Моментите на катарзис понякога се разждат с един смс. Той беше само едно изречение, едно просто изречение до близък човек и едно от най-истинските изречения, които някога съм писала: „Не се сърдя на теб, просто не знаех как да говоря с теб.” Не ставаше дума за другия човек. Беше заради мен, заради моето безсилие, маскирано в раздразнение. Тогава осъзнах, че никога не става дума за някой друг, че другият винаги е отвличането на вниманието, да разберем какво става с нас самите, как се чувстваме, какво ни спира и какво ни плаши. Да се разсърдя на някой друг, беше най-удобния начин да забравя, че имам Сърце, да погледна право в него, без да отвръщам поглед и да му задам най-неудобния въпрос:
От какво те е страх?
Страх те е че ще се провалиш, че няма да си достатъчно добър,
че ще изглеждаш нелепо,
че няма да успееш да бъдеш,
такъв какъвто искаш, или просто те е страх,
че не знаеш как – не знаеш как да говориш,
как да постъпиш, как да простиш, как да забравиш или .... как да обичаш...
Днес стоях пред един извор на желанията. Като многото други подобни извори дъното му беше покрито с монети. Всяка една монета представляваше желанието на някой непознат – млада изпълнена с живец жена или побелял старец, дете, което не разбираше все още света или зрял мъж, потънал в грижи и тревоги. Толкова много желания и всички лежаха захвърлени на дъното. Аз хвърлих, моята монета. Самият жест беше като програма, която е записана някъде в съзнанието. Програмата казва: Във вълшебните извори се хвърлят монети, за да се изпълнят желанията. И аз последвах програмата. Избрах една от многото монети от портмонето си и я метнах с всичка сила към водата. Не си пожелах нищо, просто я запратих на дъното. Видях как тя докосна водата и образува кръгове по водната повърхност, след това потъна безследно надолу. И въпросът не беше дали имам желания или не, а че точно в този момент исках просто да усетя какво е да хвърлиш монета във вълшебен извор – без надеждата за утре, без спомена за вчера. Не съществуват обикновени мигове, има само неизживяни мигове. Във всеки един момент от живота се случва нещо – някой прегръща някого, плаче, храни своето куче, отива на работа, кара колело, приготвя вечеря, слага лепенка на малка раничка или просто хвърля монета във вълшебен извор. И тези мигова са необикновени, защото винаги се случва нещо – голямо или малко, красиво или грозно, радостно или тъжно, въпрос на гледна точка. Само че гледната точка се заражда извън мига. Това е когато погледнем мига отвън и го оцветим, вместо да останем в него и да го изживеем. Обикновени са само онези мигове, от които сме избягали,в които не сме присъствали осъзнато – като да хвърлиш монета във вълшебен извор, докато препускаш с мисълта си напред към бъдещите си желания, без да почувстваш ровенето из протмонето, хвърлянето на монетата, без да наблюдаваш как тя се среща с водата и потъва към дъното. Точно затова Животът понякога е изпълнен с бели петна. А истината е, че когато се потопим в изживяването на „обикновените” мигове идва покоя. И покоя не е облечен в някоя източна медитативна концепция. Покоят не е състояние, в което се потапяш някъде, не правиш нищо, не казваш нищо или не мислиш нищо. Покоят е състояние в което правиш нещо, казваш нещо и мислиш нещо, но някъде там отдолу не те дебне усещането за безсилие, същото това усещане, заради което често нараняваме околните... Да, да нараниш другия не е признак на сила, а на безсилие ... нашето собствено, твоето собствено, моето собствено...
А когато си в покой, усещаш, че можеш да направиш всичко, да постигнеш всичко или да имаш всичко, и това е просто защото не е необходимо на всяка цена да го направиш, да го постигнеш или да го имаш. А не е необходимо, защото си Тук и Сега, в настоящия миг, освободен от резултата, освободен от безсилието, което е създадено от очакването за резултат. Това е пътуването към собствената Сила, към собствената Вяра, към собственото Аз и то понякога започва просто ако хвърлиш монета във вълшебен извор, без да си пожелаеш нищо...
И тогава вече знаеш как да говориш, как да постъпиш, как да простиш, как да забравиш или как да обичаш ...
понеделник, 26 март 2012 г.
понеделник, 12 март 2012 г.
Момченцето
Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега – казала учителката – ще рисуваме цветя.
- Чудесно – помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката – червено, със зелено стъбло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.
Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! – помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово – казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре – помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал – казала учителката.
- Как да я нарисувам? – попитало момченцето.
- Ами както искаш – казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? – попитало момченцето.
- Точно така – казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!
Хелън И. Бъкли
Бъди себе си, доверявай се на вълшебството, следвай сърцето си, мечтай по много и се забавлявай! И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин! Прави света си по-добър всеки ден!
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега – казала учителката – ще рисуваме цветя.
- Чудесно – помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката – червено, със зелено стъбло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.
Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! – помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово – казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре – помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал – казала учителката.
- Как да я нарисувам? – попитало момченцето.
- Ами както искаш – казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? – попитало момченцето.
- Точно така – казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!
Хелън И. Бъкли
Бъди себе си, доверявай се на вълшебството, следвай сърцето си, мечтай по много и се забавлявай! И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин! Прави света си по-добър всеки ден!
събота, 10 март 2012 г.
Уроци за живота от децата
Уроци за живота от децата
Не не нужно да пътувате хиляди километри и да изхарчите цяло състояние, за да откриете някой, който би могъл да Ви научи за нещата от живота. Всъщност просто трябва да се огледате наоколо и съм почти сигурен, че веднага ще откриете едни от най-добрите учители, които съществуват.
Сигурно се питате кои са те нали?
Това са децата! Те идват на света с позитивната нагласа, че могат да направят всичко. От тази тяхна нагласа, ние възрастните можем да научим много. Днес ще Ви представя 6 урока, за живота, които можем да научим от децата.
Изживявайте момента
Никога не спирам да се удивявам, как децата могат да преминават от едно състояние в друго: в единия момент са разстроени от нещо, а в другия се смеят и са щастливи, сякаш нищо не е станало преди малко. В основата на тези моментални промени в настроението е умението да се наслаждават на момента. Децата не прекарват много време в мислене за миналото или в тревоги за бъдещето. Живеят живота, както се получи.
От друга страна, ние възрастните често носим емоционален багаж от предишните ни преживявания, също както и страховете си за бъдещето. Малко е чудно, че успяваме да се насладим на момента, просто защото е. Затова урок номер 1 е:
Спрете да анализирате миналото и да се тревожите за бъдещето. Изберете да живеете в настоящето и се наслаждавайте на момента.
Дайте си време да се научите
Докато учех в университета, също така преподавах и уроци по кларинет и саксофон. Учениците ми бяха на всякаква възраст. Една от основните разлики между младите ми ученици и по-възрастните беше, че децата си даваха време, за да се научат.
Когато допуснат грешка, те просто се усмихват и продължават. По-възрастните от друга страна, често се разтревожват и разочароват от грешките си, самообвиняват се, че не са перфектни.
Децата разбират, че отнема време, за да станеш добър в нещо и усещат интуитивно, че да допускаш грешки е част от процеса на обучение.
Когато усвоявате ново умение или придобивате нова способност, дайте си време, за да се научите. Опитайте да не се тревожите или разочаровате, когато правите грешки. Вместо това, вижте забавната страна на ситуацията и просто се насладете на процеса.
Вярвайте, че всичко е възможно
Това е областта, в която децата са ненадминати. Особено в сравнение с възрастните. Децата истински вярват, че всичко е възможно и без страх се впускат в нови приключения, доста често опасни. След това, когато погледнат назад през очите на порасналия човек, се чудят как изобщо са посмели да направят подобни неща.
Вярвайте в мечтите си с детската вяра.
Смейте се на висок глас
Едно от нещата, на които децата най-много се наслаждават е да се смеят. Някои от най-щастливите ми спомени са да се смея до сълзи с моите приятели след някоя глупава случка или коментар.
Поради някаква причина, след като пораснем, сякаш потискаме чувството си за забавление, заменяме го с нещо, наречено „зрялост“.
Използвайте всяка възможност да се посмеете на висок глас.
Не се страхувайте да обичате
Много по-типично е за децата да кажат „Обичам те!“, отколкото за възрастните. Те не мислят за това, нито анализират дългосрочните последствия от това изявление. Когато почувстват любов към някой, просто му казват.
Когато обичате някой, просто му кажете.
Прощавайте бързо и напълно
Децата рядко се обременяват със злоба за дълго. Те могат да се ядосат или разстроят, но когато те простят на някой, те го правят много бързо и окончателно. Възрастните от друга страна са по-скоро способни да трупат злоба много години и дори и да простят на някой, то е по-скоро нещо като: „Аз ти прощавам, но няма да забравя!“
Ако сте обременени със злоба – освободете се от нея и продължете напред. Злобата става все по-голяма с течение на времето.
Тези и много други уроци можем да научим от нашите деца, единствено с просто наблюдение. Светът определено би бил по-добър, ако прилагахме повече от техните разбирания за това, как трябва да се живее живота!
Не не нужно да пътувате хиляди километри и да изхарчите цяло състояние, за да откриете някой, който би могъл да Ви научи за нещата от живота. Всъщност просто трябва да се огледате наоколо и съм почти сигурен, че веднага ще откриете едни от най-добрите учители, които съществуват.
Сигурно се питате кои са те нали?
Това са децата! Те идват на света с позитивната нагласа, че могат да направят всичко. От тази тяхна нагласа, ние възрастните можем да научим много. Днес ще Ви представя 6 урока, за живота, които можем да научим от децата.
Изживявайте момента
Никога не спирам да се удивявам, как децата могат да преминават от едно състояние в друго: в единия момент са разстроени от нещо, а в другия се смеят и са щастливи, сякаш нищо не е станало преди малко. В основата на тези моментални промени в настроението е умението да се наслаждават на момента. Децата не прекарват много време в мислене за миналото или в тревоги за бъдещето. Живеят живота, както се получи.
От друга страна, ние възрастните често носим емоционален багаж от предишните ни преживявания, също както и страховете си за бъдещето. Малко е чудно, че успяваме да се насладим на момента, просто защото е. Затова урок номер 1 е:
Спрете да анализирате миналото и да се тревожите за бъдещето. Изберете да живеете в настоящето и се наслаждавайте на момента.
Дайте си време да се научите
Докато учех в университета, също така преподавах и уроци по кларинет и саксофон. Учениците ми бяха на всякаква възраст. Една от основните разлики между младите ми ученици и по-възрастните беше, че децата си даваха време, за да се научат.
Когато допуснат грешка, те просто се усмихват и продължават. По-възрастните от друга страна, често се разтревожват и разочароват от грешките си, самообвиняват се, че не са перфектни.
Децата разбират, че отнема време, за да станеш добър в нещо и усещат интуитивно, че да допускаш грешки е част от процеса на обучение.
Когато усвоявате ново умение или придобивате нова способност, дайте си време, за да се научите. Опитайте да не се тревожите или разочаровате, когато правите грешки. Вместо това, вижте забавната страна на ситуацията и просто се насладете на процеса.
Вярвайте, че всичко е възможно
Това е областта, в която децата са ненадминати. Особено в сравнение с възрастните. Децата истински вярват, че всичко е възможно и без страх се впускат в нови приключения, доста често опасни. След това, когато погледнат назад през очите на порасналия човек, се чудят как изобщо са посмели да направят подобни неща.
Вярвайте в мечтите си с детската вяра.
Смейте се на висок глас
Едно от нещата, на които децата най-много се наслаждават е да се смеят. Някои от най-щастливите ми спомени са да се смея до сълзи с моите приятели след някоя глупава случка или коментар.
Поради някаква причина, след като пораснем, сякаш потискаме чувството си за забавление, заменяме го с нещо, наречено „зрялост“.
Използвайте всяка възможност да се посмеете на висок глас.
Не се страхувайте да обичате
Много по-типично е за децата да кажат „Обичам те!“, отколкото за възрастните. Те не мислят за това, нито анализират дългосрочните последствия от това изявление. Когато почувстват любов към някой, просто му казват.
Когато обичате някой, просто му кажете.
Прощавайте бързо и напълно
Децата рядко се обременяват със злоба за дълго. Те могат да се ядосат или разстроят, но когато те простят на някой, те го правят много бързо и окончателно. Възрастните от друга страна са по-скоро способни да трупат злоба много години и дори и да простят на някой, то е по-скоро нещо като: „Аз ти прощавам, но няма да забравя!“
Ако сте обременени със злоба – освободете се от нея и продължете напред. Злобата става все по-голяма с течение на времето.
Тези и много други уроци можем да научим от нашите деца, единствено с просто наблюдение. Светът определено би бил по-добър, ако прилагахме повече от техните разбирания за това, как трябва да се живее живота!
сряда, 7 март 2012 г.
Да си простиш....
Живял едно време човек, който като му дошло времето, умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.
Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.
Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.
- Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.
- Господи, не ми е добре в твоя рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.
- А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.
- Ти си могъщ и милосърден, - казал човека. - Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.
- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.
И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.
Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата. И тогава човекът отново попитал:
- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В ада ли?
- Върни се в рая, - отговорил Творецът, - аз не съм създавал нищо друго освен рая, а ада ти го носиш в себе си.
И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.
- Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.
- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.
И Бог простил всичко, което човекът е извършил. И човекът се върнал в рая. Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.
- Какво искаш сега? – попитал Бог.
- Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
- Очаквах такава молба, - отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна....
Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.
Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.
- Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.
- Господи, не ми е добре в твоя рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.
- А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.
- Ти си могъщ и милосърден, - казал човека. - Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.
- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.
И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.
Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата. И тогава човекът отново попитал:
- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В ада ли?
- Върни се в рая, - отговорил Творецът, - аз не съм създавал нищо друго освен рая, а ада ти го носиш в себе си.
И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.
- Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.
- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.
И Бог простил всичко, което човекът е извършил. И човекът се върнал в рая. Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.
- Какво искаш сега? – попитал Бог.
- Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
- Очаквах такава молба, - отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна....
7 урока за живота от Марк Твен!
1. Спри да се тревожиш
“Мислил съм си за доста ужасни неща през живота си, повечето, от които никога не се случиха”
Ние кръжим около живота си мислейки за събития, които никога няма да се случат. Притесняваме се, ужасяваме се, страхуваме се за неща, които никога не са се случили и вероятно никога няма да се случат. Нашите умове са извън контрол.
Главите ни са пълни с негативни мисли, които нямат нищо общо с действителността, дори да си мислите че имат! Премахването на лошите мисли е възможно. Не е никак лесно, но си струва усилието.
2. Майната му на сигурността
“След 20 години ще бъдете по разочарован от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Така че вдигнете котвата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Хванете попътния вятър с вашите платна. Не се страхувайте! Изследвайте, Мечтайте, Откривайте…”
Искаме безопасност. Искаме да бъдем сигурни, но най-добрия опит в нашия живот, който можем да придобием е когато се откажем от тези понятия като сигурност и безопасност. Да тръгнем в посоката на това, което наистина искаме, независимо дали се чувстваме в безопасност или не!
Често се борим с това сами. Резултата почти винаги е да спрем да правим това, което сме започнали, тъй като не се чувстваме сигурни. Познато ви е нали? Тревожим се твърде много за бъдещето!
В действителност ние не можем да знаем какво ще ни донесе бъдещето. Дори и да имаме милиони в банката още утре можем да ги загубим. Дори и най-богатите хора на света не могат да бъдат сигурни, какво остава за нас…
3. Повтаряш ли лошите случки в главата си отново и отново….?
“Когато хората не ни уважават сме рязко обидени. Но дълбоко в сърцето на този, който ни е убeдил, той не уважава самия себе си”
Представете си, че нещо негативно ви се е случило. Може би някой е казал нещо за вас, за което ти мислиш че е напълно грешно!
Задай си въпрос, колко често в действителност ти си повтаряш наум отново и отново това, което се е случило, когато всичко всъщност е свършило? Колко често се тормозиш по този брутален начин? Аз лично доста често…
Ние не уважаваме себе си повтаряйки лошите мисли и чувства от минали събития, минаващи ви през ума отново и отново. Това ви кара да се чувствате зле и се отразява на околните, включително и на вас/особено на вас/ адски зле!
4. Опрости нещата, раздели ги на малки части
“Тайната да вземеш това, което искаш е просто да започнеш, да стартираш. Тайната да стартираш и да се подготвиш добре е да пречупиш, да нарушиш комплексите си, да разделиш големите задачи на по-малки управляеми задачи и след това да започнеш от първата”
Да вървиш след мечтите си може да те накара да се чувстваш, че все едно трябва да изпълниш някаква огромна, непосилна задача, но това е защото се опитвате да визуализирате нещо в главата, което не може да бъде визуализирано, защото е прекалено голямо, огромно е. Марк Твен е много прав в идеята си да разделяме задачите си на по малки парченца.
Това работи, защото по този начин можете да задържите доста по-лесно образа в главата си на това как би изглеждал крайния резултат. Вместо да мислите нещо от сорта на: “Трябва да започна онлайн бизнес”, по-добре помислете върху това: “Трябва да стартирам свой собствен блог”
Това е, ако искате да отивате все по надалеч по пътя към успеха. Пречупете нещата, смалете ги, опростете ги, за да можете да си ги представите много по лесно. И след това просто ги направете…
5. Когато сте ядосани….
“Когато сте ядосани, бройтe до 4. Когато сте много ядосани теглете наум една майна”
Това е един добър и забавен цитат от Марк Твен наистина, но в същото време той ни изпраща съобщение да не вземаме решения, когато сме ядосани.Хората изглупяват, когато са гневни, това е истината. В повечето случаи единственото, което могат да си причинят да решават проблеми в ядосано състояние е да си създадат още повече проблеми в живота си.
Следващия път когато сте разгневени за нещо бройте до 4 или още по добре до 10, поемете дълбоко въздух и се успокойте. Ако това не помогне ударете му една здрава майна и гаранция, че ще ви стане малко по-добре. Така че гледайте да се успокоите, преспете и вземете вашето решение.
6. Заслужил си, а не си го получил…?
“Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…”
Имал ли си някога чувството, че заслужаваш нещо, но не го получаваш? Знам че със сигурност си имал такива моменти. Аз ги имам постоянно.
Тази мисъл не ни прави никак добра услуга за съжаление. Дори и да мислим, че сме достойни да получим каквото и да е и въпреки това не го получаваме.
Това усещане ни държи настрана, вместо да ни движи напред. И какво ако нещата не се наредят перфектно? Можете да ги редактирате и да продължите да вървите!
Кой знае, може би това временно отстъпление, няма да е крачка назад, а напротив. Отрицателните събития в живота ни имат склонността да се превръщат в положителни понякога!
7. Кураж
“Куража е съпротивата на страха, неговата устойчивост, майсторството на страха, а не липсата на страх”
Успешните хора не са безстрашни. Никой не е! Лесно е да се смята, че ако се отървеш от страховете си всичко ще се оправи току така, но това е само извинение, за да не започнете.
Винаги ще има поне капчица страх, когато се гмуркате в неизвестното. Не се оставяйте това да ви спре, а вместо това използвайте страха като гориво, което да ви движи напред към успеха!
“Мислил съм си за доста ужасни неща през живота си, повечето, от които никога не се случиха”
Ние кръжим около живота си мислейки за събития, които никога няма да се случат. Притесняваме се, ужасяваме се, страхуваме се за неща, които никога не са се случили и вероятно никога няма да се случат. Нашите умове са извън контрол.
Главите ни са пълни с негативни мисли, които нямат нищо общо с действителността, дори да си мислите че имат! Премахването на лошите мисли е възможно. Не е никак лесно, но си струва усилието.
2. Майната му на сигурността
“След 20 години ще бъдете по разочарован от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Така че вдигнете котвата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Хванете попътния вятър с вашите платна. Не се страхувайте! Изследвайте, Мечтайте, Откривайте…”
Искаме безопасност. Искаме да бъдем сигурни, но най-добрия опит в нашия живот, който можем да придобием е когато се откажем от тези понятия като сигурност и безопасност. Да тръгнем в посоката на това, което наистина искаме, независимо дали се чувстваме в безопасност или не!
Често се борим с това сами. Резултата почти винаги е да спрем да правим това, което сме започнали, тъй като не се чувстваме сигурни. Познато ви е нали? Тревожим се твърде много за бъдещето!
В действителност ние не можем да знаем какво ще ни донесе бъдещето. Дори и да имаме милиони в банката още утре можем да ги загубим. Дори и най-богатите хора на света не могат да бъдат сигурни, какво остава за нас…
3. Повтаряш ли лошите случки в главата си отново и отново….?
“Когато хората не ни уважават сме рязко обидени. Но дълбоко в сърцето на този, който ни е убeдил, той не уважава самия себе си”
Представете си, че нещо негативно ви се е случило. Може би някой е казал нещо за вас, за което ти мислиш че е напълно грешно!
Задай си въпрос, колко често в действителност ти си повтаряш наум отново и отново това, което се е случило, когато всичко всъщност е свършило? Колко често се тормозиш по този брутален начин? Аз лично доста често…
Ние не уважаваме себе си повтаряйки лошите мисли и чувства от минали събития, минаващи ви през ума отново и отново. Това ви кара да се чувствате зле и се отразява на околните, включително и на вас/особено на вас/ адски зле!
4. Опрости нещата, раздели ги на малки части
“Тайната да вземеш това, което искаш е просто да започнеш, да стартираш. Тайната да стартираш и да се подготвиш добре е да пречупиш, да нарушиш комплексите си, да разделиш големите задачи на по-малки управляеми задачи и след това да започнеш от първата”
Да вървиш след мечтите си може да те накара да се чувстваш, че все едно трябва да изпълниш някаква огромна, непосилна задача, но това е защото се опитвате да визуализирате нещо в главата, което не може да бъде визуализирано, защото е прекалено голямо, огромно е. Марк Твен е много прав в идеята си да разделяме задачите си на по малки парченца.
Това работи, защото по този начин можете да задържите доста по-лесно образа в главата си на това как би изглеждал крайния резултат. Вместо да мислите нещо от сорта на: “Трябва да започна онлайн бизнес”, по-добре помислете върху това: “Трябва да стартирам свой собствен блог”
Това е, ако искате да отивате все по надалеч по пътя към успеха. Пречупете нещата, смалете ги, опростете ги, за да можете да си ги представите много по лесно. И след това просто ги направете…
5. Когато сте ядосани….
“Когато сте ядосани, бройтe до 4. Когато сте много ядосани теглете наум една майна”
Това е един добър и забавен цитат от Марк Твен наистина, но в същото време той ни изпраща съобщение да не вземаме решения, когато сме ядосани.Хората изглупяват, когато са гневни, това е истината. В повечето случаи единственото, което могат да си причинят да решават проблеми в ядосано състояние е да си създадат още повече проблеми в живота си.
Следващия път когато сте разгневени за нещо бройте до 4 или още по добре до 10, поемете дълбоко въздух и се успокойте. Ако това не помогне ударете му една здрава майна и гаранция, че ще ви стане малко по-добре. Така че гледайте да се успокоите, преспете и вземете вашето решение.
6. Заслужил си, а не си го получил…?
“Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…”
Имал ли си някога чувството, че заслужаваш нещо, но не го получаваш? Знам че със сигурност си имал такива моменти. Аз ги имам постоянно.
Тази мисъл не ни прави никак добра услуга за съжаление. Дори и да мислим, че сме достойни да получим каквото и да е и въпреки това не го получаваме.
Това усещане ни държи настрана, вместо да ни движи напред. И какво ако нещата не се наредят перфектно? Можете да ги редактирате и да продължите да вървите!
Кой знае, може би това временно отстъпление, няма да е крачка назад, а напротив. Отрицателните събития в живота ни имат склонността да се превръщат в положителни понякога!
7. Кураж
“Куража е съпротивата на страха, неговата устойчивост, майсторството на страха, а не липсата на страх”
Успешните хора не са безстрашни. Никой не е! Лесно е да се смята, че ако се отървеш от страховете си всичко ще се оправи току така, но това е само извинение, за да не започнете.
Винаги ще има поне капчица страх, когато се гмуркате в неизвестното. Не се оставяйте това да ви спре, а вместо това използвайте страха като гориво, което да ви движи напред към успеха!
Изкуството да вярваш в себе си
Искате ли да знаете, как да го правите?
- Изхвърлете всякакви сравнения. Мисълта за това, че не приличате на другите, не ви дава покой? Но нали като нечие копие вие вече не сте оригинал, а индивидуалността струва скъпо, повярвайте ми.
- Не се критикувайте. Разбира се, всеки човек има недостатъци – един пуши много, друг постоянно закъснява, защото обича да си поспива. Не си заслужава да се критикувате – създавате негативно отношение към особеностите си, разрушавате хармоничността си.
- Забравете за миналите грешки. Всички грешат понякога, но ако зациклите на личното си чувство за вина, просто няма да успеете да напреднете. По-добре си направете изводите и се постарайте да не повтаряте пропуските си.
- Създайте си нужното обкръжение. Не е тайна, че общувайки с хората, неволно се заразяваме с енергията им. Обкръжете се с уверени в себе си и самодостатъчни хора, не позволявайте на никой да тъгува – песимизмът не трябва да бъде допускан.
- Заемете се с любимото си дело. Далеч не всеки може да направи хобито си източник на доходи, но дори и да не печелите пари от него, не отхвърляйте това, което ви носи удоволствие. Защото удоволствието е съставката на успеха.
- Вслушвайте се в себе си. Колкото и непоколебими да са авторитетите, не трябва да пренебрегвате собственото си мнение. В края на краищата, точно то ви прави уникална личност.
- Наблюдавайте речника си. Избавете се от думите-паразити, научете се да говорите уверено и твърдо. С дума може да се убие, а може и да се спаси човек. Словото може да поведе след себе си батальони, нали си спомняте?
- Фиксирайте успехите си. Не сте ли се замисляли, защо в холивудските филми, кабинетите на успешните хора буквално са отрупани с дипломи? Отговорът е простичък – спомени за победите, а това е отличен стимул!
- Научете се да изслушвате похвалите. Да приемаш комплиментите, дори заслужените, си е цяло изкуство. Не трябва да се смущавате, да отхвърляте или игнорирате признанието на достойнствата ви. Научете се да ги слушате със сърцето си и не забравяйте да благодарите на този, който ги казва.
- Не бъдете егоист. Ако някой се обърне към вас за помощ и тя е по силите ви, не се отдръпвайте. На благородните рицари им върви много по-често, отколкото на интригантите скъперници – тази истина е отдавна известна.
- Научете се да се радвате на дребните неща. Не е тайна, че дори най-великият път започва от първата стъпка. Вижте корена и се старайте да съзрете тенденцията в детайлите – така мислят великите стратези.
- Изхвърлете всякакви сравнения. Мисълта за това, че не приличате на другите, не ви дава покой? Но нали като нечие копие вие вече не сте оригинал, а индивидуалността струва скъпо, повярвайте ми.
- Не се критикувайте. Разбира се, всеки човек има недостатъци – един пуши много, друг постоянно закъснява, защото обича да си поспива. Не си заслужава да се критикувате – създавате негативно отношение към особеностите си, разрушавате хармоничността си.
- Забравете за миналите грешки. Всички грешат понякога, но ако зациклите на личното си чувство за вина, просто няма да успеете да напреднете. По-добре си направете изводите и се постарайте да не повтаряте пропуските си.
- Създайте си нужното обкръжение. Не е тайна, че общувайки с хората, неволно се заразяваме с енергията им. Обкръжете се с уверени в себе си и самодостатъчни хора, не позволявайте на никой да тъгува – песимизмът не трябва да бъде допускан.
- Заемете се с любимото си дело. Далеч не всеки може да направи хобито си източник на доходи, но дори и да не печелите пари от него, не отхвърляйте това, което ви носи удоволствие. Защото удоволствието е съставката на успеха.
- Вслушвайте се в себе си. Колкото и непоколебими да са авторитетите, не трябва да пренебрегвате собственото си мнение. В края на краищата, точно то ви прави уникална личност.
- Наблюдавайте речника си. Избавете се от думите-паразити, научете се да говорите уверено и твърдо. С дума може да се убие, а може и да се спаси човек. Словото може да поведе след себе си батальони, нали си спомняте?
- Фиксирайте успехите си. Не сте ли се замисляли, защо в холивудските филми, кабинетите на успешните хора буквално са отрупани с дипломи? Отговорът е простичък – спомени за победите, а това е отличен стимул!
- Научете се да изслушвате похвалите. Да приемаш комплиментите, дори заслужените, си е цяло изкуство. Не трябва да се смущавате, да отхвърляте или игнорирате признанието на достойнствата ви. Научете се да ги слушате със сърцето си и не забравяйте да благодарите на този, който ги казва.
- Не бъдете егоист. Ако някой се обърне към вас за помощ и тя е по силите ви, не се отдръпвайте. На благородните рицари им върви много по-често, отколкото на интригантите скъперници – тази истина е отдавна известна.
- Научете се да се радвате на дребните неща. Не е тайна, че дори най-великият път започва от първата стъпка. Вижте корена и се старайте да съзрете тенденцията в детайлите – така мислят великите стратези.
Моята реалност е прекрасна!Осъзнавам,че всяка ситуация е мой урок и в нея имам скрита възможност за израстване!Това ме променя,а така се променя настоящето ми и бъдещето!Онова, което сърцето ми желае става реалност чрез чистите мисли и думи, които имам!Красотата на деня е великолепна и аз оценявам това!♥
Абонамент за:
Публикации (Atom)