Опожарена

Седя сама до тъмния прозорец,

наблюдавам уличната суета.

Очите сухи са,не останаха сълзи,

душата празна е ,кървяща рана.

Като пожар премина ти през мен

и остави ме сама, да жаля

над опожарената душа.

Приласка ме и събуди

заспалото сърце.

Изтръгна го без жал,

след туй захвърли го,

като не нужна стара вещ.

Разтворих се за теб,

приех те с радост,

душата си дарих,

но тя за теб бе поредна спирка,

игра,забава...след туй забрава.

Не значеше за тебе нищо.

Опустоши ме,изгори ме ти

и последната надежда

отне ми ти без жал.

Седя сама до тъмния прозорец,

очаквайки последния си час.

Очите сухи,сърцето празно,

душата обгорена, като

дънер след пожар.

Седя сама до тъмния прозорец