Един човек посадил роза. :) Той искал тя да израстне красива и затова я поливал често и се грижел добре за нея. Един ден, точно преди да разцъфне, той решил да й се полюбува отблизо и започнал да я разучава внимателно.
Видял пъпката, която скоро щяла да разцъфне в красиво цвете и усмика се появила на лицето му. Очаквал този момент с нетърпение. След това забелязал и тръните по стеблото на цветето. Помислил си: "Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?" Натъжен от тази мисъл, той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се роди прекрасна роза… тя увяхнала! :)
Същото е и с много хора! Във всяка една душа се крие роза. Божествените качества, засадени в нас при раждането ни, растат обградени с тръните на нашите недостатъци. Много от нас, поглеждат към себе си и виждат единствено бодлите!
Отчайват се, мислят си, че нищо хубаво не може да им се случи! Пренебрегват поливането на доброто в тях и може да се случи така, че то да загине! Тези хора никога не осъзнават какви възможности притежават, изпускат шансовете, които им поднася животът!
Някои хора не виждат розата, която крият в своите души! Затова някой друг трябва да им покаже. Една от най-големите дарби, които може да притежава човек е да може да достига остатъците от тръни на някой друг и да открие розата в него!
Това е едно от определенията за любовта: да се вгледаш в някой, да знаеш неговите истински провали, страховете му, недостатъците му.. и въпреки това да го приемеш в своя живот!
Помагайте на другите да осъзнаят, че могат да преодолеят недостатъците си! Ако им покажете "розата" в тях, те ще игнорират своите "бодли". Само тогава те могат да "разцъфтят" безброй пъти подред!
Няма коментари:
Публикуване на коментар