Думите са най-несигурният носител на Истината.

И тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна. Как говори Бог и на кого? Ето отговорът, който получих:

-Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?

Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:

-Най-напред нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг - Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството.

Чувството е езикът на душата.

Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.

Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как. За пореден път. Ако поискаш.

Отвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-голямо желание за пълен и завършен отговор на първия ми въпрос. Ето какво каза Бог:

-Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите.

Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване.

Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство. Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани.

А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността.

Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли.

Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването-

Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното.

Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.

Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен.

Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причинни, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях.

Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:

Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник.

Така задачата за разграничаването става по-леко, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия.

Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.

Радост, истина, обич.

Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.

След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.

Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.

Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него.

Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля - силата да правите онова, което изберете - и никога няма да ви я отнема, никога.

И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои.

Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.

-Как да знам, че това общуване е от Бога? Откъде да знам, че това не става в собственото ми въображение?

-Каква е разликата? Не виждаш ли, че мога да работя чрез въображението ти толкова лесно, колкото чрез всичко останало? Ще предизвикам във всеки отделен миг верните мисли, думи и чувства, служещи точно на конкретната цел, като използвам един и ли повече начини.

Ще знаеш, че тези думи идват от Мен, защото ти(по своя собствена преценка) никога не си се изразявал толкова ясно. Ако си беше отговарял толкова ясно на тези въпроси, нямаше да ги задаваш.

-С кого общува Бог? Има ли избрани хора? Имали избрано време?

-Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях.

Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо.

Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сируно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента.

И все пак, Аз те каня да участваш в нов начин на общуване с Бога. Двупосочно общуване. Истината е, че ти си този, който ме покани. Защото Аз дойдох при теб, в тази форма, точно сега в отговор на твоя зов.

-Защо някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Товите послания отколкото останалите?

-Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.

-Би трябвало да слушаме Бога даже когато казаното ни се струва погрешно?

-Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?

Хайде иди и действай така, както знаеш. Забележи, че всички вие правите точно това откакто свят светува. И виж в какво състояние е светът. Ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. Очевидно има нещо, което не разбирате. Онова, което разбирате, трябва да ви се струва правилно, защото "правилно" е понятие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съгласявате. Онова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно".

Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.

Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул.

Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.

-Но моята истина за Бога идва от Теб.

-Кой казва това?

-Другите.

-Кои други?

-Водачи. Пастори. Равини. Свещеници. Книги. Библията, за Бога!

-Това не са авторитетни източници.

-Не са ли?

-Не.

-Тогава кои са авторитетните източници?

-Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онва, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.

Из книгата "Разговори с Бога'

Да слушаме гласът на сърцето си

Какво трябва да направя, за да се потопя в пустинята?



- Вслушай се в гласа на сърцето си. То знае всичко, защото ти е дадено от Всемирната душа и един ден ще се върне при нея.



Изминаха още два дни в мълчаливо яздене. Алхимикът бе станал още по-предпазлив, защото наближаваха зоната с най-ожесточени сражения. Момчето се опитваше да чуе гласа на сърцето си.







Никак не му беше лесно да разбере сърцето си. По-рано то винаги бе готово да тръгне на път, а сега искаше да пристигне на всяка цена. Понякога сърцето му часове наред разказваше истории, изпълнени с носталгия, друг път се трогваше от изгрева на слънцето в пустинята и караше момчето скришом да плаче. Когато заговореше за съкровището, сърцето му туптеше по-бързо, а ритъмът му се забавяше, когато очите на момчето блуждаеха в безкрайния хоризонт на пустинята. Никога не замлъкваше, дори и когато момчето не разменяше нито дума с Алхимика.



- Защо трябва да слушаме гласа на сърцето си? -попита момчето един ден, когато бяха спрели, за да нощуват.



- Защото съкровището е там, където ти подскаже сърцето.



- Но сърцето ми е неспокойно - каза момчето. - Сънува, вълнува се и е влюбено в едно момиче от пустинята. Непрекъснато ме разпитва за нещо, а когато мисля за Фатима, по цели нощи не ми позволява да заспя.



- Това е добре. Означава, че сърцето ти е живо. Продължавай да се вслушваш в това, което иска да ти каже.







През следващите три дни те срещнаха няколко въоръжени мъже и забелязаха други да се появяват на хоризонта. Сърцето на момчето заговори за страха. Разказваше му истории, които бе чуло от Всемирната душа. Истории за хора, тръгнали да търсят съкровищата си, но които никога не са ги намерили. Понякога плашеше момчето с мисълта, че може да не достигне до съкровището или че може да умре в пустинята.



