Думите излишни са,
когато душата пее.
Думите бледнеят
пред жеста мил.
Думите затихват ,
когато ласка нежна
стопля изстинало сърце.
Думите с вятъра отлитат,
топлината на прегръдката остава.
Думите с времето бледнеят,
но лицето мило грее,
обгърнато от дланите ми топли.
Времето следите свои оставя.
Мъката житейска надрасква
нашите лица с бразди,
но греят сърцата ни,
туптящи в ритъма един.
Вплели пръсти,слели длани,
през живота преминаваме с любов ,