ЗАКОНЪТ ЗА МЕДИТАЦИЯТА

ЗАКОНЪТ ЗА МЕДИТАЦИЯТА

Медитацията е вслушване в гласа на Бога. Тя помага човек да се отдръпне от суетата и напрежението на ежедневието, за да може да чуе тихия и спокоен глас на Божественото.

Някога разговаряли ли сте по телефона с човек, който непрекъснато говори, без да ви чака да му отговорите или да си кажете мнението? Всеки път, когато се опитате да кажете нещо, другият ви прекъсва и продължава да говори. Когато се случи да говоря с такъв човек, затварям телефона колкото се може по-скоро. Каквото горе, това и долу. Вселената образно казано, ще затвори телефонната слушалка, ако не слушате какво ви отговаря.

Ако се молите непрекъснато, без да се интересувате какво казва другата страна, няма да получите отговор, защото бърборенето на ума няма да позволи на Бог да вземе думата. Повечето от нас притежават маймунски ум, с други думи, той непрекъснато е изпълнен с мисли и вътрешни разговори. Целта и намерението на медитацията е да прекрати дърдоренето на ума за достатъчно дълго време, през което Източникът да спусне във вас Неговите семена на наставления и мъдрост. По време на тези тихи и безмълвни моменти ние сме отворени за вдъхновение и отговори на нашите въпроси. Понякога получаваме Божествен отговор веднага. По-често обаче, изпитваме чувство за покой и умиротворение, докато семената попаднат в нас. С течение на времето те покълват и растат и ние започваме да ги забелязваме едва по-късно в живота си.

По време на медитация имаме възможност да изследваме ресурсите, които са на наше разположение. Там откриваме своя истински Аз. Живеем в ада или рая, в зависимост от своя вътрешен свят. Медитацията позволява на Божествения ни Аз да се разшири, така че да се освободим от ада и да сътворим рая.

Източник:ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ

Даяна Купър из Глава 24