Самота

Самота

Вече знам какво е самотата.

Тишина, в която се чува часовник.

Часовник, който отмерва времето.

Времето, в което очаквам някой

Някой, който няма да дойде.


Знам една дума, която

изпълва простора с копнеж

и кара сърцето да плаче

зъзнещо в зимния скреж.

Знам една дума, която

към тебе протяга ръка,

но често затваря вратата

преди да достигне целта.

Знам една дума, която

ме кара да крия лъчите с ръце

виждайки само тъгата,

вместо красивото синьо небе.



Знам една дума, която

събрала е в себе си всички пустинни земи.

Тази дума е толкова малка,

а толкова много тежи...

Но ти вероятно познаваш

този копнеж за топлина,

а думата е ... самота.

Знам една дума, която

изпълва простора с копнеж

и кара сърцето да плаче

зъзнещо в зимния скреж.

Знам една дума, която

към тебе протяга ръка,

но често затваря вратата

преди да достигне целта.

Знам една дума, която

ме кара да крия лъчите с ръце

виждайки само тъгата,

вместо красивото синьо небе.

Знам една дума, която

събрала е в себе си всички пустинни земи.

Тази дума е толкова малка,

а толкова много тежи...

Но ти вероятно познаваш

този копнеж за топлина,

а думата е ... самота.

Е.Петрова

МЪДРОСТ ЗА ВСЕКИ ДЕН

МЪДРОСТ ЗА ВСЕКИ ДЕН (ДЕН 1)



от д-р Уейн Дайър

1.
Всички велики учители са ни оставили едно и също послание:
Вникни в себе си. Открий невидимата си същност.
Познай Бог чрез любовта, която те изпълва.

2.
Ти не си човешко същество с духовни преживявания.
Ти си духовно същество с човешки преживявания.

3.
Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно.
Те ще се превърнат в реалност.
Мислите са невероятно могъщ феномен.

4.
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.

5.
Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов.
Ти обезсилваш омразата.

6.
Всяко нещо, което искаш да притежаваш.
В крайна сметка те завладява.
Щом се освободиш от него.
Започваш да го получаваш.

7.
Ако вярваш само на това, което виждаш.
Значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно.
Щом вярваш само на това, което виждаш.
Защо плащаш сметката си за електричеството?

8.
Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш.
И да обичаш онова, което правиш.

9.
Вслушвай се в онези вътрешни сигнали,
които ти помагат да направиш верния избор.
Няма значение какво мислят околните.

10.
Осъзнай го. Другите хора ще си останат точно такива, каквито са.
Независимо от твоето мнение за тях.

Как те обичам ли?

Как те обичам ли? Ето така -
вятърно, сляпо, русалчено, синьо.
Приказно, песенно, като пожар.
Пролетно, търсещо и безпричинно.

Тихо, без думи, без право, без теб.
Лудо, поройно, безумно, лилаво.
Петъчно, слънчево, като море.
Бавно, несвършващо и звездопадно.

Нищо не искащо, просто така.
Тръпнещо, вишнево и ненаситно.
С дъх на акация и на тъга.
Вярващо, парещо, необяснимо.

Малко виновно, но с много инат.
Шепотно, с устни, съвсем безобразно.
С вкус на целувка и на шоколад.
Сляпо, дъждовно, безплътно, прозрачно.

Звездно, безсънно, във три през нощта.
Нежно и истинско. И неприлично.
Както си мога и както си знам.
Ето така те обичам.

Селвер

Солено кафе

Солено кафе




Срещна я на едно празненство по случай рождения ден на свой приятел. Там се запознаха. Беше изключително хубава и почти всички момчета, които присъстваха на събирането, се въртяха около нея, в желанието си да я впечатлят и да спечелят вниманието й. В края на празненството, когато повечето започнаха да се разотиват, той се престраши да й предложи да изпият заедно по едно кафе. Момичето доста се озадачи от поканата му, но въпреки това прие.

Отидоха до близкото кафене и седнаха на една от свободните маси. Той беше толкова развълнуван, така лудо биеше сърцето му, че не успяваше дума да отрони. Това му състояние изнерви момичето.

“Аз ще тръгвам вече...” – тъкмо се канеше да каже тя, когато той вдигна ръка и повика сервитьора.

- Бихте ли ми донесли малко сол? – плахо попита момчето - Искам да добавя на кафето си...

Всички присъстващи в заведението, които бяха чули тези думи, втренчиха учудени и недоумяващи погледи към него. Сол в кафето?!

Изчерви се целия от срам. Но когато след минута сервитьорът донесе солта, той добави малко от нея в кафето си, разбърка леко и отпи.

- Странни вкусови предпочитания имаш – отбеляза момичето, все още не вярващо на онова, което вижда.

Тогава той започна да разказва:

- Като бях малък, живеехме близо до морето. Прекарвах дните си в игра на морския бряг или сред вълните. И постоянно усещах вкуса на солената морска вода в устата си. Израстнах с този вкус и така свикнах с него, че с времето го заобичах. Затова слагам сол в кафето си. И когато отново усетя в устата си този тръпчив, леко нагарчащ вкус, си припомням отново щастливото детство, безгрижните игри край морето, семейството ми... Родителите ми все още живеят в онази малка къща до морския бряг. И така ми липсват понякога...

Докато разказваше това, очите му се насълзиха. И тя се разчувства докато слушаше историята на живота му. Замисли се, че човек, който така открито излива чувствата си, който така ревниво пази спомените на своето детство, вероятно ще цени в бъдеще и семейството, и дома, които ще създаде. Ще ги пази и ще се грижи за тях със същата обич и всеотдайност...
Стана и някак мило и топло от тази мисъл. Започна и тя да разказва за себе си. И нейният дом беше далече, тя също разказа за семейството и родителите си. Разговорът продължи и стана интересен и за двамата. Дотолкова, че времето с което разполагаха, се оказа недостатъчно да си кажат всичко. Затова се уговориха да се срещнат отново на следващия ден. И на по-следващия, и на още по-следващия...

Ожениха се.
И до края живяха много щастливо...
Когато тя му правеше кафе, винаги слагаше в чашата му по лъжичка сол. Така беше през целия им съвместен живот. Защото знаеше, че той така го обича...

След 40 години щастлив и изпълнен с любов семеен живот, той почина.
Когато, след погребението му, тя разчистваше вкъщи, намери плик, на който пишеше “ОТВОРИ ГО СЛЕД СМЪРТТА МИ”, а вътре имаше писмо. Написано от него за нея:

”Скъпа моя,
Моля те прости ми! Прости ми затова, че изградих целия ни съвместен живот върху една лъжа! Един единствен път те излъгах аз. И това беше лъжата за соленото кафе! Спомняш ли си деня на първата ни среща? Аз бях така напрегнат и толкова развълнуван от това да съм с теб, че когато извиках сервитьора, вместо да поискам захар, казах “сол”. И когато всички погледи се впериха в мен, включително и твоя, така се засрамих, че не събрах кураж да се поправя и продължих тази лъжа. Тогава аз изобщо не допусках, че тази нелепа лъжа ще се окаже основата на нашия съвместен живот. Много пъти след това исках и се опитвах да ти разкажа истината, ала някакъв необясним страх ме спираше да го направя. Но вече усещам края си и зная, че смъртта е близо, затова няма от какво да се страхувам... Ето я истината: Аз не обичам солено кафе!
То има много странен, дори бих казал неприятен вкус. Но от деня на нашето запознанство, аз пия такова кафе, без да изпитвам съжаление или разкаяние за това. Да бъда с теб беше най-голямото щастие в живота ми и аз дължа това щастие именно на соленото кафе. И ако можех отново да се преродя, аз пак бих искал да преживея всичко отначало - да те срещна теб и да прекарам живота си с теб. Дори ако трябва за това отново цял живот да пия солено кафе...”

Плач разтърси тялото й, а сълзите стичащи се от очите й, намокриха писмото.
Не можеше да определи какво точно чувства в момента...

Мина се време. Веднъж, дочули за странния навик на съпруга й, я попитаха:
“Какъв вкус има соленото кафе?”

Очите й се насълзиха при спомена и тя тихо прошепна:
“Сладък, много сладък”...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

Пет важни житейски урока

Първи важен урок - Чистачката
По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „здравей”.
Никога не забравих този урок. Освен това научих името й – Дороти.

Втори важен урок – Качи някого, когато вали дъжд
Една нощ, към 11:30 вечерта, възрастна афро-американка стояла на края на магистралата на Алабама, опитвайки се да се държи под поройния дъжд и голямата буря. Колата й се развалила и тя отчаяно се нуждаела от някой, който да я закара. Почти прогизнала, тя решила да спре следващата кола. Млад бял мъж спрял да й помогне, което било почти нечувано през шейсетте години, изпълнени с конфликти. Мъжът я качил, закарал я на безопасно място и й помогнал да се качи в такси.
Тя изглежда много бързала, но си записала адреса му и му благодарила.
Минали седем дни и някой почукал на вратата на мъжа. За негова изненада, огромен цветен телевизор бил доставен в дома му. Имало специална бележка, закрепена към него. На нея пишело:
„Благодаря Ви много за това, че ми помогнахте на магистралата онази вечер. Дъждът беше намокрил не само дрехите, но и духа ми. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас, успях да стигна до леглото на умиращия ми съпруг, точно преди да си отиде… Бог да ви благослови за това, че ми помогнахте и безкористно служите на другите.”
Искрено Ваша Г-жа Nat King Cole (* Nat King Cole - Известен американски джаз пианист).

Трети важен урок – Никога не забравяй тези, които служат
В дните, когато сладоледените мелби струваха много по-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.
„Колко струва една мелба?”-попитало момченцето.
„Петдесет цента,” отговорила сервитьорката.
Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.
„А колко струва една обикновена топка сладолед?” попитало то.
По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.
„Тридесет и пет цента”, малко грубичко му отговорила.
Момченцето отново преброило монетите си.
„Ще си взема обикновен сладолед”, казало то.
Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало…
Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент)…
Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката…

Четвърти важен урок – Препятствията по пътя ни

В древни времена, един цар поставил огромен скален блок на главен път.
След това се скрил наблизо, за да наблюдава дали някой ще отмести скалата от пътя.
Минали някои от най-богатите царски търговци и придворни. И просто го заобикаляли… Много от тях гласно обвинявали царя за това, че не поддържа пътищата чисти, но никой нищо не направил, за да премести камъка извън пътя.
Тогава един селянин минал, носейки товар със зеленчуци. Наближавайки скалния блок, селянинът оставил на земята товара си и се опитал да избута камъка настрани от пътя. След много усилия и напъване, най-накрая успял. След като селянинът вдигнал товара си със зеленчуци, забелязал едно портмоне на мястото, където бил камъкът. Портмонето било пълно със златни монети и бележка от царя, на която пишело, че това злато е за този, който измести камъка от пътя. Селянинът научил нещо, което много от нас никога не разбират!
Всяко препятствие по пътя ни представлява възможност да подобрим текущата ситуация.

Пети важен урок – Да даваш, когато има значение...
Преди много години, когато работех като добровлолец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.
Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.
Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.
Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.
Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”
Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!

Неизвестен автор

Смелите си имат всичко

"С времето научаваме, че само онзи, който е способен да ни обича заедно с нашите ...недостатъци, без да иска да ги промени на всяка цена, може да ни дари с щастието, за което сме мечтали…

С времето научаваме, че ако сме застанали до някого само, за да споделим с него самотата си, накрая ще стигнем до там, че вече няма да го забелязваме…

С времето научаваме, че истинските ни приятели се броят на пръсти, и онзи който не се бори за тях, рано или късно ще се види заобиколен само от неистински приятели…

С времето научаваме, че думите, казани в изблик на гняв, могат да продължат да звучат през целия ни живот и дори да се превърнат в жива рана…

С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…

С времето научаваме, че ако раним сериозно някой приятел, след това приятелството ни никога няма да бъде същото…

С времето научаваме, че дори и да си бил щастлив със своите приятели, някой ден ще изпиташ болката от самотата, когато си отидат…

С времето научаваме, че всеки опит, преживян с жив човек, може да ти даде нещо, което никога няма да се повтори…

С времето научаваме, че онзи, който презира или унижава другите, след време ще страда по същия начин, дори и двойно повече…

С времето научаваме, че ако прибързваме и насилваме нещата и събитията, краят който очакваме няма да бъде желания от нас…

С времето научаваме, че най- хубавото в живота не е бъдещето, което очакваме, а онзи миг, в който сме си мислили и мечтали за това бъдеще…

С времето научаваме, че макар да се чувстваме щастливи с тези, с които сме заедно в момента, ще ни липсват ужасно и онези, които вече ги няма при нас…

С времето научаваме, че когато се опитваме да простим или да поискаме прошка, да кажем, че обичаме, че ни е мъчно, че имаме нужда, че се чувстваме самотни - пред един гроб, това вече няма никакъв смисъл и не може да промени нещата…

Аз съм

Аз съм

Аз съм Вятърът, който духа в косите ти.
Аз съм слънцето, което стопля тялото ти.
Аз съм дъждът, който танцува по лицето ти.

Аз съм ароматът на цветя във въздуха и Аз съм цветята, които излъчват аромат.
Аз съм Въздухът, който разнася аромата.
Аз съм в началото на първата ти мисъл. Аз съм в края на последната.
Аз съм идеята, която те озарява в момент на най-върховно прозрение.

Аз съм Великолепното му осъществяване.

Аз съм чувството, което подтикна онази твоя постъпка, изпълнена с най-голяма любов.
Аз съм онова в теб, което копнее да изпитва любовта все отново и отново.
Направи го от Мое име!

Нийл Доналд Уолш