Бъди все хубава и млада,
прекрасна, любеща душа,
защото ти си на Земята
частица нежна красота.
Жена е твойто име,
една от многото си ти,
но в теб гори сърце различно,
очите други са. Нали?
Красива си и ти го знаеш,
ти грейш със своя красота.
Бъди все хубава и млада,
и нежна, любеща душа.
Защото ти си призвана-
да носиш и твориш добро,
защото твоя нежен пламък
гори във всяко същество.
Годините ще отминават.
Животът твой не ще е лек,
но моля те не остарявай !
Жена бъди, душа навек !
Звезда, искряща във очите,
със гълъб, нежен във гласа,
със цвете, втъкнато в косите,
с любов, изпълваща гръдта.
Красива си и ти го знаеш,
макар и може би с бразди,
прорязали лицето нежно
до огнените ти очи.
Със звезден прах в косите гъсти
от сребърния небосклон,
но не и с болка във душата
от битието на герой.
Със име си различно зная,
но твойто име е ЖЕНА-
магьосница и фея блага,
от приказка дошла една.
И майка мила, и любима,
и чудна роза сред тъма,
стоманен стожер и закрила
на всяка страдаща душа.
Жена си ти и мъченица,
светица, грешна и добра,
и огън си, и си водица
за жадна всякоя душа.
Вълшебница си звездна бяла,
със чудна свилена коса,
способна да ме омагьоса
със сладка дума на уста.
Прекрасна, дивна самодива,
с очи горещи на сърна,
с коси от пясъчна коприна,
с душа от лава и вода.
Такава аз ще те запомня-
събрала в себе си света,
с душа от ада и от Бога,
с ръка, творяща красота.
Душата ти- велурна птица
и морна звездна светлина,
все търси някоя искрица
и да дарява доброта.
Тя носи в себе си простора
и полъха на любовта,
и цветето, което гони
днес всичко сиво от деня.
Красива си и ти го знаеш,
ти грейш със своя красота.
Бъди все хубава и млада,
и нежна, любеща ЖЕНА !
Няма коментари:
Публикуване на коментар