Имало Едно време ... Един Мъж и Една Жена. Жената се казвала - Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна. Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог: - Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и не-красива? Това не е живот, а истинско мъчение. И внезапно чул Иван тих глас Божи: - Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: Mога да ти дам прекрасна Богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на Богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с Богиня искаш да живееш, животът ти достоен за Богиня трябва да е. - Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради Богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена? - Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям.
Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледало и телевизия. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му? Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно да разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря. Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: Не, няма никаква промяна в жена ми. Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала: - Защо ме гледаш така внимателно, Иване? Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл: - Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих… - Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка - ами аз вече ги измих. Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван - изведнъж се разхубави. И започнал да бърше съдовете.
На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение, за да види как се превръща в Богиня мърморещата му жена. А ако изведнъж много е станала Богиня? А аз както не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред Богинята. Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена. Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед. Ах, колко са прекрасни на Богинята ресниците! И колко е кротка по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност! И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалените две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната. Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала: - Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.
- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях - Иван й отговорил искрено - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш. Съвсем изумена, Елена го попитала: - А ти? - Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим по магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазина и достойна рокля да ти купим. Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за Богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла Богиня. Лицето й от щастие сияело, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна. О, Боже, колко е прекрасна моята Богиня! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за Богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния:
Трябва да успея! Докато все още е Богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната Богиня.
- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си. А развълнуван той седял, не знаел как да й каже. Шега ли е - дете да искаш от Богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и промълвил: - Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, Богиньо прекрасна.
Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ. ... Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с Богиня! - мислел Иван, докато обличал за разходка втория си внук.
НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
ОТ НЕТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар