Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни.
Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно.
На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка и сърцето, костите и всички клетки в цялото тялотя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество.
Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което е клетката за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние, хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкият орган на земята жив. По същият начин в други времеви измерения този процес на преминаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена. Животът на Земята и извън нея е разделен на органи. Отделното човешко същество е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм....
*******
Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите. Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко същество има различна информация, в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме. Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме сключили. Аз всъщност не съм човешко същество, на име Мигел Руис. Ти също не си човещко същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра е споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на себе си и всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване на информация в компютъра е Опитомяването.
Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни, точно, както ние опитомяваме кучетата-чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на другите. Искаме да сме достатъчно добри, да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни се определя от образа, който сме създале за себе си, с всички онези ограничения. За нас е много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение. Вместо да радваме себе си, се стремим да разваме всички останали.
Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни. Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява-ние сами поемаме тази задача, като се наказвам и от време на време се награждаваме.
В себеопитомяването участват активна три елемента на ума. Първият е съдникът в ума ни-той преценява действията ни. Вторият е жертвата-тя получава отсъждането, а обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана. Третият елемент, който участва е системата от убеждения, на която са ни научили и която включва правилата за това, как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като наша конституция или свето писание. Там е всичко, на което сме повярвали, без да го подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз наричам Книгата на ада. Можем да излезем от Книгата на ада, като пожелаем да изоставим стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се намираме в Рая на Земята.
Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на Новото Слънце проникна, всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе или на другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите нещо специално. Преди това си мислех, че служа на Бога, че Той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина....
Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне ако останем невинни като деца. Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем възможно най-бързо. Всички Учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също-в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече Учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора, ще приемат тези представи. Това е пророчеството за Новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са.
Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да създадем Новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само, когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си.
Въпреки, че ще минат поне 200 години, преди този процес на събуждане да завърши, след 1992 г. той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е поколението, което поставя началото на пробуждането и ти си част от него.
*****
Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега, като посоката е към нещо по-добро. Все още обаче, сънят е кошмарен, все още е ад.
Задачата ни в този живат е да се избавим от стария сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата. Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със себе си. Ние сме своят най-суров съдник.
Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще се засили. Тази промяна се случва, както в индивида, така и в цялото човечество.
Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитат да ни върнат в стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на изкушението-с Любов, без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме да премине.
Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на промяната. Предсказателните ужаси се отнасят за мъчителни тревоги, които страхът от промяната поражда. През последните 50г. човешкият род правеше опити да се самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече разрушен и съпротивата отслабва.
*****
Интуицията ще управлява следващият период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш без да мислиш, без да се съмняваш! Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкат, който управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили.
Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашият личен лъч от Светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор...
...Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към Истината. Истината е жива.
Любовта е противоположност на страха. Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън, който изгаря всичко, до което се докосне.
Любовта на другите може да пробуди нашата любов, може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята.
Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на хиляди години хората са потискали любовта. Забравили са какво значи истинска любов. Когато казваме на някой-"Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска любов. Собственическата любов е като всяка друга нежда на човешкото тяло. Представете си, че не ядете цяла седмица. ще се почувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е нещо подобно...
...Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за Рай на Земята.
*****
Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез действията си имаш способността да промениш всичко. Имаш свободата да избириш да действаш в името на трансформацията и да изразиш своя личен сън, като твориш живот, изпълнен с красота и лzбов.
Сега, когато започваш да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко красив е животът ми? Какво е моето намерение? В каква степен обичам? Доколко съм щастлив?"
Насърчавам те да бъдеш върховният творец на своя личен сън и на съня на планетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. ти си любовта. Изразявай своята красота с Любов!
Благодаря ти за това, че прочете казаното от мен и че ми позволи да те обичам такъв, какъвто наистина си - същество от светлина, свързано със Слънцето чрез своя лъч слънчева светлина, същество, което е Бог. Обичам те.
Дон Мигел Анхел Руис
/публикациите са със съкращения/
Няма коментари:
Публикуване на коментар