Във всяко постижение, във всеки успех, във всяка проява на силата на човешкия дух, във всяко чудо съществува елементът на ВЯРАТА.
Вярата – било то в Бог, във Висша Сила, в Себе си, в ангел хранител, в талисман, в късмета и т. н. е една безкрайна могъща сила. Дори няма значение в какво точно вярваш. Важното е, че това, в което вярваш става истина за теб и се превръща в твоя реалност.
Доказателство за това е плацебо ефектът – феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят значително и дори да изчезнат при лъжливо лечение, само защото той вярва, че лекарството е истинско и ще му помогне. Независимо от медицинската гледна точка, пациентът оздравява, просто защото вярва.
Ако някой пие лъжица обикновена вода с вяра, че това е чудодейно лекарство, това ще му помогне повече, отколкото ако пие най-добрите лекарства без вяра.
Вярата оказва влияние не само върху нашето здраве, върху състоянието ни, тялото ни.
Тя сякаш променя света около нас и той някак си се нагажда според вярата ни. Има толкова много теории и хипотези , толкова истини, религии, вярвания, школи, учения – напълно противоречиви, но всяка една от тях има своите доказателства. Всяка теория е реална за този, който вярва в нея. За някой съществува Бог и той дори може да го види, друг не вярва в Бог и не може да намери доказателства. Разгледани поотделно, във всяка теория може да се открие истина и за себе си всички различните гледни точки са правилни. Те са просто отделни аспекти от живота. Когато вярваш в нещо, сетивата ти се отварят само за него, а другото не съществува за теб.
Какво е всъщност вярата? Какво прави толкова тя, че прави всичко да стане възможно? В какво се крие силата и?
Вярата е творчески процес, при който се отварят канали за прилив на сила и мъдрост, които преди това са били затворени. Но как го прави?
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление“ отговаря на този въпрос:
„Няма значение как го прави животът. Знам само едно:
Когато вярвам и съм твърдо убеден, че ще ми се случи чудо, животът не може да го отрече. Животът трябва да сътвори убеждението ми като реалност.“
Някои хора вярват, че имат ангел-хранител, които се грижи затях и това става реално за тях. Когато вярваш, че си роден под щастлива звезда,че си късметлия, че някой се грижи за теб ( Бог, Ангел-хранител или някаква друга Сила) това става реално за теб. Защо?
Смятам че вярата, освен че отваря нашите въприятия за това, в което вярваме и отваря канали за приток на сили,тя по някакъв начин създава, твори. Когато вярата е силна, се образува самостоятелна енергоинформационна същност. Няма значение как си предствяме това, в което вярваме, защото то не изглежда никак. Ние го създаваме, като му придаваме форма с въображението си. Ако вярваме в Бог и го виждаме такъв, какъвто е на иконите, може да ни се яви в такава форма, защото самите възприятия ни са насочени в такава посока. Ако вярваме, че е Светлина, той ще ни се яви така.
За различните религии Бог е различен и хората дори го виждат, общуват с него. Смятам, че това е така, защото виждаш това, в което вярваш.
Ако вярваш, че те чака възмездие, наистина ще дойде възмездие. Ако вярваш, че има Рай и Ад, наистина може да видиш съда, Ада или Рая…
В това отношение съм напълно съгласна с Вадим Зеланд, че най-важното качество на Света е неговата многостранност и че всяка теория представлява само определен аспект от проявата на тази многостранност.
В Пространството на варианти съществува едновременно всичко. Но всеки човек вижда това, в което вярва. Със своята вяра, със своите мисли, убеждения, той създава своя свят и за него това е реалността, това е неговата истина.
От своя опит съм се убедила в тези думи от Библията:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
Както още се казва в Библията:
Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено.
Нека стане според вярата ти.
Достатъчно е дори да имаш вяра колкото синапено зрънце, за да постигнеш това, което искаш.
Няма съмнение, че вярата прави чудеса и отваря огромния потенциал на човек.
Но остава само едно…как да повярваш?
Наистина: Блажени са вярващите. Много по-лесно е получат това, което искат тези, които вярват сляпо, без съмнения. Но когато разумът поеме управлението и търси доказателства?
Тези, които не вярват…как да повярват? Как да получат достъп до тази сила?
Истинската вяра е знание, тя е вътрешна убеденост, че така ще бъде.
Как да достигнем до тази убеденост?
Истината е, че когато човек не вярва в нищо, всъщност пак вярва, но в противоположното. Съмнението, което е в нас, е пак вяра, но с обратен знак.
В какво вярвате сега?- че животът е труден, че няма да успеете, че няма Сила, която се грижи за вас? И не получавате ли точно това, в което вярвате? Не виждате ли точно това? Това е, защото вярвате в него. Това пак е вяра, която идва от нашите убеждения.
А след като идва от нашите убеждения, как мислите, че можем да повярваме в друго?
Като променим нашите стари убеждения и си позволим да „свикнем“ с новата ни истина.
Но не може изведнъж да повярваш в нещо. Разбира се, че ще има съмнения, разумът ни винаги ще търси доказателства, логично обяснение и ще се връща към старото, познатото.
За да повярваме и да сътворим своя нова реалност смятам, че ще ни помогне:
Първо да приемем, че няма абсолютна истина и че светът
е многостранен. В момента ние вяраме в нещо и виждаме точно това, а ако променим гледната точка, ще видим друга страна.
Да започнем постепенно да разширяваме своята граница – да
започнем с нещо, което е близо до нашата представа за реално, с нещо, в което сме склонни да повярваме. И постенно да се доближаваме до нещото, в която искаме до повярваме и да го направим реалност.
Не е важно дори в какво точно ще вярваш, защото в каквото и да
вярваш, ще си прав, самата вяра го прави реално. Затова е по-лесно да повярваме в нещо, което е близко до нас, до нашите представи и душевност.
Да приемем, че съмненията са нормални в хода на промяната.
При всяко ново нещо е нормално да се появят съмнения. Но постепенно те ще отпаднат.
Да спрем анализа, вътрешния диалог, а просто да действаме.
Да се доверим на интуицията си, на вътрешното си усещане.
Да спрем да търсим доказателства. Нали сега получаваме това,
в което вярваме? Това не е ли достатъчно доказателство? А за да видите новото, първо трябва да повярвате, т. е. да го знаете, за да промените своята реалност и да се отворят сетивата ви за другото. Когато „знаете“, доказателствата ще се появят. Трябва просто да засадим новото знание и да му позволим да се развие и укрепне.
Много полезно е да действате като на игра – „така сякаш“ и
разбира се – утвържденията и визуализацията. Това ви доближава постепенно и неусетно до новата реалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар