Ако бях ангел

Ако бях ангел, щях да затворя очи, да поема дълбоко глътка въздух, която да върна на хората като силна позитивна енергия. Такава енергия, която да достигне до всеки един човек, живеещ на планетата Земя.

Искряща бяла енергия, която да докосне човека и да му прати сила да развива най-доброто у себе си. Да го накара да усети силата на Светлината. Онази Светлина, която може да пробуди вродената, но като че ли позабравена в днешно време любов.
Любов към Бога, защото Бог е любов.

Любов към себе си, защото, ако не умееш да обичаш и цениш себе си, не е възможно изпитваш тези чувства към света, който те заобикаля, и към другите.

Любов към семейството си, защото ако не можеш да направиш щастливи най-близките си хора и ти самия не би могъл да бъдеш щастлив.

Любов към другите, защото любовта е състояние на Духа и ако човек живее дълго време без да дава и да получава любов се разболява.

Любов към всяко живо същество, радост в живота и удовлетворение от постигнатото.

Живеем в свят, в който има твърде малко любов и твърде много омраза.

Живеем в динамично време, което ни кара да нямаме време за такива простички, ясни и дребни на пръв поглед неща, като да кажем „добър ден”, „извинявай” и „благодаря”.

Живеем задъхано и забързано, толкова погълнати от ежедневието си, че спряхме да се усмихваме, забравихме да обичаме, забранихме си да изпитваме радост. Живеем в дни, в които измерваме стойността си не по това, което сме, а по това което притежаваме. Спряхме да вярваме в чудеса и чудесата спряха да ни се случват. Покорихме космоса, но загубихме човешкото у себе си.

Ако бях ангел, щях да пратя на човеците мъдрост, за да стигнат до прозрението, че злобата, омразата, подлостта, клюката, интригата и гордостта са товари, които тръгват от човека, стигат до другите и се завръщат със страшна сила отново при този, който ги е създал, отхранил и отгледал. Защото, каквото посееш, това ще пожънеш. Защото животът ни е такъв, каквито сме ние самите.

Ако бях ангел, щях да помогна на хората да намерят време и сили да отключат сърцата си за красота. Да отворят очите си и да се порадват на залеза, да посрещнат изгрева и да благодарят за даровете, който са им изпратени.
Дарове, който приемат за даденост и въобще не се замислят, че в света има много гладни хора, хора, лишени от възможност да се движат, да виждат... Че по света живеят много мъже и жени, които жадуват да имат деца, на които да се радват. Че наоколо има много самотни и нещастни хора.

Ако бях ангел, щях да науча хората да умеят по-добре да се вглеждат в себе си и в очите на другите. Да не се страхуват от грешките си, защото всяка грешка може да бъде безценен урок.

Ако бях ангел, щях да намеря сили да кажа на хората, че ги обичам не затова, какви са те, а заради това каква ставам аз, когато те са до мен...

Ако бях ангел...

Но аз съм само една жена на средна възраст, която вярва в чудеса и може да говори с ангели ...

Камелия Мирчева