- Сърцето ми се опитва да ме предаде - каза момчето на Алхимика, когато спряха, за да починат конете им. - Не иска да продължа пътя си.



- Това е добре - отвърна Алхимикът. - Доказва, че сърцето ти е живо. Естествено е да изпитваш страх, след като си заменил за един сън всичко, което си постигнал.



- Тогава защо трябва да слушам сърцето си?



- Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне. Дори и да се престориш, че не чуваш това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и за света.



- Дори и когато се опитва да ме предаде?



- Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал.







Момчето продължи да слуша гласа на сърцето си, докато вървяха през пустинята. Започна да разбира неговите хитрости и уловки и да го възприема такова, каквото бе. От този момент нататък престана да се страхува. Вече не искаше да се връща назад, защото един следобед сърцето му каза, че е доволно. "Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи."



- Сърцето ми се страхува, че ще страда - каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.



- Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.



- Всеки миг на търсене е миг на среща - каза момчето на сърцето си. - Докато търсех съкровището си, всеки ден бе озарен от светлина, защото знаех, че всеки един момент е част от мечтата ми да го намеря. Докато търсех съкровището си, по пътя към него открих неща, които никога не съм си представял, че ще открия, ако не бях имал смелостта да опитам невъзможното за един пастир.



Цял следобед след това сърцето му мълчеше. През нощта момчето спа спокойно, а когато се събуди, сърцето започна да му разказва истории за Всемирната душа. Каза, че всеки щастлив човек носи Бога в себе си и че щастието би могло да бъде открито в най-обикновената песъчинка от пустинята, за което бе споменал и Алхимикът. Защото песъчинката е миг от Сътворението и на Вселената са й били необходими милиарди години, за да я създаде.



- Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква - добави сърцето му. - Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. Това всъщност е пътят на Личната легенда и на щастието. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива.



Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да не бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласа на сърцето си.



- А защо сърцата не съветват хората да не се отказват от мечтите си? - попита момчето Алхимика.



- Защото в този случай сърцата страдат най-много. А те не обичат да страдат.



От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си. Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога. Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва.



Вечерта разказа всичко това на Алхимика. И Алхимикът разбра, че сърцето на момчето се е върнало при Всемирната душа.



- А сега какво трябва да направя? - попита момчето.







- Продължавай да вървиш към Пирамидите - каза Алхимикът. - И внимавай за поличбите. Сърцето ти вече е готово да ти покаже съкровището.



- Това ли е последното нещо, което оставаше да науча?



- Не - отвърна Алхимикът. - Това, което остава да научиш, е следното: Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята "да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".

Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.







Из "Алхимикът" Паулу Коелю

Тайна ли е тайната

Тайната не е бижу,нито писмо или магия.

Не съществува в света на материалното , тя не е откритие или новост, а начин на живот и възможност да погледнем на живота с други очи.

Тайната е ключът към …………………………………… ЩАСТИЕТО !

Този ключ е енергията.

Вдъхнала живот на милиони светове, тя е жрицата на вечността.

Вечно млада и енергична, рядко уморена тя ни остава дори, когато побелеят косите ни и всеки спомен е описан с бръчка по лицата ни.

Енергията не е просто физическата сила, душата е енергия, нашата мисъл добра или лоша е енергия.





Сега повечето от вас ще си кажат, че това са глупости.

Ще си помислят, че мислят позитивно и рядко изпращат негативни сигнали на околния свят.

Но негативната енергия, както и положителната се крие в малките неща.

Случвало ли ви се е да излезете на среща със страхотен човек и да се стреснете,че няма начин да сте с него?



Някога да сте се съмнявали,

че ще се справите

със задълженията

или че няма да

получите дълго

чаканото повишение,

защото конкуренцията е жестока !?



Или да бързате за работа и да си казвате “охх ужас ще закъснея” ..



Е ,значи все пак изпращате негативни сигнали и за жалост така става точно това,което си мислите, а за да се успокоите вие си казвате :”Ама аз и без това си знаех , че така ще стане” или просто “Знаех си!” въобразявайки си , че вашата интуиция е безпогрешна и вие сте прозрели накъде отиват нещата.







Спрете да си мислите за тъжните спомени!



Загърбете нещастната любов и мислете за тази, която ви предстои!



Проблемите в работата или училище не са неразрешими!



Когато ви се случи нещо лошо не си казвайте , че това е съдба,борете се

за щастието си!



Опитвайте се да предавате на останалите хора доброто си настроение!



От днес нататък кажете НЕ на сълзите и депресията!



Вярвай в себе си и не спирай да преследваш мечтите си!



Запомни,че когато си позитивен енергийното ти поле е заредено позитивно и хубавите неща идват сами при теб!



Не спирай да вярваш в мечтите си и мисли за тях постоянно!



Мисли не за това как ще ги осъществиш, а просто за радостта, която ще изпиташ ако се сбъднат!



Гради живота си стъпка по стъпка, мечтай за себе си и за другите!



Ти сам избираш пътя си и винаги можеш да промениш съдбата си и тази на другите !…







Трети принцип на механиката:

Всяко действие има противодействие!



Със своите мисли и действия ние предизвикваме противодействия.

Рано или късно на всяко наше действие ще има противодействие.

На всяка наша добра мисъл ще се върне друга добра мисъл.

На всяко наше добро действие ще ни се върне също толкова добро действие.

На една наша усмивка ще следва друга усмивка.

Това означава, че ако ние се стараем да управляваме мислите си и душата си, не след дълго друг ще направи същото това ще рефлектира върху нас.

ЗАКОНЪТ ЗА МЕДИТАЦИЯТА

ЗАКОНЪТ ЗА МЕДИТАЦИЯТА

Медитацията е вслушване в гласа на Бога. Тя помага човек да се отдръпне от суетата и напрежението на ежедневието, за да може да чуе тихия и спокоен глас на Божественото.

Някога разговаряли ли сте по телефона с човек, който непрекъснато говори, без да ви чака да му отговорите или да си кажете мнението? Всеки път, когато се опитате да кажете нещо, другият ви прекъсва и продължава да говори. Когато се случи да говоря с такъв човек, затварям телефона колкото се може по-скоро. Каквото горе, това и долу. Вселената образно казано, ще затвори телефонната слушалка, ако не слушате какво ви отговаря.

Ако се молите непрекъснато, без да се интересувате какво казва другата страна, няма да получите отговор, защото бърборенето на ума няма да позволи на Бог да вземе думата. Повечето от нас притежават маймунски ум, с други думи, той непрекъснато е изпълнен с мисли и вътрешни разговори. Целта и намерението на медитацията е да прекрати дърдоренето на ума за достатъчно дълго време, през което Източникът да спусне във вас Неговите семена на наставления и мъдрост. По време на тези тихи и безмълвни моменти ние сме отворени за вдъхновение и отговори на нашите въпроси. Понякога получаваме Божествен отговор веднага. По-често обаче, изпитваме чувство за покой и умиротворение, докато семената попаднат в нас. С течение на времето те покълват и растат и ние започваме да ги забелязваме едва по-късно в живота си.

По време на медитация имаме възможност да изследваме ресурсите, които са на наше разположение. Там откриваме своя истински Аз. Живеем в ада или рая, в зависимост от своя вътрешен свят. Медитацията позволява на Божествения ни Аз да се разшири, така че да се освободим от ада и да сътворим рая.

