Богът на утрешния ден (интервю с Нийл Доналд Уолш)

8 ДЕКЕМВРИ 2012, СЪБОТА

Богът на утрешния ден (интервю с Нийл Доналд Уолш)

 При представянето на новата Ви книга „Богът на утрешния ден“ казвате: „Тази книга съдържа най-вълнуващата новина за последните сто години“. Каква е новината?

Уолш: Човечеството ще си създаде един нов бог в следващите 25-30 години и този бог ще е резултат от появата на нова духовност на планетата, която на свой ред ще доведе до придвижване към онова време на мир и хармония за всички, което се предсказва толкова отдавна и е чакано толкова много.

Вие не говорите просто за индивидуална промяна, а за глобална такава?

Уолш: Говоря за създаването на нов бог на земята и с това имам предвид ново разбиране на единственият бог, който някога е бил, е и ще бъде, но тотално различно разбиране, една огромна промяна на сегашното разбиране за всичките намерения и цели. Той ще изглежда като един напълно нов бог. Създаването на този нов бог от човечеството ще доведе до появата на нова духовност на планетата.

Можете ли да опишете разликата между новото разбиране от „Богът на утрешния ден“ и разбирането, което имаме в момента?

Уолш: Нашите най-големи заблуди за бог са:

1. Бог се нуждае от нещо.

2. Бог може да не получи това, което иска.

3. Бог те е отделил от себе си, защото не си му дал това, от което се нуждае.

4. Бог все още толкова силно се нуждае от това, от което се нуждае, че изисква от теб, от позицията ти на разделен от него, да му го осигуриш.

5. Бог ще те унищожи, ако не направиш това, което изисква от теб.

От друга страна бог всъщност е:

1. Бог на утрешния ден не изисква никой да вярва в него. 

2. Бог на утрешния ден няма пол, размер, форма или каквито и да е други характеристики на отделно живо същество.

3. Бог на утрешния ден говори с всеки, през цялото време.

4. Бог на утрешния ден не е отделен от нищо, присъства навсякъде, той е всичко във всичко, той е алфата и омегата, началото и края, абсолютната сума от всичко, което някога е било, е и ще бъде.

5. Бог на утрешния ден не е отделно супер същество, а е удивителният процес, наречен живот.

6. Бог на утрешния ден се променя постоянно.

7. Бог на утрешния ден няма нужди.

8. Бог на утрешния ден не иска да му се служи, но самият той е слуга на живота.

9. Бог на утрешния ден ще бъде безусловно обичащ, неосъждащ, непорицаващ и ненаказващ.

Съотнесени към колективното, тези разлики ще създадат поразително различна духовност, която от своя страна ще създаде поразително различен живот, различен начин на съществуване.

Кое е посланието, което казвате, че липсва в световните религии?

Уолш: Липсващото послание е, че всички сме едно. Ние сме едно с бог, не сме отделени от него. Това послание не е било предадено на света от исляма, от християнството, от юдаизма – най-големите организирани световни религии. Нито една от тях не казва: „Ние с бог сме едно“. Всъщност, те ни учат на точно обратното. Те не само не са успели да предадат това послание, но и са давали противоположното на него.

Кое ще накара последователите на тези религии да възприемат новата духовност в следващите 20-30 години?

Уолш: Лидерите и водещите фигури на най-големите организирани световни религии няма, събуждайки се една сутрин, да кажат: „Знаете ли, цялото ни разбиране беше грешно.“ Или: ‘Разбирането ни беше непълно и затова трябва да предложим нови „правила“ или нов апел. Няма да се случи по този начин. А точно по начина, по който се случиха политическите промени преди 20 години и които никой не очакваше. Ще започне от самата основа. Както падна комунизмът в Източна Европа. Както политическите промени се случват в цял свят в последните 30-40 години. Отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

Предполагам, че ще се случи едно от двете неща. Или самите религии ще започнат да се променят и разширят системата си от вярвания, за да включат липсващото съобщение, или тези религии, които не успеят да го направят, просто ще изчезнат. Защото масата от хора, които проповядват тези религии и се считат за принадлежащи на тях, няма да са съгласни религиите да продължат да игнорират това, което е очевидна истина, истината за нашето единство – един с друг, с живота и с бог.

Във вашата книга бог казва: „Целта на тази книга е да спаси света“. От какво трябва да бъде спасен светът?

Уолш: От най-лошата му идея за самия него. От изхода, който повечето хора казват, че не искат – бавна, но сигурна разруха и изчезване на света такъв, какъвто го знаем.

Буквално физическа разруха?

Уолш: Не просто физическа разруха – и психическа, и емоционална, и духовна. Бавно, но сигурно изчезване на всички нива на животът такъв, какъвто е сега. Не говоря за края на света. Не говоря, че планетата ще спре да се върти или, че светът ще се саморазруши, в смисъл, че земята ще стане необитаема. Говоря за живота такъв, какъвто го познаваме. Животът може да продължи още 30-40 години, но няма да е такъв, какъвто го познаваме. Няма да имаме свобода, няма да имаме радост, няма да имаме щастие. Всъщност, той ще бъде по-лош от най-лошия кошмар на Джордж Оруел.

Това е една възможност за човечеството да преоткрие себе си. Мисля, че повечето хора успяват да видят, че не можем да продължаваме да вървим в същата посока. Не смятам, че много хора от която и да е култура биха задали сериозно този въпрос. Въпросът, който трябва да си зададем, е: В каква посока да тръгнем?

Моята теория е, че недостатъчно хора си задават този въпрос. По кой път трябва да тръгнем като общество? В следващите 20-30 години следните промени ще се случат: човечеството ще създаде нова идея за божественото, за себе си и за самия живот. Единственият въпрос тук е дали това ще се случи като резултат от следващото голямо бедствие или като превантивна мярка.

Как ще изглежда светът след 20-30 години?

Уолш: Преди всичко политиката ще претърпи драматични промени. От политика на нападение и конфискуване към политика на сътрудничество. Ще бъдем не по-добри, а съвсем други: „Моят опонент, човекът, който е срещу мен на тези избори, има просто различна гледна точка от моята. Той не е престъпник, а аз не съм негова жертва, нито на който и да е друг. Ние просто имаме различни идеи за това как да решим даден проблем.“ Политиката ще бъде напълно и тотално прозрачна.

Казвате, че образователната ни система също ще възприеме тази нова духовност. За тези, които държат на разделението между църква и държава, това може да изглежда като доста спорна идея.

Уолш: Не мисля, че промените, които ще се случат в образованието като появата на нова духовност, ще нарушат разделението между църквата и държавата. Църквата е „институция“ – дума, широко използвана за организираните религии, които ни учат на догми. Но ние говорим за

духовност

и държава. И духовност не е нищо повече от една хубава дума, която означава най-висшите и най-добрите вярвания, които една култура има. И, ако образованието не е за това, тогава за какво е?

Не предполагам, че училищата ще насочват към определени религиозни догми или послания, а по-скоро, че образованието ще бъде място, в което нашите най-висши ценности, както и най-висшето послание – което е просто посланието за единство на всичко в живота – ще бъдат предавани на младите хора.

Красотата на новата духовност е, че тя няма да бъде доктринална, а ще е основана на опитност. И защото ще бъде опитна, ще позволи на хората и всъщност на цялата култура да израсне в нея, да я създаде и пресъздаде от момент до момент, от период до период, докато преживяваме това, което е истина за нас.

Интервю на Лиза Шнайдер

Превод: Весела Иванова