Самота
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой
Някой, който няма да дойде.
Знам една дума, която
изпълва простора с копнеж
и кара сърцето да плаче
зъзнещо в зимния скреж.
Знам една дума, която
към тебе протяга ръка,
но често затваря вратата
преди да достигне целта.
Знам една дума, която
ме кара да крия лъчите с ръце
виждайки само тъгата,
вместо красивото синьо небе.
Знам една дума, която
събрала е в себе си всички пустинни земи.
Тази дума е толкова малка,
а толкова много тежи...
Но ти вероятно познаваш
този копнеж за топлина,
а думата е ... самота.
Знам една дума, която
изпълва простора с копнеж
и кара сърцето да плаче
зъзнещо в зимния скреж.
Знам една дума, която
към тебе протяга ръка,
но често затваря вратата
преди да достигне целта.
Знам една дума, която
ме кара да крия лъчите с ръце
виждайки само тъгата,
вместо красивото синьо небе.
Знам една дума, която
събрала е в себе си всички пустинни земи.
Тази дума е толкова малка,
а толкова много тежи...
Но ти вероятно познаваш
този копнеж за топлина,
а думата е ... самота.
Е.Петрова
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой
Някой, който няма да дойде.
Знам една дума, която
изпълва простора с копнеж
и кара сърцето да плаче
зъзнещо в зимния скреж.
Знам една дума, която
към тебе протяга ръка,
но често затваря вратата
преди да достигне целта.
Знам една дума, която
ме кара да крия лъчите с ръце
виждайки само тъгата,
вместо красивото синьо небе.
Знам една дума, която
събрала е в себе си всички пустинни земи.
Тази дума е толкова малка,
а толкова много тежи...
Но ти вероятно познаваш
този копнеж за топлина,
а думата е ... самота.
Знам една дума, която
изпълва простора с копнеж
и кара сърцето да плаче
зъзнещо в зимния скреж.
Знам една дума, която
към тебе протяга ръка,
но често затваря вратата
преди да достигне целта.
Знам една дума, която
ме кара да крия лъчите с ръце
виждайки само тъгата,
вместо красивото синьо небе.
Знам една дума, която
събрала е в себе си всички пустинни земи.
Тази дума е толкова малка,
а толкова много тежи...
Но ти вероятно познаваш
този копнеж за топлина,
а думата е ... самота.
Е.Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар