Ето, такъв приятел искам!
Един младеж всеки ден спорел с баща си:
- И аз имам приятели, като твоя приятел. Освен това не е само един, много са...
А бащата всеки път отричал:
- Не е възможно да са толкова много! Истинският приятел е един,
най-много двама... Не можеш да намериш повече истински приятели... –
казвал той на сина си.
И така всеки път разговорът им прераствал в спор, а спорът в кавга.
Накрая решили да направят един “изпит” с който да проверят въпросните
приятели на момчето и да разберат кои от тях са истински...
Същата вечер заклали една овца, пъхнали я в брезентов чувал и бащата казал на сина си:
- Хайде сега вземи този чувал и върви при този, който твърдиш, че ти е приятел.
А от чувала капела кръв, сякаш човек е убит и тикнат в него, така
изглеждало отвън... Метнал младежът чувала на гърба си и поел към
приятеля си, когото смятал за най-близък. Щом стигнал до дома му,
позвънил на вратата. Когато приятелят му отворил и го видял с плувналия в
кръв чувал на гърба, бързо затръшнал вратата пред него, дори не го
изслушал за какво е дошъл...
От там момчето последователно обиколило всички, които смятало за
свои верни приятели, но навсякъде се повтаряло едно и също, никой от
приятелите му не искал посред нощ да се забърква в такива
неприятности...
Върнал се накрая синът вкъщи, съкрушен от това, което видял.
- Прав беше, татко – казал отчаян той - няма приятели на този свят, нито за теб, нито за мен...
- Не сине, отново грешиш – отвърнал бащата. – Аз имам един, когото
считам за приятел и вярвам, че е наистина такъв. Хайде, вземи отново
чувала и върви сега при него.
Съгласило се момчето, метнало отново чувала на гърба си и поело
към посочения от баща му адрес. Пот се стичала от челото му и се
смесвала с кръвта, която капела от овцата в чувала.
Стигнал накрая, потропал на вратата, отворил му приятелят на баща
му. Виждайки чувала, без да се колебае, мъжът веднага го придърпал да
влязат вътре и бързо затворил вратата зад него. А от там тихо го повел
към градината в задния двор. Изкопал там един трап, в който заровил
кървавия чувал, мислейки че в него има човешки труп. Насипал отгоре
пръст и за да не бие на очи, че е прясно копано там, направил лехи и
насадил лук...
Прибрало се момчето вкъщи въодушевено този път и още от вратата се провикнало на баща си:
- Прав беше татко, това е наистина верен приятел!
- Все още не се знае сине, не бързай толкова – отвърнал му обаче
баща му. – Утре върви отново при този човек, намери за какво да се
скарате и му зашлеви два шамара. Тогава вече ще стане ясно дали е
истински приятел. Ела след това и ми разкажи какво е станало.
Съгласил се синът и на следващия ден изпълнил заръката на баща
си. Нали целта била да се увери колко доверен е въпросния приятел... От
нищо започнал някаква кавга и макар и с нежелание, ударил две плесници
на мъжа. А в отговор чул:
- Върви кажи на баща си, че аз не продавам нивата с лука за две плесници...
* * *
Ето, такъв трябва да бъде
ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ:
Да те обича дори тогава,
когато не си за обичане...
Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане...
Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим...
Да ти дава вяра и сили дори тогава,
когато целият останал свят се обърне против теб...
Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб...
Но най-важното от всичко е -
да бъде “добър математик”
и да знае как:
Да умножава Радостите...
Да разделя Тъгата...
Да изважда Миналото...
Да събира Бъдещето...
Да пресмята всички нужди,
скрити в дълбините на душата ти...
И винаги да остава
по-голям от всички останали...
И, разбира се...
Да не те захвърля настрана,
когато вече не си му нужен...
Пожелавам и на теб такъв ПРИЯТЕЛ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар