въпроса „Как?“ ни отвежда директно към практиката в живота. Ще разберете, че практикувате правилно отговорът на въпроса „Как да не приемам нещата лично?“, като на мястото на досегашното ви недоволство и раздразнение дойде смеха, лекотата и игривостта. Практикуването на точно това „Как?“ определено си заслужава!!!
неделя, 11 декември 2011 г.
Всичко от което се нуждаем е ЛЮБОВ!
Повечето от нас в един или друг момент, са се борили с любовта. Били сме с разбити сърца, или сме били отдадени на нея, или просто не сме я чувствали. Но без значение какво можем да си казваме, без значение колко трудно е било на сърцата ни от време на време, ние не може да избягаме от истината – ние се нуждаем от любов и имаме нужда да я даваме.
Не допускайте обаче, привидната простота на любовта, да ви заблуди за важността и. Тази седмица, ни дава два наистина невероятно красиви уроци.
1. Капацитета да обичаме и качеството на нашата любов е дар от Светлината на Създателя.
2. Колкото повече използваме нашата любов по позитивен начин и я споделяме, повече любов, ни се дава да споделяме. От друга страна, ако ние използваме нашата любов в егоистичен и негативен начин, тогава способността ни да обичаме, ще намалее.
Ако сте разбрали и практикувате тези уроци, вие не само увеличавате количеството и качеството на любовта, която имате в живота си, но също така и количеството любов, която се разкрива в света. Ясно е, че ние би трябвало да търсим и да намираме всяка възможност да споделяме нашата любов.
Друг мощна тайна за любовта е, че всеки от нас оказва влияние върху размера, до който каналите на любовта се отварят и затварят за света! Когато ние не обичаме или ако използваме нашата любов, за да манипулираме или да наказваме, ние намаляваме любовта в света.
Нашите действия имат значение. Всичко е свързано. Важно е да оценим силата си, което за съжаление повечето от нас често подценяват.
Ефектът от действията ни в този материален свят, проникват в духовните светове. Тъй като нашите действия отекват през най-висшите светове, резонансът им расте по-силно и по-силно, и много прилича на този „ефект на пеперудата”. През 1972 г., учените обясняват умопомрачителен феномен, който е, че най-малкият акт на едно място може да има огромен ефект от другата страна на света (например ако една пеперуда размаха крилца в Бразилия, може да предизвика торнадо в Тексас.)
Кабалистите знаят за това явление в продължение на повече от 4000 години. Но те го отнасят и една стъпка по-нататък: На пръв поглед малко духовно действие, просто акт на споделяне, може да повлияе за огромно количество светлина да бъде разкрита в света.
За съжаление, тъй като сетивата ни са ограничени да виждат само в това физическо измерение, ние грубо подценяваме положителния ефект от нашите действия и разбира се, от на пръв поглед дребните действия. Ние трябва постоянно да се напомняме на себе си, че нашата сила е много по-голяма отколкото си позволяваме да вярваме, и че положителният ефект от нашите действия- независимо дали са големи или малки - е много по-голям от колкото можем да си представим.
Едно нещо е сигурно за света днес: Недостатъчно любов се споделя от недостатъчно хора, и ние всички трябва да поемем отговорност и да признаем, че имаме пръст в това.
Всичко най-хубаво,
Йехуда
Не допускайте обаче, привидната простота на любовта, да ви заблуди за важността и. Тази седмица, ни дава два наистина невероятно красиви уроци.
1. Капацитета да обичаме и качеството на нашата любов е дар от Светлината на Създателя.
2. Колкото повече използваме нашата любов по позитивен начин и я споделяме, повече любов, ни се дава да споделяме. От друга страна, ако ние използваме нашата любов в егоистичен и негативен начин, тогава способността ни да обичаме, ще намалее.
Ако сте разбрали и практикувате тези уроци, вие не само увеличавате количеството и качеството на любовта, която имате в живота си, но също така и количеството любов, която се разкрива в света. Ясно е, че ние би трябвало да търсим и да намираме всяка възможност да споделяме нашата любов.
Друг мощна тайна за любовта е, че всеки от нас оказва влияние върху размера, до който каналите на любовта се отварят и затварят за света! Когато ние не обичаме или ако използваме нашата любов, за да манипулираме или да наказваме, ние намаляваме любовта в света.
Нашите действия имат значение. Всичко е свързано. Важно е да оценим силата си, което за съжаление повечето от нас често подценяват.
Ефектът от действията ни в този материален свят, проникват в духовните светове. Тъй като нашите действия отекват през най-висшите светове, резонансът им расте по-силно и по-силно, и много прилича на този „ефект на пеперудата”. През 1972 г., учените обясняват умопомрачителен феномен, който е, че най-малкият акт на едно място може да има огромен ефект от другата страна на света (например ако една пеперуда размаха крилца в Бразилия, може да предизвика торнадо в Тексас.)
Кабалистите знаят за това явление в продължение на повече от 4000 години. Но те го отнасят и една стъпка по-нататък: На пръв поглед малко духовно действие, просто акт на споделяне, може да повлияе за огромно количество светлина да бъде разкрита в света.
За съжаление, тъй като сетивата ни са ограничени да виждат само в това физическо измерение, ние грубо подценяваме положителния ефект от нашите действия и разбира се, от на пръв поглед дребните действия. Ние трябва постоянно да се напомняме на себе си, че нашата сила е много по-голяма отколкото си позволяваме да вярваме, и че положителният ефект от нашите действия- независимо дали са големи или малки - е много по-голям от колкото можем да си представим.
Едно нещо е сигурно за света днес: Недостатъчно любов се споделя от недостатъчно хора, и ние всички трябва да поемем отговорност и да признаем, че имаме пръст в това.
Всичко най-хубаво,
Йехуда
Работа върху говора за превръщането му в Слово
Указания на Съществата на Светлината:
Всеки сам носи кармична отговорност при неприлагане в своя живот на полученото знание.
Всеки носи кармична отговорност и при неинформиране на другите, на които предава това знание, относно кармичната отговорност при неприлагането му от тях в живота.
(допълнителна информация, относно кармичната отговорност - виж посланието на Санат Кумара от 22 ноември 2010 г.http://edinenie-vsemirno.net/bg/2010.11.22.htm)
Работа върху говора за превръщането му в Слово
23 октомври 2011 г.
Обучението, израстването и усъвършенстването са постоянни процеси по Пътя на всяка устремена към Бога душа, във всички нива на Небесната Йерархия. И когато се достигне дадено ниво, се отваря достъпът до нова информация и съответно Божествената Истина се разкрива по нов начин според нивото на осъзнатост, съответстващо на достигнатото ново стъпало от безкрайната спирала на еволюцията.
Искам да споделя с вас информация, която считам, че е важна и би могла да е от полза на много светли души, вървящи по Пътя, относно Божественото Слово и нашия човешки говор – това, което изричаме постоянно, разговаряйки било то вътрешно със себе си, било то с другите хора. Винаги съм чувствала важността на словото – това, което изричаме, и как го изричаме, мислите, които го пораждат и чувствата, които го съпровождат.
Преди няколко години ми беше указано от моя духовен Учител, че така често използваната по настоящем в българския език дума „обичам”, не е от Бога. Изричайки я, ние отдаваме част от своята Божествена енергия в илюзията. Тази дума разбива Божествената вибрация и Божествения код на останалите думи. Беше ми казано: „тя е най-силната деструктивна дума, която прави езика ви да не е слово и енергията ви да тече към илюзията, така че е наложително да бъде заменена обратно с думата „любя”, която ви свързва с висшите Небесни октави и с Божествената Любов ”.
Изричайки думата „любя”, придобиваме възможността много по-лесно да засилим и преумножим Божествената Любов и да поддържаме отворена сърдечната си чакра. Докато думата „обичам” означава „о-бич” и този, който я употребява, извежда на фино ниво във себе си на преден план човека-животно, подсилвайки животинското сексуално начало, което на свой ред води до по-лесното погазване на Божествения Нравствен Закон и влагането на енергията на Божествената Майка в илюзията. Това от своя страна води до натрупване на негативна карма и намаляване или дори загуба на творческите способности на индивида. Така много хора, които са рисували, свирили, пели, танцували, писали и рецитирали стихове..., въобще творили са с радост и с лекота като деца, с изкривяванията, допуснати с енергията на Божествената Майка, сами затварят за себе си Божествената възможност, дадена изначално да бъдат творци.
Това изкривяване и въвеждането на думи-паразити в българския език става преди около стотина и повече години. В българските народни песни и във възрожденската ни литература се употребява думата „любя” ( виж приложението в края на статията ).
Аз успях да изкореня почти изцяло думата „обичам” от речника си и да я заменя с думите „любя” и „харесвам”, а и доста от хората, които са близо до мен – също успяха.
Преди няколко месеца в дните на лятното слънцестоене ми бе указана следващата небожествена дума в българския език - „няма”. Беше ми обяснено следното: „Чрез употребата на тази дума се заключва енергията „МА” - енергията на Божествената Майка, на създаването на нов живот и тя не може да идва и пълноценно да тече по правилния начин във вашите тела и така вие я разпилявате в илюзията”. При което аз съвсем естествено попитах кои са другите такива думи в нашия език, на което ми бе отговорено, че когато успеем да спрем употребата на думата „няма”, тогава ще ни бъде указана следващата такава дума. Сами можете да се досетите, че аз и хората около мен се заехме усилено на работа. Това обаче не се оказа толкова лесно да бъде постигнато в чак толкова кратки срокове, колкото на нас ни се искаше. В началото дори изобщо не се усещахме как я използваме. Обаче бяхме нащрек и ако един от нас я кажеше, друг го коригираше усмихнато и с любов. Другата трудност беше във връзка с това, че за тази дума липсва друга, с която веднага да се замени, както беше с „любя” и се налагаше за всеки отделен случай да се използва различен подход. Ще дам примери, понеже на всеки, който също реши да опита, биха могли да са му от полза:
1. когато някой засегне или удари някого, без да иска, например в препълнения автобус и каже „извинете”, доста често отговорът е „няма нищо”. Изразът включва в себе си 2 отрицания наведнъж и едното от тях е думата-разбивач, както аз наричам тези думи. Решението на проблема е позитивният израз „всичко е наред”.
2. когато някой направи услуга другиму, за което му се благодари, обикновено отговорът му отново е „няма нищо”, а би могло да се каже отново „всичко е наред” или „пак заповядай”; „за мен беше удоволствие”; „чувствам се чудесно, че успях да ти помогна”; „радвам се за теб, че сега си по-добре”; „радвам се, че нещата при теб потръгнаха”; „с радост ти помогнах, бъди и ти в радостта!”... и толкова още прекрасни, позитивни, преумножаващи радостта и любовта към ближния изрази биха могли да се кажат! Само е нужно човек да пожелае и да се устреми към създаването на правилни образци и в тази област на живота – думите, които изричаме, да пожелаем да са Слово.
3. думата „няма” може да бъде заменена и с думите „без“, „липсва”...
И така стигаме до месец октомври, когато бе указана свише следващата небожествена дума в българския език – „нека”, при която частицата „не“ отрича и възпира въздействието на Божествената енерегия „КА” – Енергията на Сътворението на Космоса и Вселената.
Побързах да напиша този текст на 23-то число, за да може влиянието на този ден да подпомогне всеки, който пожелае, да спре употребата на тези думи. И който поиска да му се помогне, за да преобразува кармата, която е натрупал следствие на употребата им, поради своето незнание и помоли за прошка към Небесата, да му се даде. Освен това по време на писането на тази статия, Луната е намаляваща, което благоприятства всеки, който пожелае, по-лесно да намали и накрая съвсем да спре и да се освободи напълно от употребата на тези думи, внесени от силите, поддържащи илюзията в нашия език. Публикуването на статията пък е на нарастваща луна, за да може, когато започнат всички да я четат, да нараства устремът и успехът на тези, които решат да приложат на дело в живота си указаните препоръки, и когато поискат помощ, да могат да я получат в максимална степен от Силите на Светлината.
Би било добре да решим и да спрем употребата и на всички думи и изрази, които са с негативна насоченост и да ги заменим с техните позитивни еквиваленти, напр:
- „умопомрачително” – заменяме с думата „възхитително”
Понеже кой би желал умът му да е помрачен и подвластен на илюзията и тъмнината. Обаче произнасяйки тази дума, точно такава програма стартира за себе си даденият човек.
- „страхотно” – заменяме с думата „великолепно”
Кой би желал да даде възможност страховете му да се увеличават и задълбочават. А точно това се получава при постоянното използване на тази дума.
- „няма проблем” – „всичко е точно”, „всичко е наред“
Този израз всъщност създава голям проблем при комбинацията на тези две думи: „няма“ и „проблем”.
- „нямам думи“ – „възхитен/а съм“ при позитивност, и „въздържам се от коментар“, „предпочитам да не коментирам“, когато става въпрос за нещо негативно.
Понеже когато този негативен израз се използва често, човек наистина остава без думи – речникът му опростява и напред във времето настъпва мигът, когато той започва да усеща, че не може да се изразява добре.
- „няма нищо невъзможно“ – „всичко е възможно“
- „нищо не е наред“ – „всичко е наред“ – и това е истина, понеже всичко се случва според Божествения промисъл, колкото и на външното съзнание на човек да му се струва, че не е наред.
- „адски ми харесва” – „толкова много ми харесва”
- „ужасно ми харесва” – „изключително много ми харесва” На кого би му се искало това, което му харесва, в бъдеще да доведе до нещо ужасно за него.
- „дяволски добро” – „Божествено прекрасно” При произнасянето на този негативен израз се предоставя възможност на силите на илюзията да се включат и нещо наистина добро може след това да бъде изкривено и плодът от него да не е Божествен. И така този който използва израза, отново твори за себе си карма.
- „адски много те обичам” – „любовта ми към теб е огромна”; „преизпълнен/а съм с любов към тебе“...
Думи, които започват с отрицателната частица „не“, също би било добре да бъдат заменени с други. Всяка дума, започваща с „не“ и по този начин, водеща до негативност на целия израз и стартираща деструктивна програма за действие, може да се замени с позитивна дума или израз, напр:
Неминуемо – задължително, при всички случаи
Необходимо – потребно, нужно;
Неимоверно – прекомерно;
Неудържимо – мощно;
Непрестанно – постоянно;
Независимо – без значение, въпреки...
Непохватност – липса на сръчност и опит
Например, вместо някой да каже на детето си „Виж се колко си непохватен/непохватна!“, и така да посече уменията и желанието за труд и творчество у детето, би могъл да каже „Виж сега какво се получи! Харесва ли ти? Аз съм сигурен/сигурна, че можеш да станеш много по-сръчен/сръчна. Искаш ли пак да опиташ? Като се постараеш повече, ще видиш колко добре ще стане!“
Всеки би могъл да насърчи в живота и съпруга/съпругата, когато нещо не се е получило много добре. Това само би преумножило успехите им, а също и радостта, щастието и любовта в семейството.
Новополучената информация породи нуждата от нови действия, понеже винаги, когато ни се дава нова информация от висшите октави, и се заделя енергия за това, е наша отговорността да я приложим на практика в своя живот, след като я получим.
Първото, което променихме, са призивите и Слово-формулите, а след това ще се променят ако има нужда и останалите подраздели в раздел „Работа в Духовността”. Например в „Слово-формула в помощ на планетата Земя и Живия Живот на нея“, изразът: „Нека светът да добрува во век и веков”, бе заменен с „Да добрува светът во век и веков”. Думата „нека” е паразитна и изразът изцяло запазва своя смисъл и без нейната употреба. Нещо повече – освободен от разбиващото въздействие на тази дума, изразът придоби още по-голяма сила и мощ!
В скоро време на сайта ще започнем постепенно да качваме за повторен прочит всички послания, получени досега, с някои корекции в тях, отнасящи се до замяната на думите, които разрушават Божестената вибрация там, където ги има в текста. Освен това ми бе указано, че Съществото на Светлината, дало съответното послание, би могло да даде и някои допълнения към него.
За да успеем качествено да се справим със спирането на употребата на „думите-паразити“ , на „думите-разбивачи“ и на негативните думи и изрази в българския език, в сайта, в раздел „Работа в Духовността” вече има нов подраздел – „Работа върху говора за превръщането му в Слово”. В този подраздел ще се добавят думи и изрази, които рушат Божествената вибрация на българския език. Бих се радвала всеки, който пожелае, да се включи, като пише на сайта, когато открие някоя негативна дума или израз-клише, които все още не са качени в този подраздел и едновременно с негативната дума (или израз), да изпрати и поне една или няколко позитивни, с които да бъде заменена. Още отсега Благодаря на всички вас за съдействието и помощта и за устремеността ви !
Накрая бих желала да приложа някои от препоръките, дадени от Йоан Възлюбения в неговото послание „Учение за правилно използване на Словото“ от 4 август 2010 г.http://edinenie-vsemirno.net/bg/2010.08.04.htm...:
„...Възлюбени, състоянието на съзнанието на мнозина от вас е такова, че аз не бих се заел да давам препоръки как да се говори, а бих казал, че единственото спасително за вас сега в тези времена е пребиваването в мълчание и единственото нещо, заради което си заслужава да проговорите, е за да благодарите. Да благодарите на Бога и на всички Сили на Светлината, да благодарите и на всички и на всичко около вас! И след това отново радостно да замълчите, съзнавайки, че това е най-доброто за вас.
А когато все пак се решите да кажете нещо друго, е добре съзнанието ви да е будно и внимателно да подбирате думите, които имате намерение да изречете, а също и начинът, по който ги изричате – благо, тихо и кротко. И преди това да обърнете внимание на състоянието, в което се намирате, когато започвате да говорите. И ако установите, че не сте балансирани и в съзвучие с висшите сфери, се поспрете, за помощ помолете, съзнанието си издигнете и тогава говорете. Говорете, когато мислите и чувствата ви са успокоени и извисени.
Тогава ще забележите, че говорите с малко думи, но казвате много неща. И ще почувствате силата на Словото и неговата творческа мощ. Ще забележите, че каквото и да изречете, то стартира програма за действие и пространството послушно отработва тази програма, която сте задали със своите Слова.
За да сте в състояние да Служите на Бога, е добре да се научите да съхранявате Божествената енергия, която постъпва при вас от нашия свят. И не само да я съхранявате, а и да я преумножавате, постоянно благославяйки, благодарейки и мълчейки. Нужно е да разберете, че във всяка ваша дума безцелно и безсмислено изговорена, вие влагате част от вашата енергия и я отправяте в света на илюзията, подсилвайки го и трупайки карма, която после ви се налага да отработвате. И изобщо не ми се иска да говоря за това какво се получава и какво получавате вие и вашите потомци, когато думите ви са осъдителни и негативни, по какъвто и да било друг начин и по който и да е повод, спрямо когото и каквото и да е.
Нужно е да сме изключително внимателни с думите, които изричаме. Да говорим бавно, призовавайки Висшият ни АЗ да ни ръководи в това, което произнасяме, за да успеем постепенно говора си да изчистим и превърнем в Слово – творящо и в помощ на Общото Благо.
Пожелавам на всички ви да сте с будно съзнание и който поиска, да успее в това начинание.
Светлина и Любов, Радост, Мир и Хармония !
Росица Авела
Всеки сам носи кармична отговорност при неприлагане в своя живот на полученото знание.
Всеки носи кармична отговорност и при неинформиране на другите, на които предава това знание, относно кармичната отговорност при неприлагането му от тях в живота.
(допълнителна информация, относно кармичната отговорност - виж посланието на Санат Кумара от 22 ноември 2010 г.http://edinenie-vsemirno.net/bg/2010.11.22.htm)
Работа върху говора за превръщането му в Слово
23 октомври 2011 г.
Обучението, израстването и усъвършенстването са постоянни процеси по Пътя на всяка устремена към Бога душа, във всички нива на Небесната Йерархия. И когато се достигне дадено ниво, се отваря достъпът до нова информация и съответно Божествената Истина се разкрива по нов начин според нивото на осъзнатост, съответстващо на достигнатото ново стъпало от безкрайната спирала на еволюцията.
Искам да споделя с вас информация, която считам, че е важна и би могла да е от полза на много светли души, вървящи по Пътя, относно Божественото Слово и нашия човешки говор – това, което изричаме постоянно, разговаряйки било то вътрешно със себе си, било то с другите хора. Винаги съм чувствала важността на словото – това, което изричаме, и как го изричаме, мислите, които го пораждат и чувствата, които го съпровождат.
Преди няколко години ми беше указано от моя духовен Учител, че така често използваната по настоящем в българския език дума „обичам”, не е от Бога. Изричайки я, ние отдаваме част от своята Божествена енергия в илюзията. Тази дума разбива Божествената вибрация и Божествения код на останалите думи. Беше ми казано: „тя е най-силната деструктивна дума, която прави езика ви да не е слово и енергията ви да тече към илюзията, така че е наложително да бъде заменена обратно с думата „любя”, която ви свързва с висшите Небесни октави и с Божествената Любов ”.
Изричайки думата „любя”, придобиваме възможността много по-лесно да засилим и преумножим Божествената Любов и да поддържаме отворена сърдечната си чакра. Докато думата „обичам” означава „о-бич” и този, който я употребява, извежда на фино ниво във себе си на преден план човека-животно, подсилвайки животинското сексуално начало, което на свой ред води до по-лесното погазване на Божествения Нравствен Закон и влагането на енергията на Божествената Майка в илюзията. Това от своя страна води до натрупване на негативна карма и намаляване или дори загуба на творческите способности на индивида. Така много хора, които са рисували, свирили, пели, танцували, писали и рецитирали стихове..., въобще творили са с радост и с лекота като деца, с изкривяванията, допуснати с енергията на Божествената Майка, сами затварят за себе си Божествената възможност, дадена изначално да бъдат творци.
Това изкривяване и въвеждането на думи-паразити в българския език става преди около стотина и повече години. В българските народни песни и във възрожденската ни литература се употребява думата „любя” ( виж приложението в края на статията ).
Аз успях да изкореня почти изцяло думата „обичам” от речника си и да я заменя с думите „любя” и „харесвам”, а и доста от хората, които са близо до мен – също успяха.
Преди няколко месеца в дните на лятното слънцестоене ми бе указана следващата небожествена дума в българския език - „няма”. Беше ми обяснено следното: „Чрез употребата на тази дума се заключва енергията „МА” - енергията на Божествената Майка, на създаването на нов живот и тя не може да идва и пълноценно да тече по правилния начин във вашите тела и така вие я разпилявате в илюзията”. При което аз съвсем естествено попитах кои са другите такива думи в нашия език, на което ми бе отговорено, че когато успеем да спрем употребата на думата „няма”, тогава ще ни бъде указана следващата такава дума. Сами можете да се досетите, че аз и хората около мен се заехме усилено на работа. Това обаче не се оказа толкова лесно да бъде постигнато в чак толкова кратки срокове, колкото на нас ни се искаше. В началото дори изобщо не се усещахме как я използваме. Обаче бяхме нащрек и ако един от нас я кажеше, друг го коригираше усмихнато и с любов. Другата трудност беше във връзка с това, че за тази дума липсва друга, с която веднага да се замени, както беше с „любя” и се налагаше за всеки отделен случай да се използва различен подход. Ще дам примери, понеже на всеки, който също реши да опита, биха могли да са му от полза:
1. когато някой засегне или удари някого, без да иска, например в препълнения автобус и каже „извинете”, доста често отговорът е „няма нищо”. Изразът включва в себе си 2 отрицания наведнъж и едното от тях е думата-разбивач, както аз наричам тези думи. Решението на проблема е позитивният израз „всичко е наред”.
2. когато някой направи услуга другиму, за което му се благодари, обикновено отговорът му отново е „няма нищо”, а би могло да се каже отново „всичко е наред” или „пак заповядай”; „за мен беше удоволствие”; „чувствам се чудесно, че успях да ти помогна”; „радвам се за теб, че сега си по-добре”; „радвам се, че нещата при теб потръгнаха”; „с радост ти помогнах, бъди и ти в радостта!”... и толкова още прекрасни, позитивни, преумножаващи радостта и любовта към ближния изрази биха могли да се кажат! Само е нужно човек да пожелае и да се устреми към създаването на правилни образци и в тази област на живота – думите, които изричаме, да пожелаем да са Слово.
3. думата „няма” може да бъде заменена и с думите „без“, „липсва”...
И така стигаме до месец октомври, когато бе указана свише следващата небожествена дума в българския език – „нека”, при която частицата „не“ отрича и възпира въздействието на Божествената енерегия „КА” – Енергията на Сътворението на Космоса и Вселената.
Побързах да напиша този текст на 23-то число, за да може влиянието на този ден да подпомогне всеки, който пожелае, да спре употребата на тези думи. И който поиска да му се помогне, за да преобразува кармата, която е натрупал следствие на употребата им, поради своето незнание и помоли за прошка към Небесата, да му се даде. Освен това по време на писането на тази статия, Луната е намаляваща, което благоприятства всеки, който пожелае, по-лесно да намали и накрая съвсем да спре и да се освободи напълно от употребата на тези думи, внесени от силите, поддържащи илюзията в нашия език. Публикуването на статията пък е на нарастваща луна, за да може, когато започнат всички да я четат, да нараства устремът и успехът на тези, които решат да приложат на дело в живота си указаните препоръки, и когато поискат помощ, да могат да я получат в максимална степен от Силите на Светлината.
Би било добре да решим и да спрем употребата и на всички думи и изрази, които са с негативна насоченост и да ги заменим с техните позитивни еквиваленти, напр:
- „умопомрачително” – заменяме с думата „възхитително”
Понеже кой би желал умът му да е помрачен и подвластен на илюзията и тъмнината. Обаче произнасяйки тази дума, точно такава програма стартира за себе си даденият човек.
- „страхотно” – заменяме с думата „великолепно”
Кой би желал да даде възможност страховете му да се увеличават и задълбочават. А точно това се получава при постоянното използване на тази дума.
- „няма проблем” – „всичко е точно”, „всичко е наред“
Този израз всъщност създава голям проблем при комбинацията на тези две думи: „няма“ и „проблем”.
- „нямам думи“ – „възхитен/а съм“ при позитивност, и „въздържам се от коментар“, „предпочитам да не коментирам“, когато става въпрос за нещо негативно.
Понеже когато този негативен израз се използва често, човек наистина остава без думи – речникът му опростява и напред във времето настъпва мигът, когато той започва да усеща, че не може да се изразява добре.
- „няма нищо невъзможно“ – „всичко е възможно“
- „нищо не е наред“ – „всичко е наред“ – и това е истина, понеже всичко се случва според Божествения промисъл, колкото и на външното съзнание на човек да му се струва, че не е наред.
- „адски ми харесва” – „толкова много ми харесва”
- „ужасно ми харесва” – „изключително много ми харесва” На кого би му се искало това, което му харесва, в бъдеще да доведе до нещо ужасно за него.
- „дяволски добро” – „Божествено прекрасно” При произнасянето на този негативен израз се предоставя възможност на силите на илюзията да се включат и нещо наистина добро може след това да бъде изкривено и плодът от него да не е Божествен. И така този който използва израза, отново твори за себе си карма.
- „адски много те обичам” – „любовта ми към теб е огромна”; „преизпълнен/а съм с любов към тебе“...
Думи, които започват с отрицателната частица „не“, също би било добре да бъдат заменени с други. Всяка дума, започваща с „не“ и по този начин, водеща до негативност на целия израз и стартираща деструктивна програма за действие, може да се замени с позитивна дума или израз, напр:
Неминуемо – задължително, при всички случаи
Необходимо – потребно, нужно;
Неимоверно – прекомерно;
Неудържимо – мощно;
Непрестанно – постоянно;
Независимо – без значение, въпреки...
Непохватност – липса на сръчност и опит
Например, вместо някой да каже на детето си „Виж се колко си непохватен/непохватна!“, и така да посече уменията и желанието за труд и творчество у детето, би могъл да каже „Виж сега какво се получи! Харесва ли ти? Аз съм сигурен/сигурна, че можеш да станеш много по-сръчен/сръчна. Искаш ли пак да опиташ? Като се постараеш повече, ще видиш колко добре ще стане!“
Всеки би могъл да насърчи в живота и съпруга/съпругата, когато нещо не се е получило много добре. Това само би преумножило успехите им, а също и радостта, щастието и любовта в семейството.
Новополучената информация породи нуждата от нови действия, понеже винаги, когато ни се дава нова информация от висшите октави, и се заделя енергия за това, е наша отговорността да я приложим на практика в своя живот, след като я получим.
Първото, което променихме, са призивите и Слово-формулите, а след това ще се променят ако има нужда и останалите подраздели в раздел „Работа в Духовността”. Например в „Слово-формула в помощ на планетата Земя и Живия Живот на нея“, изразът: „Нека светът да добрува во век и веков”, бе заменен с „Да добрува светът во век и веков”. Думата „нека” е паразитна и изразът изцяло запазва своя смисъл и без нейната употреба. Нещо повече – освободен от разбиващото въздействие на тази дума, изразът придоби още по-голяма сила и мощ!
В скоро време на сайта ще започнем постепенно да качваме за повторен прочит всички послания, получени досега, с някои корекции в тях, отнасящи се до замяната на думите, които разрушават Божестената вибрация там, където ги има в текста. Освен това ми бе указано, че Съществото на Светлината, дало съответното послание, би могло да даде и някои допълнения към него.
За да успеем качествено да се справим със спирането на употребата на „думите-паразити“ , на „думите-разбивачи“ и на негативните думи и изрази в българския език, в сайта, в раздел „Работа в Духовността” вече има нов подраздел – „Работа върху говора за превръщането му в Слово”. В този подраздел ще се добавят думи и изрази, които рушат Божествената вибрация на българския език. Бих се радвала всеки, който пожелае, да се включи, като пише на сайта, когато открие някоя негативна дума или израз-клише, които все още не са качени в този подраздел и едновременно с негативната дума (или израз), да изпрати и поне една или няколко позитивни, с които да бъде заменена. Още отсега Благодаря на всички вас за съдействието и помощта и за устремеността ви !
Накрая бих желала да приложа някои от препоръките, дадени от Йоан Възлюбения в неговото послание „Учение за правилно използване на Словото“ от 4 август 2010 г.http://edinenie-vsemirno.net/bg/2010.08.04.htm...:
„...Възлюбени, състоянието на съзнанието на мнозина от вас е такова, че аз не бих се заел да давам препоръки как да се говори, а бих казал, че единственото спасително за вас сега в тези времена е пребиваването в мълчание и единственото нещо, заради което си заслужава да проговорите, е за да благодарите. Да благодарите на Бога и на всички Сили на Светлината, да благодарите и на всички и на всичко около вас! И след това отново радостно да замълчите, съзнавайки, че това е най-доброто за вас.
А когато все пак се решите да кажете нещо друго, е добре съзнанието ви да е будно и внимателно да подбирате думите, които имате намерение да изречете, а също и начинът, по който ги изричате – благо, тихо и кротко. И преди това да обърнете внимание на състоянието, в което се намирате, когато започвате да говорите. И ако установите, че не сте балансирани и в съзвучие с висшите сфери, се поспрете, за помощ помолете, съзнанието си издигнете и тогава говорете. Говорете, когато мислите и чувствата ви са успокоени и извисени.
Тогава ще забележите, че говорите с малко думи, но казвате много неща. И ще почувствате силата на Словото и неговата творческа мощ. Ще забележите, че каквото и да изречете, то стартира програма за действие и пространството послушно отработва тази програма, която сте задали със своите Слова.
За да сте в състояние да Служите на Бога, е добре да се научите да съхранявате Божествената енергия, която постъпва при вас от нашия свят. И не само да я съхранявате, а и да я преумножавате, постоянно благославяйки, благодарейки и мълчейки. Нужно е да разберете, че във всяка ваша дума безцелно и безсмислено изговорена, вие влагате част от вашата енергия и я отправяте в света на илюзията, подсилвайки го и трупайки карма, която после ви се налага да отработвате. И изобщо не ми се иска да говоря за това какво се получава и какво получавате вие и вашите потомци, когато думите ви са осъдителни и негативни, по какъвто и да било друг начин и по който и да е повод, спрямо когото и каквото и да е.
Нужно е да сме изключително внимателни с думите, които изричаме. Да говорим бавно, призовавайки Висшият ни АЗ да ни ръководи в това, което произнасяме, за да успеем постепенно говора си да изчистим и превърнем в Слово – творящо и в помощ на Общото Благо.
Пожелавам на всички ви да сте с будно съзнание и който поиска, да успее в това начинание.
Светлина и Любов, Радост, Мир и Хармония !
Росица Авела
Преходни състояния на съзнанието
Преходни състояния на съзнанието
Планетарно послание на Хаторите чрез Том Кениън
Дефиниции
Хаотичните възли са струпвания на хаотични събития. Според Хаторите Земята е навлязла в хаотичен възел и в резултат на това, ние можем да очакваме все по-увеличаващи се нива на хаоса – не само земетресения, вулканична активност, климатични аномалии, екологични бедствия, но и икономически, социални и политически сътресения.
Преходни състояния на съзнанието са това, което Хаторите наричат тези междинни позиции, където се среща основна загуба и където ние се намираме времево позиционирани между старата реалност, която е отминала и новата реалност, която още не се е оформила напълно.
Възприятийни индикатори е термин, който Хаторите използват, за да опишат как чувстваме нашия свят и направляваме живота си, използвайки петте си сетива.
Посланието
По самата си природа Хаотичните възли имат за цел да генерират Преходни състояния на съзнанието. Преходните състояния на съзнанието изплуват, когато Възприятийните индикатори изчезнат. И когато това се случи, вие навлизате в нулева зона, в която вашата стара реалност вече не съществува или е променена радикално, докато вашата нова реалност все още не съществува.
Поради факта, че сте навлезли в доста по-интензивна фаза на Хаотичния възел, ние бихме искали да споделим с вас нашите възгледи по отношение на Преходните състояния, с надеждата, че ще можете да си послужите с това знание във ваша полза.
За целта ще разделим Преходните състояния на три основни категории:
1. Лични преходни състояния,
2. Колективни преходни състояния и
3. Физическа смърт.
Лични преходни състояния
Да обърнем внимание първо на личните преходни състояния, защото вашето лично възприемане е централната точка, около която работи вашата възприета реалност.
Вашето възприемане на реалността е по начало лично творение. То е повлияно от колективното възприемане на вашата култура, време, място и обстоятелства, но в основата си вашето възприемане за това, което е действително или не действително е творение – ваше творение.
Вашето възприемане на реалността зависи от възприятийните навици, ако сте като повечето личности. Вие сте свикнали да преживявате определени реалности в живота ви и те ви казват къде сте, така да се каже. Събуждате се сутрин и поглеждате часовника и колективното възприемане на времето незабавно е пред вас. Изборът ви да се ангажирате или не с тази илюзия, е ваш собствен. Действително, един от белезите на духовно майсторство е способността успешно да направлявате културните илюзии, докато ясно разбирате природата им.
Когато ситуация в живота ви се промени драматично, има тенденция личните индикатори да изчезнат или да се реорганизират.
Позволете ни да ви представим един възможен сценарий. Ако сте работили една и съща професия много години, вие сте изградили живота си според изискванията на тази работа. Обядвате в определено време. Връщате се вкъщи в определено време. Взаимодействате си с другите по определен начин, приспособени да отговорите на изискванията на вашата професия.
Ако изведнъж тази професия се махне, неочаквано, същите възприятийни индикатори биха изчезнали. Не би имало нужда да ставате в определено време, да се храните в определено време, да се връщате вкъщи в определено време, а хората, с които сте взаимодействали толкова много съзнателни часове повече не биха били на ваше разположение.
Тази ситуация по своята същност е дезориентираща за много хора. Още веднъж, възприятийните индикатори са изчезнали.
Същият феномен се среща, когато настъпва каквато и да е радикална промяна в личния ви живот. Ако връзка, която е важна за вас, внезапно спре, изчезват и възприятийните индикатори за тази връзка и вие навлизате в Преходни състояния на съзнанието.
Ако сте имали здравословна криза и вашият физически живот е повлиян по радикален начин, вашите възприятийни индикатори изчезват и това може да бъде дезориентиращо. Навлезли сте в Преходно състояние на съзнанието.
Тъй като Хаотичният възел се затяга в своя интензитет, все повече хора ще преживеят шоковите вълни на старата им реалност, която се руши пред тях. Това, което беше сигурно в живота им, вече не е сигурно. Това, което беше стабилен терен, изглежда, вече не е стабилно. Възприемайте тези неща символично, не буквално.
Има друга вълна на преходните състояния, която изплува от този Хаотичен възел. Тя вече засяга много хора, а нейното влияние ще се разпространи в съзнанието много подобно на цунами.
Точно това преходно състояние се свързва с рухването на колективните лъжи на вашата култура. Все повече и повече от вас ще видят играта зад кулисите; ще усетите кукловодите и въпреки че тяхната идентичност може да ви се изплъзне, ще видите с проясняването на реалността, че аспекти на вашата култура са манипулация, ограничение и в много случаи откровени лъжи.
Лъжата, за която говорим ние тук не е лъжата за икономиката, лъжата за войните или лъжата за ограничаващите религии, а лъжата за вашата същност – лъжа, която осигурява вашето затворничество. Тази лъжа са убежденията и културните твърдения, че вие не сте нищо повече от физическо човешко същество и че всъщност няма други царства на съществуване отвъд вашия земен опит.
Разпознаването на тази лъжа е предвестник на лична свобода, но в началните си етапи това може да бъде доста дезориентиращо. Това е така, защото многоизмерните преживявания са толкова различни от вашите земни ежедневни преживявания. Ако откриете себе си откъснати и стоящи между вашия земен и многоизмерния ви живот, то вие се намирате в преходно състояние на съзнанието.
Нашата цел в споделянето на тази информация с вас е да ви предложим практически курс от действия в преходно състояние на съзнанието.
Когато вие лично навлезете в мощно преходно състояние, вие можете, като повечето хора, да останете заседнали в объркването. Много хора намират за дълбоко тревожен шока от осъзнаването, че възприятийните им индикатори са изчезнали заедно с реалността, която са считали за действителна.
Поради факта, че времето се ускорява – с това имаме предвид, че повече неща се случват за по-кратко време - да останеш в състояние на шок или изумление е психологическа привилегия, която не можеш да си позволиш. Основното нещо, което искаме да подчертаем тук е, че независимо от природата на преходното състояние, независимо дали е лично и свързано с промени в личния ви живот или се дължи на разпознаване на културни манипулации – вие сте създателят на вашата реалност.
Може би имате истории, които обясняват защо изведнъж вашият живот е лишен, но това са само истории. Може да обвинявате други хора, ситуации или институции за вашия проблем, но това е неуместна отговорност. Вашите истории може да са истински и може да има други хора, ситуации или институции да обвинявате, но когато сте навлезли в преходно състояние на съзнанието, вие сте в центъра на вихъра на един мощен съзидателен процес. Няма причина или нужда да плачете над „разлятото мляко”, както гласи ваша народна пословица. Каквото е изгубено, изгубено е. каквото е отминало, отминало е.
Сега основният въпрос става „ Какво ще правите?”
Ще останете ли изумени, шокирани, смаяни, ядосани и тъжни? Или ще стъпите във вашата идентичност като създатели на своя живот?
За тези, които избират да останат в по-ниските състояния на съзнанието, ние нямаме коментар.
Нашите коментари за тези от вас, достатъчно смели и достатъчно самоуверени, за да стъпят в своята идентичност като създатели. Ако вие сте един от тях, ето какво ви предлагаме.
Когато всичко изчезне, имаме предвид възприятийните индикатори на бившата ви реалност, разберете, че сте в навлезли в празната точка.
Празната точка е критичен преход между старата реалност и новата. Тази, която беше, е приключила. Вместо да съжалявате за загубата, приемете празнината. Това е, поради много причини, предизвикателно приемане, защото в празната точка няма какво да се прави. Вие просто трябва да бъдете свидетел на това. А за вас, поради тази „не-човешка земя” няма възприятийни индикатори.
Внимавайте какви нови индикатори поставяте, защото тези идеи и вярвания ще бъдат звездите в новото небе на вашия ум, а вие ще направлявате пътя си в тези нови времена по звездите (мисли и вярвания), които сте поставили в небесата на собственото си съзнание. Така че, бъдете мъдри, когато създавате нови звезди, приятели наши, навигатори на Мистерията.
Колективни преходни състояния
Човечеството от наша гледна точка сега прилича на грамадна космическа змия, която се отървава от старата си кожа, гърчи се и се извива, остъргвайки старите тежести. Някои от тях са икономическите смущения. Някои от тях са политически по природа. Някои от тях са рухването и трансформацията на културните институции. И някои от тези гърчове и извивки са свързани със земетресенията, с вулканичната активност, както и с климатичните аномалии.
Тъй като природните и човешките катастрофи се увеличават, все повече от вас ще се озоват в навлизане в преходни състояния на съзнанието. Очевидно тези, които пряко са претърпели земетресение, вулкан или природна стихия, са най-склонни да навлязат в преходни състояния, но тези от вас, които са по природа емпатични, могат да преживеят кризата от природните или човешките бедствия така, сякаш са присъствали лично.
Действително, когато воалът, който разделя човешките съзнания едно от друго, изчезне, все повече от вас ще преживеят случващите се в света промени на интуитивно ниво.
Сега ние искаме да отправим въпроса за новото творение към тези, които може да се озоват в ситуации след природи или човешки катастрофи, като земетресения, изригвания на вулкани или разрушителни природни модели.
Ако разрушителната сила е достатъчно силна, възприятийните индикатори на бившата ви реалност може би повече няма да съществуват. Вашият дом или месторабота може би повече няма да са там. Може би ще трябва да се справяте с недостиг на храна и вода, има много вероятности, които заедно могат да създадат състояния на шок и изумление.
Искаме да разберете много ясно това, което ще кажем. Шокът и изумлението пред лицето на бедствието са естествените отговори на бозайниците и ако ще надминавате и трансформирате момента, трябва да се протегнете нагоре към по-високите измерения на собственото ви съществуване, вашето собствено присъствие, в тези царства на съзнанието, които са отвъд времето и пространството.
В зависимост от степента, в която сте способни да обедините съвършените аспекти на вашето съществуване като част от уравнението за вашето оцеляване, вие ще можете да смекчите шока и изумлението.
Централната особеност, която трябва да бъде идентифицирана сред хаоса, във всичките му форми, е порталът на възможностите.
Тази възможност за оцеляване или за нов живот сама по себе си може да присъства по начини, които не очаквате. Това е така, защото възприятийните индикатори вече не са си на мястото и вашето съзнание може да не разпознава, възможността, когато тя се представи.
Има дълбоко залегнал човешки навик или тенденция, който иска да приспособи новите реалности към тези от миналото. Това би било неуместен навик, що се отнася до тези ситуации.
Имаме много да говорим за хипер-измерните реалности, въведени в процеса на избора по време на хаотични събития, но ние искаме да ви дадем това, което би било най-практично. Вероятно друг път ще можем да споделим с вас нашите философски разсъждения за вашата безгранична природа и безграничните възможности, които живеят във вас. Но за сега, нека да бъдем по-общи и да ви дадем формула, за разпознаване и създаване на възможности за нов живот и нова съдба, когато те ви се представят.
Ако приемем, че сте навлезли в преходно състояние на съзнанието и сте се сприятелили с празната точка и се чувствате повече или по-малко комфортно с огромната несигурност на вашата ситуация, ето какво предлагаме.
Бъдете любопитни и очаквайте чудеса.
Чрез навлизане в състояние на любопитство вие ангажирате аспект от ума си, който е свободен да се движи неограничено от очакванията. Той прилича много на детския ум, то това е тази невинност – която не е същата като детската - която ви позволява да навлезете във вибрационно състояние, което е най-полезно за вас.
Като задържате очакването за чудеса вие освобождавате силата си да създавате, която е във вас и в зависимост от степента, в която завършите това, вие ще откриете увеличаване на разпространението на щастливите катастрофи, съвпадения на предимства и неочаквани съкровища, независимо дали те са физически по природа или умствени, или емоционални.
Тази комбинация от любопитство какво ще се случи след това заедно с очакването на чудеса ще ви придвижи бързо от празната точка към нов живот, ново творение, независимо от това какво може да се случва на тези около вас.
По време на колективните преходни състояния на съзнанието е полезно да си спомните, че всеки човек е творец на неговата или нейната собствена реалност и сред хаоса хората ще направят различни избори и ще влязат в различни персонални реалности.
Не се оставяйте да бъдете разклащани от тези, които навлизат в по-ниски вибрационни царства. Вие не можете да ги спасите от самите тях. Погледнете нагоре и живейте горе с любопитство и очакване на чудеса, и дори в най-тежките ситуации чудесата могат и ще се появят за вас.
Физическа смърт
Една от най-големите трудности за физическите същества е преходното състояние на съзнанието, което вие наричате смърт. Това се дължи на факта, че всички възприятийни индикатори, включително и петте сетива, изчезват. Ако човек идентифицира само с неговото/нейното материално съществуване, той или тя ще открие, че това преходно състояние е най-трудно. Така е, защото това, с което той или тя идентифицират, вече не съществува.
Въпреки че физическият свят продължава да съществува, в съзнанието вече не постъпват данни от петте сетива. Сякаш светът е изчезнал и заедно с него и тялото. Висшият Аз, централната особеност на преходното съзнание, вече не получава информация от тялото, петте сетива или външния свят. Това може да бъде най-дълбоко тревожно и дезориентиращо за този, който не е преживявал пряко другите царства на неговото съществуване.
Метафорично казано, вие сте като огромно дърво, Дърво на живота, с много клонки и много, много листа и цветове, а вашето настоящо физическо съществуване е само едно от тези листа и един от тези цветове.
Когато човек преминава пред преходно състояние на съзнанието, което вие наричате смърт, има няколко опции. Ако сте в духовна традиция, в която централна фигура е гуру, аватар или месия, вие можете да следвате пътя на неговото съществуване във вибрационното царство на неговото/нейното съзнание. В някои религии това е известно като рай.
Ако следвате пътя на гуру, аватар или месия, разберете, че вие навлизате в неговия/нейния рай, неговото/нейното вибрационно постижение и по необходимост вие навлизате също и в неговите/нейните ограничения в съзнанието.
От наша гледна точка вселената е безкрайна по своята природа и чрез това ние имаме предвид не външното пространство, а междуизмерните реалности на вашата вселена., и доколкото ние знаем, няма нито едно същество, което да разбира и да приема всичко това.
Ако обаче пожелаете да следвате вашия гуру/аватар/месия в царствата на смъртта, ние ви предлагаме няколко неща. Едното е мислено да призовавате името му. Това е древно разбиране, капсулирано в египетския термин Рен, означаващ име. Когато призовете духовно същество, аспект от него/нея е принуден да се придвижи към вас.
Ако в този момент на срещата ви с вашия гуру/аватар/месия той или тя ви сметне за достоен, ще бъдете приети от него/нея в неговото райско царство.
За тези от вас, които сте в източните духовни традици, има мантри, свързани със специфични божества. Пеенето на тези мантри на ум по време на смърт, или в царствата на смъртта, има същия ефект.
За тези от вас, които не са част от духовна традиция, следваща гуру, аватар или месия, преходното състояние на съзнанието, наречено смърт, предлага други възможности.
Както при останалите две преходни състояния на съзнанието, царството на смъртта има празна точка, а нейните доминиращи особености са спокойствие (тишина), и мрак. Всички възможности съществуват в Празнината., но никаква реалност още не съществува. Прилича на жълъд от дъб. Дъбът, сам по себе си гигантско дърво, се намира потенциално в жълъда, но все още не съществува.
Така че, когато се намерите в Празнината, която ще разпознаете чрез факта, че сте напълно сам в мрака и абсолютната тишина, знайте, че сте в централна връзка с вашите творчески сили.
Каквото изберете да сътворите след това ще определи курса на вашата съдба и какви светове ще обитавате или в какви царства на съществуване ще живеете. Това е критичен момент.
Много хора, изплашени от мрака преждевременно се придвижват към светлината. А това, което те не осъзнават, е, че в техния стремеж те създават светлината. Пред тях се отваря портал, като тунел и те могат да се придвижват през този тунел от светлина, срещайки тези, които са познавали преди, по такъв начин навлизат отново във въплъщение или други вибрационни царства на съществуване без пълно да са разбрали последиците. Това със сигурност е една опция, отворена за нас и те тази, която най-често е приемана.
Друга опция обаче е да останете в Празната точка, да пребивавате в самата Празна точка, добивайки разбиране за вашия Аз като чисто съзнание – превъзхождащо всички феномени.
Ако останете в това състояние на разбиране достатъчно дълго без нужда да създадете нещо, вие ще откриете вашата същност като висшият Аз. И от тази точка на разбиране вие можете да изберете обстоятелствата на вашето въплъщение. Вие можете да изберете световете, които ще обитавате или царствата, на съзнанието, в които ще живеете.
Този последният метод ви дава най-големи възможности, въпреки че е най-трудният за повечето хора. А причината за тази трудност е това, че повечето хора намират за некомфортен факта да нямаш тяло. Стремежът да тяло и за опит в материалния свят често преждевременно измъква личността от Празнината.
Като обобщение, поради активизирането на фазите на Хаотичния възел много от вас ще се намерят в преходни състояния на съзнанието. Независимо от това на какво ниво ще бъдете ангажирани, дали това ще е личният ви живот, колективния опит или преходното състояние, наречено смърт, знайте, че вие сте творците на вашата реалност.
Хаторите
20.04.2011г.
Мисли и наблюдения на Том
Лично аз намирам това послание за изненадващо красноречиво и за огромен склад от информация. Четях и препрочитах посланието няколко пъти, и всеки път откривам нещо ново. Действително има много неща да се прочетат между редовете в тази комуникация.
Особено ми хареса това твърдение на Хаторите
„Внимавайте какви нови индикатори поставяте, защото тези идеи и вярвания ще бъдат звездите в новото небе на вашия ум, а вие ще направлявате пътя си в тези нови времена по звездите (мисли и вярвания), които сте поставили в небесата на собственото си съзнание. Така че, бъдете мъдри, когато създавате нови звезди, приятели наши, навигатори на Мистерията.”
На нивото на нашия колективен ум, мисля, че митичните ни реалности се променят. Старите звезди, онези мисли и вярвания и предположения за реалността, които са ни напътствали като култура цели хилядолетия, сега изглежда, че се затъмняват, без да отбелязваме, че те са ни водили в посоки, в които много от нас повече не искат да вървят.
Общият кораб на нашата култура изглежда се упражнява по водите на Великата Мистерия с малко зачитане на светостта на тази планета и на живота по нея. Но дори когато нашият общ кораб плава през Великата Мистерия, изглежда без осъзнатост, той (корабът) и ние дължим самото си съществуване на Мистерията сама по себе си. Тази много стара дуалност ми изглежда и забавна, и трагична, в зависимост от това в какво настроение съм и колко свързан или откъснат съм от самата Мистерия.
Една от ирониите на нашата ситуация е, че екипажът на този кораб, тези, които го карат чрез влагането на жизнените си сили, съзидателност и, в някои случаи кървава пот и сълзи, са нищо повече от теб и мен, и всички други близо седем милиарда души, населяващи тази прелестна планета. Ние сме – всички ние - тези, които направляваме кораба, независимо от персоналната си ситуация, начина си на живот и вярвания.
Има такива от обществото на New Age, които казват и са го казвали от години, че ние сме близко Единство и че Златната Епоха е просто зад ъгъла. Не споделям тяхното разбиране.
Ние всички сме в този кораб заедно, независимо дали ни харесва или не и на мен ми се струва, че нашият екипаж се е поляризирал. Има много, които твърдят, че парадигмите на лакомия, арогантност и узурпация са истинските отправни точки на нашите секстанти.
Други от нас обаче усещат, че сме се насочили в грешна посока - че не можем повече да опустошаваме тази планета и живота на нея (и човешки и всякакъв друг).За нас, има нови звезди в небето на нашия ум. И ние нагласяме нашите секстанти ясно на тези космически маяци.
Какво ще произлезе, е дилема на всички. Но аз съм окуражен от един тих бунт, който виждам да се случва навсякъде около мен.
Много от нас, членовете на екипажа, и подозирам, че ако сте прочели всичко досега, вие маже да сте един от тях, тихо предприемат действия, за да може този общ кораб (т.е. културната ни лудост) да завие или поне да забави ход.
Някои от нас изваждат своите секстанти и посочват нови звезди на тези покрай тях. Ние правим това като живеем в промяната, която искаме да видим. Правим това, като придобиваме куража да живеем според новата Земна реалност, която чувстваме, че е възможна. Правим това като разпростираме уважението си един към друг.
И когато е необходимо, правим това като стоим на нашата земя. За това ми напомнят следите в тревата в някои от най-бедните държави по света, за запазим чистите (нехибридни) семена – семена, които произвеждат други семена, когато се прибира реколтата, а не да се поддаваме на международни икономически интереси, които биха заробили най-бедните да купуват нови семена, когато искат да нахранят себе си и семействата си.
Когато пиша това, почти ридая над техния кураж да се изправят срещу Титаните, които установиха курса на нашия общ кораб през лакомията, арогантността и пълното незачитане на светостта на живота.
Колкото трудни и предизвикателни да са тези времена и за личностите и за колективите, мисля, че има надежда в несигурността, пред която сме изправени. Казвам това, защото човешкият дух понякога се е издигал на висоти при срещата си със страшни несигурни времена.
Ако Хаторите са прави, всички от нас ще се изправят пред многобройни преходни състояния на съзнанието преди времето ни на Земята да е свършило. Възприятийните индикатори на старата ни реалност започват да се разсейват. Как се справяме със загубата на нашата възприета действителност и старият свят ще определят следващият цикъл на Земно съществуване на човечеството.
А лично за нас, каквото изберем да създадем в преходните състояния на нашия живот ще определи царствата на съзнанието, които са отворени за нас.
Желая ви, приятели мои, членове на екипажа, и на тези, които обичате, безопасно пътуване през тези турбулентни времена. Но независимо от това, какво се случва, независимо къде и в какви ситуации се намираме през това рисковано пътуване, нека помним, че ние сме - преди всичко друго - създателите на собствената си реалност.
Има нови звезди в небето и нови светове, които да откриваме. Дръжте се. И приятно пътуване.
Превод Tauno
Планетарно послание на Хаторите чрез Том Кениън
Дефиниции
Хаотичните възли са струпвания на хаотични събития. Според Хаторите Земята е навлязла в хаотичен възел и в резултат на това, ние можем да очакваме все по-увеличаващи се нива на хаоса – не само земетресения, вулканична активност, климатични аномалии, екологични бедствия, но и икономически, социални и политически сътресения.
Преходни състояния на съзнанието са това, което Хаторите наричат тези междинни позиции, където се среща основна загуба и където ние се намираме времево позиционирани между старата реалност, която е отминала и новата реалност, която още не се е оформила напълно.
Възприятийни индикатори е термин, който Хаторите използват, за да опишат как чувстваме нашия свят и направляваме живота си, използвайки петте си сетива.
Посланието
По самата си природа Хаотичните възли имат за цел да генерират Преходни състояния на съзнанието. Преходните състояния на съзнанието изплуват, когато Възприятийните индикатори изчезнат. И когато това се случи, вие навлизате в нулева зона, в която вашата стара реалност вече не съществува или е променена радикално, докато вашата нова реалност все още не съществува.
Поради факта, че сте навлезли в доста по-интензивна фаза на Хаотичния възел, ние бихме искали да споделим с вас нашите възгледи по отношение на Преходните състояния, с надеждата, че ще можете да си послужите с това знание във ваша полза.
За целта ще разделим Преходните състояния на три основни категории:
1. Лични преходни състояния,
2. Колективни преходни състояния и
3. Физическа смърт.
Лични преходни състояния
Да обърнем внимание първо на личните преходни състояния, защото вашето лично възприемане е централната точка, около която работи вашата възприета реалност.
Вашето възприемане на реалността е по начало лично творение. То е повлияно от колективното възприемане на вашата култура, време, място и обстоятелства, но в основата си вашето възприемане за това, което е действително или не действително е творение – ваше творение.
Вашето възприемане на реалността зависи от възприятийните навици, ако сте като повечето личности. Вие сте свикнали да преживявате определени реалности в живота ви и те ви казват къде сте, така да се каже. Събуждате се сутрин и поглеждате часовника и колективното възприемане на времето незабавно е пред вас. Изборът ви да се ангажирате или не с тази илюзия, е ваш собствен. Действително, един от белезите на духовно майсторство е способността успешно да направлявате културните илюзии, докато ясно разбирате природата им.
Когато ситуация в живота ви се промени драматично, има тенденция личните индикатори да изчезнат или да се реорганизират.
Позволете ни да ви представим един възможен сценарий. Ако сте работили една и съща професия много години, вие сте изградили живота си според изискванията на тази работа. Обядвате в определено време. Връщате се вкъщи в определено време. Взаимодействате си с другите по определен начин, приспособени да отговорите на изискванията на вашата професия.
Ако изведнъж тази професия се махне, неочаквано, същите възприятийни индикатори биха изчезнали. Не би имало нужда да ставате в определено време, да се храните в определено време, да се връщате вкъщи в определено време, а хората, с които сте взаимодействали толкова много съзнателни часове повече не биха били на ваше разположение.
Тази ситуация по своята същност е дезориентираща за много хора. Още веднъж, възприятийните индикатори са изчезнали.
Същият феномен се среща, когато настъпва каквато и да е радикална промяна в личния ви живот. Ако връзка, която е важна за вас, внезапно спре, изчезват и възприятийните индикатори за тази връзка и вие навлизате в Преходни състояния на съзнанието.
Ако сте имали здравословна криза и вашият физически живот е повлиян по радикален начин, вашите възприятийни индикатори изчезват и това може да бъде дезориентиращо. Навлезли сте в Преходно състояние на съзнанието.
Тъй като Хаотичният възел се затяга в своя интензитет, все повече хора ще преживеят шоковите вълни на старата им реалност, която се руши пред тях. Това, което беше сигурно в живота им, вече не е сигурно. Това, което беше стабилен терен, изглежда, вече не е стабилно. Възприемайте тези неща символично, не буквално.
Има друга вълна на преходните състояния, която изплува от този Хаотичен възел. Тя вече засяга много хора, а нейното влияние ще се разпространи в съзнанието много подобно на цунами.
Точно това преходно състояние се свързва с рухването на колективните лъжи на вашата култура. Все повече и повече от вас ще видят играта зад кулисите; ще усетите кукловодите и въпреки че тяхната идентичност може да ви се изплъзне, ще видите с проясняването на реалността, че аспекти на вашата култура са манипулация, ограничение и в много случаи откровени лъжи.
Лъжата, за която говорим ние тук не е лъжата за икономиката, лъжата за войните или лъжата за ограничаващите религии, а лъжата за вашата същност – лъжа, която осигурява вашето затворничество. Тази лъжа са убежденията и културните твърдения, че вие не сте нищо повече от физическо човешко същество и че всъщност няма други царства на съществуване отвъд вашия земен опит.
Разпознаването на тази лъжа е предвестник на лична свобода, но в началните си етапи това може да бъде доста дезориентиращо. Това е така, защото многоизмерните преживявания са толкова различни от вашите земни ежедневни преживявания. Ако откриете себе си откъснати и стоящи между вашия земен и многоизмерния ви живот, то вие се намирате в преходно състояние на съзнанието.
Нашата цел в споделянето на тази информация с вас е да ви предложим практически курс от действия в преходно състояние на съзнанието.
Когато вие лично навлезете в мощно преходно състояние, вие можете, като повечето хора, да останете заседнали в объркването. Много хора намират за дълбоко тревожен шока от осъзнаването, че възприятийните им индикатори са изчезнали заедно с реалността, която са считали за действителна.
Поради факта, че времето се ускорява – с това имаме предвид, че повече неща се случват за по-кратко време - да останеш в състояние на шок или изумление е психологическа привилегия, която не можеш да си позволиш. Основното нещо, което искаме да подчертаем тук е, че независимо от природата на преходното състояние, независимо дали е лично и свързано с промени в личния ви живот или се дължи на разпознаване на културни манипулации – вие сте създателят на вашата реалност.
Може би имате истории, които обясняват защо изведнъж вашият живот е лишен, но това са само истории. Може да обвинявате други хора, ситуации или институции за вашия проблем, но това е неуместна отговорност. Вашите истории може да са истински и може да има други хора, ситуации или институции да обвинявате, но когато сте навлезли в преходно състояние на съзнанието, вие сте в центъра на вихъра на един мощен съзидателен процес. Няма причина или нужда да плачете над „разлятото мляко”, както гласи ваша народна пословица. Каквото е изгубено, изгубено е. каквото е отминало, отминало е.
Сега основният въпрос става „ Какво ще правите?”
Ще останете ли изумени, шокирани, смаяни, ядосани и тъжни? Или ще стъпите във вашата идентичност като създатели на своя живот?
За тези, които избират да останат в по-ниските състояния на съзнанието, ние нямаме коментар.
Нашите коментари за тези от вас, достатъчно смели и достатъчно самоуверени, за да стъпят в своята идентичност като създатели. Ако вие сте един от тях, ето какво ви предлагаме.
Когато всичко изчезне, имаме предвид възприятийните индикатори на бившата ви реалност, разберете, че сте в навлезли в празната точка.
Празната точка е критичен преход между старата реалност и новата. Тази, която беше, е приключила. Вместо да съжалявате за загубата, приемете празнината. Това е, поради много причини, предизвикателно приемане, защото в празната точка няма какво да се прави. Вие просто трябва да бъдете свидетел на това. А за вас, поради тази „не-човешка земя” няма възприятийни индикатори.
Внимавайте какви нови индикатори поставяте, защото тези идеи и вярвания ще бъдат звездите в новото небе на вашия ум, а вие ще направлявате пътя си в тези нови времена по звездите (мисли и вярвания), които сте поставили в небесата на собственото си съзнание. Така че, бъдете мъдри, когато създавате нови звезди, приятели наши, навигатори на Мистерията.
Колективни преходни състояния
Човечеството от наша гледна точка сега прилича на грамадна космическа змия, която се отървава от старата си кожа, гърчи се и се извива, остъргвайки старите тежести. Някои от тях са икономическите смущения. Някои от тях са политически по природа. Някои от тях са рухването и трансформацията на културните институции. И някои от тези гърчове и извивки са свързани със земетресенията, с вулканичната активност, както и с климатичните аномалии.
Тъй като природните и човешките катастрофи се увеличават, все повече от вас ще се озоват в навлизане в преходни състояния на съзнанието. Очевидно тези, които пряко са претърпели земетресение, вулкан или природна стихия, са най-склонни да навлязат в преходни състояния, но тези от вас, които са по природа емпатични, могат да преживеят кризата от природните или човешките бедствия така, сякаш са присъствали лично.
Действително, когато воалът, който разделя човешките съзнания едно от друго, изчезне, все повече от вас ще преживеят случващите се в света промени на интуитивно ниво.
Сега ние искаме да отправим въпроса за новото творение към тези, които може да се озоват в ситуации след природи или човешки катастрофи, като земетресения, изригвания на вулкани или разрушителни природни модели.
Ако разрушителната сила е достатъчно силна, възприятийните индикатори на бившата ви реалност може би повече няма да съществуват. Вашият дом или месторабота може би повече няма да са там. Може би ще трябва да се справяте с недостиг на храна и вода, има много вероятности, които заедно могат да създадат състояния на шок и изумление.
Искаме да разберете много ясно това, което ще кажем. Шокът и изумлението пред лицето на бедствието са естествените отговори на бозайниците и ако ще надминавате и трансформирате момента, трябва да се протегнете нагоре към по-високите измерения на собственото ви съществуване, вашето собствено присъствие, в тези царства на съзнанието, които са отвъд времето и пространството.
В зависимост от степента, в която сте способни да обедините съвършените аспекти на вашето съществуване като част от уравнението за вашето оцеляване, вие ще можете да смекчите шока и изумлението.
Централната особеност, която трябва да бъде идентифицирана сред хаоса, във всичките му форми, е порталът на възможностите.
Тази възможност за оцеляване или за нов живот сама по себе си може да присъства по начини, които не очаквате. Това е така, защото възприятийните индикатори вече не са си на мястото и вашето съзнание може да не разпознава, възможността, когато тя се представи.
Има дълбоко залегнал човешки навик или тенденция, който иска да приспособи новите реалности към тези от миналото. Това би било неуместен навик, що се отнася до тези ситуации.
Имаме много да говорим за хипер-измерните реалности, въведени в процеса на избора по време на хаотични събития, но ние искаме да ви дадем това, което би било най-практично. Вероятно друг път ще можем да споделим с вас нашите философски разсъждения за вашата безгранична природа и безграничните възможности, които живеят във вас. Но за сега, нека да бъдем по-общи и да ви дадем формула, за разпознаване и създаване на възможности за нов живот и нова съдба, когато те ви се представят.
Ако приемем, че сте навлезли в преходно състояние на съзнанието и сте се сприятелили с празната точка и се чувствате повече или по-малко комфортно с огромната несигурност на вашата ситуация, ето какво предлагаме.
Бъдете любопитни и очаквайте чудеса.
Чрез навлизане в състояние на любопитство вие ангажирате аспект от ума си, който е свободен да се движи неограничено от очакванията. Той прилича много на детския ум, то това е тази невинност – която не е същата като детската - която ви позволява да навлезете във вибрационно състояние, което е най-полезно за вас.
Като задържате очакването за чудеса вие освобождавате силата си да създавате, която е във вас и в зависимост от степента, в която завършите това, вие ще откриете увеличаване на разпространението на щастливите катастрофи, съвпадения на предимства и неочаквани съкровища, независимо дали те са физически по природа или умствени, или емоционални.
Тази комбинация от любопитство какво ще се случи след това заедно с очакването на чудеса ще ви придвижи бързо от празната точка към нов живот, ново творение, независимо от това какво може да се случва на тези около вас.
По време на колективните преходни състояния на съзнанието е полезно да си спомните, че всеки човек е творец на неговата или нейната собствена реалност и сред хаоса хората ще направят различни избори и ще влязат в различни персонални реалности.
Не се оставяйте да бъдете разклащани от тези, които навлизат в по-ниски вибрационни царства. Вие не можете да ги спасите от самите тях. Погледнете нагоре и живейте горе с любопитство и очакване на чудеса, и дори в най-тежките ситуации чудесата могат и ще се появят за вас.
Физическа смърт
Една от най-големите трудности за физическите същества е преходното състояние на съзнанието, което вие наричате смърт. Това се дължи на факта, че всички възприятийни индикатори, включително и петте сетива, изчезват. Ако човек идентифицира само с неговото/нейното материално съществуване, той или тя ще открие, че това преходно състояние е най-трудно. Така е, защото това, с което той или тя идентифицират, вече не съществува.
Въпреки че физическият свят продължава да съществува, в съзнанието вече не постъпват данни от петте сетива. Сякаш светът е изчезнал и заедно с него и тялото. Висшият Аз, централната особеност на преходното съзнание, вече не получава информация от тялото, петте сетива или външния свят. Това може да бъде най-дълбоко тревожно и дезориентиращо за този, който не е преживявал пряко другите царства на неговото съществуване.
Метафорично казано, вие сте като огромно дърво, Дърво на живота, с много клонки и много, много листа и цветове, а вашето настоящо физическо съществуване е само едно от тези листа и един от тези цветове.
Когато човек преминава пред преходно състояние на съзнанието, което вие наричате смърт, има няколко опции. Ако сте в духовна традиция, в която централна фигура е гуру, аватар или месия, вие можете да следвате пътя на неговото съществуване във вибрационното царство на неговото/нейното съзнание. В някои религии това е известно като рай.
Ако следвате пътя на гуру, аватар или месия, разберете, че вие навлизате в неговия/нейния рай, неговото/нейното вибрационно постижение и по необходимост вие навлизате също и в неговите/нейните ограничения в съзнанието.
От наша гледна точка вселената е безкрайна по своята природа и чрез това ние имаме предвид не външното пространство, а междуизмерните реалности на вашата вселена., и доколкото ние знаем, няма нито едно същество, което да разбира и да приема всичко това.
Ако обаче пожелаете да следвате вашия гуру/аватар/месия в царствата на смъртта, ние ви предлагаме няколко неща. Едното е мислено да призовавате името му. Това е древно разбиране, капсулирано в египетския термин Рен, означаващ име. Когато призовете духовно същество, аспект от него/нея е принуден да се придвижи към вас.
Ако в този момент на срещата ви с вашия гуру/аватар/месия той или тя ви сметне за достоен, ще бъдете приети от него/нея в неговото райско царство.
За тези от вас, които сте в източните духовни традици, има мантри, свързани със специфични божества. Пеенето на тези мантри на ум по време на смърт, или в царствата на смъртта, има същия ефект.
За тези от вас, които не са част от духовна традиция, следваща гуру, аватар или месия, преходното състояние на съзнанието, наречено смърт, предлага други възможности.
Както при останалите две преходни състояния на съзнанието, царството на смъртта има празна точка, а нейните доминиращи особености са спокойствие (тишина), и мрак. Всички възможности съществуват в Празнината., но никаква реалност още не съществува. Прилича на жълъд от дъб. Дъбът, сам по себе си гигантско дърво, се намира потенциално в жълъда, но все още не съществува.
Така че, когато се намерите в Празнината, която ще разпознаете чрез факта, че сте напълно сам в мрака и абсолютната тишина, знайте, че сте в централна връзка с вашите творчески сили.
Каквото изберете да сътворите след това ще определи курса на вашата съдба и какви светове ще обитавате или в какви царства на съществуване ще живеете. Това е критичен момент.
Много хора, изплашени от мрака преждевременно се придвижват към светлината. А това, което те не осъзнават, е, че в техния стремеж те създават светлината. Пред тях се отваря портал, като тунел и те могат да се придвижват през този тунел от светлина, срещайки тези, които са познавали преди, по такъв начин навлизат отново във въплъщение или други вибрационни царства на съществуване без пълно да са разбрали последиците. Това със сигурност е една опция, отворена за нас и те тази, която най-често е приемана.
Друга опция обаче е да останете в Празната точка, да пребивавате в самата Празна точка, добивайки разбиране за вашия Аз като чисто съзнание – превъзхождащо всички феномени.
Ако останете в това състояние на разбиране достатъчно дълго без нужда да създадете нещо, вие ще откриете вашата същност като висшият Аз. И от тази точка на разбиране вие можете да изберете обстоятелствата на вашето въплъщение. Вие можете да изберете световете, които ще обитавате или царствата, на съзнанието, в които ще живеете.
Този последният метод ви дава най-големи възможности, въпреки че е най-трудният за повечето хора. А причината за тази трудност е това, че повечето хора намират за некомфортен факта да нямаш тяло. Стремежът да тяло и за опит в материалния свят често преждевременно измъква личността от Празнината.
Като обобщение, поради активизирането на фазите на Хаотичния възел много от вас ще се намерят в преходни състояния на съзнанието. Независимо от това на какво ниво ще бъдете ангажирани, дали това ще е личният ви живот, колективния опит или преходното състояние, наречено смърт, знайте, че вие сте творците на вашата реалност.
Хаторите
20.04.2011г.
Мисли и наблюдения на Том
Лично аз намирам това послание за изненадващо красноречиво и за огромен склад от информация. Четях и препрочитах посланието няколко пъти, и всеки път откривам нещо ново. Действително има много неща да се прочетат между редовете в тази комуникация.
Особено ми хареса това твърдение на Хаторите
„Внимавайте какви нови индикатори поставяте, защото тези идеи и вярвания ще бъдат звездите в новото небе на вашия ум, а вие ще направлявате пътя си в тези нови времена по звездите (мисли и вярвания), които сте поставили в небесата на собственото си съзнание. Така че, бъдете мъдри, когато създавате нови звезди, приятели наши, навигатори на Мистерията.”
На нивото на нашия колективен ум, мисля, че митичните ни реалности се променят. Старите звезди, онези мисли и вярвания и предположения за реалността, които са ни напътствали като култура цели хилядолетия, сега изглежда, че се затъмняват, без да отбелязваме, че те са ни водили в посоки, в които много от нас повече не искат да вървят.
Общият кораб на нашата култура изглежда се упражнява по водите на Великата Мистерия с малко зачитане на светостта на тази планета и на живота по нея. Но дори когато нашият общ кораб плава през Великата Мистерия, изглежда без осъзнатост, той (корабът) и ние дължим самото си съществуване на Мистерията сама по себе си. Тази много стара дуалност ми изглежда и забавна, и трагична, в зависимост от това в какво настроение съм и колко свързан или откъснат съм от самата Мистерия.
Една от ирониите на нашата ситуация е, че екипажът на този кораб, тези, които го карат чрез влагането на жизнените си сили, съзидателност и, в някои случаи кървава пот и сълзи, са нищо повече от теб и мен, и всички други близо седем милиарда души, населяващи тази прелестна планета. Ние сме – всички ние - тези, които направляваме кораба, независимо от персоналната си ситуация, начина си на живот и вярвания.
Има такива от обществото на New Age, които казват и са го казвали от години, че ние сме близко Единство и че Златната Епоха е просто зад ъгъла. Не споделям тяхното разбиране.
Ние всички сме в този кораб заедно, независимо дали ни харесва или не и на мен ми се струва, че нашият екипаж се е поляризирал. Има много, които твърдят, че парадигмите на лакомия, арогантност и узурпация са истинските отправни точки на нашите секстанти.
Други от нас обаче усещат, че сме се насочили в грешна посока - че не можем повече да опустошаваме тази планета и живота на нея (и човешки и всякакъв друг).За нас, има нови звезди в небето на нашия ум. И ние нагласяме нашите секстанти ясно на тези космически маяци.
Какво ще произлезе, е дилема на всички. Но аз съм окуражен от един тих бунт, който виждам да се случва навсякъде около мен.
Много от нас, членовете на екипажа, и подозирам, че ако сте прочели всичко досега, вие маже да сте един от тях, тихо предприемат действия, за да може този общ кораб (т.е. културната ни лудост) да завие или поне да забави ход.
Някои от нас изваждат своите секстанти и посочват нови звезди на тези покрай тях. Ние правим това като живеем в промяната, която искаме да видим. Правим това, като придобиваме куража да живеем според новата Земна реалност, която чувстваме, че е възможна. Правим това като разпростираме уважението си един към друг.
И когато е необходимо, правим това като стоим на нашата земя. За това ми напомнят следите в тревата в някои от най-бедните държави по света, за запазим чистите (нехибридни) семена – семена, които произвеждат други семена, когато се прибира реколтата, а не да се поддаваме на международни икономически интереси, които биха заробили най-бедните да купуват нови семена, когато искат да нахранят себе си и семействата си.
Когато пиша това, почти ридая над техния кураж да се изправят срещу Титаните, които установиха курса на нашия общ кораб през лакомията, арогантността и пълното незачитане на светостта на живота.
Колкото трудни и предизвикателни да са тези времена и за личностите и за колективите, мисля, че има надежда в несигурността, пред която сме изправени. Казвам това, защото човешкият дух понякога се е издигал на висоти при срещата си със страшни несигурни времена.
Ако Хаторите са прави, всички от нас ще се изправят пред многобройни преходни състояния на съзнанието преди времето ни на Земята да е свършило. Възприятийните индикатори на старата ни реалност започват да се разсейват. Как се справяме със загубата на нашата възприета действителност и старият свят ще определят следващият цикъл на Земно съществуване на човечеството.
А лично за нас, каквото изберем да създадем в преходните състояния на нашия живот ще определи царствата на съзнанието, които са отворени за нас.
Желая ви, приятели мои, членове на екипажа, и на тези, които обичате, безопасно пътуване през тези турбулентни времена. Но независимо от това, какво се случва, независимо къде и в какви ситуации се намираме през това рисковано пътуване, нека помним, че ние сме - преди всичко друго - създателите на собствената си реалност.
Има нови звезди в небето и нови светове, които да откриваме. Дръжте се. И приятно пътуване.
Превод Tauno
Думите са най-несигурният носител на Истината.
И тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна. Как говори Бог и на кого? Ето отговорът, който получих:
-Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?
Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:
-Най-напред нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг - Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството.
Чувството е езикът на душата.
Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.
Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как. За пореден път. Ако поискаш.
Отвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-голямо желание за пълен и завършен отговор на първия ми въпрос. Ето какво каза Бог:
-Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите.
Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване.
Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство. Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани.
А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността.
Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли.
Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването-
Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното.
Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.
Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен.
Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причинни, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях.
Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:
Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник.
Така задачата за разграничаването става по-леко, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия.
Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.
Радост, истина, обич.
Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.
След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.
Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.
Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него.
Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля - силата да правите онова, което изберете - и никога няма да ви я отнема, никога.
И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои.
Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.
-Как да знам, че това общуване е от Бога? Откъде да знам, че това не става в собственото ми въображение?
-Каква е разликата? Не виждаш ли, че мога да работя чрез въображението ти толкова лесно, колкото чрез всичко останало? Ще предизвикам във всеки отделен миг верните мисли, думи и чувства, служещи точно на конкретната цел, като използвам един и ли повече начини.
Ще знаеш, че тези думи идват от Мен, защото ти(по своя собствена преценка) никога не си се изразявал толкова ясно. Ако си беше отговарял толкова ясно на тези въпроси, нямаше да ги задаваш.
-С кого общува Бог? Има ли избрани хора? Имали избрано време?
-Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях.
Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо.
Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сируно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента.
И все пак, Аз те каня да участваш в нов начин на общуване с Бога. Двупосочно общуване. Истината е, че ти си този, който ме покани. Защото Аз дойдох при теб, в тази форма, точно сега в отговор на твоя зов.
-Защо някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Товите послания отколкото останалите?
-Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
-Би трябвало да слушаме Бога даже когато казаното ни се струва погрешно?
-Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?
Хайде иди и действай така, както знаеш. Забележи, че всички вие правите точно това откакто свят светува. И виж в какво състояние е светът. Ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. Очевидно има нещо, което не разбирате. Онова, което разбирате, трябва да ви се струва правилно, защото "правилно" е понятие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съгласявате. Онова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно".
Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.
Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул.
Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.
-Но моята истина за Бога идва от Теб.
-Кой казва това?
-Другите.
-Кои други?
-Водачи. Пастори. Равини. Свещеници. Книги. Библията, за Бога!
-Това не са авторитетни източници.
-Не са ли?
-Не.
-Тогава кои са авторитетните източници?
-Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онва, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.
Из книгата "Разговори с Бога'
-Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?
Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:
-Най-напред нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг - Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството.
Чувството е езикът на душата.
Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.
Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как. За пореден път. Ако поискаш.
Отвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-голямо желание за пълен и завършен отговор на първия ми въпрос. Ето какво каза Бог:
-Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите.
Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване.
Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство. Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани.
А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността.
Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли.
Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването-
Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното.
Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.
Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен.
Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причинни, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях.
Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:
Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник.
Така задачата за разграничаването става по-леко, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия.
Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.
Радост, истина, обич.
Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.
След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.
Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.
Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него.
Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля - силата да правите онова, което изберете - и никога няма да ви я отнема, никога.
И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои.
Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.
-Как да знам, че това общуване е от Бога? Откъде да знам, че това не става в собственото ми въображение?
-Каква е разликата? Не виждаш ли, че мога да работя чрез въображението ти толкова лесно, колкото чрез всичко останало? Ще предизвикам във всеки отделен миг верните мисли, думи и чувства, служещи точно на конкретната цел, като използвам един и ли повече начини.
Ще знаеш, че тези думи идват от Мен, защото ти(по своя собствена преценка) никога не си се изразявал толкова ясно. Ако си беше отговарял толкова ясно на тези въпроси, нямаше да ги задаваш.
-С кого общува Бог? Има ли избрани хора? Имали избрано време?
-Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях.
Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо.
Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сируно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента.
И все пак, Аз те каня да участваш в нов начин на общуване с Бога. Двупосочно общуване. Истината е, че ти си този, който ме покани. Защото Аз дойдох при теб, в тази форма, точно сега в отговор на твоя зов.
-Защо някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Товите послания отколкото останалите?
-Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
-Би трябвало да слушаме Бога даже когато казаното ни се струва погрешно?
-Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?
Хайде иди и действай така, както знаеш. Забележи, че всички вие правите точно това откакто свят светува. И виж в какво състояние е светът. Ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. Очевидно има нещо, което не разбирате. Онова, което разбирате, трябва да ви се струва правилно, защото "правилно" е понятие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съгласявате. Онова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно".
Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.
Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул.
Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.
-Но моята истина за Бога идва от Теб.
-Кой казва това?
-Другите.
-Кои други?
-Водачи. Пастори. Равини. Свещеници. Книги. Библията, за Бога!
-Това не са авторитетни източници.
-Не са ли?
-Не.
-Тогава кои са авторитетните източници?
-Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онва, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.
Из книгата "Разговори с Бога'
Да слушаме гласът на сърцето си
Какво трябва да направя, за да се потопя в пустинята?
- Вслушай се в гласа на сърцето си. То знае всичко, защото ти е дадено от Всемирната душа и един ден ще се върне при нея.
Изминаха още два дни в мълчаливо яздене. Алхимикът бе станал още по-предпазлив, защото наближаваха зоната с най-ожесточени сражения. Момчето се опитваше да чуе гласа на сърцето си.
Никак не му беше лесно да разбере сърцето си. По-рано то винаги бе готово да тръгне на път, а сега искаше да пристигне на всяка цена. Понякога сърцето му часове наред разказваше истории, изпълнени с носталгия, друг път се трогваше от изгрева на слънцето в пустинята и караше момчето скришом да плаче. Когато заговореше за съкровището, сърцето му туптеше по-бързо, а ритъмът му се забавяше, когато очите на момчето блуждаеха в безкрайния хоризонт на пустинята. Никога не замлъкваше, дори и когато момчето не разменяше нито дума с Алхимика.
- Защо трябва да слушаме гласа на сърцето си? -попита момчето един ден, когато бяха спрели, за да нощуват.
- Защото съкровището е там, където ти подскаже сърцето.
- Но сърцето ми е неспокойно - каза момчето. - Сънува, вълнува се и е влюбено в едно момиче от пустинята. Непрекъснато ме разпитва за нещо, а когато мисля за Фатима, по цели нощи не ми позволява да заспя.
- Това е добре. Означава, че сърцето ти е живо. Продължавай да се вслушваш в това, което иска да ти каже.
През следващите три дни те срещнаха няколко въоръжени мъже и забелязаха други да се появяват на хоризонта. Сърцето на момчето заговори за страха. Разказваше му истории, които бе чуло от Всемирната душа. Истории за хора, тръгнали да търсят съкровищата си, но които никога не са ги намерили. Понякога плашеше момчето с мисълта, че може да не достигне до съкровището или че може да умре в пустинята.
- Сърцето ми се опитва да ме предаде - каза момчето на Алхимика, когато спряха, за да починат конете им. - Не иска да продължа пътя си.
- Това е добре - отвърна Алхимикът. - Доказва, че сърцето ти е живо. Естествено е да изпитваш страх, след като си заменил за един сън всичко, което си постигнал.
- Тогава защо трябва да слушам сърцето си?
- Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне. Дори и да се престориш, че не чуваш това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и за света.
- Дори и когато се опитва да ме предаде?
- Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал.
