На всеки се случва понякога да се отчая потъвайки в пясъците на пустинята на собствената си душа, гледайки в празното, не чуствайки нищо друго освен тъпа болка.
Всекиму е отредено да се развалнува, но да не може да го сподели. Или да се влюби с онази изгаряща забранена или несподелена, но неподвластна любов и да не знае какво да прави със собствените си чуства. Всеки носи в себе си тайни, които му тежат.
Всички ние грешим. Правим по-малки или по-големи дори фатални грешки. Объркваме се понякога от собствените си мисли и чуства, и страдаме.
Но когато те боли и плачеш, то знай, че съм съвсем близо, за да те утеша. Невидима душата ми ще се пренесе до теб и ще ти нашепва, че си най-прекрасното създание на света и не заслужаваш тази мъка.
Дори когато грешиш ще остана безмълвна и ще те прегърна, защото точно от това ще имаш нужда в този миг.
Ако паднеш, моята невидима ръка ще се протегне към твоята, и ще те подкрепи, а вятърът ще ти нашепва, че самотата не съществува, защото съм до теб.
Може би ти се иска да крещиш, а мълчиш, то знай, че точно днес съм тук, за да те слушам и в този миг моята същност е внимание. Ругай, ако поискаш, няма да те спра.
Когато щастието като птиче кацне в твоята ръка, ще се усмихвам толкова щедро, както очакваш, и ще споделя с теб тази радост, а ако не ме виждаш в този момент, то знай, че съм някъде наблизо и ти ще го почустваш.
И там на върха, когато стигнеш и останеш само с пронизващите ветрове, а няма с кого да споделиш изстраданата си победа, ще разбереш, че пак съм до теб и ликуваме заедно, защото знам, колкото по-високо се качваш, толкова по-самотно ще ти става, но помни, винаги съм някъде там около теб.
А когато потъваш в прегръдките на любимия човек и усещаш само любов и топлина, и в този миг дори светът е притихнал, разбирайки, че нищо друго не ти е нужно, то знай, че съм си тръгнала незабелязано и щастлива от твоето щастие, продължавам по пътя си, но пак ще се върна, за да потанцувам на твоята свадба, или за да празнуваме заедно твоя празник, и ще се повеселим, както правехме преди.
Защото съм тук, винаги когато имаш нужда от мен – когато плачеш или когато се смееш, когато те боли или когато ликуваш.
А на въпроса искрящ в очите ти, ще отговоря – ти знаеш защо! Просто съм твоя приятелка и това е достатъчната причина да ти благодаря.
Дерзай! Пак съм до теб.....
Галина Горанова