събота, 15 септември 2012 г.

Самота

Самота

Вече знам какво е самотата.

Тишина, в която се чува часовник.

Часовник, който отмерва времето.

Времето, в което очаквам някой

Някой, който няма да дойде.


Знам една дума, която

изпълва простора с копнеж

и кара сърцето да плаче

зъзнещо в зимния скреж.

Знам една дума, която

към тебе протяга ръка,

но често затваря вратата

преди да достигне целта.

Знам една дума, която

ме кара да крия лъчите с ръце

виждайки само тъгата,

вместо красивото синьо небе.



Знам една дума, която

събрала е в себе си всички пустинни земи.

Тази дума е толкова малка,

а толкова много тежи...

Но ти вероятно познаваш

този копнеж за топлина,

а думата е ... самота.

Знам една дума, която

изпълва простора с копнеж

и кара сърцето да плаче

зъзнещо в зимния скреж.

Знам една дума, която

към тебе протяга ръка,

но често затваря вратата

преди да достигне целта.

Знам една дума, която

ме кара да крия лъчите с ръце

виждайки само тъгата,

вместо красивото синьо небе.

Знам една дума, която

събрала е в себе си всички пустинни земи.

Тази дума е толкова малка,

а толкова много тежи...

Но ти вероятно познаваш

този копнеж за топлина,

а думата е ... самота.

Е.Петрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар