И Бог каза "НЕ"
Помолих Господ да отнеме гордостта ми и Господ каза "Не".
Той каза, че не Той отнема, а аз трябва да се откажа.
Помолих Господ да направи недъгавото ми дете здраво и Господ каза "Не".
Той каза, че нейният дух е здрав. Нейното тяло е само временно.
Помолих Господ да ме дари с търпение и Господ каза "Не".
Той каза, че търпението е рожба на изпитанието. То не се дарява, то трябва да се заслужи.
Помолих Господ да ми даде щастие и Господ каза "Не".
Той каза, че дава благословии, а щастието е в мен.
Помолих Господ да ми спести болката и Господ каза "Не".
"Страданието те държи настрана от светски грижи и те приближава до Мен."
Помолих Господ да извиси духа ми и Господ каза "Не".
Той каза, че трябва да израсна сама, а Той ще ме изкастри за да ме
направи плодоносна.
Помолих Господ да ми помогне да обичам другите толкова, колкото Той ме обича и Бог каза: " Аха, накрая ти разбра идеята ... "
вторник, 6 ноември 2012 г.
Живей приятелю
Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.
Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.
Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.
Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!
Матей Шопкин
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.
Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.
Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.
Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!
Матей Шопкин
неделя, 4 ноември 2012 г.
Нямаш право да се сърдиш на живота!
Нямаш право да се сърдиш на живота!
Защо си толкова нещастен?
Как може да си така черноглед?
Може би не си доволен от работата си...
Или от обкръжението, в което се намираш...
Смяташ, че заплатата ти е прекалено ниска...
Или просто не харесваш себе си...?!
А всъщност...
Всъщност ти си толкова ценен!
Ето например очите ти:
За колко би продал очите си?
За 1 милион? За 2 милиона? За 5 милиона?
И ето – продаваш ги и... вече си богат!
Но, след като няма да виждаш света, до който ще достигнеш с това богатство, парите не губят ли вече своята стойност?
Проблемът ти не е ли в парите?
Целта ти е да постигнеш успех и признание?
Представи си тогава, че в замяна на очите ти, ти предложат поста на главен управител във фирмата, в която работиш сега. Ще приемеш ли?
Отговорът ти отново е "НЕ", нали?...
Тогава се оказва, че ти всъщност си и богат, и успял човек! Стига да осъзнаеш, какви ценности притежаваш. И да успееш да ги превърнеш във видим успех!
Така, че:
НИКОГА НЕ ГУБИ НАДЕЖДА!
Защо си толкова нещастен?
Как може да си така черноглед?
Може би не си доволен от работата си...
Или от обкръжението, в което се намираш...
Смяташ, че заплатата ти е прекалено ниска...
Или просто не харесваш себе си...?!
А всъщност...
Всъщност ти си толкова ценен!
Ето например очите ти:
За колко би продал очите си?
За 1 милион? За 2 милиона? За 5 милиона?
И ето – продаваш ги и... вече си богат!
Но, след като няма да виждаш света, до който ще достигнеш с това богатство, парите не губят ли вече своята стойност?
Проблемът ти не е ли в парите?
Целта ти е да постигнеш успех и признание?
Представи си тогава, че в замяна на очите ти, ти предложат поста на главен управител във фирмата, в която работиш сега. Ще приемеш ли?
Отговорът ти отново е "НЕ", нали?...
Тогава се оказва, че ти всъщност си и богат, и успял човек! Стига да осъзнаеш, какви ценности притежаваш. И да успееш да ги превърнеш във видим успех!
Така, че:
НИКОГА НЕ ГУБИ НАДЕЖДА!
Щурче в Ню-Йорк - съвременна притча от Дейв Мория
Щурче в Ню-Йорк - съвременна притча от Дейв Мория
Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
- Аз чувам щурче.
- Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
- Не, аз наистина чувам щурче, - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение.
След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
- Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
- Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
- Малко ми е трудно да повярвам в това, - казал американецът.
- Ето виж, - отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
- Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.
Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
- Аз чувам щурче.
- Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
- Не, аз наистина чувам щурче, - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение.
След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
- Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
- Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
- Малко ми е трудно да повярвам в това, - казал американецът.
- Ето виж, - отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
- Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Тайната
Едно помни – на себе си верен бъди
Светла
Не забравяйте, че характерът ви не е резултат на влиянието нито на семейството, нито на културната среда, която ви заобикаля. Вие го създавате! Проявявала се е точно личността, която е трябвало да изпълнява задачите ви до този момент. Сега можете да се презаредите за най-важното пътуване в живота си. Излишно е да продължавате да изживявате старите променливи състояния, които вече не вършат работа. Бъдете целенасочени и в мислите ви няма да се промъкват недостатъци.
• От време на време живейте по цял ден, доверявайки се напълно на интуицията си. Вътрешните гласове ще ви напомнят настоятелно, че притежавате всичко необходимо, за да бъде животът ви щастлив. Безшумните вътрешни разговори ще ви изкушават да спори¬те със себе си:
„Мога да танцувам, ако поискам.; „Ами, винаги си бил спънат.
„Аз съм блестящ.; „Глупости, нали в гимназията ти писаха двойка по геометрия.
„Аз съм смел.; „Как ли не, ти се страхуваш и от сянката си
„Аз е вашата интуиция, а „ти - физическият опит, който ви изтъква абсурдността на това да посягате към истинската магия. Трябва да се научите не само да вярвате на вътрешните гласове, но и редовно да ги следвате. Това са божествените напътствия, които ви се отправят! Когато знаете, че ги имате, и отказвате да повярвате в противното, ще видите как с вас стават чудотворни промени.
..................................................- - ..................................................- - ...........................................
• Знайте, че дълбоко в невидимата ви същност е скрита тайна. Тя ви казва: „Нямаш нужда от друго, вече си всичко, което ти трябва. Имаш божествена личност, позволи ѝ да се прояви и престани да я съдиш. Притежаваш много таланти, насочи се към целта и те ще бъдат на твое разположение. Ти си блестящ и всички необходими за целта интелектуални умения ще се появят.; Откажете се от мисълта, че сте „грешка", или че по някакъв начин сте онеправдани.
Вие сте всичко, което трябва да бъдете. Външността и душата ви са в съвършено равновесие с всичко във вселената. Може да сте убеждавали себе си в противното. Ако е така, прегърнете тази нова действителност. Съвършенството ви си остава непроменено, но не и липсата на вяра в него, а най-важното тук е представата ви за себе си. Тайната, която е в центъра на цялото ви съществуване е, че вие вече сте всичко - без случайности, без недостатъци, просто божествен шедьовър, когото сте принизили във вътрешния си свят. Повярвайте на тази тайна и ще имате всичко, което ви е необходимо, за да живеете целенасочено. Ако се борите с нея, животът Ви ще бъде белязан от душевни терзания.
д–р Уейн Дайър
Едно помни – на себе си верен бъди
Светла
Не забравяйте, че характерът ви не е резултат на влиянието нито на семейството, нито на културната среда, която ви заобикаля. Вие го създавате! Проявявала се е точно личността, която е трябвало да изпълнява задачите ви до този момент. Сега можете да се презаредите за най-важното пътуване в живота си. Излишно е да продължавате да изживявате старите променливи състояния, които вече не вършат работа. Бъдете целенасочени и в мислите ви няма да се промъкват недостатъци.
• От време на време живейте по цял ден, доверявайки се напълно на интуицията си. Вътрешните гласове ще ви напомнят настоятелно, че притежавате всичко необходимо, за да бъде животът ви щастлив. Безшумните вътрешни разговори ще ви изкушават да спори¬те със себе си:
„Мога да танцувам, ако поискам.; „Ами, винаги си бил спънат.
„Аз съм блестящ.; „Глупости, нали в гимназията ти писаха двойка по геометрия.
„Аз съм смел.; „Как ли не, ти се страхуваш и от сянката си
„Аз е вашата интуиция, а „ти - физическият опит, който ви изтъква абсурдността на това да посягате към истинската магия. Трябва да се научите не само да вярвате на вътрешните гласове, но и редовно да ги следвате. Това са божествените напътствия, които ви се отправят! Когато знаете, че ги имате, и отказвате да повярвате в противното, ще видите как с вас стават чудотворни промени.
..................................................- - ..................................................- - ...........................................
• Знайте, че дълбоко в невидимата ви същност е скрита тайна. Тя ви казва: „Нямаш нужда от друго, вече си всичко, което ти трябва. Имаш божествена личност, позволи ѝ да се прояви и престани да я съдиш. Притежаваш много таланти, насочи се към целта и те ще бъдат на твое разположение. Ти си блестящ и всички необходими за целта интелектуални умения ще се появят.; Откажете се от мисълта, че сте „грешка", или че по някакъв начин сте онеправдани.
Вие сте всичко, което трябва да бъдете. Външността и душата ви са в съвършено равновесие с всичко във вселената. Може да сте убеждавали себе си в противното. Ако е така, прегърнете тази нова действителност. Съвършенството ви си остава непроменено, но не и липсата на вяра в него, а най-важното тук е представата ви за себе си. Тайната, която е в центъра на цялото ви съществуване е, че вие вече сте всичко - без случайности, без недостатъци, просто божествен шедьовър, когото сте принизили във вътрешния си свят. Повярвайте на тази тайна и ще имате всичко, което ви е необходимо, за да живеете целенасочено. Ако се борите с нея, животът Ви ще бъде белязан от душевни терзания.
д–р Уейн Дайър
сряда, 31 октомври 2012 г.
Да си човек
Да си човек
Да си човек е твърде малко
в този свят, изпълнен с тъга.
Да си човек е твърде жалко,
ако не носиш в сърцето доброта.
Да си човек е твърде малко,
ако не виждаш в деня си светлина.
Ще бъде прекалено жалко
да пренебрегнеш нечия протегната ръка.
Да си човек, но толкова човечен
да бъдеш с всеки ден след ден. . .
Дори брегът на чувствата да е далечен,
ти ще го стигнеш някой ден.
Да си човек, да вярваш в мечтите,
да сътворяваш чудо всеки миг.
Дори и недокоснал днес звездите,
повярвай ми, ти пак ще си велик.
Но не с величие, покрито с мигновена слава,
а с величие, пропито с чиста доброта.
Най-голямата за теб в света награда
ще е да пазиш благородна, искрена душа.
Веселина Минчева
Да си човек е твърде малко
в този свят, изпълнен с тъга.
Да си човек е твърде жалко,
ако не носиш в сърцето доброта.
Да си човек е твърде малко,
ако не виждаш в деня си светлина.
Ще бъде прекалено жалко
да пренебрегнеш нечия протегната ръка.
Да си човек, но толкова човечен
да бъдеш с всеки ден след ден. . .
Дори брегът на чувствата да е далечен,
ти ще го стигнеш някой ден.
Да си човек, да вярваш в мечтите,
да сътворяваш чудо всеки миг.
Дори и недокоснал днес звездите,
повярвай ми, ти пак ще си велик.
Но не с величие, покрито с мигновена слава,
а с величие, пропито с чиста доброта.
Най-голямата за теб в света награда
ще е да пазиш благородна, искрена душа.
Веселина Минчева
неделя, 28 октомври 2012 г.
Фантазията – любимата лъжкиня
Фантазията – любимата лъжкиня
Еднакво трудно е да си представим раждането, смъртта, безкрайността на вселената и … отсъствието на фантазия. Колкото и фантазия да притежаваме, не можем да си представим живота без фантазия.
Фантазията започва там, където свършва реалността.
Ако наистина съществува паралелен живот, то той е плод тъкмо на нашата фантазия.
Фантазията е топла.
Фантазията е изключително гостоприемна. Винаги разтваря обятия и ни приютява на сигурно място. Дори и когато реално сме застрашени, в нейната прегръдка безопасността трае толкова дълго, колкото можем да си я представим.
Фантазията е свободата на затворника. И свободата изобщо. Тя е най-свещената ни територия, която, ако желаем, можем да поделим с другите.
Фантазията ни позволява абсолютно всичко. Тя аплодира нашите надежди.
С помощта на фантазията много често сме неподозирано другаде. Тъкмо там, в това „другаде”, във “втория си живот” сме различни от себе си, тъкмо там натрупваме нови качества, нови състояния, които после с лекота внасяме в действителността.
Съществуват твърдения, че почти всичко, което се навърта в човешкото въображение, е възможно. Твърдението още не е доказано, но удобно се използва във фантастичната литература, която често съдържа потвърждаваща се в бъдеще прогностика.
Фантазия е началото на всеки ден.
Тя е главната буква на думите.
Тя е основата на реалните ни намерения.
Фантазията е изход.
Фантазията е парадния вход към стаята с горяща камина за премръзналия клошар.
Фантазията е най-невъзможна възможност и най-възможна невъзможност.
Преди да сторим каквото и да е, кратко или дълго го фантазираме.
Фантазията е причудливата комбинация от елементи, които не подлежат на комбиниране.
Фантазията дава много възможности на една възможност.
Фантазията е нашият сън, когато сме будни.
Фантазията умело разчита утайката на дъното на чашката от кафе. Точно тя се взира в линиите на ръката и успешно или неуспешно гадае съдбата ни.
Фантазията е любимият ни лъжец.
Тя не признава време, място и начин. Още не е известен случай фантазията да се е съобразила с някого и нещо.
Когато канят българския класик Емилиян Станев на официално посещение във Франция, а той е вече стар човек и пътуванията естествено не са голямата му страст, неговата реакция е следната: “Няма защо да ходя чак до там, когато мога да си го представя.”`
Фантазията често пъти заменя реалността преди всичко заради завидната си безопасност. Всеки има своята въображаема голяма любов, която не го е разочаровала, само защото не е дръзнал да я осъществи.
Фантазията е нашето вълшебно килимче. Фантазията е лампата на Аладин. Тя е златната рибка. Стига да поискаме и веднага ще ни се построи замък, ще се срещнем с принц или принцеса, или ще ни се сбъдне някое друго дръзко или умерено желание.
Еднакво трудно е да си представим раждането, смъртта, безкрайността на вселената и … отсъствието на фантазия. Колкото и фантазия да притежаваме, не можем да си представим живота без фантазия.
Фантазията започва там, където свършва реалността.
Ако наистина съществува паралелен живот, то той е плод тъкмо на нашата фантазия.
Фантазията е топла.
Фантазията е изключително гостоприемна. Винаги разтваря обятия и ни приютява на сигурно място. Дори и когато реално сме застрашени, в нейната прегръдка безопасността трае толкова дълго, колкото можем да си я представим.
Фантазията е свободата на затворника. И свободата изобщо. Тя е най-свещената ни територия, която, ако желаем, можем да поделим с другите.
Фантазията ни позволява абсолютно всичко. Тя аплодира нашите надежди.
С помощта на фантазията много често сме неподозирано другаде. Тъкмо там, в това „другаде”, във “втория си живот” сме различни от себе си, тъкмо там натрупваме нови качества, нови състояния, които после с лекота внасяме в действителността.
Съществуват твърдения, че почти всичко, което се навърта в човешкото въображение, е възможно. Твърдението още не е доказано, но удобно се използва във фантастичната литература, която често съдържа потвърждаваща се в бъдеще прогностика.
Фантазия е началото на всеки ден.
Тя е главната буква на думите.
Тя е основата на реалните ни намерения.
Фантазията е изход.
Фантазията е парадния вход към стаята с горяща камина за премръзналия клошар.
Фантазията е най-невъзможна възможност и най-възможна невъзможност.
Преди да сторим каквото и да е, кратко или дълго го фантазираме.
Фантазията е причудливата комбинация от елементи, които не подлежат на комбиниране.
Фантазията дава много възможности на една възможност.
Фантазията е нашият сън, когато сме будни.
Фантазията умело разчита утайката на дъното на чашката от кафе. Точно тя се взира в линиите на ръката и успешно или неуспешно гадае съдбата ни.
Фантазията е любимият ни лъжец.
Тя не признава време, място и начин. Още не е известен случай фантазията да се е съобразила с някого и нещо.
Когато канят българския класик Емилиян Станев на официално посещение във Франция, а той е вече стар човек и пътуванията естествено не са голямата му страст, неговата реакция е следната: “Няма защо да ходя чак до там, когато мога да си го представя.”`
Фантазията често пъти заменя реалността преди всичко заради завидната си безопасност. Всеки има своята въображаема голяма любов, която не го е разочаровала, само защото не е дръзнал да я осъществи.
Фантазията е нашето вълшебно килимче. Фантазията е лампата на Аладин. Тя е златната рибка. Стига да поискаме и веднага ще ни се построи замък, ще се срещнем с принц или принцеса, или ще ни се сбъдне някое друго дръзко или умерено желание.
Абонамент за:
Публикации (Atom)