Бабино писмо
Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
-
Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който
използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато
пораснеш.
Заинтригувано, момчето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.
-
Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни
качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в
човек, който е в мир със света.
Първо,
ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има
една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той
винаги ни води според волята си.
Второ,
от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това
може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва
да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те
направят по-добър човек.
Трето,
моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките
си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е
непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто,
това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а
графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в
хората онова, което се намира вътре в тях.
И петото
качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин,
трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и
никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар