Мисли

ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА“ – символ на раздори и спорове. Парис, синът на троянския цар Приам, трябвало даде златна ябълка на една от трите богини – Хера, Атина или Афродита, в знак, че е най-красивата. Той я дал на Афродита, заради обещанието й да му даде за съпруга най-красивата жена Елена. Така започнала троянската война.

„АХИЛЕСОВА ПЕТА“ - символ на уязвимо място. При раждането на древногръцкият герой Ахил, майка му го потопила в чудотворната река Стикс, за да бъде неуязвим. Държала го за петата, затова тя останала единственото уязвимо място в тялото му. Точно там го улучила отровната стрела на Парис и загинал в Троянската война.

„ТРОЯНСКИ КОН“ - символ на подлост и измама. Огромен дървен кон, пълен с елински воини, вкаран от самите троянци в древния град Троя по време на Троянската война. Направен по идея на остроумния герой Одисей, именно с троянският кон Троя била превзета от вътре.

„СИЗИФОВСКИ ТРУД“ – символ на безсмислен, безрезултатен труд. Митическият основател на Коринт – разбойникът Сизиф, бил наказан в подземното царство да търкаля нагоре по стръмнината огромен камък и никога да не го изкачи на върха, защото камъкът винаги падал обратно, малко преди да достигне върха.

„ВЪЛЦИ В ОВЧИ КОЖИ“ – символ на лицемерие, под маската на добродетелност. В Евангелието на Матей, новия завет: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.“ (Матей 7:15).

„ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ“ - символ на заплетен и мъчно разрешим въпрос, който се решава само с насилствен, радикален начин. Сложен и много заплетен възел, с който фригийският цар Гордий, завързал ярема към процепа на колесницата си. Никой не можел да го развърже. Александър Велики минавайки през Гордий, не успял да развърже възела, а го разсякъл с меча си.

„ДАМОКЛЕВ МЕЧ“ - символ на постоянно надвиснала над някого опасност. Сицилианският тиранин Дионис (432-367 г. пр. Хр.) имал много завистлив приятел Дамокъл, който твърдял, че Дионис е щастлив, защото е богат. Заради такъв „приятел“, Дионис постоянно се страхувал от гнева на поданиците си и не се доверявал на никого. Поканил Дамокъл, обсипал го с почести и богатство, но наредил да окачат над главата му остър нож, който виси на конски косъм. Дионис му показал, че богатството и властта, не носят щастие, защото благоденствието се отравя от скрити заплахи.

„ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН“ - символ на последна, предсмъртна творба. Лебедите, които живеят на Полярния кръг, понякога биват изненадани във водата от силен студ и остават приковани в леда. Докато умират бавно издават звуци, наподобяващи тъжна песен.

„ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО“ – символ за за хармонично развитие на физически и духовни сили. Изразът идва от десета сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: „Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло.“

„ЗЛАТНАТА СРЕДА“ - символ на оптималното решение. Изразът „aurea mediocritas“ е от Книга ІІ на римския поет Хораций. Всичко във Вселената е подчинено на определени принципи на хармония. Ако всяко нещо се съобразява с тях, уравновесява се, изключвайки крайностите се достига златната среда.

„НА СЕДМОТО НЕБЕ“ – израз за свръх голямо блаженство. Според съчинението на древногръцкия философ Аристотел „За небето“, то се състои от седем неподвижни кристални сфери, на които са закрепени звездите и планетите. За седем небеса се споменава и на много места в Корана. Според преданието Коранът бил донесен от ангел, и то от седмото небе, най-хубаво небе.

„ЛЮБОВТА Е СЛЯПА“ – Древногръцкият философ Платон в съчинението си „Закони“ пише: „Любовта заслепява, тъй като любещият става сляп по отношение на предмета на своята любов.“

„ПРАЩАМ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР“ – символ за измама. Този израз води началото си от българска народна приказка, в която се разказва как една жена, за да може свободно да приема любовника си, решила да отпрати мъжа си за по-дълго време. Тя се престорила на тежко болна и му казала, че ще оздравее, ако той й донесе зелен хайвер.

„ИЗПЛЮЙ КАМЪЧЕТО“ – символ да се каже това, което мисли човека. В българска народна приказка за един поп и неговия ратай, които се зарекли никога повече да не псуват. За да не забравят обещанието си, държали под езика си по едно камъче. Веднъж обаче видели някакви безобразия и тогава ратаят не се сдържал и казал: „Ще изплюя камъчето, дядо попе. Не мога повече така.“. И напсувал…

„ПАРИТЕ НЕ МИРИШАТ“ – израз, че няма значение как са спечелени парите. Римския император Веспасиан (69-79 г.сл.Хр.) въвел налог върху обществените тоалетни, синът му протестирал, но Веспасиан поднесъл към носа му пари. Миришат, ли личат ли откъде са спечелени? И синът му се съгласил с него. „ЖЪЛТА ПРЕСА“ – израз за долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник „The World“ серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник – „New York Journal“ започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал „жълтото момченце“. През 1896 година Ървин Уордман, редактор на „New York Press“, отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника „жълта преса“. Оттогава изразът станал популярен.

„МЕДЕН МЕСЕЦ“ – Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, образно изказана в източния фолклор, използвал Волтер за своя роман „Задиг или съдбата“ (1747). В 3-та глава той пише: „Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият – горчив като пелин.“ От романа на Волтер изразът „меден месец“, с който се обозначава първият месец на брака, влязъл в много езици. По-късно този израз започнали да използват и за началната фаза на някакво явление, когато още не се е проявило нищо, което да предизвика разочарование, недоволство.

„МЪЛЧАНИЕТО Е ЗНАК ЗА СЪГЛАСИЕ“ - Израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.) в чиято трагедия „Трахинянки“ се казва: „Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?“

„ЕДНА ЛЯСТОВИЧКА ПРОЛЕТ НЕ ПРАВИ“ – Този израз, станал пословица, е от баснята на Езоп, в която се разказва за разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Настъпили студове, лястовичката загинала, а разточителният младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (умрял 423 г.пр.Хр.). Аристотел също цитира тази пословица.

„НОВОТО Е ДОБРЕ ЗАБРАВЕНО СТАРО“ - В мемоарите на модистката на Мария Антоанета, мадмоазел Бертен (1824 г. Франция) казва тези думи по повод една преправена от нея стара рокля на кралицата (в действителност мемоарите й са фалшифицирани – техен автор е Жак Пеше (Peuchet), 1758-1830). Тази мисъл била възприета като нова само защото също била добре забравена стара. Още Джефри Чосър (1340-1400) е казал, че „няма нов обичай, който да не е бил стар“. Този цитат на Чосър бил популяризиран с книгата на Валтер Скот „Народни песни от Южна Шотландия“.

„ЗА МЪРТВИТЕ ИЛИ ДОБРО ИЛИ НИЩО“ – Изразът често се цитира на латински „De mortuis nil nisi bene“ или „De mortuis aut bene aut nihil“ и по всяка вероятност е от съчинението на Диоген Лаертски (ІІІ в. сл.Хр.) “ Живот, учение и мнения на прославени философи „, в които е приведено едно изречение на един от „седемте мъдреци“ – Хилон (VІ в. пр.Хр.) – „Не злослови за мъртвите“.

„РОГОНОСЕЦ“ - Кралят на Франция (един от всичките ) обичал да спи с чужди жени. За компенсация след акта разрешавал на мъжа й да ловува в кралските гори и имоти. „Щастливците“ носели много трофеи с рога от лова. „АВГИЕВИ ОБОРИ“ - нещо крайно замърсено и/или занемарено. В древногръцката митология са огромни обори на царя на Елида Авгий, син на Хелиос и съпруг на Епикаста, които не били почиствани 30 години. Херакъл ги почиства за 1 ден, като прекарва през тях водите на реките Алфей и Пеней. Това е един от 12-те му подвига — петия.

„ДА ИЗБЕРЕШ ПО-МАЛКАТА ЗЛИНА“ - Изразът се среща в съчиненията на древногръцкия философ Аристотел “ Никомахова етика “ в следния вид: “ Трябва да се избира по-малкото зло „. Изход, избор винаги има, просто понякога няма идеално решение. У Цицерон (в съчинението „За задълженията“) е казано: „Следва да се избира от злините най-малката, но и да се извлича от самите тях онова, което може да е добро в тях.“

„ОТ МУХАТА СЛОН“ - Изразът се използва в смисъл силно да се преувеличава нещо . Той се използва от гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична „Похвала на мухата“ така: „Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон.“ Явно го е казал въз основа на още по-древна пословица. Нищо чудно в по-древни времена да не е било слон а динозавър или тогава мухите да са били по-големички.

„БЪРЗАЙ БАВНО“ - По думите на Светоний този израз често повтарял римският император Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, 63 г. пр.Хр.). Френският поет и теоретик на класицизма Буало използвал този афоризъм в своята поема „Поетическото изкуство“. Често се цитира на латински „Festina lente“.