СРЕЩА

Задимено кафене,гълчава монотонна,
кафе в ръка и поглед разпилян,
сама на маса в ъгъла далечен.
На душата тежко,а главата празна.
-Свободно ли е тук?-
въздишка тежка,поредния досадник.
Повдигам поглед, за отказа учтив
и думите във гърлото засядат.
Усмихнат поглед в изумруд,
усмивка леко крива,
небрежност елегантна,
чаровник мил.
-Да!-отронва се едва.
-Приятно ми е да се запознаем-
протяга той ръка.
Смутена поемам тази длан
и в миг изтръпвам цяла.
Топла,леко груба,
приютява моята длан.
Туй бе мига, в който
срещнах те любов.
Самотата отлетя,
душата ми запя.
Мигновение велико,
родило вечността.
Усмивка мила
родила любовта.
Докосване леко,
събудило замрялата душа.
Любов изгряла,
огнена и страстна,
изпълнила един живот.

See more art images here!