Малкото момиче живеело в малка, бедна къща, разположена на един
хълм. Докато растяла, тя си играела в малката градинка около къщата и
можела да види през оградата разположената високо на отсрещния хълм
богаташка къща. Тя била голяма и красива и имала златни прозорци,
толкова златни и блестящи, че малкото момиченце си мислело, колко
магическо би било да израснеш и живееш в къща със златни прозорци,
вместо в обикновена къща като тяхната.
Въпреки че обичала родителите и семейството си, тя копнеела да живее
в такава златна къща и по цял ден мечтаела колко прекрасно и вълнуващо
би било ако живее там.
Когато порастнала достатъчно, че притежавала достатъчно умения и
чувствителност, за да може да ходи извън оградата на техния дом, тя
помолила майка си да покара колело извън пределите на тяхната градина,
надолу в полето.
След дълги увещания, майка й най-накрая разрешила, но
настоявала да кара близо до градината и да не се отдалечава много. Денят
бил прекрасен и малкото момиченце знаело точно къде отива. Надолу по
пътя, през долината, тя карала колелото си докато не стигнала пред
портала на златната къща, на върха на другия хълм.
Докато слизала от колелото, тя погледнала към пътя, водещ към къщата
и след това към самата къща… и се разочаровала изключително много,
осъзнавайки че стъклата на къщата са съвсем обикновени и при това
мръсни, не отразяващи нищо друго освен тъгата на една отдавна изоставена
къща!
Натъжена, тя дори не продължила напред. Просто се обърнала
обратно и с разбито сърце се качила на колелото си. В момента, в който
погледнала напред обаче, видяното я удивило! Там през долината на
отсрещния хълм била разположена малка къщурка. И нейните стъкла блестели
като златни докато слънцето огрявало нейния дом!
Тя осъзнала, че винаги досега е живяла в своя златен дом и всичката
любов и грижи, които била получил там са това, което прави къщата й
златна! Всичко, за което била мечтала било точно под носа й!
петък, 27 април 2012 г.
За Вярата, Приятелството и Паритe
Попитали веднъж един чуден мъдрец,
кое е най важното за Бога творец.
Вярата, приятелството или парите,
от които и до днес произлизали бедите.
Замислил се мъдрецът и засиял изведнъж,
погледнал към небето и изсипал се дъжд.
Във сухият пясък набързо се скрил,
като гущер зеленоок нито ял нито пил.
Разровил до себе си най-близката земя
и от нея извадил той грудка една.
Много вкусна, ароматна и красива,
със живот дарена и истински щастлива.
Погледнал за миг към близкото дърво,
с клони тъй изящни свити на кълбо.
Сянката му покривала късчето земя
и с прохлада привличало птици и стада.
Към човека погледнал спокоен, засмян
и тихо му прошепнал – изглеждаш пиян.
Ти нищо ли не зърна и нищо не разбра,
от това което ти показах с ръка.
След това с ведър глас сам продължил,
взирайки се пред себе си в човека унил:
Парите да знаеш са като пролетен дъжд,
идват при някого и изчезват изведнъж.
Ако наяве или в съня си ти ги бленуваш,
докрай във живота на тях ще робуваш.
Грудката да знаеш е символ на живот
и на приятелството искрено вкусния плод.
В земята ти черната с любов я посади,
за да имаш приятели до сетните си дни.
Вярата да знаеш ни е дарена от Бога,
затова и до днес без нея не мога.
Тя е като дървото най-ценно богатство,
под което да живем в мир и във братство.
Попитали веднъж един чуден мъдрец,
кое е най важното за Бога творец.
Вярата, приятелството или парите,
от които и до днес произлизали бедите.
Замислил се мъдрецът и цял засиял,
протегнал ръката си и замълчал.
Ти нищо не виждаш и не разбираш,
щом черни мисли в себе си събираш.
четвъртък, 26 април 2012 г.
Големият смисъл на малките неща в Животa
Представи си един огромен пъзел, състоящ се от много на брой малки частици. А сега си представи, че от него липсват няколко парченца. Въпреки, че виждаш цялата картина, има нещо, което смущава окото. Нещо, което го прави несъвършен...
Представи си един съд за вода. А после си представи, че на дъното му има няколко малки дупчици – едва забележими за окото. Какво би станало? Той няма да успее да задържи течността и не след дълго тя ще изтече...
Представи си сега един мощен автомобил. И си представи, че от ходовата му част липсват няколко дребни болтчета. Ако автомобилът тръгне, липсата на тези болтчета може да коства смъртта на хората в него...
А сега си представи Своя Живот – изпъстрен всеки ден с толкова различни неща. Едни от тях са толкова големи и значими, че са в състояние да променят посоката ти на 180°. С други си свикнал толкова много, че ги смяташ за нещо ежедневно и напълно естествено – ставането от сън, работата или училището, вечерята, телевизията и съня. На другия ден всичко се повтаря отново и отново...
Но има и едни дребни неща, които не винаги забелязваш и не винаги оценяваш. Това са тези малки неща, които са като подправките на едно ястие – може и без тях, но щом ги сложиш в него, правят вкуса му много по-добър. Тези неща може да не променят посоката на живота ти, но със сигурност ще направят деня ти много по-осмислен и удовлетворен...
За съжаление често пропускаме тези малки неща – една усмивка, лъча, който закачливо наднича зад гъстите тъмни облаци, нежното пеене на птичките, радващи се на настъпващата пролет, веселият смях на децата, играещи навън... Има още толкова малки неща, които забелязваме много трудно. А може би дотолкова сме привикнали те да са част от околната среда, че не можем да ги различим от големите. Истината обаче е, че едва когато се научим да ги разпознаваме и да им се радваме, тогава ще се наслаждаваме пълноценно на живота. Едва когато започнем деня си с благодарност за тези неща, тогава ще дойде истинското удовлетворение...
А ти как гледаш на малките неща? Успяваш ли да ги разпознаеш в деня си? Цениш ли ги достатъчно? Единствено Ти знаеш отговора и единствено Ти си този, който преценява, колко подправки ще сложи на Житейското си ястие. Направи го така, че да ти е вкусно и приятно, а консумацията да ти носи наслада и удовлетворение!
ЦЕНАТА НА ВРЕМЕТО
Представете си, че една банка пълни сметката Ви всяка сутрин с
86,400 евро. Тези пари не се запазват за следващите дни, а напротив
всичко, което не успеете да използвате през деня се нулира в неговия
край.
Какво бихте правили? Разбира се, бихте изтеглили и използвали парите до последния цент всеки ден. Добрата новина е, че всеки от нас има подобна банка – спонсор. Тя се нарича – време.
Всяка сутрин времето ни дава 86,400 секунди живот през този ден. Всяка вечер секундите, които не сме инвестирали и изживели добре са безвъзвратно загубени. Времето не позволява баланси или овърдрафт. Всеки ден то отваря нова сметка и всяка вечер изгаря това, което не сме оползотворили. Ако не успеете да използвате даденото време, загубите са за Ваша сметка.
И няма връщане обратно. И няма планове за бъдещето. Научете се да живеете с всичко налично във всеки един момент, във всеки един ден. Инвестирайте в деня така, че да вземете максимума, по отношение на здраве, щастие и успех!
Ние имаме една банкова сметка, която е еднакво достъпна за всички.
Но тя е малко по-особена от онази, в която държим и оперираме с авоарите си.
В нея не ни е позволено да депозираме. Можем единствено да теглим от наличното...
Никога не можем да си вземем извлечение от тази банкова сметка.
Никога не знаем колко ни е останало още за ползване в нея.
И няма мениджър, с който да можем да обсъдим, как по-ефективно да ползваме дебита ù.
Да, тази банкова сметка е нашето време!
Никой от нас не знае, с колко време още разполага.
И никой от нас не е в състояние да увеличи дните си.
Единственото, което можем, е да направим така, че те да са изпълнени с удовлетворение и щастие!
Часовникът тиктака. Вземете максимума от деня.
За да осъзнаете цената на една година, попитайте какво мисли студент, който не е успял да се дипломира.
За да осъзнаете цената на един месец, попитайте майка, която дава живот на преждевременно родило се дете.
За да осъзнаете цената на една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да осъзнаете цената на един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят.
За да осъзнаете цената на една минута, попитайте човек, който е изпуснал влакът.
За да осъзнаете цената на една секунда, се обърнете към човек, който тъкмо е избегнал ужасна злополука.
За да осъзнаете цената на една милисекунда, попитайте състезателят, който печели сребърен медал на Олимпиадата.
Ценете всеки момент, който Ви е даден. И го ценете още повече, когато го споделите със специален за Вас човек, специален достатъчно, за да му отделяте време.
И помнете – времето не чака никого.
Какво бихте правили? Разбира се, бихте изтеглили и използвали парите до последния цент всеки ден. Добрата новина е, че всеки от нас има подобна банка – спонсор. Тя се нарича – време.
Всяка сутрин времето ни дава 86,400 секунди живот през този ден. Всяка вечер секундите, които не сме инвестирали и изживели добре са безвъзвратно загубени. Времето не позволява баланси или овърдрафт. Всеки ден то отваря нова сметка и всяка вечер изгаря това, което не сме оползотворили. Ако не успеете да използвате даденото време, загубите са за Ваша сметка.
И няма връщане обратно. И няма планове за бъдещето. Научете се да живеете с всичко налично във всеки един момент, във всеки един ден. Инвестирайте в деня така, че да вземете максимума, по отношение на здраве, щастие и успех!
Ние имаме една банкова сметка, която е еднакво достъпна за всички.
Но тя е малко по-особена от онази, в която държим и оперираме с авоарите си.
В нея не ни е позволено да депозираме. Можем единствено да теглим от наличното...
Никога не можем да си вземем извлечение от тази банкова сметка.
Никога не знаем колко ни е останало още за ползване в нея.
И няма мениджър, с който да можем да обсъдим, как по-ефективно да ползваме дебита ù.
Да, тази банкова сметка е нашето време!
Никой от нас не знае, с колко време още разполага.
И никой от нас не е в състояние да увеличи дните си.
Единственото, което можем, е да направим така, че те да са изпълнени с удовлетворение и щастие!
Часовникът тиктака. Вземете максимума от деня.
За да осъзнаете цената на една година, попитайте какво мисли студент, който не е успял да се дипломира.
За да осъзнаете цената на един месец, попитайте майка, която дава живот на преждевременно родило се дете.
За да осъзнаете цената на една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да осъзнаете цената на един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят.
За да осъзнаете цената на една минута, попитайте човек, който е изпуснал влакът.
За да осъзнаете цената на една секунда, се обърнете към човек, който тъкмо е избегнал ужасна злополука.
За да осъзнаете цената на една милисекунда, попитайте състезателят, който печели сребърен медал на Олимпиадата.
Ценете всеки момент, който Ви е даден. И го ценете още повече, когато го споделите със специален за Вас човек, специален достатъчно, за да му отделяте време.
И помнете – времето не чака никого.
сряда, 18 април 2012 г.
Адът и Раят са устроени еднакво
Веднъж един добър човечец, разговаряйки с Бог, го помолил:-Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?
Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата стояла огромна и пълна чаша с храна, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човечец усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората , стоящи около масата , изглеждали бледи и недохранени.Направо си имали вид на умиращи от глад. На всеки от тях в ръката имало дълга, дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.
Господ му казал:-Ето, ти сега видя какво е Адът.
Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска чаша по средата и, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите по между си.
Добрият човечец в недоумение възкликнал:
-Не разбирам....
-Това е толкоз просто!-отговорил Господ.
-Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.
Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.
Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата стояла огромна и пълна чаша с храна, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човечец усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората , стоящи около масата , изглеждали бледи и недохранени.Направо си имали вид на умиращи от глад. На всеки от тях в ръката имало дълга, дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.
Господ му казал:-Ето, ти сега видя какво е Адът.
Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска чаша по средата и, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите по между си.
Добрият човечец в недоумение възкликнал:
-Не разбирам....
-Това е толкоз просто!-отговорил Господ.
-Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.
Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.
Най-голямата саможертва - от любов...
Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Тя беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започна да страда от жестоко главоболие. Лекарите откриха, че има огромен мозъчен тумор. Казаха й, че шансовете да оживее след операцията са едва 2%. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца.
Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.
В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.
За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!
Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.
- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.
Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.
На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...
И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.
Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~
~ . ~ . ~
Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"
Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.
В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.
За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!
Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.
- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.
Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.
На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...
И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.
Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~
~ . ~ . ~
Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"
неделя, 15 април 2012 г.
ПОЗИТИВНОТО - ХРАНА ЗА ДУШАТА
Из "Мъдростта на северноамериканските индианци" - Ж. П. Бур
Сезоните на земята са и сезони на Душата и Тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.
Да познаваш Света, значи да познаваш самия себе си.
Пази Живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите. Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.
Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни. Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени.
Погледай позата на спящата котка. Това е съвършената форма на щастието. Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди. В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.
Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя. Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.
Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата. Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието. Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.
Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си. Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там -за да си почине.
Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението. Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.
Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта. Приеми ги за два бряга на река с едно течение.
Никога няма да спрем да изучаваме Вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.
Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.
За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят. Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си. Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.
Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги. То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо. Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от света. Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и неподвижен, като в окото на циклон.
Човешкият Дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава. Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.
Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека. Тя е сърцето на твоето сърце.
Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд. Идва при онези, които искат да го постигнат.
Истината винаги е добра за казване. Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.
Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц. Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.
Бъди внимателен към тишината. Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.
Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.
Сезоните на земята са и сезони на Душата и Тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.
Да познаваш Света, значи да познаваш самия себе си.
Пази Живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите. Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.
Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни. Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени.
Погледай позата на спящата котка. Това е съвършената форма на щастието. Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди. В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.
Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя. Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.
Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата. Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието. Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.
Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си. Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там -за да си почине.
Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението. Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.
Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта. Приеми ги за два бряга на река с едно течение.
Никога няма да спрем да изучаваме Вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.
Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.
За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят. Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си. Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.
Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги. То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо. Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от света. Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и неподвижен, като в окото на циклон.
Човешкият Дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава. Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.
Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека. Тя е сърцето на твоето сърце.
Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд. Идва при онези, които искат да го постигнат.
Истината винаги е добра за казване. Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.
Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц. Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.
Бъди внимателен към тишината. Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.
Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)