Източник:ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ

Даяна Купър из Глава 24

Обяснение за синхронността

Синхронността може да се обясни на много нива. Първо, нека да кажем, че често говорим за нея като за начин на живот, към който се учите да привиквате. Описвали сме я като разходка по линейния коридор на времето. Вие се движите от един линеен към един сферичен коридор или към времевата рамка на „настоящият момент”. Част от това е насърчаване на синхронния начин на живот, защото типът живот, който сте създали в миналото, просто вече не работи по същия начин. Той вече не се поддържа. Вие сте тези, които са се променили, вие сте тези, които са издигнали своята вибрация. Един синхронен начин на живот е свързан със следването на своя път, с лекото побутване на вратите, за да видите кои от тях ще се отворят, и най-вече с преодоляването на страха и с тяхното отваряне. А после, когато са се отворили, със смелостта да минете през тях. Най-доброто, което можем да ви кажем във връзка със синхронния начин на живот е, че той се нуждае от практика. Започнете с малките и лесни неща, вместо да се опитвате да се справите с всичко наведнъж. Овладейте и контролирайте типичното за човека желание да промени всичко за един миг. Позволете ни да работим с вас.
Съществува една аномалия, за която искаме да поговорим, защото тя ще засегне мнозина в това помещение. Тя се отнася до това, което наричаме „странични врати”. Много често вървите по коридора, бутате вратите, а те не се отварят. Понякога, когато след известно време се уморите и обезсърчите от безплодното натискане на дръжките на вратите, продължавате по-нататък, за да намерите други врати. Бутате друга врата, тя се отваря, вие поглеждате вътре в нея и казвате: „Това не е мястото, което търся, това не е вратата, която съм избрал за себе си.” Обмисляте възможността да пресечете помещението и да пробвате с други врати. Ние ви молим, когато синхронностите се подредят пред вас, да ги приемете като знак от своя Висш Аз. Когато отворите вратата към някое помещение и кажете: „Това не е мястото, за което съм се запътил”, поне имайте смелостта да влезете в стаята, защото когато направите и една крачка вътре в нея, ще можете да погледнете наляво и надясно и да видите врати, които водят към други стаи, които не можете да видите от мястото си в коридора, ако не сте имали куража да направите тази първа стъпка през вратата.
Често говорим за съвпаденията и синхронността като за едно и също нещо. Когато се заемете с дадено съ-творение, помолете Духа да ви осигури най-доброто и най-висшето, помолете Духа да ви насочи във вашия договор и след това дайте свобода на Духа да работи във вашия живот. Ето това наричаме съ-творение, защото вие работите заедно с Духа, за да създадете своята жизнена среда и своя вариант на Рая на Земята. Щом веднъж вашето съ-творение е освободено, Духът започва да подрежда нещата за вас. Духът премества този и този човек тук, подбира тази и тази работа, открива пред вас тези и тези възможности. Те протягат ръка във вашия триизмерен свят и движат нещата около вас. Много често това ви изглежда като съвпадение. Молим ви, помнете, че съвпадения не съществуват. Синхронността е начин вашият Висш Аз да разговаря директно с вас в ежедневният ви живот. Отговорихме ли на въпроса?
- Да, и ви благодаря много, че потвърдихте това, което си мислех.

…Разберете, че вие сте нещо много повече от това, което може да се побере във вашата биологична обвивка. Останалата част е онова, което наричаме ваш Висш Аз, а синхронността е средството, чрез което този Висш Аз сега ви говори… Най-добрият начин да се обясни това е да повторим, че възприемането на един синхронен начин на живот, като дадете възможност на Духа да работи в живота ви, е най-лесният начин да създадете най-висшето добро за себе си.

Групата
От книгата „Спомни си” на Стийв Ротър и Групата
*Групата е от семейството на вибрацията, която ние наричаме Михаил

Да живеем с дълбоко уважение...към себе си и към другите

Аз показвам дълбоко уважение на себе си и на другите, които споделят моето пътуване през Живота...Аз уважавам себе си и всички хора в моя живот за знанието, което те ми дават за самия мен и как ние сме в това време, на това място, за да получавам чрез това знание помощ в моето завръщане към любовта.

Когато ние поздравяваме другите с Намасте, ние показваме дълбоко уважение към другия.

Ние казваме:Светлината в мен почита светлината в теб.

Колко чудесно би било, ако ние извървявахме своя земен път с дълбоко уважение към всички, които срещаме, към всички, които влизат в нашия живот и към всички, които напускат нашия живот.

Може би, поддържайки дълбоко уважение към всички в нашия живот, това би бил начин на живеене, дори начин на обичане.

Защото всеки човек, който влиза в нашето пространство, е наистина дар.

Защото всеки един, този, когото ти е лесно да обичаш и дори този, когото ти е трудно да обичаш...са дар за нашето учене в живота, който изживяваме сега.

Всеки човек ни учи толкова много за самите нас.

Всеки ни помага и ни дава възможност да се завърнем към любовта.

Затова нека, когато застанем лице в лице с другия, да виждаме божественото в този човек.

И нека виждаме, че когато другите действат по начин, който не харесваме или по начин, който не очакваме, за това си има причина.

Това поведение не бива да се приема от нас като случайно.

Нашият живот не е случайност.

Проявата на подобно поведение ще ни помогне да разберем, че когато научим какво не е любовта, това ще ни помогне да почитаме и уважаваме повече самите себе си и другите.

И така, можем ли да покажем дълбоко уважение към себе си и към другите днес?

Преди всичко, колко уважаваме себе си?

Уважаваме ли действително себе си?

Уважаваме ли ти и аз самите себе си чрез компанията, която сме един за друг?

Уважаваме ли ти и аз нашите тела чрез храната и субстанциите, които слагаме в телата си?

Уважаваме ли себе си ти и аз чрез изборите, които правим?

Когато имаме голямо уважение към себе си, ние ще кажем сбогом на всичко, което ни държи малки...всичко, което пречи на светлината ни да сияе...всичко, което ни спира да живеем живота си в любов.

Когато имаме дълбоко уважение към себе си, ще преминем отвъд огранчаващите вярвания, отвъд старите осъждащи нагласи.

Ще се издигнем над нелюбящите изживявания...ще се отдръпнем от нездравословните ситуации...

И колкото повече уважаваме самите себе си, толкова повече можем да уважаваме другите.

Защото отношенията, които имаме със себе си, ще бъдат винаги огледало на отношенията, които имаме с другите.

Уважаваме ли нуждата на хората в нашия живот да имат свобода, да са способни да правят собствените си избори, толкова много, колкото ние искаме да имаме свобода и способност да правим избори в нашия собствен живот?

Уважаваме ли достатъчно другите за това, което те дават в нашия живот, за онова, на което ни учат относно самите нас?

И можем ли да уважаваме достатъчно другите за частта, която те са избрали, за уроците, които са решили да учат и за изборите, които са направили?

Дълбокото уважение не е съгласие за действия и постъпки, които не се съчетават с нашето чувство на любов в света.

Дълбокото уважение е съгласие с божествения потенциал на всички останали...че те могат да живеят от сърцата си дори ако трябва да се учат от изборите си, направени чрез объркано мислене.

Нашето дълбоко уважение към другите идва от нашето разбиране, че във всяко сърце е божественото...любящата воля...Богът или Богинята...които са вътре в нас и които ни свързват всички нас.

Може да не разбираме участта на другия.

Може да не разбираме избора на другия да напусне нашия живот или да следва нашето лидерство.

Може да не разбираме защо някои отхвърля това, което мислим, че е любов.

Но това не означава, че този човек е непрекъснато изгубен или осъден на гибел.

Това просто означава, че те са намерили техния собствен път за завръщане към любовта.

Просто когато правим известни избори, ние създаваме определени връзки и вземаме различни решения...защото това е пътят, по който ние се завръщаме към любовта.

Затова,скъпи и любими приятелю..споделяй какво работи добре за теб на тази и на всяка друга тема.

Обичам те,

Ник

превод- Кирилка Пачева

Силата на внушението и силата на убеждението.

„…Не съм способен да…. и нямам право на….”



Усещате, че знаете точно какво искате , а сте в застой. Страх ви е да предприемете, това , което толкова много ви е на сърце. Постоянно отлагате.



Твърде вероятно сте жертва на вярвания, които са се заровили дълбоко във вас. Собствените ви мисли независимо дали са позитивни или негативни, верни или неверни, са покълнали неволево, без никакво усилие. Вашите навици полезни или вредни са се вградили по същия начин.



Собствените ви мисли управляват живота ви – успеха и провала.



Защо ви трябват 100 пъти повече усилия, за да успеете в сравнение с друг в същото начинание? Препятствието, което ви спъва е ограничаващо схващане, което сте поставили на пиедестал.



Многократно е доказвано, че ако се опитваме да премахнем мисъл с усилие на волята, ефектът е обратен. Колкото повече си казвам „няма да мисля за това” – толкова повече се закотвя досадната мисъл в мен.



Силата на внушението и силата на убеждението.



Внушението се вмъква без покана. Заобикаля логиката и пренебрегва аргументите. За да бъде ефикасно едно внушение , в никакъв случай не трябва да носи усилие.

Когато волята и въображението са в конфликт , неизменно печели въображението.

Несъзнаваното е безлично. Функционира автоматично и не се подчинява на някаква воля. Опитва се винаги да реагира съобразно нашите схващания и интерпретациите, които сме им дали. Търси и подобаващи чувства, подходящи за изпълнение на целите, които съзнателно сме си поставили.



Подсъзнанието действа на база данни, които ние сме му предоставили под различна форма на идеи, мисли, вярвания, разяснения, интерпретации, мнения, знания и факти.



Съзнанието е командният бутон за безсъзнателният механизъм. Съзнателната мисъл , ирационална и нереалистична, е развита от моделите на безсъзнателното. Чрез друга рационална съзнателна мисъл можем да променим тези модели и автоматични реакции.



Как да се освободим от ограничаващите ни схващания?

Първоначално нека осъзнаем , че наистина сме в плен на ирационална мисъл.

Да разберем, че до този момент сме си поставяли граници пред амбициите. Източникът им, често се корени в детството. Ако във вашето семейство например темата за парите е била табу, ако на заможните хора се е гледало с лошо око, то нищо чудно днес вие да не можете да свързвате двата края.



Ако сте успели да го осъзнаете и вече сте уловили затормозяващата мисъл, ви е станало гузно. Направете компромис чрез прошката. От една страна си признайте – това са ограничаващи мисли , наложени и изстрадани. От друга страна си простете, но простете и на онези от вашето обкръжение, които вероятно са ви ги втълпили. Така ще освободите чисто място в съзнанието си за други мисли, които не ви ограничават, а ви окриляват.



Спешно е да свикнете да разпознавате две ограничаващи ви мисли, които се повтарят най-често и се връщат постоянно.



“Не съм способен да….” Това вярване е твърде силно и затормозяващо и се проявява във всичко, което предприемате.



“Нямам право на…” /да успея, да печеля добре, да сменя професията си, да бъда щастлив…/ Много често срещано и вредно убеждение.



Ако се опитате да поспорите със себе си – защо смятам така – логиката едва ли ще победи, ще се намеси отново подсъзнанието с всичките загнездени внушения и убежденията, които сами сме вмъкнали там.



Има мисли, които ни блокират. Обсебили са ни , само защото ние сме се вкопчили в тях.

Сега се сещам за Анди Андрюс – две негови книги с вълшебни послания. …”Всичко от което се нуждаем е нова гледна точка…” .



Вместо да се оставим ограничаващите мисли да ни форматират, по-добре да прочетем за живота на онези, които не споделят нашите грешни убеждения. Има хора, които възприемат, мислят и действат по различен начин. Те са постигнали доста добри резултати точно там, където вие сте се циментирали в твърдото си убеждение.

В „Проницателят” един мистичен синеок старец се появява изненадващо пред отчаян младеж, стигнал дъното. Дава му да чете книги за живота на велики хора. Това променя живота му напълно.

В „Съкровищата на пътешественика” един изпаднал човек прави фантастично пътешествие, за да разбере , че във всеки от нас има ключ, за да изпълним мисията си. Има изход, дори и в най-безизходната ситуация. Има смисъл да си решителен и да поемаш отговорност.



Бездействието подхранва още повече погрешните схващания. Нужна ви е промяна, нещо да разтърси конструкцията на убежденията ви. Нови перспективи и нов опит ще ви помогнат да разберете, че убежденията не са така солидни, както ви се е струвало до сега.



Как да се освободим от мислите, които ни ограничават?



Подсъзнателни послания. Запишете съобщение лично за себе си. Нещо обратно на : „не съм способен да… и нямам право на…”.Нека да бъде на фона на приятна за вас музика. Слушайте тези съобщения преди заспиване, а и по всяко време. Постепенно тези лични послания ще преминат прага на съзнанието и ще си проправят път в дълбоките слоеве на личността ви. Ще откриете, че постепенно променяте негативните схващания.



Хипноза. Твърде ефективна техника. Идеята е приемането, че наистина имате грешни схващания и искате да ги промените. Това признаване е в основата на решението. Сеансите могат да бъдат записани и в последствие слушани многократно.

При последните две техники ключово е повторението, което засилва внушението. Внушеното послание, повторено многократно се интегрира като ново вярване.



НЛП. Невро-лингвистично програмиране. Използват се метафори. Ефектът е по-силен , отколкото можете да си представите. Терапевтични метафори, които моделират, за да можем да сменим рамката и да излезем от шаблона. Мисълта моделира поведението ни. Ако променим мисълта, ще променим поведението. Ако приемем , че всички имаме един и същи хардуеър, то операционните системи са различни, към това се добавя и полезния или зловреден софтуеър.Метафората насища със символика, а символиката е запомняща се.



“Изкарвам хляба си с пот на челото” – грешно – хората, които печелят добре не работят повече от другите, а по-интелигентно от другите.



Нямам претенции да съм изчерпала темата , по-скоро отворих дума, за това как собствените ни схващания могат да ни водят към успех или провал.

Има дни, когато всичко ни се струва сиво, въртим се в кръг и сякаш губим контрол над собствения си живот. Дали имаме нужда просто от „ нова гледна точка” или да подменим „ненужния софтуеър” - във всеки случай, нека не се оставяме да ни управлява мисъл паразит.