Момчето продължи да слуша гласа на сърцето си, докато вървяха през пустинята. Започна да разбира неговите хитрости и уловки и да го възприема такова, каквото бе. От този момент нататък престана да се страхува. Вече не искаше да се връща назад, защото един следобед сърцето му каза, че е доволно. "Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи."
- Сърцето ми се страхува, че ще страда - каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.
- Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.
- Всеки миг на търсене е миг на среща - каза момчето на сърцето си. - Докато търсех съкровището си, всеки ден бе озарен от светлина, защото знаех, че всеки един момент е част от мечтата ми да го намеря. Докато търсех съкровището си, по пътя към него открих неща, които никога не съм си представял, че ще открия, ако не бях имал смелостта да опитам невъзможното за един пастир.
Цял следобед след това сърцето му мълчеше. През нощта момчето спа спокойно, а когато се събуди, сърцето започна да му разказва истории за Всемирната душа. Каза, че всеки щастлив човек носи Бога в себе си и че щастието би могло да бъде открито в най-обикновената песъчинка от пустинята, за което бе споменал и Алхимикът. Защото песъчинката е миг от Сътворението и на Вселената са й били необходими милиарди години, за да я създаде.
- Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква - добави сърцето му. - Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. Това всъщност е пътят на Личната легенда и на щастието. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива.
Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да не бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласа на сърцето си.
- А защо сърцата не съветват хората да не се отказват от мечтите си? - попита момчето Алхимика.
- Защото в този случай сърцата страдат най-много. А те не обичат да страдат.
От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си. Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога. Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва.
Вечерта разказа всичко това на Алхимика. И Алхимикът разбра, че сърцето на момчето се е върнало при Всемирната душа.
- А сега какво трябва да направя? - попита момчето.
- Продължавай да вървиш към Пирамидите - каза Алхимикът. - И внимавай за поличбите. Сърцето ти вече е готово да ти покаже съкровището.
- Това ли е последното нещо, което оставаше да науча?
- Не - отвърна Алхимикът. - Това, което остава да научиш, е следното: Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята "да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".
Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.
Из "Алхимикът" Паулу Коелю
- Вслушай се в гласа на сърцето си. То знае всичко, защото ти е дадено от Всемирната душа и един ден ще се върне при нея.
Изминаха още два дни в мълчаливо яздене. Алхимикът бе станал още по-предпазлив, защото наближаваха зоната с най-ожесточени сражения. Момчето се опитваше да чуе гласа на сърцето си.
Никак не му беше лесно да разбере сърцето си. По-рано то винаги бе готово да тръгне на път, а сега искаше да пристигне на всяка цена. Понякога сърцето му часове наред разказваше истории, изпълнени с носталгия, друг път се трогваше от изгрева на слънцето в пустинята и караше момчето скришом да плаче. Когато заговореше за съкровището, сърцето му туптеше по-бързо, а ритъмът му се забавяше, когато очите на момчето блуждаеха в безкрайния хоризонт на пустинята. Никога не замлъкваше, дори и когато момчето не разменяше нито дума с Алхимика.
- Защо трябва да слушаме гласа на сърцето си? -попита момчето един ден, когато бяха спрели, за да нощуват.
- Защото съкровището е там, където ти подскаже сърцето.
- Но сърцето ми е неспокойно - каза момчето. - Сънува, вълнува се и е влюбено в едно момиче от пустинята. Непрекъснато ме разпитва за нещо, а когато мисля за Фатима, по цели нощи не ми позволява да заспя.
- Това е добре. Означава, че сърцето ти е живо. Продължавай да се вслушваш в това, което иска да ти каже.
През следващите три дни те срещнаха няколко въоръжени мъже и забелязаха други да се появяват на хоризонта. Сърцето на момчето заговори за страха. Разказваше му истории, които бе чуло от Всемирната душа. Истории за хора, тръгнали да търсят съкровищата си, но които никога не са ги намерили. Понякога плашеше момчето с мисълта, че може да не достигне до съкровището или че може да умре в пустинята.
- Сърцето ми се опитва да ме предаде - каза момчето на Алхимика, когато спряха, за да починат конете им. - Не иска да продължа пътя си.
- Това е добре - отвърна Алхимикът. - Доказва, че сърцето ти е живо. Естествено е да изпитваш страх, след като си заменил за един сън всичко, което си постигнал.
- Тогава защо трябва да слушам сърцето си?
- Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне. Дори и да се престориш, че не чуваш това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и за света.
- Дори и когато се опитва да ме предаде?
- Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал.
Момчето продължи да слуша гласа на сърцето си, докато вървяха през пустинята. Започна да разбира неговите хитрости и уловки и да го възприема такова, каквото бе. От този момент нататък престана да се страхува. Вече не искаше да се връща назад, защото един следобед сърцето му каза, че е доволно. "Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи."
- Сърцето ми се страхува, че ще страда - каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.
- Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.
- Всеки миг на търсене е миг на среща - каза момчето на сърцето си. - Докато търсех съкровището си, всеки ден бе озарен от светлина, защото знаех, че всеки един момент е част от мечтата ми да го намеря. Докато търсех съкровището си, по пътя към него открих неща, които никога не съм си представял, че ще открия, ако не бях имал смелостта да опитам невъзможното за един пастир.
Цял следобед след това сърцето му мълчеше. През нощта момчето спа спокойно, а когато се събуди, сърцето започна да му разказва истории за Всемирната душа. Каза, че всеки щастлив човек носи Бога в себе си и че щастието би могло да бъде открито в най-обикновената песъчинка от пустинята, за което бе споменал и Алхимикът. Защото песъчинката е миг от Сътворението и на Вселената са й били необходими милиарди години, за да я създаде.
- Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква - добави сърцето му. - Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. Това всъщност е пътят на Личната легенда и на щастието. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива.
Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да не бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласа на сърцето си.
- А защо сърцата не съветват хората да не се отказват от мечтите си? - попита момчето Алхимика.
- Защото в този случай сърцата страдат най-много. А те не обичат да страдат.
От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си. Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога. Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва.
Вечерта разказа всичко това на Алхимика. И Алхимикът разбра, че сърцето на момчето се е върнало при Всемирната душа.
- А сега какво трябва да направя? - попита момчето.
- Продължавай да вървиш към Пирамидите - каза Алхимикът. - И внимавай за поличбите. Сърцето ти вече е готово да ти покаже съкровището.
- Това ли е последното нещо, което оставаше да науча?
- Не - отвърна Алхимикът. - Това, което остава да научиш, е следното: Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята "да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".
Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.
Из "Алхимикът" Паулу Коелю
Тайна ли е тайната
Тайната не е бижу,нито писмо или магия.
Не съществува в света на материалното , тя не е откритие или новост, а начин на живот и възможност да погледнем на живота с други очи.
Тайната е ключът към …………………………………… ЩАСТИЕТО !
Този ключ е енергията.
Вдъхнала живот на милиони светове, тя е жрицата на вечността.
Вечно млада и енергична, рядко уморена тя ни остава дори, когато побелеят косите ни и всеки спомен е описан с бръчка по лицата ни.
Енергията не е просто физическата сила, душата е енергия, нашата мисъл добра или лоша е енергия.
Сега повечето от вас ще си кажат, че това са глупости.
Ще си помислят, че мислят позитивно и рядко изпращат негативни сигнали на околния свят.
Но негативната енергия, както и положителната се крие в малките неща.
Случвало ли ви се е да излезете на среща със страхотен човек и да се стреснете,че няма начин да сте с него?
Някога да сте се съмнявали,
че ще се справите
със задълженията
или че няма да
получите дълго
чаканото повишение,
защото конкуренцията е жестока !?
Или да бързате за работа и да си казвате “охх ужас ще закъснея” ..
Е ,значи все пак изпращате негативни сигнали и за жалост така става точно това,което си мислите, а за да се успокоите вие си казвате :”Ама аз и без това си знаех , че така ще стане” или просто “Знаех си!” въобразявайки си , че вашата интуиция е безпогрешна и вие сте прозрели накъде отиват нещата.
Спрете да си мислите за тъжните спомени!
Загърбете нещастната любов и мислете за тази, която ви предстои!
Проблемите в работата или училище не са неразрешими!
Когато ви се случи нещо лошо не си казвайте , че това е съдба,борете се
за щастието си!
Опитвайте се да предавате на останалите хора доброто си настроение!
От днес нататък кажете НЕ на сълзите и депресията!
Вярвай в себе си и не спирай да преследваш мечтите си!
Запомни,че когато си позитивен енергийното ти поле е заредено позитивно и хубавите неща идват сами при теб!
Не спирай да вярваш в мечтите си и мисли за тях постоянно!
Мисли не за това как ще ги осъществиш, а просто за радостта, която ще изпиташ ако се сбъднат!
Гради живота си стъпка по стъпка, мечтай за себе си и за другите!
Ти сам избираш пътя си и винаги можеш да промениш съдбата си и тази на другите !…
Трети принцип на механиката:
Всяко действие има противодействие!
Със своите мисли и действия ние предизвикваме противодействия.
Рано или късно на всяко наше действие ще има противодействие.
На всяка наша добра мисъл ще се върне друга добра мисъл.
На всяко наше добро действие ще ни се върне също толкова добро действие.
На една наша усмивка ще следва друга усмивка.
Това означава, че ако ние се стараем да управляваме мислите си и душата си, не след дълго друг ще направи същото това ще рефлектира върху нас.
Не съществува в света на материалното , тя не е откритие или новост, а начин на живот и възможност да погледнем на живота с други очи.
Тайната е ключът към …………………………………… ЩАСТИЕТО !
Този ключ е енергията.
Вдъхнала живот на милиони светове, тя е жрицата на вечността.
Вечно млада и енергична, рядко уморена тя ни остава дори, когато побелеят косите ни и всеки спомен е описан с бръчка по лицата ни.
Енергията не е просто физическата сила, душата е енергия, нашата мисъл добра или лоша е енергия.
Сега повечето от вас ще си кажат, че това са глупости.
Ще си помислят, че мислят позитивно и рядко изпращат негативни сигнали на околния свят.
Но негативната енергия, както и положителната се крие в малките неща.
Случвало ли ви се е да излезете на среща със страхотен човек и да се стреснете,че няма начин да сте с него?
Някога да сте се съмнявали,
че ще се справите
със задълженията
или че няма да
получите дълго
чаканото повишение,
защото конкуренцията е жестока !?
Или да бързате за работа и да си казвате “охх ужас ще закъснея” ..
Е ,значи все пак изпращате негативни сигнали и за жалост така става точно това,което си мислите, а за да се успокоите вие си казвате :”Ама аз и без това си знаех , че така ще стане” или просто “Знаех си!” въобразявайки си , че вашата интуиция е безпогрешна и вие сте прозрели накъде отиват нещата.
Спрете да си мислите за тъжните спомени!
Загърбете нещастната любов и мислете за тази, която ви предстои!
Проблемите в работата или училище не са неразрешими!
Когато ви се случи нещо лошо не си казвайте , че това е съдба,борете се
за щастието си!
Опитвайте се да предавате на останалите хора доброто си настроение!
От днес нататък кажете НЕ на сълзите и депресията!
Вярвай в себе си и не спирай да преследваш мечтите си!
Запомни,че когато си позитивен енергийното ти поле е заредено позитивно и хубавите неща идват сами при теб!
Не спирай да вярваш в мечтите си и мисли за тях постоянно!
Мисли не за това как ще ги осъществиш, а просто за радостта, която ще изпиташ ако се сбъднат!
Гради живота си стъпка по стъпка, мечтай за себе си и за другите!
Ти сам избираш пътя си и винаги можеш да промениш съдбата си и тази на другите !…
Трети принцип на механиката:
Всяко действие има противодействие!
Със своите мисли и действия ние предизвикваме противодействия.
Рано или късно на всяко наше действие ще има противодействие.
На всяка наша добра мисъл ще се върне друга добра мисъл.
На всяко наше добро действие ще ни се върне също толкова добро действие.
На една наша усмивка ще следва друга усмивка.
Това означава, че ако ние се стараем да управляваме мислите си и душата си, не след дълго друг ще направи същото това ще рефлектира върху нас.
Абонамент за:
Публикации (Atom)