Дъждовна душа

Дъждовен ден е вън,
дъждовна е и моята душа.
Сълзи се стичат по стъклата,
сълзи изпълват и душата.
Сама в нощта,
сама в деня,
аз бродя из живота свой сама.
Протегнала ръце,
готова да прегърна този свят,
сърце разтворила, дарявам аз любов,
дарявам я с шепи пълни .
Вървя във мрака
и търся своя пристан,
търся своя фар,
брега утешен и капитана мой.
Кораб без платна съм,
лутам се в непрогледната тъма,
и бряг не виждам,
ни пристан.
Сама, изложена
на бурите жестоки,
на безмилостен живот,
зова във мрака с тъжен глас,
очаквайки ответ.
Но мрака безмълвен е
и не прогледна е тъмата.
Утихвам свита на кълбо,
очаквайки съдбата си,
приела я без ропот и борба.
Съдба, смили се ти над мен,
надежда дай ми,
за просветление и утеха сетна,
за миг любов ,макар последен,
за нежност и подкрепа
в сетния ми час.
За лъч надежда и любов
се моля аз сега.
Дъждът вали и стичат се сълзи
по моето лице,
дъжд вали и в моята душа.

М.Л. 04.05.09