Животът е махало, което не спира, погледни го в очите – нима отсреща стои незнаен звяр – тогава защо се страхуваш?
Спри се за миг! Поседни на този прастар камък край пътя. После затвори очи! Заслушай се в песента на щуреца и тогава с радост ще откриеш, че наблизо ромоли поточе. Сега усещаш ли дъха на земята, шепота на сухи треви и лек гъдел по дланта си от току-що кацналата калинка на нея. Не я прогонвай тя е живо същество – като теб!
Чуй човече – ти живееш на тази Земя по Божията воля! Осъзнай – това е дар – безценен и свят. Този миг е неповторим, както всички останали, на които дори не обръщаме внимание в зъбързаното си ежедневие. Слънцето сега трепти по затворените ти клепачи, лек ветрец докосва лицето ти, а душата ти уж скрита в това тяло се рее към най-немислимите мечти.
В този порив, нима не осъзнаваш кой си, защо си, накъде си тръгнал и какво всъщност правиш?
Ти си рожба на повика на сърцето и тялото слети във вечна хармония – частица от Божествената любов, най-прекрасната от милиярди такива. Ти си силата, която расте и създава. Ти си свободата.
Защо се съмняваш? Защо се страхуваш? Защо се срамуваш?
Нали в теб живее вечната вяра в Бога, дори когато ти не вярваш в Него, Той вярва в теб. Нали твоята първа мисъл е Неговата. Той ти праща ангели, за да те пазят.
Кой може да прецени точно кое е правилно и кое грешно? Кой е открил извора на чистата истина?
Сега послушай сърцето си – то бие в ритъма на една дума - „любов”. В нея има толкова много прошка, че те извисява.
Запомни това чуство, което носи само благодат. Вземи го със себе си когато отново влезеш в големия град. То е твоят истински дом, който е там където си ти.
Сега отвори очи и погледни тази Земя ширнала се пред теб. Тя ти принадлежи – цялата е твоя и на всички останали хора и животни. Разкъсвана от нашите заблуди, обругана и вечно обичана и завладявана от тези, които ражда, отглежда и пази. В нейното лоно са костите на предците ни преминали през същите заблуди като нас.
Земята плаче... Наведи се и я целуни – ще я утешиш – ти си нейното дете и също като теб тя е божие творение.
Забрави поне за миг своите себелюбие и гордост – те създават всичките ти нещастия, обиди и илюзията, че няма справедливост.
Усмихни се! Поискай и дай прошка – в нея се крие силата на духа, на единството , на цялото. И ако в този миг на рамото ти кацне бял гълъб, незнайно от къде дошъл тук в полето, не си мисли, че е станало чудо – това е един от отговарите на многото ти въпроси. Всъщност чудеса винаги е имало, но може би не си ги забелязвал до днес.
Сега разбираш ли защо не е нужен този ламтеж – това което е твое, само идва при теб. То е като святата любов, която не наранява, просто защото няма как да го стори. Тогава има ли значение какъв цвят са очите ти, или кожата, или дрехите, щом ни е нужна само една усмивка в отговор, какво ни пречи да се усмихнем и ние.
Плачеш! – Сега разбираш, че прощаваш дори и на себе си. Току-що калинката излетя от дланта ти, а бяхте толкова щастливи заедно в един миг насред полето, но ти вече знаеш – тя отново ще се върне, ти също. И този тайнствен гълъб, дори не усети как изчезна...
Слънцето пое своя път зад онзи хълм отсреща и последните му лъчи обагриха с особен блясък магарешкия трън пред теб. Розовите му цветчета придобиха пурпурно сияние, а острите му бодлички запреличаха на разпилени диаманти, дори паяжинката по него изглежда като прозрачна, ефирна коприна. Този миг също е неповторим. След малко слънцето ще залезе – вечният кръговрат на Живота.
Утре когато се върнеш пак тук всичко ще бъде различно, защото красотата се съдържа в миговете ни живот. Още ли се питаш – струва ли си ? – сега вече знаеш отговорите. Вече можеш да се върнеш в големия град и да продължиш.
Ако някога пак загубиш себе си, камъкът, калинката, магарешкият трън сами ще дойдат при теб. Гълъбът ли....
Галина Горанова