Много
често, обикновено след поредното неуспешно начинание, силата на духа ни
отслабва и самочувствието ни спада. В такива моменти е хубаво да си
припомним някои неща, за нас самите, особено ако няма човек близо до
нас, който да повдигне духа ни. Събрал съм неща, универсални за всеки
човек, независимо от пол, възраст, националност, ориентация, религия.
Ето ги и тях, надявам се да са от полза:
Твоето присъствие е подарък за света.
Ти си уникален, единствен по рода си.
Животът ти може да бъде какъвто поискаш да бъде.
Живей дните си един по един.
Брой хубавите неща, които са се случили, а не проблемите.
Каквото и да ти предстои, ти ще преминеш през него със сигурност.
Вътре в теб се намират много, много отговори.
Разбирай, имай кураж, бъди силен!
Не си поставяй ограничения.
Толкова много мечти очакват да бъдат изпълнени.
Решенията са твърде важни, за да ги оставяш на шанса.
Дай всичко от себе си, бъди постоянен и ще спечелиш.
Нищо не изразходва повече енергия от тревогата.
Колкото по-дълго задържаш даден проблем, толкова по-трудно става.
Все пак не приемай нещата твърде сериозно.
Изпълни живота си със спокойствие, а не със съжаление.
Не забравяй, че малката любов върви дълго.
А голямата… тя е вечна.
Не забравяй, че приятелството е мъдра инвестиция.
Съкровището на живота са хората.
Осъзнах, че никога не е късно.
Прави обикновени неща по необикновен начин.
Бъди сърдечен, надявай се и бъди щастлив.
Отделяй време за мечти.
И никога не забравяй,
дори за ден,
Колко специален си ти!
вторник, 8 януари 2013 г.
Жена
Аз съм магьосница,
фея,
глупачка.
Аз съм момиче,
жена
и хлапачка.
Аз съм и сън,
и мечта,
и илюзия.
Аз съм див ужас,
и вятър,
и буря.
Аз съм стихия,
пожар
и огнище.
Аз съм ухание,
цвете,
трънище.
Аз съм послание,
слънце
и ритъм.
Аз съм дихание,
музика,
стих съм.
Аз съм пристанище,
бряг
и спасение.
Аз съм удавник,
весло,
вдъхновение.
Аз съм гора,
и поле,
и лагуна.
Аз съм и свещ,
и безумие,
струна.
Аз съм
една реална жена.
Щом си до мен,
съм всичко това.
фея,
глупачка.
Аз съм момиче,
жена
и хлапачка.
Аз съм и сън,
и мечта,
и илюзия.
Аз съм див ужас,
и вятър,
и буря.
Аз съм стихия,
пожар
и огнище.
Аз съм ухание,
цвете,
трънище.
Аз съм послание,
слънце
и ритъм.
Аз съм дихание,
музика,
стих съм.
Аз съм пристанище,
бряг
и спасение.
Аз съм удавник,
весло,
вдъхновение.
Аз съм гора,
и поле,
и лагуна.
Аз съм и свещ,
и безумие,
струна.
Аз съм
една реална жена.
Щом си до мен,
съм всичко това.
На какво ухаят звездите?
На какво ухаят звездите?
Тази есен любимите ни актьори влизат в истинска надпревара с нови ароматни превъплъщения
Британската актриса и модел Роузи Хънтигтън-Уайтли е лице и на новата, по-лека версия на емблематичния вече парфюм Burberry Body
След като рекламният клип на най-женствения аромат за всички времена Chanel N ° 5, буквално взриви интернет пространството, революционно представен от мъжката перспектива на самия Брад Пит, за да остане в историята като първия дамски аромат, чието рекламно лице е мъж, си струва да направим обзор на сезона, за да видим кои други звезди отъждествиха лицата си с известни аромати.
Новото лице на Chanel N ° 5 Брад Пит разби битуващото клише дамските аромати, традиционно
Безспорно внимание заслужава магнетичността на Натали Портман за Miss Dior Le parfum. Нейното елегантно, но естествено излъчване, носи хармоничен баланс между романтичната невинност и безразсъдната дързост.
Панделката, с която през 1947г., мосю Диор облича своя първи Miss Dior аромат и днес тежи на мястото си като символична връзка между минало и настояще, неразривно свързано с модата.
Съблазняващата аура на този аромат завладява с ориенталски полъх на амбър и пачули, уловени в топлата прегръдка на ванилия и българска, и турска роза абсолю.
Панделката на Miss Dior Le parfum e връзка с традициите на модната къща
Изтънченото присъствие на Гуинет Полтроу и внушението за изчистена елегантност, което Boss Nuit Pour Femme носи, с нотки праскова, бели цветя и сандалово дърво, са инспирирани от малката черна рокля и въздействащо допълнени от музиката на Моби (Ричард Мелвил Хол) Lie Down In Darkness.
Малката черна рокля е отправна точка за Boss Nuit Pour Femme
Британската актриса и модел Роузи Хънтигтън-Уайтли е лице и на новата, по-лека версия на емблематичния вече парфюм Burberry Body. Burberry Body EDT приласква сетивата със хрупкава зелена ябълка, съблазняващ чай, кашмеран и кадифена ванилия. Специално за първата годишнина на аромата е изработена и лимитиранта версия Burberry Body Rose Gold.
Лимитираното издание на Burberry Body Rose Gold отбелязва първата годишнина на аромата
Тоалетната вода Burberry Body предлага по-лека версия на пристрастените към аромата
Gucci Premiеre е способен да извади на показ звездата скрита във всяка Edna жена. Вдъхновен от вечния блясък на Холивуд и съвременната икона - Блейк Лайвли, този нов аромат е покана да си подарим няколко мига от славата, която звездите преживяват на червения килим.
Блейк Лайвли е лице на парфюмната вода Gucci Premiere
Парфюмната вода Gucci Premiere с флорално-дървесен характер е поредната успешна премиера за Лайвли - холивудското попълнение в ароматната алея на славата.
Гуинет Полтроу е посланик на Boss Nuit Pour Femme
Блейк Лайвли, облечена в Gucci на премиерата на "Savages" в Ню Йорк в School of Visual Arts Theater (SVA Theater)
Автор: Кристина Гочева
Тази есен любимите ни актьори влизат в истинска надпревара с нови ароматни превъплъщения
Британската актриса и модел Роузи Хънтигтън-Уайтли е лице и на новата, по-лека версия на емблематичния вече парфюм Burberry Body
След като рекламният клип на най-женствения аромат за всички времена Chanel N ° 5, буквално взриви интернет пространството, революционно представен от мъжката перспектива на самия Брад Пит, за да остане в историята като първия дамски аромат, чието рекламно лице е мъж, си струва да направим обзор на сезона, за да видим кои други звезди отъждествиха лицата си с известни аромати.
Новото лице на Chanel N ° 5 Брад Пит разби битуващото клише дамските аромати, традиционно
Безспорно внимание заслужава магнетичността на Натали Портман за Miss Dior Le parfum. Нейното елегантно, но естествено излъчване, носи хармоничен баланс между романтичната невинност и безразсъдната дързост.
Панделката, с която през 1947г., мосю Диор облича своя първи Miss Dior аромат и днес тежи на мястото си като символична връзка между минало и настояще, неразривно свързано с модата.
Съблазняващата аура на този аромат завладява с ориенталски полъх на амбър и пачули, уловени в топлата прегръдка на ванилия и българска, и турска роза абсолю.
Панделката на Miss Dior Le parfum e връзка с традициите на модната къща
Изтънченото присъствие на Гуинет Полтроу и внушението за изчистена елегантност, което Boss Nuit Pour Femme носи, с нотки праскова, бели цветя и сандалово дърво, са инспирирани от малката черна рокля и въздействащо допълнени от музиката на Моби (Ричард Мелвил Хол) Lie Down In Darkness.
Малката черна рокля е отправна точка за Boss Nuit Pour Femme
Британската актриса и модел Роузи Хънтигтън-Уайтли е лице и на новата, по-лека версия на емблематичния вече парфюм Burberry Body. Burberry Body EDT приласква сетивата със хрупкава зелена ябълка, съблазняващ чай, кашмеран и кадифена ванилия. Специално за първата годишнина на аромата е изработена и лимитиранта версия Burberry Body Rose Gold.
Лимитираното издание на Burberry Body Rose Gold отбелязва първата годишнина на аромата
Тоалетната вода Burberry Body предлага по-лека версия на пристрастените към аромата
Gucci Premiеre е способен да извади на показ звездата скрита във всяка Edna жена. Вдъхновен от вечния блясък на Холивуд и съвременната икона - Блейк Лайвли, този нов аромат е покана да си подарим няколко мига от славата, която звездите преживяват на червения килим.
Блейк Лайвли е лице на парфюмната вода Gucci Premiere
Парфюмната вода Gucci Premiere с флорално-дървесен характер е поредната успешна премиера за Лайвли - холивудското попълнение в ароматната алея на славата.
Гуинет Полтроу е посланик на Boss Nuit Pour Femme
Блейк Лайвли, облечена в Gucci на премиерата на "Savages" в Ню Йорк в School of Visual Arts Theater (SVA Theater)
Автор: Кристина Гочева
понеделник, 7 януари 2013 г.
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Автор: Валери Петров
"Малка мека пътека
от човек към човека..."
Не бе ми се случвало досега да съм бил
преди Бъдни Вечер така сам и унил,
но този път, както си раздигах книжата,
за да очистя малък кът за елхата,
открих плик неотворен, който - както личеше
от клеймото му - беше
получен през март. Цял препасан със скоч
и с печат "Препоръчано", той на вид бе точ-в-точ
брат на много подобни без всяко съмнение,
съдържащ поредната "стихосбирка за мнение"...
И така се оказа... Но, зачел се в писмото,
още в него самото
почувствувах някаква интонация, нова
за писмата от този род. И пак нещо такова
още в първите стихове подир миг ми се мярна
една малка подробност удивително вярна,
и след още три - четири находки такива
вече питах по жицата една, явно щастлива,
учителка в пенсия от комплекс "Мусагеница",
дали всички в комплекса им само музи и гении са,
та така са го кръстили. И за свойта вина
че тъй късно обаждах се, си изпросих една
опрощаваща дума и предрекох й щедро
успехи на едро.
При което със слух
изтрениран я чух
- учителка уж, а като ученичка -
да преглъща, да прави при някоя сричка,
един мъничък стоп,
един трогващ синкоп...
И тъй весело,
мило
всичко бе се
развило,
че беше отнесло
от мен всичко унило -
един квант добринка
бе направил така,
че снегът вън танцуваше, бял и приказно млад,
и разкошна елха беше целият град,
и аз виждах й блока, и апартамента й
беше станал по-празничен... Но и при мен тъй
всичко беше по-коледно... Станал даже по-ярък
поради закъснението, моят скромен подарък
- малка мека пътека
от човек към човека -
ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен:
бях го мислил за нея, а той бил и за мен.
Валери Петров
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА
Автор: Ивайло Балабанов (2 коментара)
На дъщеря ми Неда
Не можеш ли да победиш женатасъс роза – не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана в арабския Коран.
Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
„Насила хубост никога не става!“ –
потънал в Арда ясният ѝ вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива…
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възпряха ни Отца, ни Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсеха зокум:
помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка,
годежен пръстен с турчин не смени.
Пет века продължаваше – жестока –
най-страшната от всичките войни;
най-величавата война, в която
воюваха кинжалът и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията със мъдростта.
Война! Велика женска епопея,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни
как конят на Пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите ѝ от червена мед;
как гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и, паднал във нозете на Гергана,
поклон ѝ стори. До земята чак!
неделя, 6 януари 2013 г.
Свещ и огън
Свещ и огън
Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето й. А може би го стори несъзнателно?! Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена, и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ и с това я бяха обрекли на болезнена тъга и горчива самота...
Това продължи дълго, много дълго време. Чак до срещата й с Огъня. До мига, в който тя му отдаде сърцето, душата, тялото си. И с цялата си същност се обрече на него...
А той... той беше безпощаден към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как отново гори пламъкът в нея...
А тя... тя с любовния огън в сърцето си, вече светеше ярко и огряваше много по-силно от преди. И това наистина безумно я радваше! Караше я да се чувства значима, пълноценна и отново жива...
Докато в един момент тя не усети как се топи. Осъзна, че с всеки изминал миг се смалява и светлината, която излъчваше пламъчето й... Но дори тогава Свещта не се натъжи. Напротив - беше наистина щастлива! Защото тя обичаше повече от себе си този Огън, който всъщност я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него. Но си даваше сметка, че живя истински, също благодарение на него...
Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре. Но не от това я болеше и не затова страдаше малката Свещ. Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и Той! Щеше да го загуби и Него - Огънят, който й показа какво е Животът...
от нета
Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето й. А може би го стори несъзнателно?! Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена, и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ и с това я бяха обрекли на болезнена тъга и горчива самота...
Това продължи дълго, много дълго време. Чак до срещата й с Огъня. До мига, в който тя му отдаде сърцето, душата, тялото си. И с цялата си същност се обрече на него...
А той... той беше безпощаден към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как отново гори пламъкът в нея...
А тя... тя с любовния огън в сърцето си, вече светеше ярко и огряваше много по-силно от преди. И това наистина безумно я радваше! Караше я да се чувства значима, пълноценна и отново жива...
Докато в един момент тя не усети как се топи. Осъзна, че с всеки изминал миг се смалява и светлината, която излъчваше пламъчето й... Но дори тогава Свещта не се натъжи. Напротив - беше наистина щастлива! Защото тя обичаше повече от себе си този Огън, който всъщност я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него. Но си даваше сметка, че живя истински, също благодарение на него...
Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре. Но не от това я болеше и не затова страдаше малката Свещ. Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и Той! Щеше да го загуби и Него - Огънят, който й показа какво е Животът...
от нета
Всеки по свой начин
Самурай,
известен със своето благородство и честност отишъл на посещение на един
Дзен монах, за да му поиска съвет. Когато пристигнал в манастира, тъкмо
били започнали обедните молитви. Самураят търпеливо изчакал монаха да
приключи с тях и едва тогава се приближил към него и го попитал:
„Защо се чувствам толкова долен, посредствен? Изправял съм се пред лицето на смъртта толкова много пъти, защитавайки тези, които са слаби. Въпреки това, когато Ви видях да медитирате, почувствах че целия ми живот няма абсолютно никакво значение.“
„Изчакай. Веднага щом се срещна с всички, които са дошли да ме видят днес, ще ти отговоря.“ – му казал монахът.
И така, самураят прекарал целия ден в градините на храма, гледайки хората, които идват, за да потърсят съвет и си тръгват след това. Видял как Дзен монахът посрещал всички тях с еднакво търпение и усмивка на лицето си.
Нощта се спуснала и едва тогава всички хора си заминали. Останал само той, затова и попитал отново монаха:
„Сега, можеш ли да ме научиш?“
Учителят го поканил в стаята си. Пълна луна осветявала небето и създавала атмосфера на дълбоко спокойствие.
„Виждаш ли луната, колко е красива?“ – казал монахът. „Тя ще прекоси целия небосклон и утре слънцето ще изгрее отново.“
Самураят казал:
„Но слънчевата светлина е много по-ярка и може да освети детайлите от земята около нас: дървета, планини, облаци“
На което Учителят отвърнал:
„Аз съм сигурен, че те се редуват да осветяват земята от много дълго време. Но никога не съм чул луната да се пита ‘Аз защо не светя като слънцето? Дали защото съм по-долна?’“
„Разбира се, че не“ – отвърнал самураят. „Луната и слънцето са две различни неща. Всяко от тях притежава своя собствена красота. Не можем да ги сравняваме.“
„Значи знаеш отговора. Ние сме двама различни човека, всеки от нас се бори по свой собствен начин, според разбиранията си и прави всичко възможно, за да стане света по-добро място. Останалото са просто нашите прояви.“
Паулу Коелю
„Защо се чувствам толкова долен, посредствен? Изправял съм се пред лицето на смъртта толкова много пъти, защитавайки тези, които са слаби. Въпреки това, когато Ви видях да медитирате, почувствах че целия ми живот няма абсолютно никакво значение.“
„Изчакай. Веднага щом се срещна с всички, които са дошли да ме видят днес, ще ти отговоря.“ – му казал монахът.
И така, самураят прекарал целия ден в градините на храма, гледайки хората, които идват, за да потърсят съвет и си тръгват след това. Видял как Дзен монахът посрещал всички тях с еднакво търпение и усмивка на лицето си.
Нощта се спуснала и едва тогава всички хора си заминали. Останал само той, затова и попитал отново монаха:
„Сега, можеш ли да ме научиш?“
Учителят го поканил в стаята си. Пълна луна осветявала небето и създавала атмосфера на дълбоко спокойствие.
„Виждаш ли луната, колко е красива?“ – казал монахът. „Тя ще прекоси целия небосклон и утре слънцето ще изгрее отново.“
Самураят казал:
„Но слънчевата светлина е много по-ярка и може да освети детайлите от земята около нас: дървета, планини, облаци“
На което Учителят отвърнал:
„Аз съм сигурен, че те се редуват да осветяват земята от много дълго време. Но никога не съм чул луната да се пита ‘Аз защо не светя като слънцето? Дали защото съм по-долна?’“
„Разбира се, че не“ – отвърнал самураят. „Луната и слънцето са две различни неща. Всяко от тях притежава своя собствена красота. Не можем да ги сравняваме.“
„Значи знаеш отговора. Ние сме двама различни човека, всеки от нас се бори по свой собствен начин, според разбиранията си и прави всичко възможно, за да стане света по-добро място. Останалото са просто нашите прояви.“
Паулу Коелю
Абонамент за:
Публикации (Atom)