ОГЛЕДАЛО

Любовта е като белия цвят. Той от своя страна е спектър от всички цветове, палитрата на живота. Когато обичаме дълбоко някого, ние го приемаме изцяло, такъв какъвто е, с всички онези плюсове и минуси, специфики, превратности. Грижим се за него и същевременно изискваме ответ, но не променяме отношението си към любимия, само защото ни е затруднил в определен момент, или дори предал доверието ни.
Напротив, както казва Шекспир в един свой сонет – „...За любовта ти съм достоен двойно – обичам в тебе всичко недостойно...”. Именно чрез обичта към недостатъците на любимия човек ние извисяваме и изцяло приемаме себе си.
Всеки може да сгреши... Всъщност ние не правим грешки, а постъпваме по определен начин в определен момент. Веднъж сме извършили дадено действие, после няма връщане назад, то е факт и в действителност, в това няма нищо лошо или хубаво, просто се е случило.
Когато някой извършва „грях”, това ни изглежда страшно, когато ние правим същото, тогава ни се струва справедливо. Кой може да определи кое е правилно и кое не?
Любовта не носи в себе си осъждане или страх.
Ние сме тук, за да бъдем, но вечно търсим по-дълбок смисъл, или специална мисия. Ако не ги открием сме разочаровани от себе си, от другите или от съдбата.
Погледнем ли обаче в лицето на другия – виждаме собственото си отражение. Чуваме думите, които всъщност искаме да чуем, получаваме това, което дълбоко и неосъзнато или осъзнато очакваме и желаем. Обкръжаващият ни свят е нашето огледало.
Получаваме обида, но никога не мисилим върху това, че който ни обижда в момента, всъщност вижда не нас, а някой друг, просто сме попаднали сега в полезрението му и той ни взима за жертва. В действителност говори на шефа си, или на любимия човек, на детето си или на баща си. Ние приемаме обидата, защото я приемаме, защото не осъзнаваме, че този човек е сърдит най-малко на нас. Осъзнаване.
Когато ти казвам „Здравей, как си?”, замисляш ли се какво стои зад тези думи, а когато се оплакваш някому, какво очакваш да получиш от другата страна – може би внимание, може би съчувствие, може би дори пари или енергия?
Получаваме усмивка от непознат – тя е отражение на нашия вътрешен свят. А има ли нещо по-красиво от усмивката на дете!? Тогава питаме ли се защо това мъниче ни е избрало да ни обича ей така, без причина, точно в този момент, така както някой преди това ни бе обидил. Нима разсъждаваме над тези неща?!
Светът е нашето огледало, но някой пита ли се защо...?

Галина Горанова