неделя, 28 октомври 2012 г.

Фантазията – любимата лъжкиня

Фантазията – любимата лъжкиня



Еднакво трудно е да си представим раждането, смъртта, безкрайността на вселената и … отсъствието на фантазия. Колкото и фантазия да притежаваме, не можем да си представим живота без фантазия.



Фантазията започва там, където свършва реалността.

Ако наистина съществува паралелен живот, то той е плод тъкмо на нашата фантазия.

Фантазията е топла.

Фантазията е изключително гостоприемна. Винаги разтваря обятия и ни приютява на сигурно място. Дори и когато реално сме застрашени, в нейната прегръдка безопасността трае толкова дълго, колкото можем да си я представим.

Фантазията е свободата на затворника. И свободата изобщо. Тя е най-свещената ни територия, която, ако желаем, можем да поделим с другите.

Фантазията ни позволява абсолютно всичко. Тя аплодира нашите надежди.

С помощта на фантазията много често сме неподозирано другаде. Тъкмо там, в това „другаде”, във “втория си живот” сме различни от себе си, тъкмо там натрупваме нови качества, нови състояния, които после с лекота внасяме в действителността.

Съществуват твърдения, че почти всичко, което се навърта в човешкото въображение, е възможно. Твърдението още не е доказано, но удобно се използва във фантастичната литература, която често съдържа потвърждаваща се в бъдеще прогностика.



Фантазия е началото на всеки ден.

Тя е главната буква на думите.

Тя е основата на реалните ни намерения.



Фантазията е изход.

Фантазията е парадния вход към стаята с горяща камина за премръзналия клошар.

Фантазията е най-невъзможна възможност и най-възможна невъзможност.

Преди да сторим каквото и да е, кратко или дълго го фантазираме.

Фантазията е причудливата комбинация от елементи, които не подлежат на комбиниране.

Фантазията дава много възможности на една възможност.

Фантазията е нашият сън, когато сме будни.

Фантазията умело разчита утайката на дъното на чашката от кафе. Точно тя се взира в линиите на ръката и успешно или неуспешно гадае съдбата ни.

Фантазията е любимият ни лъжец.



Тя не признава време, място и начин. Още не е известен случай фантазията да се е съобразила с някого и нещо.

Когато канят българския класик Емилиян Станев на официално посещение във Франция, а той е вече стар човек и пътуванията естествено не са голямата му страст, неговата реакция е следната: “Няма защо да ходя чак до там, когато мога да си го представя.”`

Фантазията често пъти заменя реалността преди всичко заради завидната си безопасност. Всеки има своята въображаема голяма любов, която не го е разочаровала, само защото не е дръзнал да я осъществи.

Фантазията е нашето вълшебно килимче. Фантазията е лампата на Аладин. Тя е златната рибка. Стига да поискаме и веднага ще ни се построи замък, ще се срещнем с принц или принцеса, или ще ни се сбъдне някое друго дръзко или умерено желание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар