"С времето научаваме, че
само онзи, който е способен да ни обича заедно с нашите ...недостатъци,
без да иска да ги промени на всяка цена, може да ни дари с щастието, за
което сме мечтали…
С времето научаваме, че ако сме застанали до някого само, за да
споделим с него самотата си, накрая ще стигнем до там, че вече няма да
го забелязваме…
С времето научаваме, че истинските ни приятели се броят на
пръсти, и онзи който не се бори за тях, рано или късно ще се види
заобиколен само от неистински приятели…
С времето научаваме, че думите, казани в изблик на гняв, могат
да продължат да звучат през целия ни живот и дори да се превърнат в жива
рана…
С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…
С времето научаваме, че ако раним сериозно някой приятел, след това приятелството ни никога няма да бъде същото…
С времето научаваме, че дори и да си бил щастлив със своите
приятели, някой ден ще изпиташ болката от самотата, когато си отидат…
С времето научаваме, че всеки опит, преживян с жив човек, може да ти даде нещо, което никога няма да се повтори…
С времето научаваме, че онзи, който презира или унижава другите, след време ще страда по същия начин, дори и двойно повече…
С времето научаваме, че ако прибързваме и насилваме нещата и събитията, краят който очакваме няма да бъде желания от нас…
С времето научаваме, че най- хубавото в живота не е бъдещето,
което очакваме, а онзи миг, в който сме си мислили и мечтали за това
бъдеще…
С времето научаваме, че макар да се чувстваме щастливи с тези, с
които сме заедно в момента, ще ни липсват ужасно и онези, които вече ги
няма при нас…
С времето научаваме, че когато се опитваме да простим или да
поискаме прошка, да кажем, че обичаме, че ни е мъчно, че имаме нужда, че
се чувстваме самотни - пред един гроб, това вече няма никакъв смисъл и
не може да промени нещата…
Няма коментари:
Публикуване на коментар