Всяка сутрин се будя с една едничка мисъл – след колко време ще те видя!? Всъщност излъгах- не се будя, а заспивам с нея. И сънувам…Сънувам че си до мен, сънувам усмивката ти, сънувам очите ти, даже усещам уханието на косите ти. И всичко е толкова реално, сякаш си до мен, и ей сега ще чуя веселия ти смях.
Колко време мина? Месец, два......... Не мога повече без теб. Да, знам, че ситуацията го налага, знам, че в момента нищо не може да се направи. Но това не ми пречи да мечтая, да мечтая за момента, в който ще сме заедно. Пак двамата, само двамата. И километрите между нас няма да имат никакво значение.
А до тогава… Дотогава ще те обичам и … ще те сънувам!Обичам те! Обожавам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар