ИСТИНСКО СЪСТРАДАНИЕ
С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от
безизходица. Дошли “добри” хора, да го подкрепят и да му изкажат своите
съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят
заедно със страдалеца. “Какви добри хора, как се измъчват заради мен” –
помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от
неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът
започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните.
Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:
-Престани да ревеш или искаш да потънеш? По-добре хвани въжето,
което ти хвърлям, дръж се здраво за него и започни да се набираш с ръце –
Бог ще ти даде сили, защото Неговата воля е ти да се измъкнеш от
блатото.
Не проумял такава загриженост за живота си потъващият, не счел
подобно поведение за проява на състрадание и възмутен прогонил
помощника, обвинявайки го в равнодушие, безсърдечие и жестокост. Той си
тръгнал, но преди това завързал въжето за най-близкото дърво.
Минало време. Сълзите на страдалеца и неговите “приятели”
продължавали да текат като ручеи и естествено, от това блатото не
ставало по-малко, а точно обратното – растяло. Когато водата стигнала до
гърлото му, желанието да живее надмогнало чувството за самосъжаление.
Наложило се да се хване за въжето и да се опита да се измъкне. Много
усилия хвърлил в това и когато накрая стъпил на твърда земя, “добрите”
хора го наобиколили и започнали със сълзи на очи да се радват, че го е
застигнал такъв “късмет“. Но той, само като видял сълзите им, побягнал,
боейки се, че от тях под краката му ще се образува ново блато. И хукнал
след спасителя си, а когато го настигнал, му благодарил, защото много
неща проумял, измъквайки се от блатото.
Разбрал, какво е това истинско състрадание, че “състраданието” и
сълзите на оплаквачите с нищо не му помогнали, а напротив – влошили са
положението му, че ако бил приел по-рано предложената помощ, докато
блатото било по-малко, по-лесно щял да се измъкне.
Сергей Шепел
Няма коментари:
Публикуване на коментар