СРЕЩА СЪС СЪДБАТА

Срещнах те случайно,даже те отминах,
но дръпна ме усмивката чаровна,
погледа ти мил.
Поспрях се, поздравих,
протегна ми ръка с усмивка,мило поздрави.
В кафето близко седнахме,
увлякохме се в разговор за миг,
като приятели от детските години.
Привлече ме гласа ти дрезгав,тих и нежен.
Напевно думите редеше,
омайваше ме твоя глас.
Очите ти усмихнати сгряваха душата тъжна.
Топлата ти длан приюти пръстите ми хладни.
Говорехме си дълго, мило за живота свой.
Всеки имаше в сърцето рана
и молеше се тя да зарасте.
Мечтаехме за нов живот,
спокоен,тих и мил.
Всеки своята голгота бе изминал,
изнесъл своя кръст.
Душата наранена искаше покой,
дума тиха,ласка нежна,прегръдка топла.
Виждах твоята мечта в очите,
а ти почуства моята тъга.
Разговора мил премина в срещи дълги.
Душите ни лекуваха се неусетно.
Изгря надежда плаха,
за живот мечтан, желан.
Щастлива съм ,не те отминах.
Съдбата срещата ни уреди!