Сънувах те

Сънувах те в бяла нощ
сребрееше ти в мрака.
Изгряваше луната в тъмното небе
и твоя силует трептеше
примамвайки с прегрътка нежна.

Трептеше ти неземна и ефирна
и пееше душата от любов.
Бъди с мен мила
и с любов ме надари.

Усмихна се ти тъжно и
изчезна в мрака непрогледен.
Остана само бялата луна
огряла пустото поле.

Събудих се тъжен и самотен
Събудих се смутен.
Дали те има в този свят
или си видение в мрака.

Обичам твоя силует.
Обичам твоята лзбов.
Обичам те и земна и неземна
обичам те,обичам те
Бъди